Дейвид Брин
Звездният риф (44)

Аскс

Неочаквано въпросите им се обръщат в друга посока. Някакво напрежение — не съвсем страх, но братовчед на това универсално чувство — рязко оцветява речта на натрапниците.

После, за една-единствена нощ, опасението им бързо приема физическа форма.

Те са заровили черната си станция!

Спомняте ли си изненадата, пръстени мои? По здрачаване беше там, спокоен, арогантно изправен под откритото небе. Куб, очевиден със своята изкуственост.

Когато призори се върнахме, на мястото му лежеше огромна купчина пръст. По големината на могилата Лестър предположи, че станцията трябва да е изгребала яма, да се е спуснала вътре и да се е затрупала отгоре като бръмбар, бягащ от прилеп-копач.

Предположението на Лестър се оказва вярно, когато Ран, Кун и Беш излизат отдолу и се изкачват по гладък, мрачен тунел, за да възобновят обсъжданията под павилиона на преговорите. Този път се съсредоточават върху машините. И конкретно — какви устройства са останали от буюрските времена. Искат да научат дали древни реликви все още пулсират с жизнена сила.

Това се случва на някои угарни светове, казват те. Нехайни раси оставят безброй апарати, когато си заминават, за да дадат почивка на световете си за един еон. Почти съвършени и саморемонтиращи се, забравените механизми могат да издържат дълго време, като безстопанствено се скитат из земите, лишени от живи гласове.

Те питат — виждали ли сме някакви механични сираци?

Опитваме се да обясним, че буюрите са били педантични. Че градовете им са били надлежно изстъргани или разрушени и засети с деконструктори. Техните слуги-машини са били заразени с меме-принуда, която задължава все още подвижните екземпляри да се скрият в дълбокия канал, наречен от нас Бунището. Макар да сме убедени във всичко това, небесните човеци очевидно се съмняват в думите ни.

Те питат (отново!) за посещения. Какви следи сме виждали от други кораби, дошли тайно и с цели, за които смътно сме подозирали, но никога не сме изказвали гласно?

Според плана, ние скриваме истината. В старите човешки легенди и книги тази тактика често се използва от слабите, когато са се изправили срещу силните.

„Правете се на глупави — предлагат писанията. — И в същото време, внимателно наблюдавайте и слушайте.“

О, но още колко можем да продължаваме така? Беш вече разпитва онези, които отиват да се лекуват. В благодарността си, някои със сигурност ще забравят нашите заповеди.

Скоро ще настъпи следващият етап, а нашата подготовка едва е започнала.

Четвъртата от човеците-натрапници, Линг, се връща от изследователското си пътуване. Не беше ли тръгнала заедно с младия еретик Ларк? Но сега се връща сама.

„Не — казваме й ние. — Не сме го виждали. Не е идвал тук. Можеш ли да ни кажеш защо си е тръгнал? Защо те е оставил в гората, без да довърши задачата си?“

Обещаваме й друг водач. Кхюинския природолюбител Утен. Междувременно ние се одобряваме.

Само ако нашите рюкове не ни бяха изоставили! Когато „аз“/ние питаме Лестър за настроението на жената — какво може да разбере от поведението й, — той само потръпва и отвръща, че не може да каже.