Алекса Райли
Неговата принцеса (13)

Тринадесета глава
Алена

Събудих се, чувайки познатото чуруликане на птица. Очите ми се отвориха рязко. Претърколих се в леглото, за да видя, че Роман го няма. Седнах и се огледах из обширната спалня, но от него нямаше и следа. Изпод вратата на банята не се прокрадваше светлина. Плъзнах се от леглото и взех ризата на Роман от пода, нахлузвайки я през глава.

Видях как дръжката на вратата се завъртя. Чух тихо изречено проклятие, и Таби отново издаде чуруликащ звук. Това бе нещо, което правихме още от деца. Когато една от нас искаше да отиде в стаята на другата, след като мама ни е наредила да си лягаме, издавахме това чуруликане, наподобяващо песен на птица. Усмихнах се и пристъпих напред, отваряйки вратата. Само след миг Таби обви ръце около кръста ми, издърпа ме от стаята и ме завлече надолу по коридора. Докато го правеше, натискаше дръжките на всяка врата, покрай която минавахме, търсейки някоя отключена.

— Какво правиш? — попитах аз.

Тя се обърна и ми изшътка. Извъртях очи и продължих да вървя след нея. Най-после тя откри отключена врата и ме издърпа в стаята, която приличаше на библиотека. Огледах се, мислейки си колко е прекрасна. Винаги бях искала да имам собствена библиотека. Дори имаше една от онези плъзгащи се стълби, които ти помагат да стигнеш до книгите на най-високия ред.

— Къде беше? — излая тя, карайки ме да откъсна поглед от книгите.

— Какво имаш предвид? Бях със съпруга си. Вчера се венчахме. Ти беше там — отвърнах, поклащайки глава.

— Това беше преди три дни! Три дни! Липсва ми сестра ми. Не успяхме да говорим за толкова много неща — изричайки думата неща тя повдигна няколко пъти вежди.

— Не са минали три дни.

— Напротив. — Тя сложи ръце на кръста си, правейки многозначителна физиономия.

Замислих се. Бях яла няколко пъти, бях правила любов поне дузина пъти, и със съпруга ми се бяхме къпали няколко пъти. Стаята ни бе заключена и никой не бе идвал. Имаше само няколко почуквания на вратата, но това бе за да ни съобщят, че са ни донесли храна. Завесите на прозорците бяха плътно издърпани. Материята им бе плътна и тежка, и не пропускаше никаква светлина.

Знаех защо не съм забелязала. Заради Роман. Бях така погълната от него. Безвъзвратно бях влюбена в него и последните няколко дни бяха най-прекрасните в живота ми.

— Ти си влюбена — заяви сестра ми, след като не й отговорих. Тя осъзнаваше, че съм била запленена от Роман през последните няколко дни. — Буквално мога да видя сърчица на мястото на очите ти.

— Така е — признах с лекота. — Невероятно влюбена. Той е толкова по-различен от това, което мислехме. Знам, че всичко стана много бързо, но…

— Довери ми се, не е нужно да ми обясняваш. Виждам го изписано на лицето ти. А и… — Тя вдигна ръка и забелязах огромен камък на пръста й.

— О, боже мой! — Скочих към нея и двете се озовахме на земята. Прегръщайки се започнахме да се кикотим.

Когато най-после спряхме, се претърколих от нея, за да я погледна. Сграбчих ръката й и вперих поглед в пръстена. Беше семпъл и много красив. Върху халката бе кацнал огромен диамант, обграден от по-малки диаманти.

— Той ли ти го избра? — попитах и тя кимна. — Толкова ти подхожда.

— Точно както твоя — каза тя и погледна пръстена ми.

Роман ми го бе сложил по време на сватбената церемония и бе абсолютно перфектен. Опал обграден от диаманти. Бил е в семейството му от векове. Почувствах се така поласкана, когато го сложи на пръста ми, и всичко, което исках, бе да го карам да се гордее, че именно аз го нося.

Таби беше бляскава и обичаше да се конти, но дълбоко в себе си мечтаеше за прост живот — къща пълна с деца и тя да търчи около тях. Аз може да не си падах много по накити, но за мен семейството бе най-важното нещо. И пръстенът ми символизираше именно това.

— И аз съм влюбена — призна тя, повдигайки едното си рамо.

— Ще заминеш ли от тук? — попитах, изпитвайки смесени чувства. Ако се налагаше и аз бих заминала с Роман.

Тя сграбчи ръката ми и преплете пръсти с моите.

— Няма да е някъде далече. Къщата му е на около километър и половина от тук. Къщата ни — поправи се тя, а лицето й бе озарено от огромна усмивка.

— Преди седмица замисляла ли си се, че това може да ни се случи?

— Нали… лудост е! — извика развълнувано Таби.

— Алена! — чух името си и в следващия миг вратите по коридора започнаха да се отварят.

И двете започнахме отново да се смеем, тъй като знаехме, че Роман ще започне да ме търси.

— И аз се изплъзнах на мъжа ми. Дали да не се скрием, за да им е по-трудно да ни намерят? — попита Таби, карайки ме да започна да се смея отново, което със сигурност издаде местонахождението ни.

Вратата на библиотеката се отвори рязко и Роман застана на прага. Той не каза нищо, просто тръгна към мен и ме вдигна от пода. След което ме метна на рамото си.

— Развали изненадата ми — заяви той, леко намусено.

— От къде знаеш… — опитах се да попитам, но той ме прекъсна:

— Знам всичко за теб. — Той се насочи към вратата, оставяйки сестра ми да се кикоти на пода.

— Табита, ако бях на твое място, щях да се размърдам. Влад те търси и не изглежда никак доволен.

— О, проклятие — чух сестра ми да ругае, преди Роман да затвори вратата на спалнята ни и да ме метне на леглото. Той се наведе над мен, притискайки ме под тялото си.

— Обожавам библиотеката. Прекрасна е. — Пресегнах се и сграбчих шепа от гъстата му коса.

— Напусна леглото ни — заяви той, присвивайки очи.

— Вярвам, че ти го напусна пръв — обвиних го аз, подръпвайки косата му.

— Изглежда Влад иска да се ожени колкото може по-скоро, а булката му няма да се яви на церемонията, ако не присъстваш. Писнало му е да ни чака да излезем от стаята си през последните няколко дни. Дойде да блъска на вратата ми.

— Не съм чула нищо.

— Това е, защото те изтощих.

Бузите ми пламнаха. Все още бях срамежлива, но не и както в началото. Завъртях бедра, опитвайки се да го накарам да легне по гръб, за да го възседна, но той не ми позволи. Остана загледан няколко секунди в мен с присвити очи, преди да се предаде.

— Както желае моята кралица — въздъхна той, а аз го възседнах.

Обкрачих кръста му и се наведох към лицето му.

— Обичам библиотеката, но по-важното е, че обичам теб.

На мига се оказах отново по гръб и се изкикотих.

— Е, това не трая дълго — заявих и се пресегнах, за да докосна бузата му.

Той се наведе и ме целуна, дълго и сладко. Обвих се около него, наслаждавайки се на нежността, с която се отнасяше с мен този гигант. Кой би си помислил, че може да бъде такъв? Той отново ни завъртя, лягайки по гръб.

— Любов моя, моя кралице. Аз съм на твоите заповеди.

— И ако ти заповядам да ми доставиш удоволствие? — попитах, повдигайки предизвикателно вежда.

Преди дори да успея да мигна, ръцете му ме обгърнаха и той ме издърпа нагоре, покривайки с уста горещия вход на тялото ми. Когато се настаних над устните му и почувствах езика му, чух звуците, които издаваше, докато удоволствието се изливаше от мен. Започнах да осъзнавам, че моят крал винаги ще прави това, което желая. И по тази причина, аз винаги ще бъда неговата принцеса.