Джийни Муун
Тази Коледа (8)

Глава седма

— Бри, изнервяш ме! — смъмри я Кара. — Спри да крачиш.

Сабрина спря пред прозореца, който сочеше към предната част на имота, надникна навън, а после се обърна да погледне приятелките си, излегнали се из спалнята й. Бях прекарали ден, изпълнен с печене, великолепна вечеря, благодарение на майка й и леля Джоан, а сега Сабрина, Кара, Кас и Джейд се бяха разположили в нейната стая, облечени с клинове за йога и суитчъри, ядейки сладолед направо от кутията. Правеха същото, когато бяха тийнейджърки, но сега се уверяваха, че имат хубаво вино, което да подхожда на сладоледа.

Кас се любуваше на рубинената течност в чашата си и се усмихна.

— Кой да предположи, че може да съчетаеш „Бен и Джери“^[1] с хубаво Шираз^[2]?

Джейд смръщи нос и поклати глава, преди да отпие.

— Някой черен шоколад, да. Сладолед… за това не знам.

Кара се завъртя на една страна и придърпа една възглавница.

— Липсва ми виното.

— Може ли да пиеш вино, след като родиш? — В гласа на Кас имаше истинско съжаление. Вероятно би умряла без любимата си червена смес.

— Не и ако кърмя, нали, Бри?

— Да. Без вино.

Кас простена.

— Звучи като мъчение.

Бри се усмихна, настанявайки се на седалката пред прозореца, което бе нейното удобно местенце през последните двадесет и девет години. Очите й се фокусираха върху някаква далечна точка и се замисли за Джейк, който бе гледал същата точка предната вечер, мислейки за фара на Холи Пойнт. Бри мразеше това, че светлината бе изгаснала, че нямаше достатъчно пари, за да запазят тази част от историята на града жива и ярка за бъдещето.

Нищо не бе същото, след като помръкна.

Мислите й заглушиха разговора зад нея, Бри продължи да чака Чарли, а приятелките й стояха до нея, предлагайки й каквато можеха подкрепа. Сабрина оценяваше, че бяха там, не би очаквала нищо по-малко от тях. Коледният сезон около къщата й бе истинска лудост и винаги имаше тълпи с хора, които идваха и си отиваха. Сабрина харесваше активността и когато Чарли бе малка, сезонът бе още по-магически, отколкото сега. Но Бри беше нервна развалина, и колкото и да обичаше приятелките си, на нея й се искаше просто да я оставят сама.

— Трябваше да отида с тях — промърмори тя.

— Откачи ли? — попита Кас. — Защо би искала да си насаме с него в колата по един час на отиване и на връщане?

— Не насаме — каза Бри. — Чарли ще е там.

— Вярно и знаеш ли какво би станало? Ще ревнеш, защото ще е като семейството, което си мислела, че би имала с него, и, скъпа… — Кас седна от другата страна на седалката пред прозореца. — Знам, че ще прозвучи злобно, но вие не сте семейство. Ти му се довери напълно, но той си тръгна и не се върна повече.

Проклятие, това беше грубо.

— Наясно съм с това. — Бри запримигва. — Мерси. — Думите на Кас бяха достатъчни да изкарат на повърхността всички емоции, които бе потискала. Треперещата й челюст й подсказваше, че бе близо до това да се изпусне.

— Мисля, че вярваш, че може би има надежда за вас. А няма.

— Правилно, няма начин. Ясно — разочаровано каза Бри.

Бог да й е на помощ, Сабрина обичаше Кас. Така беше. Но в този момент не чак толкова много. Защо Бри би си помислила, че има шанс с Джейк, когато той беше готов да си го изкара на нея за онова, което баща й му беше казал този следобед? Не, Джейк не я харесваше.

Кас се отпусна и се заигра с връзките на суитчъра си.

— Нямах предвид да прозвучи така.

— Тогава какво имаше предвид? Да не би да забрави да смекчиш раздразнението си, за да знам точно за колко глупава ме мислиш?

Подскачайки, сякаш я бяха зашлевили, Кас се хвана за коментара.

— Не съм казала, че си глупава!

— Нямаше и нужда, стана пределно ясно.

— Бри, не е така. — Джейд, вечният умиротворител, се намеси.

— Всички ме смятате за идиотка, така ли? Защо? Защото си мислите, че още съм влюбена в него?

Кара отпусна глава върху ръцете си.

— Така ли е?

— Не! Не, не съм. — Бри придърпа крака и отмести поглед от тях.

— Добре — каза тихо Джейд. — Не си.

— Не съм! О, боже мой! Ще изчакам долу.

— Просто не искаш да си го признаеш — тросна се Кас. — Разбирам как се чувстваш. Знам какво е чувството да ти разбият сърцето.

Бри усети как всеки нерв се възпламенява.

— Не знаеш нищо. — Сълзите изгаряха очите й, защото приятелките й виждаха право през нея, но тя не възнамеряваше да изостави лъжата, че не обича Джейк, защото истината болеше твърде много. — Освен ако не си била изоставена като мен, ужасена и бременна, умирайки по малко всеки ден, не знаеш нищо.

— Знам повече, отколкото предполагаш, и не искам да бъдеш наранена отново.

— Е, какво си мислеше, че правиш сега? Ти ме нараняваш.

— Бри — каза Джейд. — По-полека.

Точно когато щеше да отговори, Сабрина видя светлини от фарове по пътя, които свиха по алеята.

— Върнаха се.

Изстреля се от стаята, изтласквайки приятелките от главата си и искайки да чуе всичко, което се бе случило на мача. Бри отвори входната врата и видя Джейк, без яке, протягайки се в колата, за да изнесе на ръце спящата Чарли. Точно като баща.

Мускулите на широкия му гръб изпънаха ризата му, движейки се като вълна. Бри си спомни какво беше чувството да го усеща под ръцете си, когато го държеше до себе си и още повече, когато той я държеше. Как се чувстваше в безопасност и обичана.

Когато се обърна, очите им се срещнаха и всичко в нея грейна като коледната елха в хола им. Беше се върнал в живота й преди двадесет и четири часа, но чувствата й към него бяха също толкова силни, както в деня, когато си бе заминал. Може би дори по-силни заради Чарли. Той не помръдна за секунда, а после изкачи предните стълби със спящата им дъщеричка, сгушена до гърдите му. Беше най-естественото и красиво нещо, което някога бе виждала. Той беше голям мъж, силен и едър, но държеше детето си нежно и Бри усети как сърцето й се прекършва заради цялото време с бебчето си, което беше изгубил.

— Плачеш ли?

Думите му я изненадаха. Плачеше ли? Тя докосна лицето си, усещайки влагата там, и кимна. Бе тежък ден и сцената с приятелките й наистина я бе разстроила. Но всичко, върху което можеше да се концентрира, бе спящото й бебче с татко й и колко виновна се чувстваше.

— Толкова съжалявам, Джейк. — Прокарвайки ръка по главата на Чарли, косата й бе мека и копринена при допира, Сабрина не знаеше дали може да се извини достатъчно. — Толкова съжалявам.

Той преглътна с усилие, очевидно самият той съжаляваше, но ако наистина бе така, той не й го каза. Освен това не я обвиняваше и това почти я накара да се почувства по-зле. Щом влязоха вътре, тя искаше да бъде в обятията му, да се почувства в безопасност, обградена от него. Реалността я удари като кофа със студена вода. Боже, приятелките й бяха прави.

Привличането, което изпитваше към Джейк, не беше слабо или дори физическо. Бри все още имаше сериозни, дълбоки чувства към него.

— Къде е стаята й? — Джейк не искаше да я пусне. Щеше да държи малкото си момиченце до последната секунда.

— Горе. Вторият етаж, втората врата в дясно.

Той се усмихна. Беше наистина мила усмивка.

— Първо дамите.

Доколкото знаеше, Джейк никога преди не се бе качвал в тези стаи. Може би някога бе идвал с Райън, но тя не мислеше така. Той я следваше плътно, тялото му бе абсурдно близо до нейното. Когато стигнаха стаята на Чарли, той нежно постави момиченцето си на леглото.

— Доста се забавлява. Както и аз.

Чарли се беше надигнала до седнало положение, но толкова много се клатушкаше, че Бри седна до нея, за да не се прекатури.

— О, боже! Толкова е изморена — изкикоти се Бри. — Предполагам, че двамата наистина сте си изкарали страхотно. — Привеждайки се напред, тя свали обувките на Чарли и после погледна към Джейк. — Можеш ли да ми помогнеш?

— О, разбира се. От какво имаш нужда?

Бри му каза къде да намери пижамата й, а тя съблече роклята и чорапогащника на много измореното момиченце, заведе я в банята и я намести в леглото по-лесно, отколкото предполагаше. Хлапето беше готово, но успя да даде прегръдка на Бри и след това се протегна към Джейк.

— Благодаря ти, татко — прошепна тя. — Нямам търпение всички да отидем да се пързаляме.

А?

— Аз също. Но ще те видя преди това. Ще се разберем нещо с майка ти.

— Добре. — Чарли го придърпа близо и Джейк стисна детето, сякаш никога нямаше да я пусне.

— Лека нощ, бебче.

Дъщеря им беше заспала, още преди главата й да докосне възглавницата. Единственото, което Бри можеше да направи, бе да се подпре на рамката на вратата за опора, докато Джейк придърпваше одеялата върху раменете на Чарли. Двамата разтапяха сърцето й и поривът на съжаление бе осезаем. Той беше добър човек, а тя се бе отнесла толкова зле с него. Както и семейството й.

Излизайки от стаята, Бри притисна гръб в стената и се зачуди какво ли щеше да се случи след това. Дали щяха да измислят някакъв график? Дали да чака обаждане? Дали трябваше да намесват адвокати?

Джейк затвори вратата на Чарли и после се изправи пред Сабрина. Беше толкова секси и сладък с навитите си ръкави и непринудено държание. Тикна ръцете в джобовете си и й се ухили.

— Много съжалявам за баща ми днес. Казаното от него беше ненужно и съжалявам.

— Казал ти е?

— Накарах го да ми каже — каза тя. — И се чувствам ужасно заради това.

— Забрави го. Вбеси ме, но прекалих, като те заплаших. Не искам да разстройвам Чарли. Или теб.

— Добре, сигурен ли си?

— Абсолютно. Обаче баща ти може да върви по дяволите.

Бри, която обожаваше баща си, трябваше да се съгласи, защото Джейк не заслужаваше обвиненията. Баща й, колкото и добър човек да беше, можеше да стане изключително гаден, когато си помислеше, че някой заплашва семейството му.

Джейк се раздвижи в коридора на горния етаж и взе стъклена коледна играчка, която стоеше в малък поднос на масата. Огледа я, прокара палец по шарката и после я върна на мястото й. Бри от друга страна сдържаше дъха си, чакайки го да каже нещо — каквото и да е — относно тяхната ситуация.

— Трябваше да ме предупредиш колко полудява на мачове.

О-о!

— Защо, какво се случи?

— Беше третото полувреме. Отборът губеше, а аз седях на задните места в отделението на отбора и говорех с главния мениджър и със собственика, когато изведнъж тримата чухме прекрасната ни дъщеря да крещи на реферите за наказание, което са наложили.

Очите на Бри се разшириха и тя плесна ръце върху устата си.

— О, не!

Джейк се усмихваше, слава на бога, защото тя само можеше да си представи какво бе наприказвала Чарли. Всъщност никога не ругаеше, но онова, което правеше, бе много близко като за деветгодишна.

— Вярвам, че я чух да казва на рефера, че трябва да си изкара главата от дупето.

— Не, не го е направила.

Той се подсмихна.

— Провеси се през парапета и го избълва. Феновете в секцията отдолу започнаха да я окуражават и един тип в отделението до нас й даде гепи.

— Но главния мениджър… Собственикът…

— Обичат я. Искат я там за всеки мач, защото може да казва неща, които те не могат.

Бри се засмя, както и той. Беше хубав момент, комфортен. Сърцераздирателен.

— Ще се обадя да я видя по някое време тази седмица, ако не е проблем.

— Не е. Може да я виждаш, когато поискаш.

— Мерси.

Чу се буен кикот надолу по коридора и ъгълчето на устата на Джейк се повдигна в отговор. Изведнъж Сабрина се почувства повече като осемнадесетгодишната ученичка, която беше, когато го срещна, отколкото като двадесет и девет годишната професионалистка, която бе сега. Приятелките й все още бяха там, все още се кикотеха.

— Имате парти с приспиване?

— Винаги го правим след дните за печене. Мисля, че по време на празници спят тук повече, отколкото в собствените си домове, с изключение на Джейд, може би.

— Тя живее в северната част на щата, нали?

Бри бе шокирана, че той си спомня.

— Да. Утре си тръгва за вкъщи. Не знам дали ще я видя отново преди Коледа.

— Другите две, които срещнах? Кас и Кара? Ще ги видиш ли?

— И двете живеят в града. Кара скоро ще роди.

Джейк кимна и прокара пръсти по боровия гирлянд, който се виеше по перилата на стълбите. Майка й не просто бе украсила част от къщата, целите три етажа блестяха в сребристи и златни орнаменти, малки светлинки и бор, чийто аромат се смесваше с този на Джейк и я караше да си мисли за нощта им в Акадия.

— Винаги съм се удивлявал на връзката помежду ви. Имам предвид, знам, че не съм ги срещал, с изключение на Елена, която доста се въртеше наоколо през лятото, когато бях тук. Но толкова много говореше за тях.

Така ли? Бри не бе наясно, но всички те бяха такава важна част от живота й, та предположи, че бе вярно.

— Сигурно ме мислят за задник — каза той с принудена усмивка.

Бри бе съвсем сигурна, че след гадния й изблик точно преди той да доведе Чарли у дома, тя е тази, която мислят за задник. Леле, имаше доста да се извинява. „Смени темата, Бри. Смени я.“

— Трябва да вървя… — Той посочи стълбите с палец. — Благодаря ти, че ми се довери за нея.

— Не ми благодари за това. — Бри отклони поглед, напълно завладяна от присъствието му. — Ъм, какво каза тя за пързаляне?

— О, вярно. — Той щракна с пръсти. — Нейният отбор има семейно пързаляне. Помоли ме да отида.

— Това е чудесно, ще се забавлявате. Райън и баща ми винаги ходят с нея.

Джейк кимна и наклони глава настрани.

— Ти не ходиш ли?

— Ъ, не. Не мога да се пързалям, знаеш го.

— Всъщност никога не съм виждал колко е катастрофално пързалянето ти, но си ми казвала. Както и Райън.

— Искам да кажа, че ще съм там, но в безопасност. На пейката. С горещо какао в готовност. — Само мисълта да надене кънките караше коленете на Бри да треперят. Тя и леда не се разбираха.

— Не мисля така. — Джейк скръсти ръце и я измери с поглед. — Ще те науча. — Този пакостлив напрегнат поглед може и да сплашеше някой начинаещ играч, но нея? Не.

— Да ме научиш? Не мисля така.

— Аз мисля. — Той се протегна и я тупна по носа. — Чарли каза, че иска да се пързаляш с нея. Така че ще те науча как да го правиш.

— Джейк, не мога да се пързалям. Още щом кънките ми докоснат леда и съм долу.

Той се приведе достатъчно близо, че тя да усети дъха му върху лицето си.

— Няма да те оставя да паднеш.

— Джейк, не. Не мога. — Бри тръгна към стълбите, но той беше плътно по петите й. Тя не беше подготвена той да я хване за ръката и да я дръпне към себе си.

— Ако не опиташ, що за пример ще е това за дъщеря ни?

Той се ухили, проклет да е, изглеждайки твърде готин за свое собствено добро. Или за нейно. Защо му трябваше да вади картата с „добрия пример“?

— Хубаво. Но когато съм в спешното отделение със счупена опашна кост, ти ще трябва да й го обясниш.

— Ще бъда там, Бри. Няма да бъдеш наранена.

Думите, толкова изпълнени със смисъл, изпълниха очите й със сълзи. Наранена? Всичко, което правеха, бе да се нараняват един друг.

— Джейк, аз…

— Знаеш какво имам предвид. Боже, съжалявам.

— Всичко е наред. Пийнах малко вино, а и са празници. Прибави към това всички промени и ставам много по-емоционална от обикновено.

Той избърса сълза от бузата й.

— Да, имаше доста промени, особено през последните двадесет и четири часа, а?

— Да.

Джейк я последва на долния етаж, двамата се задържаха до входната врата.

— Кога си свободна тази седмица? Някоя вечер? — попита той.

— Ъ, сряда. Защо?

Той се ухили отново, жестът накара очите му да светнат, а сърцето на Бри спря в гърдите й. Спря. Джейд беше права за него.

Сваляч, без съмнение.

— Трябва да запазя час на леда. Ще имаш частен урок.

— Да запазиш час? Ъм, не си създавай проблеми заради мен.

— Искаш да си там с малките деца, които да се стрелкат из краката ти?

Тя въобще не искаше да се пързаля на лед. Наистина не искаше да остава насаме с него, но заради Чарли? Бе готова на всичко.

— Направи каквото е необходимо. Уведоми ме за часа.

Той кимна и за секунда се приведе напред, почти сякаш се канеше да я целуне, а Бри искаше да измине последните няколко сантиметра и да довърши започнатото.

Боже, искаше да го целуне.

Усещайки, че са се насочили към опасна територия, двамата отстъпиха едновременно.

— Добре. Ще те взема около осем в сряда.

— Може да се срещнем, където поискаш. Не е нужно да се разкарваш.

— И да рискувам да ми вържеш тенекия? По дяволите, не. — Той отвори входната врата. — Ще те взема.

Тя завъртя очи, защото той я познаваше толкова добре, дори след всичките тези години. Тръгването му, усмихвайки й се, махайки й, докато тя стоеше и замръзваше на вратата — всичко това беше неясен спомен, когато се върна в стаята си. В секундата, в която влезе и затвори вратата, Бри избухна в сълзи.

— О, боже мой! — проплака тя. — О, не! Всички вие бяхте прави. Толкова съжалявам, че бях кучка. Толкова съжалявам.

Кас и Джейд бяха до нея, а Кара й правеше място на леглото.

— Ела тук, о, горкичката ми. — Кара потърка гърба на Бри, когато тя отпусна глава на възглавницата.

Кас и Джейд коленичиха до леглото, предлагайки утеха, но нямаше какво да сторят. Бри беше в ад, от който никога не бе успяла да избяга… беше влюбена в мъж, който не я обичаше. Разбира се, Джейк бе привлечен от нея, но не я обичаше. Ако бе иначе, щеше да се върне. Изобщо нямаше да си тръгне като за начало.

— Какво не ми е наред? Още ли съм влюбена в него? Винаги ли ще го обичам?

— Да — каза Джейд, потупвайки я по коляното. — Да, вероятно е така.

Кас попи очите си със салфетка, лицето на приятелката й бе толкова мило и добро. Бри мразеше колко гадно се бе държала с Кас. Ако някой разбираше как се чувства Бри, това бе Кас.

— Ще се оправиш — каза Кас. — Ще успееш. Ти си силна.

Бри не мислеше, че някога ще се справи с начина, по който се чувстваше. Изобщо. И не беше силна. Свита на топка, с приятелките й около нея, също както в деня, когато откри, че е бременна, Сабрина плака за мъжа, който не я обичаше.