Мегън Марч
Порочно момиче (30)

Глава тридесета

Кав

С всеки изминал ден тук бях все повече и повече прецакан. Прекараното време с Гриър не стори нищо друго, освен да затвърди знанието, че да я напусна преди три години, макар и да беше неизбежно, бе най-грешното решение в живота ми. След като се върнахме в къщата след инцидента с медузите, тя започна да се суети около мен и провери всяка информация в „Гугъл“ за вероятна опасност след случилото се. Хуан ни даде някои указания, но Гриър продължаваше да се безпокои.

Беше адски разтревожена за мен.

Не бях имал някой, който да се тревожи за мен от… много време.

Този факт ми напомни, че Гриър бе единствена по рода си. Желаеха ме заради славата ми, заради известността и парите ми, но с Гриър знаех, че тя не се вълнува от нито едно от тези неща.

Тя беше сестрата на милиардер, която желаеше един работник от поддръжката. Този факт все още ме изумяваше и ми напомняше колко време бях пропилял.

Закопчавайки бялата памучна риза, влязох в банята, където тя си слагаше грим пред огледалото. Беше адски красива. И вече можеше да е моя, ако не бях този, който бях.

Холивуд и филмовият бизнес ми дадоха шанса да обърна страницата и причините, които ме държаха далеч от нея, и този път нямаше да я пусна без значение какво щеше да последва. Щях да превърна това в реалност.

— Почти съм готова, кълна се — каза Гриър, когато срещна погледа ми в огледалото.

— Спокойно. Не бързаме за никъде. Но знаеш, че не е нужно да се изтупваш толкова, за да вечеряме на верандата, нали?

Видът й беше прекалено сладък, та да не я подкача.

— Няма да седя срещу теб… и да изглеждаш адски секси… без и аз да съм също толкова секси. Или поне достатъчно секси, колкото мога да изглеждам. Нарича се баланс, Каваноу. Приеми го.

Мисля, че това бе първият път, в който изричаше цялото ми име, и мозъкът ми прескочи напред в бъдещето, представяйки си как ми казва да го приема, докато я чакам да се нагизди за червения килим и премиерата на някой от филмите ми.

Мамка му, да вървя под ръка с нея би било сбъдната мечта. Всеки път, щом стъпех пред проблясващите камери на премиера, се чудех дали тя ще види снимката. Исках да я види. Исках тя да желае да е с мен, а не с онзи шибаняк Тристан.

И сега тя беше с мен.

Хвърлих й един последен дълъг поглед, докато тя правеше нещо, което да накара очите й да изглеждат по-тъмни и дълбоки, и тръгнах из къщата. Ако продължавах да я гледам, щях да я наведа над мивката в банята, да й кажа да опре ръце на огледалото и да ме гледа в очите, докато се заравям дълбоко в нея отзад.

Скоро.

Прекосих дневната, наслаждавайки се на това колко недосегаеми бяхме тук. Външният свят не можеше да проникне в балона ни. Реа и Хуан следваха неотлъчно инструкциите ми от първия ден… да не бъдем притеснявани от каквито и обаждания да получат… в замяна на голям бакшиш в израз на благодарността ми.

Масата на верандата вече бе подредена, свещи блестяха върху бялата покривка между чиниите. Можех да чуя Реа в кухнята, докато приключваше с приготвянето на вечерята.

Снапър, скариди и омар с кокосов ориз и зеленчуци. Пресен ананасово-кокосов сладолед за десерт по желание на Гриър.

— Ммм… ухае много вкусно.

Обърнах се и видях Гриър зад себе си, взетата назаем лилава рокля обгръщаше нежно бедрата й, а тъмната й коса се спускаше на раменете й. Неопитомената Гриър… така изглеждаше точно сега, напълно различна от изтънчената й нюйоркска фасада. И двете бяха секси, но тази бе много по-… реална.

— Готови ли сте да сервирам? — попита Реа.

— Да, благодаря ти. Искаш ли помощ?

— Не, сър. Всичко съм подготвила.

Гриър преплете пръсти в моите и двамата се насочихме към масата. Океанът бе тъмен и единствената светлина на верандата идваше от свещите на масата и железните лампи, закачени по стените на къщата.

— Романтично е — прошепна тя.

— Реа се е справила адски добре. — И ако можех да съдя по страхотния аромат, носещ се от чиниите, докато тя вървеше след нас, беше се справила идеално и с вечерята. Тя сложи храната на масата, а аз издърпах стола на Гриър.

— Харесва ли ви как изглежда всичко?

— Изглежда невероятно — каза Гриър. — Благодаря ти.

— Ще донеса виното и ще ви оставя насаме.

Тя изчезна, а аз се настаних срещу Гриър.

Когато Реа донесе виното и ни го сервира с усмивка, двамата измъкнахме салфетките си от сребърните им пръстени и се заловихме с вечерята.

Гриър простена от удоволствие, опитвайки омара, и ми се прииска да стене така и от члена ми.

Скоро. Тя нямаше никаква идея какво й бях намислил. Смятах да й покажа точно какво значи да бъде моя.