Ерик Л'Ом
Повелителят Ша (39)

37.
„Златото на световете“

Няколко секунди след като бе изрекъл своето заклинание, Гиймо се появи на едно непознато място, съвсем различно от хълма, който току-що бе напуснал: намираше се в приземния етаж на стара кула с похабени от времето камъни, чиито отвори бяха преградени от скеле. През тях видя зеленина. Гора ли беше това? Той се опита да се промъкне навън.

— Ей, ти! — смъмри го един мъж, облечен в синя униформа и с фуражка на главата. — Забранено е да се играе върху скелето! Не можеш ли да четеш?

Човекът дойде да му помогне да се промуши между множеството метални тръби и талпи.

— Съжалявам, господине — извини се Гиймо, като гледаше любопитно около себе си.

Кулата се намираше сред един парк в центъра на площад. По всичко изглеждаше, че бе строена през Средновековието и това обясняваше наличието на скеле за нейното реставриране.

— Не се шляй насам! И внимавай — омекна униформеният, спечелен от неотразимата усмивка на момчето, — опасно е.

— Да, господине — съгласи се Гиймо.

Той го погледна още веднъж и понеже беше гледал по телевизията, позна, че това е полицай, който в Сигурния свят изпълняваше приблизително ролята на рицарите в страната Ис, натоварени да бдят за сигурността на жителите.

— Имаш малко странен акцент! Не си ли французин?

— Да, французин съм, господине! Всъщност почти… Това е бретонски акцент — измънка Гиймо. — Кажете ми, господине… Познавате ли тук наоколо едно място, наречено „Златото на световете“?

Полицаят помисли малко.

— Да, има един магазин за антични предмети, който наистина се казва така, не е много далеч. В една улица, оттук. — И той му посочи с пръст посоката.

— Благодаря — отговори Гиймо, като махна с ръка и излезе от парка.

Като се озова на тротоара, той се смути. Това ли бяха колите! Той ги бе виждал по телевизията, разбира се, но не си представяше, че могат да бъдат толкова шумни и да миришат толкова лошо!

Инстинктивно момчето си запуши ушите и носа. След това си каза, че е по-добре да не привлича внимание и възвърна нормалното си държане.

Установи със задоволство, че облеклото в Ис и Сигурния свят, както го показваха по телевизията, беше почти еднакво: с дънки, пуловер и гуменки, той не се различаваше. Дори и торбата му на чирак магьосник приличаше на ученическа раничка.

Гиймо тръгна в посоката, която полицаят му беше показал.

Вървеше по улиците, като разглеждаше любопитно около себе си.

Всичко го учудваше! И това, което виждаше, беше много по-истинско от онова по телевизията! Асфалтът, който заменяше паветата и миришеше толкова силно. Хората, които се разминаваха, без да се поздравят. Приглушеният грохот на колите, които се движеха много силно от всички страни на сградите.

Осведоми се няколко пъти за посоката от минувачи, благоволили да спрат, и накрая намери магазина, който търсеше.

Върху една мръсна витрина се виждаше, с наполовина изтрити букви, надписът на магазина: „“Златото на световете", антични предмети".

Един изтъркан брезент, закачен зад витрината, не позволяваше да се види вътрешността на магазина.

Гиймо се поколеба, после бутна входната врата. Тя изскърца ужасно и се чу остър звън. Момчето затвори вратата зад себе си и тръгна напред през зле осветената стая. Всичко сякаш бе направено да прогони клиента!

През една завеса в дъното на магазина видя да се процежда светлина. Той се приближи до нея, като все още се колебаеше, после отмести дебелия плат.

— Влизай, Гиймо. Чакам те.

Седнал по турски на килима, повелителят Ша, облечен в кървавочервената си мантия, му направи знак да се приближи.

Гиймо хвърли любопитен поглед на стаята, чиито рафтове бяха отрупани с най-различни предмети. Сред тях с изненада откри такива, които вече беше виждал в Несигурния свят.

С вълнение забеляза, поставено високо на възглавничка, едно тамбури — пурпурното кристално цвете, което Кайл и неговият народ събираха от Хищната пустиня и продаваха във Фергана! Той овладя любопитството си и седна на килима.

— Знаех, че ще дойдеш — започна Ша, когато момчето седна срещу него. — В действителност ти не си се изплашил от мен миналия ден из коридорите на Гифду. А освен това за чирак магьосник, който е разрушил двореца на Тунку почти с едно кихане, преминаването в Сигурния свят трябва да е една чиста формалност!

Гиймо погледна за момент развеселеното лице на повелителя Ша.

— Има ли нещо, което не знаете за мен? — попита накрая той.

Ша се засмя тихо.

— О, сигурно! Искаш ли да пиеш нещо?

— Горещ шоколад, моля. Ако имате…

Повелителят Ша кимна, взе зад себе си една тенджерка, сипа в нея малко мляко, след това какао на прах. Той разбърка сместа и сложи съда да се топли на малък котлон, разположен до газената лампа, която осветяваше помещението е мека светлина.

— Харесва ми Сигурният свят — довери му се Ша. — Естествено не е така хубаво като в страната Ис, но тук е по-спокойно, отколкото в Несигурния свят. Тук прекарвам половината от времето си.

— И с какво се занимавате в Сигурния свят? — попита Гиймо, като погледна лакомо чашата, която Ша бе оставил пред него.

— Официално аз съм търговец на антични предмети. Специализиран в редки и екзотични находки. Това ми позволява да обяснявам дългото си отсъствие. А всъщност съм… Но това е тайна!

— Вие продавате предмети, които донасяте от Несигурния свят? — учуди се Гиймо.

— Точно така — призна повелителят Ша с усмивка.

— Благодарение на галдрата на пустинята, а, така ли е? Така ли правите?

— Не. Галдрата на пустинята действа само между Ис и Несигурния свят. За да влизам и излизам, без да ме забележат от Сигурния свят, използвам врати, които аз самият съм си изработил. — При учудения вид на Гиймо той спря за малко. После продължи: — Изглежда, че не разбираш. Може би не знаеш, че графемите нямат магическа сила в Сигурния свят?

— Нямат сила ли? Искате да кажете… — каза, разтревожен, Гиймо. — Ако ме нападнат и аз призова Турсаз, нищо няма да стане?

— Абсолютно нищо. Или най-много ще успееш да изплашиш твоя нападател е виковете си!

— Не е смешно!

— Съжалявам — извини се Ша. — Само се опитвах да…

— Аз говорех за графемите, които не действат в условията на Сигурния свят! — уточни Гиймо.

— Имаш право, не е смешно — потвърди Ша и взе един чайник, от който си сипа горещ чай. — Докато другаде магията ни прави могъщи и на нея гледат с уважение, тук се чувстваме неприятно обикновени хора.

— Щом като силата на графемите не действа оттук — попита Гиймо, — как тогава се свързахте с мен?

— Когато се свързах с теб, аз се намирах в Несигурния свят. Там графемите действат, ако се постараеш да ги пригодиш! Използвах една от Вратите, позволяващи достъп до Ис, за да установя връзка с теб. За сметка на това, както ти казах, отсъствието на магия в Сигурния свят задължава да си послужим с врати за влизане или излизане! Аз притежавам една тук, в моя магазин, и една друга в Джагател. Впрочем това е причината толкова късно да се свържа с теб след нашата среща: разрушиха Вратата, която бях успял да изградя в Джагател, и трябваше да я поправя.

Гиймо се смути и дълбоко пое въздух.

— Чуйте, на всяка цена трябва да зная истината. Моят учител има много неприятности в този момент и това е много важно.

— Какво искаш да узнаеш? — попита Ша дружелюбно.

— Вие ли… Вие ли убихте магьосниците пред кулата Джагател?

Повелителят Ша впери очите си с цвят на аметист в тези на Гиймо.

— Аз ще бъда откровен с теб и всичко, което ще ти кажа, ще бъде истината. Имаш честната ми дума.