Руби Диксън
В леглото на пирата (9)

Глава 9

Катрин

Два месеца по-късно

Този мръсен плъх.

Изсумтях, докато натисках диспенсъра в общата зала и тъмносините лотара спагети започнаха да се изливат в купата ми, вместо любимите ми аскри спагети. Солените аскри спагети бяха любими на още само един член на екипажа, който много добре знаеше, че сме на седмици от това да получим нови провизии, и който знаеше, че ще побеснея, когато науча, че е изял провизиите ми.

Тарекх щеше да загази много яко. От къде знам, че той ми е откраднал спагетите? Лотара бяха тъмносини, а аскри зеленикаво жълти и леко солени. Този тъпанар. Разбира се, представих си как Тарекх изяжда последните късно миналата нощ с блажено изражение на лицето си, и след това е заредил в диспенсъра различен вид, само за да ме ядоса. Това определено бе негово дело. Не можех да скрия усмивката си, когато спрях диспенсъра и измъкнах отвертката си от колана, стоящ ниско на ханша ми, стил Хан Соло.

Нямаше да го оставя да му се размине с това, нали?

Десет минути по-късно бях отворила панера на диспенсъра за храна и бях сипала сапун в един от любимите вкусове спагети на Тарекх. Само за една порция, разбира се, защото нямах намерение да хабя толкова много храна, но щеше да знае, че не бива да се ебава със спагетите на едно момиче. Затворих панела, прибрах отвертката в колана си и реших, че вместо да ям, мога да се позаяждам малко с любимия си медик.

Докато излизах от масовата зала, се натъкнах на Аливос.

— Не яж от джирри спагетите — предупредих го. — Заложила съм капан.

— Кеф. Пак ли си играете със спагетите? — простена той. — Осъзнаваш ли, че е против военните процедури да се гаврите с хранителните ни припаси?

Направих физиономия заради думите му, а той направи груб жест с ръка, който побързах да повторя. Бях научила, че тези момчета може да са малко намусени, но винаги предвидими и приятни по свой собствен начин. Аливос все още бе затънал във военните си порядки. Сенторр бе обсебен с това да поддържа кораба така, че да работи безотказно. А Кивиан… е, Кивиан бе хубавецът в групата. Тарекх беше сърцето на това място, миротворителят. Фран бе мамчето, предполагам, ако е нужно да има такава.

Аз? Все още не съм сигурна какво съм аз. Домашното куче, може би. Можех да го преживея. Всичко, което знам, е, че обичам Лудо Влюбеният Глупак и екипажа му, които за последните два месеца бяха страхотни, по всички параграфи. В безопасност съм. Имам приятели. Полезна съм. Сенторр ме учеше как да стрелям с бластер, в случай че ни вземат на абордаж. Макар и Сенторр, и Аливос да бяха против да стана част от екипажа, и с двамата се разбирах много добре. Отнасяха се с мен като със сестра. Фран беше моята най-добра приятелка, а Кивиан… е Кивиан си беше Кивиан.

Колкото до мен и Тарекх, това между нас бе една много странна връзка. Понякога повече от приятели, а понякога по-малко от… повече. Копнеехме за компанията си. Умеехме да се дразним един друг постоянно. И двамата знаехме, какво се крие в ума на другия и той бе единственият, който можеше да ме накара да се смея толкова силно, че едва не се подмокрях от смях. Той беше най-страхотното нещо на този кораб, а това бе наистина голяма работа, тъй като тук всички бяха адски готини.

Прехапах устни, за да не издам някой звук, докато се насочвах по коридора към медицинската зала. Щях да изненадам тъпанаря и да му покажа, че игричките му със спагетите ми не са ми по вкуса. Но едно ще му призная на Тарекх, с него никога не беше скучно. Ухилих се, въпреки че беше саботирал спагетите ми, само защото знаех, че вероятно го е планирал от доста време. Щеше да иска да види лицето ми, когато…

Спрях пред медицинската зала, когато чух нисък стон и името ми, прошепнато много тихо.

Кожата на ръцете ми настръхна. Разпознах гласа му и той говореше прекалено тихо, за да може някой да го чуе. Това би трябвало да е тайна. В момента би трябвало да откачам, че нашето платонично, комфортно приятелство бе поело по странен път. Би трябвало да се обърна и да си тръгна.

Вместо това сложих длан на панела на вратата, отваряйки я само малко, за да мога да го видя.

От мястото ми в коридора, можех да видя силния, широк гръб на Тарекх. Мускулите му се стягаха, а опашката му се клатеше напред — назад. Беше без блуза и татуировките по тялото и ръцете му се виждаха лесно, танцувайки красиво по кожата му. Разбира се, бях го виждала и преди така, защото когато вършим мръсна работа на кораба, той имаше навика да си сваля блузата, за да не си я цапа. Разбирах го. Бях унищожила много ръкави и бях пробила дупки в много от гащеризоните си.

Сега бях по-заинтересована, че панталоните около кръста му бяха по-свободни, задните му части бяха стегнати, а ръката, която държеше пред себе си, помпаше здраво и бързо. С другата си ръка се бе опрял на стената, а главата му бе приведе напред, докато рогата му стърчаха във въздуха.

И още веднъж чух тихо прошепнатото си име.

Отново настръхнах, но не от страх или ужас. Изненадващо, се почувствах… поласкана? Доволна? Беше странно. Не бях мислила за секс откакто стъпих на борда на Глупака, защото не исках да мисля. Бяха минали само два месеца, през които започвах да се чувствам отново нормално. Два месеца, в които не бях третирана като играчка, която да бъде използвана и захвърляна. Не бях мислила за миналото си, защото то вече бе зад мен. Но гледайки този красив гръб и начина, по който всеки твърд мускул се стягаше в очакване на освобождението, започнах да усещам леко пламъче в стомаха си. Малък копнеж.

Спомних си колко хубав може да бъде сексът.

Спомних си какво е усещането на тежестта на партньора ти върху тялото ти, чувството да бъдеш секси и невероятно доволна, докато той се тласка между бедрата ти, карайки те да се чувстваш все едно сте едно. Спомних си интимността, чувството да имаш връзка с някой.

За първи път, от много дълго време, усетих, че това ми липсва.

Тарекх отметна глава назад, а от устните му се изтръгна тих стон, докато раменете му потреперваха. Той щеше да свърши всеки миг. Замислих се за секунда, преди да затворя безшумно вратата. Също толкова бързо, отново активирах панела, този път оповестявайки пристигането си.

— Член на екипажа Кат влиза в залата — обади се компютъра.

Тарекх изруга и грабна старата си туника, мятайки я в скута си, когато нахълтах в залата, като най-добрата актриса на света. Не подсказах с нищо, че съм станала свидетел на случилото се преди миг, и вместо това го подкачих.

— О, недей да се криеш — пошегувах се. — Все едно не съм те виждала преди.

Той само извъртя очи, държейки туниката пред члена си, преди да се насочи към водната стая, за да се почисти.

Скочих на леглото за прегледи и започнах да люлея краката си, докато го чаках. Не пропуснах да забележа яркия цвят в основата на рогата му… мессакаш версията на изчервяване. Не успях обаче да видя члена му, което бе някак разочароващо. Усетих, че се питам с любопитство какъв ли беше. Аз (за нещастие) бях правила неведнъж секс с извънземен, но никога с някой от неговата раса. За момент се зарадвах, че е така. Исках той да ми бъде първият.

И в следващия миг се запитах защо точно тази мисъл изскочи в ума ми. Не правих секс с Тарекх. Той ми беше просто приятел.

Но след това си спомних как изрече името ми, докато галеше члена си. Може би само изпускаше парата? Може би може да си прави чекия, мислейки за мен, тъй като бях единствената жена на борда, освен Фран, а пък тя беше омъжена?

Името на Фран ме накара да си спомня това, което ми бе казала в деня, в който се запознахме. Но това не значи, че няма да те обича от разстояние. Тогава бях решила, че са пълни простотии, но сега вече не бях сигурна в това.

Тарекх се върна след няколко минути с панталон и колан по местата им. Той ми изръмжа половинчато, с което хич не успя да ме изплаши.

— Би трябвало да се научиш да питаш дали е кеф безопасно да влезеш тук.

— Ти трябва кеф да се научиш да не си играеш с дреболиите си, през деня — изсумтях, макар тайно да бях доволна. Помислих си за дрезгавия секси начин, по който изрече името ми. Господи, хареса ми прекалено много. Какво не ми е наред? Залюлях крака заради смесицата от тревожност и нетърпение. Нещо в това, че го улових по време на акта, промени всичко за мен, макар да не бях сигурна какво точно.

Той само ми изръмжа и преструвайки се, че е зает, отиде до панела, правейки се, че проверява нещо.

— Какво искаш?

— Някой е изял всичките ми спагети в общата зала — казах спокойно. — Да знаеш кой може да бъде той?

Тарекх само ме погледна през рамо и лека усмивка разтегли устните му. Беше като удар в корема, тази остроумна малка негова усмивчица, и останах без дъх от това, колко красив бе той. Не, грешах. Не красив. Той никога няма да е красив по общоприетия начин и нямах нищо против това. Но нямаше как да отрека, че бе пленителен. Привлекателен бе характерът му, силата му и игривият му ум. Защитничеството, което надигаше глава всеки път щом бе близо до мен, и приемането да ми бъде просто приятел, ако това е всичко, което искам.

Дали това значеше, че ме обича от разстояние?

О, Господи, не съм сигурна, че вече искам да сме само приятели. Чувствах се толкова объркана.

— Не съм бил аз — каза той и ми отне миг да осъзная, че все още говорим за спагетите. Беше странно да обсъждаме нещо такова, след като целият ми свят се бе преобърнал за броени мигове. Проблемът със спагетите бе преди да го хвана как мастурбира тайно, стенейки името ми. Тази вечер вероятно щях да правя същото… само за да видя какво е усещането.

Мисълта накара женствеността ми да се свие конвулсивно и кръстосах крака, притискайки бедрата си силно едно към друго.

— Какво ще правиш? — попитах, сменяйки темата.

Той изсумтя.

— Инвентаризация.

— Все едно можеш да намериш нещо в тази кочина — пошегувах се и се пресегнах с крак, за да побутна шаващата му опашка. Постоянно чистех това място след него, а той пак го обръщаше с главата надолу. Мъжът обожаваше хаоса, което бе някак сладко… но не и забавно. Определено не бе забавно.

Но това не значи, че няма да те обича от разстояние.

Аххххррррхх.

— Изглеждаш превъзбудена — каза ми той, натискайки няколко бутона на панела пред себе си, преди да ме погледне.

Не му казах, че той е причината за това. Не бях достатъчно смела, а и все още не бях подредила всичко в ума си. Гледах как опашката му се люлее, показвайки, че и той не е напълно спокоен, и реших да сменя тактиката.

— Мисля си за другите планети, които ще посетим, след като приключим с продажбата на нещата от черния пазар.

Той се обърна на мига към мен и за първи път откакто влязох, ми посвети пълното си внимание.

— Ох! Няма ли да останеш на Глупака?

— Не, мисля, че ще остана — казах бързо. — Но просто обмислям опциите, които имам.

Тарекх кимна и вдигна торбичка с превръзки.

— Умно. Бил съм на много места. Ако искаш можеш да ме разпиташ. Ще ти кажа каквото знам.

— Кажи ми за родната ви планета Хоумуърлд — казах, любопитна да науча каква е расата му. От това, което бях чувала от екипажа, мессакаш са се разпръснали по други планети, но всички бяха от Хоумуърлд и че само няколко поколения са били изгубени. Имаше много показатели сочещи за културната им гордост тук на кораба.

— Какво искаш да знаеш за нея? — той потърка тила си с грамадната си синя ръка, навеждайки леко глава назад и напред по начин, който намирах наистина привлекателен. Не можех да откъсна очи от него.

Мамка му, защо всички тези движения изведнъж станаха така привлекателни? Само защото съм го хванала да мастурбира? Какво не ми е наред, да му се не знае? Поклатих глава, за да я прочистя.

— Значи, всички там изглеждат като теб, нали?

Той се засмя и метна рулото превръзки в един от отворените шкафове, но те отскочиха обратно, политайки към земята.

— Не и ако имат малко късмет.

По някаква причина това ме подразни. Мразех, когато казваше, че е грозен, все едно да имаш красиво лице е някаква добродетел, която един мъж трябва задължително да притежава.

— Е, тогава не искам да ходя там.

Тарекх застина напълно неподвижно. Примигна и погледна назад към мен. Мессакаш не можеха да мърдат веждите си, но бях научила да интерпретирам движението на устните му и беше очевидно, че се чувства малко объркан.

— Кат, да не би… да флиртуваш с мен?

Да флиртувам? Да флиртувам?

Той звучеше толкова удивен, че отрицанието на устните ми се промени на мига.

— И какво ако е така?

Големият тъпанар само потърка челюстта си.

— Не се обиждай, но мисля, че можеш да намериш нещо по-добро.

Гррр.

— Може би не искам. Какво мислиш за това? — Сърцето ми започна да препуска. Нямах никаква идея на къде се опитвам да насоча този разговор. Всичко, което знаех, бе, че искам той да е наясно, че не го мисля за грозен. Никога не съм го мислила. Никога няма да го мисля за грозен.

Вместо да изглежда доволен или поласкан, дори изненадан, изражението му стана някак дистанцирано. Изразителната му уста се присви и знаех, че е ядосан. Опашката му започна да се поклаща бясно от едната страна към другата, като на ядосана котка.

— Мислех, че сме приключили с това. Не е нужно да ме чукаш… мен или някой друг на този кораб… само от благодарност. Заслужила си си мястото с усилена работа. Не е нужно да го заслужиш и по гръб.

Гневът експлодира в мен и скочих на крака, смъквайки се от медицинското легло.

— Как смееш?

Очите му се разшириха при гнева ми. Тарекх посегна към мен.

— Какво? Само искам да кажа…

Блъснах го с двете си ръце, с длани напред право в топлите му голи гърди. Господи, мразех това, че дори лекият контакт бе толкова прекрасен.

— Ти мръсен шибаняк. Наистина ли мислиш, че правя това? След като знаеш миналото ми? След последните два месеца? Мислиш, че ще те изчукам, само защото, хей, какво е още един член, пък и Тарекх може да има нужда да си начеше крастата? Майната ти! — Блъснах го отново и се отдалечих, преди да успее да ме сграбчи — МАМКА МУ! — изкрещях с цяло гърло и ударих с юмрук стената, преди да изляза от медицинската зала.

Шибан тъпанар. Да го изчукам от съчувствие. Толкова с опита ми да флиртувам. Бях така бясна, че ми идеше да крещя.

И го направих. Отново. Само защото беше страхотно да изкрещя неудовлетворението си.

След това нахълтах в стаята си… тази, която преди беше на Тарекх… и заключих вратата, така че да не може да ме безпокои.