Марк Лорънс
Принцът на тръните (23)

22.

И така, двамата с Макин седяхме в кръчмата „Падащият ангел“, пиехме бира и слушахме песента на пресипнал бард, който се дереше да надвика врявата. Около нас братята си общуваха с най-долните отрепки на Долния град, играеха покер, задяваха курви и се тъпчеха като за последно. Райк седеше наблизо, заровил мутра в едно печено пиле. Май се опитваше да го вдиша.

— Виждал ли си изобщо Червен замък, Йорг? — попита Макин.

— Не.

Макин заби поглед в бирата. Не я беше докоснал. Мълчахме и слушахме как Райк троши със зъби пилешки кости.

— А ти? — попитах.

Макин кимна бавно и се облегна назад, загледан във фенерите над вратата към улицата.

— Когато бях скуайър на сър Райли, ни пратиха да отнесем писмо на лорд Гелетар. Настаниха ни в крилото за гости и останахме в Червен замък една седмица, преди Мерл Гелетар най-после да ни приеме. Тронната зала на баща ти бледнее пред неговата.

Брат Бърло мина със залитане покрай масата ни, огромното му шкембе висеше над широкия колан. Държеше печен бут в едната си ръка и две халби в другата. Пяната се стичаше по пръстите му.

— А самият замък? — Хич не ми пукаше колко е голяма пикливата му зала и дали е по-голяма от татковата.

Макин побутна халбата, но пак не отпи.

— Това си е живо самоубийство, Йорг.

— Толкова ли е зле?

— По-зле — каза той.

Изрисувана курва, къносана и с начервена уста, се настани в скута на Макин.

— Къде ти е усмивката, красавецо? — Имаше хубави цици, големи и стегнати, повдигнати като съблазнителен сандвич в бюстие от дантела и китова кост. — Сигурна съм, че ще мога да я намеря. — Мушна ръце под дантелите на полата си, надиплила се около кръста на Макин. — Сали ще оправи всичко. Красив рицар като теб има нужда от жена, не от момченца. — И ме изгледа явно ревниво.

Макин я бутна на пода.

— Построен е на планински връх. Над скалите стърчат стени, толкова високи, че вратът ти се схваща, докато погледът ти стигне бойниците. — Посегна с две ръце към бирата и сключи пръсти около халбата.

— Ох! — Курвата се надигна от мокрото дюшеме и изтри ръце в полата си. — Нямаше нужда да ме буташ така!

Макин изобщо не я погледна. Гледаше мен.

— Портите са от желязо и са дебели метър и повече. А онова, дето е над земята, е едва една десета от всичкото. В подземията има складове с храна да им стигне за години.

Сали се оказа истинска професионалистка. Насочи вниманието си към мен, толкова гладко, сякаш аз, а не Макин, бях привлякъл вниманието й от самото начало.

— А ти кой си, младежо? — Прокара пръсти през косата ми. — Много си хубав за този навъсен стар наемник. Вече си достатъчно голям да научиш как се прави оная работа с момичетата. Сали ще ти покаже всичко.

Говореше ми на ухо, дъхът й пращаше тръпки по гръбнака ми. Миришеше на евтин лимонов парфюм, който геройски се бореше за надмощие със силната воня на бира и сънна трева в дъха й.

— Колко мъже ще ми трябват? За да срина замъка и да сваря лорд Гелетар по бели гащи? — попитах аз.

Макин се загледа отново във фенерите, а кокалчетата на ръцете му побеляха около халбата. Някъде зад нас Райк нададе вой, последва го силен трясък на човешко тяло, срещнало се с маса при висока скорост.

— Десет хиляди — каза Макин, повишил глас да надвика врявата. — Десет хиляди мъже и отлични продоволствени линии, плюс обсадни машини, много обсадни машини. Тогава за една година би могъл да го превземеш. И то ако предварително си си подсигурил гърба срещу съюзниците му. С три хиляди сигурно би могъл да го направиш след дългогодишна обсада.

Хванах ръката на Сали, която се промъкваше по корема ми към колана. Извих леко китката й и жената се превъртя на пръсти пред мен с тих писък. Беше със зелени очи, като Катерин, но по-малки и не толкова бистри. Гримът я състаряваше. Май щеше да се окаже по-млада, отколкото ми се беше сторило отначало. На двайсет най-много.

— Ами ако намеря начин да вляза в замъка? Тогава какво, брат Макин? Колцина ще ми трябват да завзема Червен замък, ако успея да ги вкарам вътре?

Лицето на Сали беше само на сантиметри от моето.

— Гарнизонът е от деветстотин бойци. Ветерани. Гелетар праща новобранците на границите и си ги прибира, когато съберат опит. — Чух столът на Макин да изстъргва назад. — Кой кучи син хвърли това? — ревна той.

Стисках извитата китка на курвата. Хванах я за гърлото с другата си ръка и я дръпнах по-близо.

— Тази вечер ще ти викам Катерин и ще ти позволя да ми покажеш как се прави оная работа с момичетата.

Част от замаята на сънната трева се разкара от погледа й, заменена от страх. Нямах нищо против. Разполагах с двеста мъже и не знаех как да вляза зад крепостните стени на Червен замък. Редно беше някой да се страхува.