Елиф Шафак
Копелето на Истанбул (19)

В знак на признателност

Романът беше написан, докато кръстосвах между Аризона, Ню Йорк и Истанбул. Признателна съм на многото арменски и турски семейства, които са ме посрещали гостоприемно, подслонявали са ме в домовете си, готвили са ми и колкото и да им е било трудно да си спомнят мъчителното минало, са ми разказвали личните си истории. Особено задължена съм на арменските и турските баби, които притежават почти вродената способност да надскачат границите, които националистите и в двата лагера приемат за даденост.

Много благодарна съм на Марли Русоф и Майкъл Радулеску, мои литературни агенти и скъпи приятели, за невероятната им подкрепа, работа и дружба. Благодаря на Пол Словак за редакторските му напътствия, вяра и насърчение. Признателна съм на Мъги Гьоджек, Ан Бетридж, Андрю Уедъл и Даян Хигинс за щедрия им принос.

Между турското и английското издание на романа, през 2006 година бях изправена пред съд за „оскърбление към турската нация“ по Член 301 от Турския наказателен кодекс. Тези обвинения бяха отправени към мен заради думите на някои от героите арменци в книгата и можеха да ме осъдят на три години затвор, но накрая обвиненията бяха оттеглени. През това време имах щастието да получа огромна подкрепа от много хора — приятели и непознати от най-различни националности и вероизповедания. Нямам думи да изразя колко съм им задължена.

И накрая, както винаги, благодаря на Еюп за търпението и любовта… и просто за това, че е себе си…