Том Кланси, Стив Пиечник
Виртуални вандали (15)

15

Мат се отдръпна от изпадналия в безсъзнание Санди Бракстън, очите му следяха тримата войници от силите на Конфедерацията, които бяха напуснали местата си във фронтовата линия. Навсякъде около него атаката на генерал Пикет отиваше към своя кървав финал. Но Мат следеше трите щика, насочени към него.

Може би трябваше да гледа къде ходи. Кракът му се заплете в нещо и той внезапно се прекатури. Беше се препънал във войник, убит или ранен по-рано в битката! Продължителното обучение в базата на Нет Форс Експлорърс влезе в действие. Мат се сви, докато падаше надолу, махайки с ръце, за да омекоти падането и се претърколи, когато се удари в земята, ставайки бързо на крака.

Докато вървеше, ръката му напипа дърво и метал. Пушката на ранения войник!

Мат сграбчи пушката, докато тримата му врагове се приближаваха. Този, който беше начело, имаше гъста кафява брада и сержантски нашивки. Мъжът зад него беше със свирепо изглеждаща черна брада. Третият войник сигурно беше на възрастта на Мат, с няколко косъмчета по брадата си.

Сержантът не изчака останалите двама, а предприе сам нескопосана атака. Мат започна да усеща някаква надежда. Не се изправяше срещу обучени войници, а срещу натрапници, попаднали в симулация. Те не знаеха как да боравят с пушките си.

Не че той беше експерт. Но беше изпробвал боксьорски палки — натъпкани с пух дълги пръти за бой — под ръководството на обучени в Куонтико инструктори от Нет Форс и те им бяха показали основните техники на боя с пръчки.

Мат парира ожесточения тласък на сержанта с цевта на взетата на заем пушка. После притисна силно дръжката в гърба на сержанта. Той се преви на две и Мат го удари в главата. Онзи се строполи, преди останалите двама да успеят да стигнат до него.

— Компютър! — извика Мат. — Край на симулацията! Изпълнявай!

Обаче нищо не се случи. Той все още беше в капана на възстановката на битката при Гетисбърг с двама типове, които не му мислеха доброто и напредваха към него с насочени щикове. Новите му противници действаха по-предпазливо, след като видяха какво бе станало с техния другар.

Този с черната брада тръгна отдясно, докато хлапето се придвижи отляво, принуждавайки Мат да раздвоява вниманието си между двамата. Той започна да отстъпва, опитвайки да се държи на известна дистанция от тях.

— Компютър! Пауза! — изкрещя Мат.

Но двамата му противници продължаваха да напредват към него. Роб Фалк беше иззел контрола от ръцете на Мат.

Войникът с черната брада опита серия от къси мушкания. Мат ги блокира, след което се завъртя назад и после надясно, прекратявайки по този начин опита на другото момче да мине зад гърба му. Мат вдигна пушката си, сякаш се готвеше да стреля, пращайки и двамата си противници в отстъпление. Но докато се опитваше да зареди оръжието си, спусъкът изтрака кухо. Или пълнителят вече бе изстрелян, или имаше нужда от нещо, за което Мат си нямаше представа. Онзи с черната брада се втурна изведнъж към него, въртейки пушката си в широко движение, за да го удари с щика си. Мат се стегна, за да посрещне атаката. Но внезапно чернобрадият се строполи!

Изражението на лицето му щеше да изглежда комично при всяка друга ситуация. Яркочервено петно се появи на сивата му куртка и се стече надолу.

Не му помагаше много взирането във фронтовата линия на Съюзниците, където дулата на многобройните пушки бълваха пламъци. Трябваше ли да се притеснява за заблудени куршуми от полето на престрелката?

Не, това беше невъзможно. Защото тук просто се разиграваше сцена, а не действителна битка. Не можеха да използват истински амуниции.

След което Мат разбра какво се случи. Когато Роб бе изпратил приятелчетата си в симулатора, той бе избрал тримата войници, които се намират най-близко до Санди и Мат. Сега се оказа, че един от тях е бил програмиран да го ранят. Редът му е дошъл и ето го на земята!

Това означаваше, че Мат се изправяше срещу един самотен противник — поне за момента.

Младоликото лице, стоящо срещу него, изглеждаше малко разтревожено, когато хлапето правеше движения за заблуждаване на противника и мушкаше с пушката си.

Мат парира ударите почти механично, а умът му бе зает с нещо друго. „Смъртта“ на чернобрадия означаваше, че Фалк не контролира напълно симулацията. Компютърът все още правеше онова, което беше програмиран да прави.

Хлапето се взря през рамото на Мат. Това беше единственото предупреждение, което получи. Той блъсна своя опонент в гръдния кош, удари го отново и се завъртя обратно тъкмо когато един офицер от силите на Конфедерацията замахваше със сабята си. Острието издаде звук, по-остър от изскърцване на нокти по черна дъска, когато се сблъска с цевта на пушката на Мат. Ако се бе забавил малко, щяха да започнат да го наричат „Едноръчко“!

Дори и Фалк да не владееше изцяло контрола над компютъра, той не спираше да изпраща свои хора в симулацията. Сега бяха само двама, тъй като изглеждаше, че Мат е успял да нарани третия.

Но това нямаше никакво значение. Рано или късно някой от тези палячовци щеше да нанесе точен изстрел.

И тогава Мат щеше да сподели съдбата на Джералд Савидж.

Освен ако…

Мат отстъпи отново, тъй като противниците му идваха от противоположни страни.

„Каква беше първата команда, която Санди зададе? Онази, която бе нагласила този определен момент от симулацията?“

Надявайки се, че е запомнил цифрите правилно, Мат извика:

— Компютър, зареди отново симулацията на „Битката при Гетисбърг“ от позиция две-две-седем!

Сякаш пътуваше с машина на времето. Отначало той и Санди бяха между двете фронтови линии. Нищо не се движеше — в това число и самият Санди. Той лежеше върху странно изглеждащата твърда трева.

Но Мат не можеше да се безпокои за това в този момент. Неговият последен ход бе успешен! Той бе успял да изземе контрола от Роб Фалк!

— Компютър! — извика той бързо. — Прекрати! И напусни симулацията!

Очертанията на Хребета на смъртта изчезнаха и Мат отново се намери в 6-а виар лаборатория. Той скочи от стола си. Санди Бракстън лежеше на мястото си в безсъзнание.

— Г-н Бракстън? — Един глас внезапно изпълни стаята. Мат позна в него г-н Петраца, училищният библиотекар. — Какво стана там вътре? Мониторите ми отчитат някакви много странни конфигурации за симулацията, която провеждате.

— Нещо се обърка — извика Мат. — Санди Бракстън е в безсъзнание. Мисля, че някой е препрограмирал симулацията. Повикайте училищния доктор!

След като се увери, че Санди е наред, той извади портфейла си. След това нападение всички уговорки отпадаха. Обаждаше се на капитан Уинтърс.

След като въведе опцията за конфигуриране на телефона, изпод обвития с фолио циферблат се появиха искри. Мат хвърли телефона на пода, защото полимерната вътрешност започна да пуши.

Кашляйки от острата миризма, Мат го стъпка, за да не се запали. Портфейлът не избухна в пламъци, но беше очевидно, че електрическата схема е унищожена. Дотук с обажданията.

Г-н Петраца, докторът и една медицинска сестра влетяха в 6-а виар лаборатория.

— Момчето е в шок — каза лекарят след бърз преглед.

— Вече се обадих на Спешни случаи да изпратят линейка — а също и на полицията — каза г-н Петраца.

„Чудесно, помисли си Мат. Тъкмо ще им опиша преживяното — лично“.

Няколко минути по-късно той седеше в учителската стая, чакайки да пристигнат полицаите. Ако това не се бе случило! Не му се искаше да разгласява за Роб Фалк и виртуалните вандали, преди да говори с Кет Кориган.

В този миг тя влетя в учителската стая.

И двамата се гледаха смаяни. След което попитаха почти едновременно:

— Какво правиш тук?

Кет отговори първа.

— Изкараха ме от час. Имало съобщение от офиса на баща ми. Той е болен — колабирал. Просто проверявам, преди да се прибера у дома.

Тя го погледна, очаквайки отговора му.

— Довърши си първо работата — каза Мат.

Кейтлин взе пропуск от офиса на баща си, а Мат я изпрати до вратата.

— Санди Бракстън домъкна симулация на проекта, върху който работим — каза той тихичко, когато излязоха в коридора. — Бяхме във виар лабораторията, когато нещата започнаха много, ама много да се влошават.

Тя го погледна.

— Колко много?

— Беше репродукция на известна битка. Но някои от войниците се отклониха от зададената им програма и започнаха да ни нападат.

Очите на Кейтлин се ококориха.

— О, не! — Тя се върна към учителската стая. — Къде е Санди?

— В момента е на път за болницата. Доколкото мога да установя, не е по-зле от хората, които бяха простреляни в „Кемдън Ярдс“. — Гласът на Мат звучеше зловещо. — Не знам как съм успял да се измъкна, при положение че ме преследваха трима, въоръжени с пушки и щикове.

Какъвто и цвят да бе останал по лицето на Кейтлин, напълно изчезна.

— Роб! — прошепна тя освирепяла. — Едно от първите места, на които оставихме програми за тайно проникване, беше училищната виар система. Никога не съм предполагала…

— Нито пък аз — призна Мат. — Трябваше да съм по-предпазлив особено откакто минахме през един от сайтовете на училищната виар система на път за Шон Макардъл.

Кейтлин, изглежда, се обвиняваше за мъченията, през които бяха минали Мат и Санди.

Мат я хвана за ръката.

— Къде е колата ти?

— На паркинга отзад — каза Кейтлин. — Днес малко позакъснях.

— Ще те изпратя.

Мозъкът му щеше да се пръсне. Полицаите щяха да пристигнат всеки момент. Сега или никога трябваше да убеди Кет да съдейства на полицията и на Нет Форс.

— Това нещо излезе от контрол — каза той на Кейтлин, докато излизаха през задния вход на училището. — Вече знаеш, че не можеш да контролираш Роб Фалк. Не е ли време да признаеш също, че не можеш повече да го защитаваш?

— Нямам избор! — проплака Кейтлин. — Роб е…

— Роб ще побеснее, ако продължаваш да повтаряш името му — прекъсна я един глас.

Напълно шокиран, Мат се обърна. Не очакваше да намери някого на паркинга по време на часовете. Вместо това три момчета заобиколиха входа. А те в никакъв случай не учеха в Брадфорд Академи. Носеха раздърпани дънки, фланелки без ръкави върху тениските си, както и много злато. Главите им бяха увити с шалове. Онзи, който говореше, беше здравеняк с мръсноруса коса — планинският акцент все още се долавяше в гласа му. От дясната му страна стоеше жилаво азиатче, докато момчето отляво, изглежда, беше потомък на няколко националности. Дрехите им бяха някаква комбинация на зелено и черно. Членове на някоя банда.

Мат не можеше да повярва, че бяха попаднали в ръцете на улични бандити на входа на Брадфорд Академи. Но нямаше смисъл да оспорва факта. А и нямаше как да се противопостави на пистолета, който внезапно русото момче извади изпод раздърпаната си тениска.

— Дай ни ключовете от колата, сладурче.

Наблъскаха ги в колата на Кейтлин. Истински късмет бе, че днес не бе дошла на училище с „Копърхед“. Но и при това положение на петимата им беше доста тесничко вътре. Русото момче седна отпред на шофьорското място, Кейтлин беше до него, а Мат бе натикан отзад между другите двама.

— Пъхни си ръцете под задника. — Нареди му русолявият, когато Мат зае мястото си. — Не искам да виждам никакви движения от теб. ’Щото, а си гъкнал, на Енджи ще му се наложи да използва това. — Той подаде пистолета на азиатчето. — И той ще отвори голяма дупка в предната седалка, право в тази малка хубавица тук.

Здравенякът кимна към Кейтлин, която седеше неподвижно на мястото до шофьора.

— К-къде ни водите? — попита тя с пресипнал глас.

— На среща с Роб Фалк, разбира се — отвърна русолявото момче, докато пъхаше ключа в стартера и палеше двигателя. — Струва ми се най-разумно, щом като проявяваш такъв голям интерес към неговата личност и всичко, свързано с нея.