Дейвид Брин
Звездният риф (121)

Легенди

Твърди се, че всички ние произхождаме от нещастни раси.

Според много от историите, разказвани от Шестте, сред Петте галактики има безкрайни войни, преследване, страдания и фанатизъм. Но ако това наистина е било типично, тази цивилизация не би могла да просъществува дори един милион години, да не говорим за милиард или повече.

Ако това е било типично, места като Джиджо биха гъмжали от безброй преждевремски зарази, а не само от шест.

Ако това е било типично, светове като Джиджо щяха да са използвани още много отдавна.

 

 

Други легенди разказват, че огромното мнозинство от пътуващите сред звездите раси са сравнително спокойни. Че имат свои интереси, грижат се за клиентите си и поддържат наетите от тях светове, като обръщат внимание на добрите обноски и на древните закони, докато вървят по Пътя нагоре към очакващата ги божественост. Те разглеждат враждите на фанатичните съюзи като безвкусни и незрели… но защо да се намесват, когато е по-лесно и безопасно просто да държат главата (или главите) си наведени надолу и да се занимават със собствената си работа?

Клиентите, имали късмет да бъдат осиновени от такива умерени кланове, израстват в мир и сигурност, освен през онези периоди — легендарните Времена на промяна, когато катаклизмите поразяват дори предпазливите и дискретните.

Тогава обикновено оцеляват смелите. Онези, калени от противоборствата в задните улички на космоса.

Тези улички обаче, искат жертви. Твърди се, че ние, Шестте се нареждаме сред избягалите от загубени каузи и разбити мечти в търсене на убежище. На изцеление. На друг път.

В търсене на последна възможност.