Алекса Райли
Неговата принцеса (4)

Четвърта глава
Роман

— Не обичате ли печено агнешко, Ваше Височество?

Насочих вниманието си към майката на Алена и се усмихнах учтиво.

— Ястието е много вкусно, благодаря. Агнешкото е едно от любимите ми.

Погледнах надолу към чинията си, осъзнавайки, че не съм докоснал храната си. Гледах Алена от мига, в който тя влезе в стаята, и не можех да мисля за нищо друго. Беше махнала част от грима по лицето си и деликатната й кожа бе нежно розова. Освен това се бе отървала от нелепо високите обувки и ги бе заменила с ниски пантофки.

Погледнах надолу към чинията на Алена и осъзнах, че тя също почти не е докоснала храната си.

— Моята принцеса не е ли гладна?

Нежните й сини очи срещнаха погледа ми и тя прехапа долната си устна. Гледката на сочната й устна притисната от белите й зъби накара кръвта да закипи във вените ми. Тя беше толкова мъничка и дребничка, че щях да я нараня, ако се настаня върху нея. Можех да я смажа само с размера си. Щеше да се наложи да съм нежен с нея. Много, много нежен.

Сграбчих края на масата, за да се въздържа да не потъркам члена си под масата. Аз бях проклет крал, и въпреки това, сякаш не можех да се контролирам, когато бях на няколко метра от нея. Искаше ми се да плъзна ръка под масата към нея. Искаше ми се да разтворя копринените й бедра и да проверя дали е влажна за мен, да видя дали въобще й въздействам по някакъв начин.

— Трябва да призная, че съм нервна — каза тя, отпуснала ръце в скута си. Хвърли бърз поглед към сестра си, преди да погледне отново към мен.

Неспособен да остана далеч още дори миг, аз се изправих и отидох при нея, заобикаляйки масата. Тя ме изгледа шокирано, а разговорите около масата секнаха.

— Придружи ме на разходка, принцесо моя — казах, протягайки ръка към нея. Не беше молба, но все пак я изчаках да се подчини.

Тя огледа масата, за миг паникьосана, и майка й се понадигна леко, сякаш казвайки й, че трябва да стане. Алена веднага пое ръката ми, но хвърли напрегнат поглед към сестра си.

— Мисля, че по традиция сестра ми трябва да дойде с нас. — Тя стрелна Таби с поглед, и сестра й веднага скочи на крака.

— Да, вярвам, че така е редно. Не бива младоженците да остават насаме преди брачната нощ — побърза да каже Таби.

— Влад — казах, и той се озова до мен по-бързо, отколкото бях очаквал.

— Аз ще придружа принцеса Табита на разходката — бързо заяви той.

Поех ръката на Алена и я сложих на свивката на лакътя си, извеждайки я на терасата и надолу по стъпалата към градината.

— Има ли някое усамотено място, на което можем да отидем? — попитах, крачейки с дълги стъпки в опит по-бързо да се отдалеча от къщата.

— Зад онези дървета има малък фонтан — предложи Алена и аз се съгласих на мига. — Но моля, може ли да вървите по-бавно? Мисля, че краката ми са три пъти по-къси от вашите.

Заковах се на място и тя едва не се блъсна в мен.

— Извинявам се, принцесо моя. Мога да те нося. — Наведох се с намерението да я вдигна, но тя протегна и двете си ръце напред, спирайки ме. Чух сумтене зад нас и се обърнах да видя как Таби покрива с ръка устните си. Чак тогава си спомних, че не сме сами. — Да, прости ми. Ще правя по-малки крачки.

Дадох всичко от себе си, за да пристъпям бавно, но беше доста трудно. Щом стигнахме до дърветата се обърнах и кимнах на Влад. Той спря на място и след миг го видях как отвежда Таби настрани. Отведох Алена до фонтана и седнах на ръба му.

— Моля те, присъедини се към мен, принцесо моя.

Луната беше пълна и къпеше Алена в нежна светлина. Прииска ми се да прокарам устни по всяка изложена част от кожата й, за да проверя дали бе толкова мека и нежна, колкото изглеждаше. Тя седна до мен и завъртях леко тялото си, за да я погледна в лицето.

— Знам, че уговорката между нас е традиция, датираща от много време, но някои традиции трябва да бъдат приемани.

— Винаги съм знаела, че този ден ще дойде. Просто не очаквах да е толкова скоро. — Тя гледаше към скута си през цялото време, докато говореше, затова се протегнах и улових брадичката й, вдигайки лицето й към себе си, за да ме погледне.

— Никога времето не е прекалено скоро за любовта, принцесо моя — казах, потърках долната й устна с палец и едва не простенах. Устните й бяха по-меки от коприна и само разпалиха още повече желанието ми.

Но изглежда тя не бе доволна от думите ми и се отдръпна от мен.

— Извинете ме, Ваше Височество, но не съм свикнала с подобни реплики.

Това бе обида и удар върху намеренията ми. Освен това не ми допадна и факта, че тя се отдръпна от мен, затова се наведох напред, скъсявайки дистанцията помежду ни.

— Не е реплика. Напълно истински съм, когато говоря с теб.

Тя изпусна рязко дъх, сякаш беше ядосана.

— Да, личи си, от начина, по който ме наричаш постоянно „принцесо моя“.

— Ти си моя — казах и се изправих, за да погледна надолу към нея. — И ще си мериш приказките, когато говориш с мен.

Тя също се изправи, а от цялото й същество се излъчваше неподчинение. Лицето й едва стигаше до гърдите ми, затова й се наложи да отметне глава назад, за да ме погледне. В очите й гореше толкова силен огън, че я пожелах още по-силно отколкото я желаех преди три секунди. Беше почти невъзможно, но сякаш гневът й подхранваше нуждата ми.

— Може би тогава трябва да преосмислиш избора си на съпруга. Сигурна съм, че има цяла опашка от принцеси, готови да целуват кралския ти задник.

Тя бързо покри устата си с ръка, сякаш не можеше да повярва, че току-що е изрекла тези думи. За да бъда честен, и аз не можех да повярвам. Не можех да си спомня някой някога да не е подбирал внимателно думите си, докато говори с мен, и, проклятие, исках още.

— Мисля, че съм направил най-точния избор. — Устните й се опънаха в гневна линия и ми се прииска да я целувам, докато ми се подчини. Наведох се към шията й, толкова близо, че топлият ми дъх помилва нежната кожа на шията й, точно под ухото й. — Една седмица, Алена. Една седмица и ще бъдеш под мен.

Изправих се и направих крачка назад, точно когато Табита се появи иззад дърветата. Лицето й пламтеше и тя се опитваше да избута косата от лицето си, докато бързаше към нас.

— Мисля, че времето ни изтече — казах и погледнах обратно към Алена. Очите й бяха огромни, а устните леко разтворени. Нямаше как да не се зачудя какви ли думи щеше да избълва точно сега, ако не бе така шокирана. — Лека нощ, принцесо моя.

Когато тръгнах по пътеката, почувствах Влад плътно зад себе си. Той се изравни с мен, точно когато заобиколих къщата.

— Трябва да доведеш и сестрата на Алена с нея, когато се премести в двореца. Има традиция, някой от семейството й да дойде с нея — заяви ми Влад, докато майка ми се сбогуваше с майката на Алена, преди да се качим в лимузината.

— Считай го за направено — заявих, искайки да дам на Алена всичко, което би я направило щастлива.

Когато колата потегли, погледнах през прозореца и можех да се закълна, че усещах чифт нежни сини очи да ме наблюдават.