Даниел Стийл
Сватбата (10)

Глава 10.

В началото на февруари Алегра се оказа затрупана с работа. Работеше върху концертното турне на Брам, подготвяше договора на Кармен за новия й филм, преговаряше от името на още няколко свои клиенти, а освен това придвижваше и цял куп по-дребни и не толкова важни проекти, възложени й от фирмата. Тя обаче се усмихваше през цялото време, а Алис мислено отбеляза, че никога преди не е я виждала толкова щастлива.

Джеф се отбиваше понякога да я навести и всеки път, когато бе възможно, я водеше на обяд. Понякога двамата мистериозно изчезваха и се покриваха в къщата й в Бевърли Хилз. В тези случаи обядът им обикновено продължаваше по-дълго, а след завръщането си в офиса Алегра едва съумяваше да се държи сериозно и да се концентрира върху работата си. В тези моменти можеше да мисли единствено за Джеф. Никога преди не се бе чувствала толкова щастлива. Двамата идеално си подхождаха — обичаха едни и същи неща, харесваха едни и същи книги, споделяха сходни идеи и интереси. Джеф беше неизменно сърдечен и готов на компромиси, а чувството му за хумор бе ненадминато.

След първата блажена седмица, по-голямата част от която прекараха в уютната му къщичка в Малибу, Алегра му предложи да го заведе на вечеря в дома на родителите си. Все още не им бе казала за разрива с Брандън.

— Сигурна ли си? — Той като че изпитваше известни съмнения.

Джеф беше луд по нея, но не искаше да избързва. Знаеше, че Алегра е много близка с родителите си, и се боеше, че появата му с нея може да бъде възприета от тях като натрапване.

— Не ставай глупав, мама много обича, когато водим приятели у дома.

И така беше още от детските им години. Родителите й обичаха да се срещат с приятелите на децата си и винаги ги посрещаха изключително сърдечно.

— Те са неимоверно заети хора.

Джеф изпитваше колебания и се притесняваше дали ще получи одобрението им. Срещите с родители на момичетата, с които излизаше, никога не са били измежду любимите му занимания, а на неговата възраст подобни изпитания го караха да се чувства доста глупаво.

— Освен това съм убедена, че ще им е много приятно да се запознаят с теб — топло настоя Алегра и в крайна сметка успя да го убеди да я придружи на вечерята, независимо от всичките му опасения.

Джеф дойде да я вземе облечен с блейзър и спортен панталон. Изглеждаше почти като при първата им среща в Ню Йорк. Консервативен и уважаван мъж. И изключително красив. Докато пътуваха към Бел Еър, Алегра му се усмихна окуражително. Той наистина изглеждаше нервен.

— Заради баща ми ли си толкова притеснен — подразни го тя, — или просто защото трябва да се срещнеш с родителите ми?

Имаше чувството, че отново е на шестнадесет и положението наистина я забавляваше. Алегра бе убедена, че родителите й ще останат очаровани от Джеф — още повече че и двамата бяха изпитвали неприязън към Брандън. Баща й бе проявявал по-скоро безразличие, но майка й никак не го бе харесвала. Беше успяла да разгадае истинската му същност много преди дъщеря си.

Джеф само се усмихна.

— Непрекъснато си спомням как се чувствах, когато му изпратих първата си книга. Ами ако си помисли, че точно за това идвам днес в дома му?

Джеф се притесняваше като хлапак.

Алегра се разсмя и продължи да му дава указания, докато пътуваха из Бел Еър.

— Мисля, че ще успее да разбере каква е истинската ситуация. Ако ли не, можеш да си сигурен, че майка веднага ще му я разясни. Тя е доста проницателна.

Описанието бе съвършено точно. Когато пристигнаха, завариха Блеър да разучава плановете за новата кухня. Подът на всекидневната бе затрупан със скици, а тя стоеше на четири крака и обясняваше нещо на Саймън.

Блеър вдигна поглед и се усмихна топло на по-голямата си дъщеря. От косата й стърчеше някакъв молив. На лицето й се изписа изненада, когато забеляза придружителя й, но не направи никакъв коментар.

— Здрасти, скъпа, тъкмо показвах на баща ти как ще изглежда кухнята — рече тя и се усмихна на Алегра.

След това се изправи и Алегра й представи Джеф. Беше ги предупредила, че няма да е сама, но Блеър бе решила, че ще доведе Брандън със себе си. Постара се да прикрие изненадата си, но очевидно умираше от любопитство да научи нещо повече за мъжа, придружил дъщеря й.

Саймън се изправи и целуна дъщеря си с мъченическа усмивка.

— Показва ми как ще изглежда онази дупка в задния ни двор в продължение на шест месеца и какво ще стане с празната стая, в която обикновено закусвахме. Това лято тук ще е истинско бедствие.

После се представи на Джеф и на лицето му се изписа интерес. Хареса топлата усмивка и силното ръкостискане на младия мъж.

— Всъщност ние вече сме се срещали веднъж. Преди година — обясни Джеф. — Бяхте достатъчно любезен да обсъдите с мен сценария, който написах по книгата си „Птици на лятото“. Но съм сигурен, че се срещате постоянно с хора като мен и едва ли ме помните — заключи той. Държанието му беше изключително приятно и непретенциозно.

— Всъщност наистина си спомням. — Саймън кимна замислено и се усмихна. — Идеите ви за сценария бяха много добри, но, доколкото си спомням, трябваше да се поработи още доста по него. Това всъщност важи за всички книги, които се филмират.

— Оттогава насам непрекъснато го преработвам — мрачно отбеляза Джеф, а след това учтиво стисна ръката на Блеър. Очевидно е бил много добре възпитан и му личеше.

Алегра се присъедини към тях и известно време четиримата оживено разговаряха за кариерата на Джеф, за новата им кухня, за предимствата и недостатъците на Ню Йорк в сравнение с Холивуд. Джеф трябваше да признае, че Ню Йорк му липсва, но не можеше да отрече, че е очарован от някои страни на живота в Калифорния. И най-вече от Алегра. Първоначално планирал да остане в Ел Ей само година и да се върне в Ню Йорк, за да напише следващата си книга. Смятал дори да се премести в Ню Ингланд или в Кейп Код. Уточни обаче, че не би могъл да замине където и да било преди да започнат да снимат през май, а самите снимки сигурно щели да се проточат до септември.

Алегра го слушаше да споделя плановете си и на лицето й се изписа загриженост. До този момент не си бе давала сметка, че той може да пожелае отново да се върне на изток и думите му я изпълниха с тревога.

— Това не беше особено приятна новина — тихо прошепна Алегра, когато тръгнаха към гостната.

Мисълта, че той би могъл да си тръгне толкова скоро след като се бяха срещнали, и то когато нещата между тях вървяха толкова гладко, я разстройваше.

— Мога да бъда убеден да променя плановете си — прошепна в отговор той и успокоително я целуна по шията.

— Надявам се — измънка тя.

По време на цялата вечеря Алегра се забавляваше от скритите погледи, които майка й хвърляше към тях. Блеър очевидно искаше да знае кой е Джеф, откъде се е взел, какво се е случило с Брандън и какво означава този мъж за Алегра. Блеър обаче не би могла да зададе тези въпроси в присъствието на Джеф. Всички се държаха много любезно и приятелски, а Сам изпитателно оглеждаше Джеф от горе до долу.

Когато след вечеря се върнаха във всекидневната, Блеър най-после успя да издебне Алегра насаме и я отрупа с въпроси.

— Променило ли се е нещо в живота ти, Алегра? — попита тя, когато Джеф излезе да се поразходи със Саймън, потънали в разговор за филмовия бизнес. Говореха си за производствени цени и проблеми.

Блеър се усмихна и се вгледа в очите на дъщеря си. Искаше да чуе цялата история. Очевидно бе пропуснала няколко важни глави.

— Какво искаш да кажеш, мамо? — невинно попита Алегра и двете се разсмяха, а Сам изразително завъртя очи. За всички бе повече от ясно, че Джеф е луд по Алегра.

— Никога не съм вярвала, че ще се отървеш от Брандън — заяви майка й. — Да не би да е в Сан Франциско този уикенд? Или отсъствието му означава онова, което си мисля, че трябва да означава? — Блеър не смееше да храни твърде големи надежди.

— Възможно е. — Алегра се държеше като руса Мона Лиза. Все още не желаеше да изплюе камъчето. Твърде рано бе за окончателни изявления. Беше довела Джеф тук само за да го запознае с родителите си.

— Можеше поне да ни предупредиш — сгълча я Блеър, а Сам се излегна на канапето. Беше много уморена, а и смяташе любовния живот на сестра си за твърде отегчителен, макар че Джеф й харесваше много повече от Брандън.

— Той е много по-готин от Брандън — съобщи тя, демонстрирайки учтив интерес към разговора. — И какво точно се случи, Али? Брандън да не те е зарязал?

— Как можеш да задаваш такива въпроси! — Блеър се намръщи и се обърна отново към Алегра. — Какво се случи, скъпа?

И тя не можа да се въздържи и започна да задава въпроси. Надяваше се случилото се да не е прекалено неприятно. И изпитваше задоволство, че той си е отишъл. Или поне така изглеждаше за момента. Никога не бе вярвала, че той наистина обича Алегра. Брандън винаги бе демонстрирал своето безразличие и студенина, че дори и неодобрение по отношение на дъщеря й. А нежеланието му да се разведе им бе причинило доста тревоги.

— Струва ми се, че просто му дойде времето — загадъчно отвърна Алегра.

— И кога се случи? — с любопитство попита Сам. Усещаше, че има още нещо, което Алегра не желае да сподели.

— Преди няколко седмици. Запознах се с Джеф в Ню Йорк. — Реши да им подхвърли едно кокалче и забеляза, че майка й посрещна новината със задоволство.

Блеър беше харесала Джеф. Саймън — също.

— Много е симпатичен — само подхвърли доброжелателно Блеър.

Няколко минути по-късно Джеф и Саймън се върнаха, но продължиха да обсъждат филма на Джеф.

— Бих искал да прочета новата ти книга — сериозно заяви Саймън. — Всъщност смятам да си я купя. Тя току-що излезе от печат, нали?

— Всъщност от доста време е на пазара. Наскоро завърших една обиколка с рекламна цел. Просто не разбирам как ти остава време да четеш при всичките ти ангажименти — рече Джеф, впечатлен от разговора.

— Справям се.

И тогава Саймън погледна съпругата си и Алегра забеляза странния поглед, който двамата си размениха. Не изразяваше враждебност, нито пък гняв, но в очите и на двамата се прокрадна някаква студенина. Никога преди не бе забелязвала нещо подобно и се зачуди дали между двамата не бе възникнал някакъв конфликт по отношение на кухнята например. Баща й мразеше неудобствата, а майка й пък обожаваше ремонтите и това понякога се оказваше повод за семейни разногласия.

Алегра не каза нищо, но по-късно, когато двете заедно отидоха в кухнята, се постара да огледа майка си по-внимателно. Не забеляза нищо нередно. Напоследък обаче Блеър изглеждаше преуморена. Тревожеше се за шоуто и постоянно беше прекалено заета.

— Татко добре ли е? — спокойно попита Алегра, защото не искаше да си пъха носа в отношенията им. Всички женени двойки си имаха своите разногласия понякога, а майка й и баща й може би се бяха посдърпали по-рано вечерта.

— Разбира се, скъпа, защо?

— Не зная… тази вечер ми се струва малко по-студен от обикновено. Може би само съм си въобразила…

— Вероятно — безгрижно се съгласи Блеър. — Бесен е заради градината. Харесва я такава каквато е в момента и не може да повярва, че промените, които извършвам, ще я направят още по-красива.

Това беше битка, която двамата водеха от години, и Алегра се усмихна. И тя самата бе предположила, че ремонтът вероятно е ябълката на раздора. Майка й и баща й никога не бяха имали по-сериозни конфликти. Бракът им беше страхотен.

— Между другото, приятелят ти ми харесва. Много интелигентен мъж, добре възпитан и непосредствен. Освен това е и красив. — Тя се усмихна и си сипа чаша вода. — Много се радвам — заяви Блеър и Алегра се разсмя, защото знаеше за какво говори майка й. Облекчението й, че Брандън вече не е близо до дъщеря й, бе повече от очевидно.

— И аз така предположих — кимна Алегра.

Макар да изпитваше лека тъга, породена от задоволството, с което всички посрещаха разрива между нея и Брандън. Струваше й се странно, че тя единствена бе пропуснала онова, което всички останали бяха забелязали.

— През последните няколко седмици двамата с Джеф като че ли ненадейно се озовахме в центъра на силен циклон. Срещнахме се в Ню Йорк в дома на агента, с когото поддържам делови взаимоотношения, и оттогава насам почти не сме се разделяли. — Погледна срамежливо към майка си и Блеър се трогна от невинността й. — Той е толкова добър с мен… Никога преди не бях срещала такъв мъж… като се изключи татко.

— О, миличка! — Блеър зяпна от изненада. — Но това е много сериозно! Жените обикновено сравняват бащите си само с мъжете, за които искат да се омъжат.

— Едва ли, мамо — възрази Алегра и се изчерви от смущение. — Та ние се познаваме едва от три седмици.

— Ще се изненадаш да разбереш колко бързо се развиват отношенията, когато една жена срещне подходящия мъж.

Думите на майка й й напомниха за Кармен и Алън. Изкушаваше се да съобщи новината на майка си, но знаеше, че не бива.

Върнаха се във всекидневната и завариха мъжете сами, защото Сам бе отишла да позвъни на приятелите си. Джеф и Алегра останаха до единадесет часа. Времето мина неусетно в сладки приказки и шеги. Вечерята в дома на родителите й бе изключително приятна.

А когато двамата си тръгнаха, Блеър погледна съпруга си и се усмихна широко.

— Хайде, стига, Блеър… няма значение… не храни напразни надежди. Та тя почти не го познава.

Но и той се позасмя, забелязал в очите на съпругата си вълнението, породено от новата връзка на Алегра.

— И тя ми каза същото, но вие и двамата пропускате най-главното. Това момче напълно си е изгубило ума по нея.

— Това безусловно е така, но не бързай да му надяваш примката на врата. — Репликата бе подхвърлена на шега, но в момента, в който я изрече, Саймън осъзна, че е допуснал грешка. — Не исках да прозвучи по този начин — рече той, опитвайки се да поправи нещата, но вече бе твърде късно.

Блеър само сви рамене и се извърна настрана. Прекрасно бе схванала същността на казаното от него. Той никога преди не бе подхвърлял подобни забележки. Нито пък тя. Но напоследък и двамата го правеха. Саймън настояваше, че това не означава нищо, но Блеър не беше толкова сигурна. Все още нямаха сериозни недоразумения, но внезапно се бяха появили едва забележими пукнатини в съвършения им брак. Блеър си мислеше, че знае коя е причината, но не беше съвсем сигурна. А когато вдигна очи и го погледна, в душата й сякаш изведнъж повя хлад. Не можеше да го назове с думи, но то беше там, между тях; също като полтъргайст минаваше от стая в стая и плъзгаше ледените си пръсти по гърба й докато тя измерваше съпруга си с поглед.

— Ще се качваш ли? — тихичко попита Блеър, стиснала в ръка навитите на руло планове за кухнята.

— След малко — отвърна той, но в този момент забеля лицето й и веднага додаде: — Идвам след минутка.

Блеър кимна и се качи на горния етаж, но душата й отново се изпълни с тъга. Не че имаше някаква голяма пукнатина в отношенията им, или пък сериозни разногласия помежду им, но напоследък в общуването им започна да се усеща някаква студенина. Понякога Блеър се питаше дали това е само поредният преходен етап, през който минават всички семейства, дали е само малка неравност по общия им път, или пък сигнал, че в живота им нещо наистина не върви както трябва. Все още обаче нямаше отговор на този въпрос.

— Е, как ти се сториха родителите ми? — недипломатично попита Алегра, докато пътуваха обратно към града. Тази вечер щяха да останат в нейната къща, защото се намираше по-близо.

— Мисля, че са страхотни — с явно възхищение отвърна Джеф.

И двамата бяха непретенциозни, сърдечни и очарователни, проявяваха искрен интерес към хората около тях и се радваха на компанията им. Той й разказа за разговора си със Саймън във вътрешния двор.

— Той настоява, че иска да прочете книгата ми, но на мен ми се стори, че го прави само от учтивост. Въпреки това беше много мило от негова страна.

— Татко обича тези неща. Винаги е окуражавал приятелите ми по отношение на техните филми, пиеси или делови начинания. Той смята, че общуването с младите е вълнуващо и го поддържа във форма.

На шестдесет години той изглеждаше поне с десет години по-млад. В този момент Алегра се сети за майка си и се намръщи незабележимо.

— Всъщност малко се тревожа за мама.

— Защо? — Джеф я погледна с изненада.

Блеър беше красива и запазена, талантлива и преуспяваща и освен това излъчваше добро здраве. Не можеше да си представи защо Алегра би се притеснявала заради нея.

— Тя изглежда чудесно.

— Зная, но не съм сигурна, че се чувства така. Мисля, че все още не може да се примири с факта, че тази година не спечели Златен глобус. За нея това се оказа тежък удар. Освен това има много затруднения с шоуто. Не зная какво точно е… — Алегра се опита да облече притесненията си с думи, но не успя. — Имам обаче усещането, че нещо не е наред. Струва ми се, че постоянно е тъжна — искам да кажа под усмивките и добросърдечното поведение. Нещо не й дава мира.

— Защо не я попиташ?

Това му се струваше най-лесното разрешение на въпроса, но Алегра отрицателно поклати глава.

— Да ти кажа честно, не смятам, че тя ще ми каже истината. Попитах я дали нямат някакви проблеми с татко, защото тази вечер той ми се стори по-сериозен от обикновено, но тя ми отговори, че бил бесен заради градината.

— И вероятно е точно така — увери я Джеф. — Те двамата по всяка вероятност работят твърде много, а напрежението в работата неминуемо си казва думата и у дома. Но и двамата са невероятни хора. — Той беше най-влиятелният продуцент в Холивуд, а тя продуцираше едно от най-успешните телевизионни предавания. Не беше лесно да се поддържа подобен стандарт и Джеф изобщо не бе изненадан от факта, че нито едно от децата им не бе пожелало да се съревновава с тях. — Между другото, Сам също ми хареса.

Тя наистина изглеждаше фантастично, а и схващанията й бяха толкова младежки и незрели, че Джеф се улови, че я слуша и наблюдава с интерес.

— И на мен ми харесва понякога. — Алегра се ухили. — Но напоследък е станала голяма глезана. Не е особено полезно за нея да живее само с мама и татко. Те ужасно я глезят. Когато двамата със Скот си бяхме у дома, не беше така. Татко по принцип е готов на всичко, когато става дума за Сам, и тя си го знае. Мама поддържа малко по-твърда линия на поведение, но Сам не й обръща особено внимание и си прави каквото си знае. На нейните години никога не съм си позволявала това.

— Мисля, че с най-малките деца винаги се получава така. С тях се отнасят много по-либерално, отколкото с по-големите им братя и сестри. Сам обаче не ми се видя чак толкова разглезена. Всъщност дори се държа доста учтиво.

— Това е защото те смята за готин. — Алегра се ухили отново.

— А ако не беше така?

— Изобщо нямаше да ти обърне внимание.

— В такъв случай съм поласкан.

Стигнаха къщата на Алегра и веднага си легнаха. И двамата бяха уморени, но тя много обичаше да лежи до него и да се гуши в прегръдките му. Ласките им рядко си оставаха целомъдрени и непорочни и много бързо преминаваха в пламенна страст. И двамата бяха изключително щастливи, а Алегра обожаваше утрините, когато се будеше до него. Понякога не го намираше в леглото, защото Джеф ставаше преди нея, за да приготви кафе. И двамата вярваха, че животът им е съвършен.

В събота сутринта им позвъни Алън и ги покани на вечеря.

— Ето, това е живот! — изкоментира Джеф, когато Алегра му сервира за закуска топли кифлички с масло, прикрила голото си тяло единствено с бяла готварска престилка от дантела. — Само си за снимка за таблоидите — заключи той и се престори, че я щрака.

Алегра зае още по-изкусителна поза, а той я придърпа в скута си, в резултат на което се наложи да се преместят в спалнята, без да са закусили.

Когато станаха отново, беше вече обяд и Алегра се опита да измисли нещо за обяд, а Джеф изкоментира, че напоследък не правят нищо друго, освен да ядат и да се любят.

— Оплакваш ли се? — с интерес попита тя и загриза една ябълка.

— Господи, не! Обожавам този начин на живот.

— Аз също. — И тогава си спомни за поканата на Алън. — Какво смяташ да правим довечера? Искаш ли да отидем на вечеря у Алън? — Не искаше да настоява. Беше сигурна, че и той си има свои приятели, макар че за нейна огромна радост се бе сприятелил веднага и с Алън и Кармен.

— Всъщност бих искал да отидем — отвърна той и си гризна от ябълката й.

Ябълката беше голяма и сочна. Той преглътна хапката си и целуна Алегра. Устните им имаха вкус на ябълка, а целувките им едва не ги отведоха отново в спалнята.

— Няма да успеем да направим каквото и да било, ако продължаваме по този начин — заяви тя и се разсмя, а той продължи да я притиска към себе си и да целува шията й. — Добре, ще се обадя на Алън.

Уговориха се да отидат в къщата на Алън в Малибу, а след това да излязат заедно на боулинг.

Когато пристигнаха в седем часа, завариха Кармен да вари спагети, а Алън приготвяше соса и се преструваше, че пее италиански арии. Всички избухнаха в смях, а Джеф побърза да пусне някаква музика.

Вечерта беше топла и уханна и те обсъдиха възможността да вечерят на открито, но в крайна сметка се отказаха. Вместо това насядаха около кухненската маса и в края на вечерта и четиримата се оплакваха от преяждане. Сосът на Алън се бе оказал изключително вкусен.

— Съвсем скоро ще ми се наложи да започна да гладувам отново — с въздишка отбеляза той. — В края на март започваме репетиции, а началото на снимките е в средата на април. Тогава ще заминем за Швейцария, за да подскачаме като планински козички по алпийските върхове.

Поредният приключенски филм, в който Алън щеше да изпълнява главната роля. За което пък щеше да получи цяло състояние.

— Това не е ли опасно? — попита Кармен и в очите й проблесна тревога.

— Само ако се подхлъзна — отвърна той, но това не й се стори никак забавно и в следващия миг Алегра я чу да мрънка, че иска да замине с него.

Желанието й да го последва на снимачната площадка можеше да създаде значителни затруднения — присъствието на съпругите обикновено се превръщаше в проблем от първостепенно значение. А и Алън беше твърде независим, за да се примири с подобно нещо. Освен това терените, на които щеше да работи, бяха твърде стръмни и недостъпни за Кармен.

— Ти също ще започнеш да снимаш през юни — обади се Алегра, опитвайки се да отвлече вниманието й. — Няма да имаш време да пътуваш с него.

— Ще мога да остана там шест седмици до започването на репетициите.

— Много ще ми бъде приятно — насърчи я Алън, макар Алегра да бе почти сигурна, че ще съжалява за това.

Разговорът обаче се прехвърли на други теми, а след десерта — бананов сплит, достатъчно калоричен, за да се пребори с всякакви диети — Алън предложи да отидат в града и да поиграят боулинг. Той обожаваше да кисне из баровете, да играе на билярд или пинг-понг и да се преструва, че е просто един от многото посетители. Боулингът беше едно от любимите му развлечения.

В края на краищата успя да ги убеди и те всички се натовариха на неговото ламборгини и с много смях и закачки поеха към Санта Моника.

Всъщност колата му беше бронирана — беше специално конструирана за някакъв много важен арабин. Имаше само още няколко такива, а Алън бе успял да купи своята — яркочервена и блестяща — от Сан Франциско. Вътре колата бе тапицирана с кожа и полирано дърво. Движеше се като ферари, а производителите твърдяха, че може да се изкачи по пясъчна дюна със скорост от сто и осемдесет мили в час. Това бе една от любимите играчки на Алън и той много си я обичаше. Вярно е, че се набиваше на очи много повече от стария му пикап, но пък беше и много по-удобна и имаше модерна стереосистема. Останалите шофьори на пътя с възхищение надуваха клаксоните си, когато се разминаваха с тях.

— Откъде се сдоби с това чудо? — попита Джеф. До този момент не бе виждал друга такава кола.

— Била е изработена за принца на Кувейт, но той така и не отишъл да си я вземе. Никакъв куршум не може да премине през стъклата, страничните врати също са бронирани.

Колата беше страхотна и Алън я обичаше не толкова заради скоростта и блясъка, а заради сигурността, която му осигуряваше.

Паркираха пред Хангтаун боул и влязоха вътре, за да си вземат обувки под наем и да си запазят коридор. С изненада установиха, че залата е претъпкана с народ. Казаха им, че ще се наложи да почакат, но те решиха да приемат положението философски и да изпият по бира докато чакат. Двадесет минути по-късно вече имаха своя коридор и сериозно се заловиха с играта.

Алън беше доста добър. Кармен не можеше да играе, но въпреки това се забавляваше страхотно. Алегра се справяше поносимо, а Джеф се оказа достоен противник на Алън. Всичките играеха за развлечение, но Алън приемаше нещата по-сериозно от останалите. Обичаше да печели и постоянно повтаряше на Кармен, че трябва да внимава повече.

— Но аз внимавам, скъпи. Внимавам — отвърна тя и точно тогава Алегра усети, че хората в залата ги наблюдават.

До този момент не бяха забелязали, но останалите посетители бавно се трупаха около тях. Беше повече от ясно, че са разпознали не само Алън, но и Кармен.

— Здрасти! — Кармен поздрави един от тях без да си дава сметка как всъщност изглежда.

Облечена беше с плътно прилепнали към бедрата й дънки и тясна бяла тениска, която разкриваше твърде много от прекрасното й тяло. Грозните зелено-кафяви обувки за боулинг допълваха картинката, но въпреки тях Кармен изглеждаше като кралица на красотата, а някои от мъжете наоколо като че ли бяха попрекалили с бирата и изглеждаха готови да се нахвърлят отгоре й.

Алън веднага си даде сметка за положението и внимателно я издърпа така, че да застане между него и Джеф. Посетителите обаче проявяваха интерес и към него самия. С периферното си зрение забеляза някакъв грубиян със зализана назад мазна коса, който се приближи и заговори Алегра.

Тя запази самообладание и спокойно посрещна въпросите му. Той я попита за колата, паркирана отвън, и тя му обясни, че са я наели под наем за вечерта. В Ел Ей имаше специализирани компании, които предлагаха свръхмодерни коли, лимузини ролс-ройс или поостарели бентлита. В тях човек би могъл да наеме каквото си пожелае и версията на Алегра звучеше напълно правдоподобно.

— Тя се мисли за много готина, нали? — възкликна някакъв друг тип, приковал очи в Кармен, която се опитваше да не му обръща внимание и да се концентрира върху играта. — Знаем коя е. И какво си мисли тя? Че за една вечер може да си позволи да се смеси с простолюдието, а? Каква гадост…

Алегра не отговори нищо и се отдръпна настрана, макар че не й се искаше да ги ядосва повече. И двамата бяха пияни и вече започваха да привличат вниманието на останалите посетители в залата.

И тогава една жена съвсем неочаквано помоли за автограф. След нея се появиха още няколко и в един момент Кармен се оказа заобиколена от доста многолюдна групичка и притисната към една маса. Преди още Алън да успее да се обърне и да й се притече на помощ, един тип го сграбчи и понечи да го удари. Той обаче беше много пиян и Алън успя да избегне удара благодарение на карате техниките, които бе усвоил от каскадьорите, работили съвместно с него в последния му филм.

Алегра обаче прекрасно знаеше какво ще последва. Беше гледала този филм и преди и чудесно разбираше, че са загазили. Тя решително се отдръпна от Джеф, приближи се до един монетен автомат и избра 911. Никой от присъстващите не й обърна внимание. Тя побърза да съобщи коя е, къде се намира, кои са останалите членове от компанията и какво се е случило в залата за боулинг.

— Боя се, че съвсем скоро ще се стигне до бой — спокойно обясни Алегра — и госпожица Конърз може да пострада. Около нея се е насъбрала тълпа от около стотина мъже, които изглеждат готови да я нападнат всеки момент.

— Веднага пристигаме — отвърна офицерът от другия край на линията и излая някакви заповеди по радио станцията си. — Останете на линията, госпожице Стайнбърг. Как се справя господин Кар?

— За момента успява да се защити.

Алегра не ги изпускаше от погледа си. След първия неуспешен опит не последваха други удари, насочени към Алън, но възбудената тълпа ги заобикаляше все по-плътно и към тях се притискаха хора, които искаха да бъдат до тях, да ги докоснат, да ги съблекат, да ги опипат… да се идентифицират с тях.

Джеф се огледа и я забеляза до телефона. Опита се да се приближи до нея, но едновременно с това се боеше да остави Кармен сама. Около нея се бяха натрупали твърде много мъже, които я притискаха, докосваха я, а един дори бе успял да откъсне единия ръкав на тениската й.

В този момент полицаите влязоха в бара и решително се запътиха към коридора за боулинг. Прекрасно разбираха какво става и размахваха в ръце палките си, твърдо решени да не допускат никакви своеволия. Единият от тях се насочи право към Кармен, а друг заговори Алън Кар. Само след няколко минути успяха да избутат тълпата настрани, но все още имаше мъже, които дърпаха косата на Кармен, късаха дрехите й и се опитваха да я придърпат към себе си. Двама от полицаите едва успяха да я откъснат от това меле и точно в този момент някаква жена се разпищя и се хвърли в ръцете на Алън, умолявайки го да я целуне. Беше млада и много пияна. Освен това беше доста дебела, но ето че ненадейно се бе сбъднала мечтата на живота й — бе се озовала толкова близо до Алън Кар. Тримата полицаи трябваше да обединят усилията си, за да успеят да измъкнат Кармен, Алън и Джеф невредими от тълпата. След това ги поведоха към колата.

Алегра се опита да се присъедини към тях, но един от грубияните я избута настрани и тълпата отново ги обгърна. Джеф отчаяно й кимаше с глава, но тя не можеше да се добере до тях. Той безуспешно се опита да си пробие път назад, но тълпата от фенове, обезумели от вълнение и сладострастен копнеж, не му позволяваше да помръдне.

— Алегра! — започна да крещи Джеф. Тя го виждаше, но не чуваше гласа му. — Тя е с нас!

Джеф се обърна за помощ към един от полицаите и двамата заедно си пробиха път назад, прегърнаха я от двете й страни и я поведоха към вратата. Отвън ги очакваше още един полицай.

Ръцете на Алън трепереха докато отключваше колата. Четиримата полицаи оградиха колата, а те влязоха вътре и заключиха вратите. Полицаите им дадоха знак да тръгват веднага. Всичко свърши толкова бързо, че изобщо не можаха да им благодарят за съдействието.

Алън потегли и погледна в огледалото за обратно виждане. Пред бара се бе насъбрала една разгневена тълпа, измамена в очакванията си да се позабавлява.

— Господи, ама това постоянно ли се случва с вас? — възкликна Джеф и се опита да пооправи сакото и ризата си.

И четиримата изглеждаха като претърпели корабокрушение. Дрехите им бяха разкъсани, косите им разрошени, шапката и слънчевите очила на Алън бяха изчезнали, а Джеф бе изгубил едната си обувка.

— Как издържате на този тормоз?

Кармен вече плачеше, а Алегра се опитваше да я успокои. Хората, които ги обичаха, в подобни случаи се проявяваха като зверове. Те смятаха, че ги притежават, искаха да ги обсебят и в края на краищата можеха дори да ги унищожат.

— Страшничко е! — ласкаво й говореше Алегра.

Подобни сцени винаги я вадеха от равновесие. Кармен ги мразеше и се ужасяваше до смърт от тълпите почитатели.

— Те са като животни. Видя ли онези типове? — изхълца тя и погледна Алън с обляно от сълзи лице. — Сигурно щяха да ме изнасилят. Един от тях непрекъснато опипваше гърдите ми, а някой непрекъснато се опитваше да пъхне ръка в гащите ми. Отвратителни са!

Изглеждаше като невинно момиченце, докато се оплакваше от нападението. Истината бе, че се бяха оказали заобиколени от една жадна за приключения, сладострастна и гневна тълпа. Бяха гневни, защото не можеха да ги притежават напълно. Те искаха да си ги вземат по домовете, да станат част от съществуването им, да докосват телата им, да живеят живота им… да бъдат като тях.

— Никога повече няма да отида на боулинг — заяви Кармен. — Мразя тези извращения.

— Аз също — призна Алън. — А и кой ги обича?

Той обаче обичаше да играе боулинг. Но днешната случка бе убедително доказателство в подкрепа на решението на много от известните личности в Холивуд да построят в домовете си собствени боулинг зали, спортни съоръжения, ледени пързалки и киносалони. Те просто не можеха да отидат където и да било, не можеха да изведат децата си на разходка, не можеха да се радват на нито едно от забавленията, с които запълваха времето си обикновените хора.

— Би трябвало да видиш през какво минава Брам Морисън на всеки един от концертите си — утешително заговори Алегра.

Джеф все още бе изцяло погълнат от огромното си възхищение пред самообладанието й и хладнокръвието, с което бе избрала 911. Алегра обаче бе присъствала на много подобни сцени и прекрасно знаеше какво трябва да се направи. Почти веднага бе почувствала, че нещата ще се объркат, а и в случаи като този, в който имаше замесена хубава жена, това бе почти неизбежно. Неведнъж бе предупреждавала Кармен, че такива неща се случват, опитвала се бе да я инструктира как да постъпва, наела бе хора, които да я обучат на самозащита, но момичето все още изпитваше ужас от подобни сблъсъци.

— Благодаря ти, че извика ченгетата, Ал — унило рече Алън.

Хората, станали жертва на такива изстъпления, винаги се чувстваха унизени и омърсени, независимо от факта, че сблъсъците обикновено биваха породени от първоначалното възхищение на феновете им.

Случилото се очевидно бе направило силно впечатление на Джеф и помрачи цялата им вечер.

Алън ги остави пред къщата на Джеф и им се извини за кошмарната вечер. Джеф и Алегра го увериха, че прекрасно разбират всичко и че съжаляват не по-малко от него. След това благодариха на Алън и Кармен за вечерята.

— Не мога да си представя как могат да живеят по този начин. Могат ли изобщо да излизат? Като нормални хора имам предвид? — попита Джеф, след като Алън и Кармен си тръгнаха.

— Ходят на премиери, но винаги са изключително предпазливи. Присъствието им на големи обществени събития обикновено носи огромен риск от сериозни атаки от страна на феновете им и има хора, които просто не могат да го понесат. Човек може сериозно да пострада, ако бъде притиснат в такава обезумяла тълпа. В останалото време всеки техен опит да се държат като обикновени хора завършва с инцидент като днешния. Освен ако не ходят по места като Спаго например. Там е по-различно.

Тя се усмихна. Това беше любимият й ресторант, който винаги бе пълен със звезди. Никой не би се осмелил да ги притеснява там; феновете само им се възхищаваха от разстояние.

Но на места като боулинг залите например нямаше никаква сигурност. И понякога играта загрубяваше. Алегра обаче се справяше забележително добре. Неведнъж бе ставала свидетел на подобни сцени покрай родителите си. Те самите не бяха чак толкова известни, защото и двамата стояха зад камерата, но хората, които познаваха, актьорите, с които работеха, непрекъснато ставаха жертви на инциденти като този, на който Джеф бе станал свидетел тази вечер. Същото важеше и за клиентите на Алегра.

— Ужасно се изплаших, когато те изгубих сред тълпата — призна й Джеф, когато влязоха в спалнята и побързаха да свалят дрехите си. Разкъсаните им и раздърпани дрехи им действаха угнетяващо. И тогава Джеф погледна крака си, останал без обувка, и избухна в смях. — Бедните пичове вероятно си мислят, че са отмъкнали обувката на Алън.

— Някой ден ще можеш да си я откупиш на търг — пошегува се Алегра.

Но тя също бе разтревожена. Тълпи като тази в боулинг залата бяха много опасни, защото човек никога не можеше да предвиди до какви крайности са готови да стигнат екзалтираните им почитатели.

— Просто не мога да повярвам. Сега вече се чувствам като истинска звезда. И да си призная честно, Скарлет, мисля, че спокойно мога да мина и без това — заяви Джеф и се излетна на леглото си.

— Аз също — съгласи се Алегра. — Ето защо съм адвокат, а не актриса. Не би могъл да ме принудиш да живея по този начин за нищо на света. Няма да мога да издържа и една минута.

— Но ти определено се справи добре — похвали я Джеф. — Единствено ти се сети да извикаш полиция. А аз просто си стоях там, онемял от изумление, и се питах как ще се измъкнем живи от лапите им.

— Тайната е в бързата реакция. В момента, в който видях хората да се насъбират около нас, разбрах какво ни очаква.

Легнаха си прегърнати, но и двамата не можеха да се отърсят от спомена за случилото се, а Джеф непрекъснато се питаше какво ще правят на предстоящата сватба.

— Ако съдим по днешната сцена, мисля, че нашите двама приятели трябва да се оженят на някой безлюден остров.

— На сватбите става още по-страшно. Там феновете се показват откъм най-срамната си страна. Те просто обезумяват. Сватбите на звездите се превръщат в истински кошмар. Почти като концертите на рок звездите. — Тя се разсмя, но и двамата знаеха, че никак не й е смешно. — Опитай се обаче да обясниш това на Кармен. Тя отказва да ми повярва, а Алън настоява, че е в правото си да постъпва така, както желае. Откакто ни съобщиха за намерението си да се оженят, не съм спирала да разговарям с различни експерти по въпросите на сигурността.

— И те какво предлагат?

— Ще видиш. — Алегра се усмихна и му заприлича на Мата Хари. — Но охраната ще е на ниво. Мога да ти го обещая. Доколкото това е възможно във Вегас.

— Защо ли започвам да очаквам събитието с все по-голям ужас? — попита Джеф и я придърпа още по-близо до себе си.

— Защото си умен. Ако и те имаха малко здрав разум… щяха да избягат някъде, където никой не ги познава… например в някое забутано малко градче в Южна Дакота. Бедата е в това, че една такава сватба няма да е никак забавна. Но пък и изстъпленията на тълпите непознати фенове не са по-забавни.

— Следващия път ще си обуя обувки с връзки — промърмори Джеф, помъдрял след неприятното преживяване.

Но дори и след днешния ден не бе напълно подготвен за онова, което го очакваше на сватбата на Алън Кар и Кармен Конърз.