Руби Диксън
В леглото на пирата (15)

Глава 15

Катрин

Погледите ни се срещнаха и дъхът заседна в гърлото ми. Изражението му бе толкова удивително, така изпълнено с копнеж, че чак ме заболя. Повече от всичко на света исках да се пресегна и да го целуна, но…

— О, това не е ли сладко! Това човек ли е?

Погледнах към сервитьорката, застанала до масата ни, и мислено се наругах задето поисках Тарекх да ми сложи един от онези чипове за превод, защото така не можех да се направя, че не съм я чула. Намръщих се към подигравателния глас. Тя изглежда се стресна от злобния ми поглед и вдигна едната си ръка към покритите си с подобие на броня гърди.

— Човек е — спокойно отвърна Тарекх. Ръката му се плъзна по бедрото ми и не бях сигурна дали, за да ме успокои, или за да ме задържи на мястото ми. — Мисля, че на Рии Кетта няма закони срещу това да притежавам един човек.

— Така е. — Тя изви долната част на челюстта си в подобие на усмивка. — Исках да попитам дали искате освежаващи балони за човеци на масата си? Имаме специална напитка, която клиентите ни да дават на домашните си любимци.

— Звучи добре. Кат?

Домашни любимци. Все още бях заседнала на думите „домашни любимци“. Две прости думи и все пак ме накараха да стисна зъби. Тя продължаваше да гледа Тарекх, все едно той може да отговори вместо мен. Погледнах към Фран, но тя бе просто развеселена, все едно и преди се е сблъсквала с нещо такова. Би трябвало да не го приемам навътре, но не можех да го направя все още. Озъбих се, щраквайки със зъби към сервитьорката.

Тя ме погледна и направи крачка назад, поглеждайки несигурно в моята посока.

— Питомна ли е?

— Или просто чувствителна, като всички останали? — заявих й с прекалено сладък глас.

Тя само примигна към мен, преди да погали Тарекх по рамото.

— Ще ви донеса балоните за домашни любимци. — След тези думи тя се оттегли, поклащайки бедра по начин, който предполагам, че би трябвало да е секси. За някой грамаден извънземен… вероятно.

Намръщих се към гърба й.

— Мразя всичко това.

— Ще свикнеш — заяви изморено Фран. — По тази причина се фокусирам върху хората, които познавам и не обръщам внимание на почти нищо друго.

— Ще скандализираме всички — обеща й Кивиан. — Само гледай, как ще наруша седем санитарни закона само с едно движение на езика си, мой домашен любимецо. — Той вдигна ръката й към устата си и близна бавно китката й. — Готово.

— Ти си луд — нахока го тя, но беше задъхана и се усмихваше.

— Лудо влюбен глупак, може би?

Всички на масата простенаха. Тарекх кимна към сервитьорката, когато жената се върна, поставяйки устройство за балончета на масата. Той й подаде нещо, приличащо на сплескано квадратче и тя на мига го пъхна в пазвата си.

— Не й се ядосвай, Кат — каза Тарекх миг по-късно. — Тя просто се опитва да изкара няколко допълнителни кредита. Не се интересува от мен. — Устните му се извиха развеселено, сякаш самата мисъл му се вижда абсурдна.

Повдигнах едната си вежда към него. Надявах се, че няма пак да подхванем разговора „не си падам по теб“, защото не беше истина. Обичах лицето и тялото му. За другите може и да не бе привлекателен, но ми бе все едно, защото за мен беше. Погледнах към Фран и Кивиан, но те бяха толкова улисани един в друг, че привързаността им ставаше все по-видна с всеки изминал миг. Нищо чудно, че Аливос се изнесе от тук. Бутнах машинката за балончета към Тарекх.

— Покажи ми как се борави с това.

Той прокара пръсти по панела, натискайки на няколко места и скоро балончетата започнаха да се носят във въздуха. Да му се не знае. Човешките балончета бяха смотани. Приличаха на безлични сапунени мехури, а не произведение на изкуството, като тези, които останалите пиеха. Въздъхвайки се пресегнах и улових едно, опитвайки го. Беше кисело. Направих физиономия.

— Ще пропусна.

— Много съжалявам. Тази вечер не е особено весела за теб, нали? — Тарекх потърка гърба ми.

Така беше, но като погледнах към него видях начин да направя деня много по-хубав. Хвърляйки му пакостлив поглед плъзнах крак по неговия, настанявайки се в скута му.

— Нощта тепърва започва — казах му, намествайки се. Обкрачила краката му, с гръб към него и с розова пола спускаща се от двете ни страни, обърнах поглед през рамо, за да го погледна и да видя каква е реакцията му.

Лицето му бе напълно безизразно. Не развълнувано, не ядосано, просто безизразно. Под дупето си обаче, можех да почувствам нещо, което нямаше как да се нарече безизразно. Членът му издаваше мощно присъствието си и аз насочих още едно балонче към устните си и го изпих, въпреки че бе кисело. Малко напомняше на вкуса на бирата, като се замисля. Щеше да свърши работа.

Фран ми се ухили скришом, преди да плъзне една карта към Кивиан.

— Това менюто ли е, скъпи?

Кивиан сви рамене.

— Искаш ли да живееш опасно, малката ми? Мога да ти поръчам нещо.

— Не, благодаря. Имам си протеиновите блокчета. Но ти трябва да си хапнеш. От седмици говориш за тези топчета от растения. Какви са те?

— Авааши — каза Тарекх, намествайки се леко под мен. Беше като леко земетресение, което ме разтресе напред-назад. Разшавах отново бедра срещу него, нагласяйки се, и не успях да се сдържа да не се отъркам в члена му… бях адски любопитна да видя какво е усещането. Да видя дали ще ми хареса или ще събуди куп ужасни спомени в мозъка ми.

Беше хубаво. Повече от хубаво. Прехапах долната си устна и отново завъртях бедра, притискайки се леко назад към него, и успях да чуя как той си пое рязко дъх, въпреки силната музика.

— Момчета трябва да си поръчате нещо — казах аз. — Можем да ви гледаме как хапвате и да оцелеем.

— Освен ако не прилича на чийзкейк — обади се Фран. — Ако прилича, вероятно ще се жертвам въпреки факта, че може да не се хареса на стомаха ми.

Засмях се и тъкмо щях да се съглася, когато усетих грамадната ръка на Тарекх на бедрото ми, разсейвайки ме. Престорих се, че разглеждам балончетата, докато чаках да видя какво ще направи. Дали щеше да ме докосне истински? Или бе просто инцидентно докосване, докато се опитваше да се отмести от мен? Дали щеше да ме избута от скута си?

Ръката му стисна бедрото ми, задържайки ме на място, а палецът му започна да ме милва нежно, все едно докосваше кожата ми, а не материята на полите ми. В корема ми пламна топлина от леката ласка и реших да нажежа положението малко повече. Притиснах се надолу към него и започнах да въртя дупето си в такт със странната музика, която кънтеше в заведението.

— Тази мелодия е някак завладяваща — казах спокойно. — Не мислиш ли така, Тарекх?

— Много бързо започва да става една от най-любимите ми — чух го да казва. Другата му ръка се плъзна по другото ми бедро и той започна да ме гали нагоре и надолу. Нямаше нищо странно или неудобно в това, само бавно, нежно галене.

И ме подлудяваше от нужда.

Фран и Кивиан не ни обръщаха никакво внимание, шепнейки си нещо, докато разглеждаха менюто. Което бе добре, защото бях адски възбудена и със сигурност това си личеше на лицето ми. Членът, върху който седях, бе твърд като стомана срещу женствеността ми и всяко леко потриване ми напомняше, че не съм правила истински, приятен секс от много, много дълго време. От цяла вечност не бях изпитвала желание, но когато Тарекх ме докосваше? Ох, желаех.

И желаех адски силно.

Врътнах се игриво още веднъж, обожавайки начина, по който опашката му тропаше по седалката до нас. Знаех как се чувства той. Исках да…

— Продавате ли по един рунд?

Спрях сладострастното си търкане в члена на Тарекх, задъхана и зачервена. Можех да усетя как зърната ми са се втвърдили и се притискат към меката тъкан на туниката ми, и едва осъзнавах, че някакъв извънземен е застанал до масата ни. Обаче много разпознах гневното ръмжене на Тарекх, тъй като боботенето изтръгнало се от него изпрати вълна от удоволствие през тялото ми.

— На мен ли говориш? — попита Тарекх.

— И на двама ви — каза извънземният. Не разпознавах от какъв вид е. Беше зеленикав и някак неприятно изглеждащ. Погледът му се местеше от мен към Фран и обратно. — Навит съм на един рунд, с която и да е от човешките жени. Никога не съм имал човек преди. Чувал съм, че имат най-тесните влагалища…

Кивиан скочи на крака разярено, приближавайки се към извънземния. Можех да почувствам как Тарекх се скова под мен и предположих, че е вложил цялата си воля, за да не скочи също като Кивиан. Той ме вдигна внимателно, слагайки ме да седна на масата.

— Връщам се веднага, любима — промърмори ми той, докосвайки леко веждите ми с устни, преди да се изправи.

Въпреки че докосването бе много леко, то ме изпълни с копнеж. Бях сгорещена, изнервена и изведнъж всичко в този клуб започна да ми се струва прекалено много. Вече не исках да бъда тук. Видях как Тарекх сграбчи извънземния за гърлото и го вдигна от пода, ръмжейки му гневно, задето ме е обидил. Спомних си за това как бе пребил предишния ми господар и подозирах, че този извънземен ще получи рунд с грамадните сини юмруци на Тарекх. Беше… сладко.

Но предпочитах просто да ме заведе у дома и да ме целуне.

Пресегнах се и погалих нежно опашката му.

Тарекх млъкна. Грамадното му тяло потрепери видимо и той пусна извънземния. Кивиан на мига сграбчи непознатия за яката, замъквайки го настрани, докато Тарекх се обръщаше към мен с възмутено и разгорещено изражение.

Облизах устни и го погледнах с копнеж.

— Ще ме отведеш ли обратно на кораба?

— Прекалено много ли ти дойде? — изглеждаше разтревожен.

Заиграх се с верижката на каишката си и му хвърлих най-порочния си поглед.

— Не. Просто искам да остана насаме с теб. В каютата ни.

Основата на рогата му стана по-тъмна под опушената светлина на заведението. Очите му блеснаха от желание и той ме взе в обятията си.

— Ще се видим на кораба — каза той на Фран и Кивиан.

— Чао — извика Фран, махайки ни с ръка, след което се засмя. — Весело изкарване.

О, точно това планирах. Определено планирах да си изкараме весело. Потреперих и стиснах бедра, докато Тарекх ме носеше, сгушена срещу гърдите му, все едно бях най-безценното нещо на тази станция. Чаках достатъчно дълго. Тази вечер бе нашата нощ.

Сякаш прочел мислите ми, той се наведе и промърмори до ухото ми, докато минавахме през тълпата в заведението.

— Сигурна ли си, Кат?

— Сигурна съм — прошепнах и протегнах ръка, за да прокарам пръст по ухото му. Цялото му тяло потрепери и той ми хвърли толкова страстен поглед, че ми се прииска вече да сме на кораба.

Сигурно съм била побъркана, задето ни накарах да чакаме толкова дълго. До преди миг ми изглеждаше разумно, но сега всичко, което исках, бе да си разкъсам дрехите и да се хвърля към Тарекх. Обвих ръце около тила му и отпуснах глава на рамото му с въздишка.

— Надявам се да знаеш по-кратък път обратно към кораба.