Мегън Марч
Порочно момиче (8)

Глава осма

Гриър

О. Боже. Мой. Какво, по дяволите, направих?

— Погледни ме!

Дрезгавият глас на Кав проникна през хаоса от мисли в главата ми, откъсвайки ме от удивителния оргазъм, който тъкмо бях преживяла. Заповедта му бе същата, която изрече, преди да плъзне перфектния си пенис в мен, и все пак, този път, не можех да го погледна.

Бутнах с ръце раменете му.

— Трябва да сляза.

Хватката му се стегна и беше очевидно, че нямаше да отида никъде, докато той не реши да ме пусне.

— Гриър, мамка му, погледни ме!

Когато не отговорих и не се подчиних, ръката на Кав обгърна лицето ми и нямах друг избор, освен да се подчиня.

— Пусни ме долу.

— Не.

Истеричен смях се изтръгна от устните ми.

— Нямаш право да ми казваш „не“. Пусни ме долу, по дяволите!

Той поклати глава и ако не се тревожех, че може да падна на пода, бих изтрила самодоволната му усмивка с шамар.

— Най-после те получих там, където те искам, и нямам намерение да те пусна, преди да съм готов.

— Където ме искаш? Върху члена ти? Можеше да ме имаш там преди три години, но и двамата знаем как завърши всичко.

Извих се срещу него и вътрешните ми мускули се стегнаха, когато усетих пениса му вътре в себе си. Няма ли намерение да омекне?

Кав стегна хватката си върху лицето ми.

— Има адски много неща, които не знаеш, Гриър.

Очите ми се извиха толкова силно, че се учудих, че не се нараних.

— Разбира се, че не знам, тъй като не се задържа тук достатъчно дълго, че да кажеш едно сбогом, пък камо ли да ми обясниш каквото и да е било.

Един мускул трепна на челюстта му и ми се прииска да ме пусне най-после на пода, за да не съм принудена да гледам всяка промяна в изражението му. Бях свръх пренатоварена от Кав, а нямаше къде да избягам, докато той ме държеше нанизана на члена си. Буквално бях притисната между пениса и стената. Бенър никога нямаше да спре да ми се подиграва за това, като научи.

Зачаках отговора му, тъй като наистина нямах избор по този въпрос. Но този, който получих, не беше приемлив.

— Направих избора, който трябваше да направя.

— А това е изборът, който правя аз… свали ме от члена си, или ще започна да крещя и съседите ми ще получат представление, което никога няма да забравят. — Гледах да наблегна на всяка своя дума.

Очите му блеснаха, сега бяха златистокафяви с малки точици зелено.

— Мисля, че си забравила. Да правя добро представление тези дни, е моя работа.

През мен се надигна вълна от гняв и Кав вероятно бе осъзнал, че съм на път да избухна. Той освободи лицето ми, обви с две ръце кръста ми и ме вдигна, измъквайки пениса си от мен, който все още бе адски впечатляващ. Точно отпуснах крака на пода, когато осъзнах, че не използвахме презерватив.

Как можах да забравя? Не бях някое глупаво дете. Аз бях отговорна, за момента безработна, адвокатка.

— Без презерватив? Това не е ли първото правило в наръчника за чукане на холивудска звезда? Да не забрави? Ами ако си ме напомпал? Не се ли боиш, че ще продам историята на таблоидите? „Любовният Скандал и Кав Уестман чакат бебе“? — Махнах с ръка и се насочих към банята, за да се почистя.

Замръзнах, когато застанах пред огледалото. Истинска. Каша. Косата ми беше в пълна неразбория, точно в ученическия стил на току-що изчукана. Погледнах към очите си и те бяха дори по-диви от косата ми.

Душ. Точно сега това беше единствената ми опция. Включих душа и влязох директно под струята.

По дяволите, какви ги върша?

Кав Уестман се бе появил, тъй като откаченото ми съобщение наистина бе привлякло вниманието му, а след това извади члена си и аз го сграбчих миг преди да ме изчука срещу стената.

Взех душ-гела и изстисках половината в ръката си, сякаш пяната някак щеше да отмие домино ефекта, който бях задействала в живота си през последните дни.

Каква шибана катастрофа.

Посегнах към шампоана, все още порицавайки се мислено, когато усетих студена струя въздух зад себе си.

— Внимавай, сладурче. Ще си изстържеш кожата, ако не действаш по-внимателно.

Водата отми пяната от тялото ми, когато се обърнах, за да го погледна.

Беше гол. Водата отскачаше от мен и мокреше голата му кожа, плъзгайки се надолу по мускули и сухожилия.

Отново останах безмълвна, докато проследявах как водата се стича около члена му. Защо, по дяволите, трябваше да е толкова красив? Не биваше да му позволявам да се доближава гол до мен. Нямаше как да се спра да не го докосна.

Тогава спри да го гледаш, Гриър!

Единствено с чувство за самосъхранение се обърнах с лице към стената, възнамерявайки да се държа безразлично. Сякаш можех да продължа да се къпя, знаейки, че перфектното голо тяло на Кав Уестман стои на сантиметри от мен.

Грабнах шампоана и изстисках в ръката си прекалено много, тъй като се бях концентрирала изцяло върху белите черти между кремаво златистите ми плочки, опитвайки се да не мисля за мъжа зад себе си.

— Какво правиш тук? — Исках да се държа безразлично, но думите ми бяха напрегнати.

— Последвах те.

— Без покана?

Дрезгавият му глас изпълни душ-кабината.

— Гледката на прелестния ти задник, който се отдалечаваше от мен, беше единствената покана, от която имах нужда.

Обърнах се отново, този път решена да не откъсвам поглед от лицето му. С изключение на това, че неговият поглед не беше насочен към моето лице. Не, той попиваше с очи всеки милиметър от голото ми тяло и то се сгорещи, но не от водата.

Той пристъпи към мен, мърморейки нещо, което се изгуби от шума на течащата вода.

— Какво каза?

Златистокафявите му очи сякаш блестяха срещу мен.

— Три пропилени години. Няма да губя никакво време повече.

Сърцето ми заблъска лудо в гърдите. Не можех да понеса подобни изявления от него. През целия си живот чувствах загуба от това, че никога не бях познавала родителите си. Тази загуба стана още по-голяма, когато бях още дете, а брат ми беше изпратен в пансион. Чичо, който винаги беше студен и дистанциран, и сега липсваше. Леля, която ме глезеше или се примиряваше с мен, или се преструваше, че не съществувам в зависимост от настроението на чичо ми. Тогава започнах да си падам по мъжа, който стоеше пред мен сега, и когато бях започнала да си мисля, че мога да съградя с него нещо истинско, той ме изостави, без да каже нито дума.

Никой не оставаше в живота ми. Или поне не за дълго.

С всяко бавно поемане на въздух, аз събрах разпилените си емоции, принуждавайки сърцето ми да намали ударите си до нормалното си темпо. Когато постнах съобщението, бях пияна и имах нужда от някой, който да ми покаже, че все още съм значима. Някой, който да накара Тристан да осъзнае, че ще му липсва страхотната ми натура. Дори не можех да призная пред себе си, че тогава таях крехката надежда на съобщението ми да се отзове точно този мъж. Никога не бях очаквала да се случи и определено не бях готова да се сблъскам с вълната от емоции, които предизвика в мен появата му.

Имах нужда от пространство, но Кав очевидно имаше друга идея, тъй като се приближи към мен. Не можех да го направя. Ако мокрото тяло на Кав притисне моето до стената, а устните му намерят онова местенце, което ме кара да треперя и стена… щеше да ме застави да поема по път, за който не бях сигурна, че съм готова.

Какво, за бога, съм си мислела, пускайки онова съобщение? Не мислех. И в това беше проблемът. Но сега вече разсъждавах.

— Аз… мисля, че трябва да си тръгнеш. — Гласът ми се поколеба в началото, но бързо намерих опора и изрекох останалото по-твърдо.

Кав не ме слушаше. Вместо това пристъпи по-близо, притискайки ме в ъгъла.

— Сигурна ли си, че искаш точно това, сладурче? Защото си мисля, че би предпочела да те прикова до тази стена и да чукам перфектното ти малко котенце отново и отново, докато виковете ти не разклатят стените около нас. Мисля, че искаш да те накарам да забравиш онзи загубеняк, който си имала преди мен. Ще го изтрия от паметта ти, Гриър. Няма да си спомняш друг пенис, освен моя. Няма да си спомняш друг оргазъм, освен тези, които ти дарявам.

Видението на това, което описваше, се появи в ума ми и, по дяволите, исках го. Исках него. Исках да забравя мислите, изпълващи ума ми. Може би, само може би, един път в живота ми можех да спра да мисля и да сторя това, което смятах за правилно.

Обаче последния път, когато направих това с него, се опарих жестоко.

Седях сама на „Върхът на скалата“ в „Рокфелер Център“ и чаках Кав да се появи. Но той така и не го направи. Прическата, грима, всичко, което направих през целия ден, подготвяйки се за тази първа нощ… беше напразно. Никога повече не чух и дума от него.

Тогава той си тръгна с лекота, което значеше, че може да го направи и сега.

Поклатих глава.

— Върви си. Моля те. Всичко това беше огромна грешка. — Думите изгаряха гърлото ми, звучейки толкова отчаяно, колкото и бяха.

Гледах настрани, концентрирах се върху плочките, вместо да срещна погледа му. Когато той не помръдна, аз стиснах очи и зачаках.

Още един хладък повей оповести излизането му. Защото това, което Кав умееше най-добре, бе да си тръгва.

* * *

Останах в банята колкото можех, опитвах се да избягам от реалността, тъй като не исках да се изправя пред това, което бях сторила. Пет минути, точно толкова бяха нужни, преди да позволя на един мъж, когото не бях виждала от три години, да ме чука. Без обяснение. Без разговор. Просто секс.

Бих се нарекла уличница, но не вярвах в двойните стандарти.

И все пак оставаше малката подробност, че не използвахме презерватив. Затова ще се нарека идиот, защото бях именно това. Взимах хапчета, но не знаех къде е бил Кав. Ако можеше да се вярва на таблоидите, той бе изчукал половината Холивуд. Бляк!

Значи следващото нещо, което трябваше да направя, бе да си запиша час за лекар. А след това щях да започна да работя по случая, който откраднах от работата си. Прекарах цели два дни в самосъжаление и беше време да взема задника си в ръце.

Почувствах се по-добре заради решенията, които взех, изсуших косата си и си сложих лек грим. Най-после се усещах по-малко като бездомник, намерил случайно пътя до апартамента ми, и влязох в спалнята си през свързващата врата, за да се облека. Част от мен се зачуди дали Кав няма да се мотае там, надявайки се на още един рунд, или дори два, но него го нямаше. Грабнах чист клин за йога, сутиен и тениска и бързо ги намъкнах.

Точно излизах от спалнята си, когато чух някакви звуци откъм кухнята.

Няма. Начин.

Това беше първата ми мисъл, когато видях Кав да плъзга омлет в една от чиниите ми.

— Правя Хаш Браунс и са почти готови. Надявам се да си гладна.

Мисля, че се бях озовала в алтернативна вселена. Защото това бе единственото обяснение Кав да стои в кухнята ми и да прави закуска.

— Какво правиш? — зададох аз най-нелепо очевидния и глупав въпрос на света.

— Гладен съм. Не успях да хапна, преди свърша това, за което дойдох.

Добре, време е за бърз сблъсък с реалността.

Отпуснах ръка на ханша си и вирнах брадичка.

— Като говорим за свършване, има ли нещо, за което трябва да се тревожа? Имам предвид, така или иначе ще се прегледам и съм на хапчета, но все пак ще е добре да знам дали ме очакват изненади.

Кав поклати глава и повдигна вежди, докато отместваше тигана и изсипваше съдържанието му в чиниите.

— Смятам знаеш, че не трябва да вярваш на всичко, което се пише в таблоидите, Гриър. Може да съм задник, но не съм мъжка курва. Гладна ли си? — Той най-после ме погледна, когато ми подаде чинията.

Нямаше какво да отговоря, докато взимах чинията, освен едно:

— Благодаря.

Да, определено алтернативна реалност. Седях на барплота в кухнята ми с Каваноу Уестман до себе си и ядяхме омлет с Хъш Браунс. Как се случи това, по дяволите?

И, разбира се, нелепото момиче в мен си каза: „Това е точно историята, която можем да разказваме на внуците си за това как сме се събрали отново“.

Няма да имаме внуци, Гриър! Няма да имаме деца. Няма да има никакво „ние“.

Непрестанно поглеждах към Кав, докато се хранехме. По лицето му бе набола няколкочасова брада, която ме караше да се чудя какво ли ще е да усетя брадясалото му лице между бедрата си.

Спирай, Гриър. Спри се! Трябваше да престана да мисля за него по този начин.

Споменът за първия път, в който го видях, изплува в ума ми…

* * *

Кой е този човек? Сините му работни панталони прилепваха плътно към здравите му бедра и стегнатия му перфектен задник. Всеки друг, който бях виждала в такива панталони… тези с логото на почистващата компания, който надничаше изпод колана… бяха мъже с дебели задници или кльощави водопроводчици, по които никой не би се загледал.

Но не и този. Синьо-сивата работна риза караше очите му да изглеждат стоманено сиви. Ръкавите бяха намотани нагоре по силните му ръце, разкривайки златиста кожа, покрита с татуировки.

Огледах се, за да установя дали някой в кафенето бе забелязал детайлния ми поглед върху без съмнение най-горещия мъж на планетата, но всичко, което можех да видя, бе как го гледат другите момичета. Не, не бях единствената, която го бе забелязала.

Тъмната му коса бе подстригана късо, а лицето му бе покрито с няколкочасова секси брада, макар да беше все още преди обед. Широките му рамене и тесният ханш караха всички ни да мислим едно нещо… ако имаше Господ, този мъж всъщност щеше да е стриптийзьор, а не работник по поддръжката, и ни предстоеше да станем свидетели на шоуто на живота си, след като започне да си сваля ризата. Под разтворената му яка забелязах, че отдолу се подава бял потник. Добавете към това и чантата с инструменти, която носеше, и фантазиите ми направо излизаха извън контрол.

— Чипове — прошепна ми Трейси, докато разлистваше картичките с въпросите за един от следващите ни часове.

Би трябвало да зная какво е проучване на парична сигурност и интереси, но всичко, за което можех да мисля, бе какво ли си поръчва този мъж на десетина крачки от мен. Черно кафе, беше предположението ми. Не ми изглеждаше като човек, който ще си поръча нещо момичешко като лате или капучино. Нито пък ми изглеждаше от типа на двойното еспресо.

— Какво каза? — Вниманието ми се насочи от това, какво си купуваше мъжа, към приятелката ми.

Трейси хвърли картичките на масата.

— Няма значение. Забрави за чиповете. Истината е, че няма да знам какво да правя с един такъв мъж. Дори и в мечтите си.

Грабнах една картичка от купчинката, принуждавайки мозъка си да започне да работи.

— Проучване на парична сигурност и интереси. Върху това трябва да мислим. Професор Пейн ще каже името ми. Предчувствам го.

Трейси простена.

— Не е твоят ден, моят ще е. Усещам го. Адски много прецаках сократовият метод.

Тя грабна картичките и прочете елементите на проучването на паричната сигурност и интереси. Аз я игнорирах напълно, докато мъжът минаваше покрай мен, без да откъсва очи от мен.

Майко мила! Почувствах погледът му върху себе си и това как той попи всеки детайл от мен. Носех тесни дънки, високи ботуши и суитшърт. Косата ми падаше свободно около раменете и допреди малко обмислях да я завържа на кок. Но се радвах, че не го бях направила.

Защо въобще ме беше грижа? Той не ми беше никакъв. Но исках да бъде.

— Гриър, разбра ли това?

— Хмм?

Трейси отново хвърли картичките на масата и обви ръце около чашата си. Гледаше ме, докато я вдигаше към устните си.

— Направо чукаш този мъж с погледа си и не използваш нито една от мозъчните си клетки за сигурните трансакции.

Откъснах поглед от него, за да погледна Трейси.

— Ъх, не знам за какво говориш. Аз просто… нали се сещаш. Какво?

Несвързаното бърборене ме издаде. Или пълната ми липса на лукавост. Но, по дяволите, този мъж беше секси и нямаше нищо общо с момчетата в училище, които носеха полота. Ръцете и раменете им не изглеждаха така. Кой би предположил, че един работник може да бъде толкова адски секси? И започнах наново.

— Извинявай. Сигурни трансакции. Проучването на парична сигурност и интереси изисква… — И изредих елементите.

Очите на Трейси се разшириха.

— Понякога мразя, че си толкова умна. Въобще не внимаваше и все пак знаеше точно това, което е нужно. Довърши това чукане с поглед и да се връщаме в час.

* * *

— Гриър — каза Кав и от тона му изглежда не беше първият път, в който вика името ми.

Поклатих глава и се върнах в настоящето към мъжа, който седеше до мен, и който преследваше мислите ми през последните години.

— Какво каза?

— Нещо нередно ли има с храната? Да не си на диета?

Погледнах надолу към чинията си. Бях отхапала само хапка, а остатъкът от омлета ми си седеше.

— Не. Не, добре е. Аз просто… мислех над това, което се случва тук. Не съм очаквала…

— Да се появя на входната ти врата?

Хвърлих един бърз поглед към него, виждайки повдигнатата му вежда и голямата хапка, която набута в устата си. Омлетът му бе три пъти по-голям от моя и вече почти бе изчезнал. Как може един мъж да яде толкова много и все пак да е така слаб, беше непонятно за мен.

— Да. — Забих вилицата в храната си, макар да не бях сигурна дали ще мога да се храня, тъй като стомахът ми се преобръщаше нервно.

— Е, какво, по дяволите, очакваше да направя, след като видях какво си постнала? Намекът ти хич не беше тънък.

Сдъвках пухкавите си яйца с бекон… ммм, бекон… докато обмислях отговора си. След което избрах да му кажа истината.

— Не очаквах да ме помниш. Ти си голяма клечка от Холивуд, а аз съм момичето, на което върза тенекия преди три години.

Е, добре, не беше пълната истина, тъй като една малка частица от мен настояваше, че не е възможно да ме е забравил, след като аз не мога да го забравя.

Вилицата на Кав издрънча в чинията му, когато се обърна. Той измъкна прибора от ръката ми, оставяйки го на плота.

— Мамка му, наистина ли го мислиш? — Сега очите му бяха златистозелени, а веждите му бяха смръщени. Това е погледът, когато Кав е бесен.

— Какво? След като си тръгна и никога не погледна назад? Определено ми се виждаше възможно. Освен ако не смяташ да ми кажеш, че си мислел за мен през цялото време, докато си чукал Уинзор Рийд?

Клюкарските сайтове постоянно бълваха информация, че двамата са заедно през последната година. Да, и аз четях всяка статия, въпреки че си казвах всеки път, че няма да го направя.

— Никога не спрях да мисля за теб. И със сигурност не съм си тръгнал, без да поглеждам назад. Никога не забравих абсолютно нищо.

— Тогава защо го направи?

— Нямах друг избор. — Един мускул на челюстта му трепна и знаех, че има още много, което не ми казва в тази история.

— Винаги имаш избор. — Това беше нещо, в което вярвах истински.

— Тогава не, но вече имам. И съм тук. — Очите му казваха, че е искрен, и все пак не можех да му повярвам.

— И няма да ми дадеш повече обяснения? Какво би направил на мое място, Кав? Какво щеше да направиш, ако аз бях тази, която те зарязва и заминава преди три години, без да каже нито дума? Щеше ли да имаш въпроси? Щеше ли да искаш повече отговори, които не са просто поредната глупост?

Той дори не мигна. Дори повече, погледът му стана много по-напрегнат. Бях неспособна да погледна настрани, пленена от очите му.

— Бих направил каквото поискат от мен и Бог, и Дявола, за да те открия и да те върна обратно в живота си, и щях да се занимавам по-късно с последствията. Ти искаш всичко това, Гриър. Иначе никога нямаше да постнеш това съобщение. Затова, какво е нужно, за да оправим нещата помежду си? Искаш ли да пълзя? Не съм мъж, който би направил подобно нещо, но ако ти трябва доказателство, че всичко това е истина, няма да спра, докато не те накарам да повярваш.

Първа откъснах поглед от неговия. Кав винаги е бил много интензивен… сила сама по себе си. Каквато и да бе причината да ме изостави, беше очевидно, че нямаше да получа обяснението, което исках така отчаяно.

Бих ли могла да оставя нещата така? Не знаех.

Той слезе от стола и отнесе чинията си, хвърляйки остатъка от омлета в боклука. Гледах удивена как измива чинията, оставя я на мивката, подсушава ръцете си и се насочва към вратата.

— Решавай, Гриър. Този път това не е игра.