Ерик Л'Ом
Повелителят Ша (33)

31.
По-добре късно, отколкото никога

— На клетвопрестъпник като тебе,

виждам, че дебела е главата.

И, старче грозно, за отплата

изненада ще ти пратя.

Извика Бертрам на ужасен коригански език, като пристъпи трагикомично напред.

Преди Гиймо да е успял да се намеси, неговият приятел изгради цяла поредица от стадхи, като измърмори едно заклинание, в което ставаше въпрос за ураганен вятър, помитащ коригани, за светкавици, разрушаващи пещери, и за пукнатина, която щеше да им позволи да излязат горе на чист въздух. Като свърши, Бертрам изпрати своята галдра и застана неподвижен в положение, което беше едновременно заплашително и победоносно.

Абсолютно нищо не се случи.

Магьосникът се промени изцяло и погледна панически Гиймо, който успя само да поклати глава и да повдигне безпомощно ръце.

Кориганското множество избухна в смях и дори кралят си възвърна доброто настроение.

Кор Мехтар насмешливо каза на поразения магьосник:

— Ис с магия страшна разполага,

но тя на хора мъдри се полага!

А ти, глупако млади, си вземи поука,

че теб сред мъдреци аз не слагам тука,

и време малко ти ми дай

нещата да ти кажа, знай:

кориганите магия имат своя,

но различна тя е в страната твоя!

Древна и двойна е магията ни наша,

за разлика от звездната магия ваша.

Тя дете е на луната

и на майката Земя,

с алени огами сила черпи тя

от земните недра.

И без кабалистични графеми…

Но, я да изоставим тези теми,

че много споделих пред мойто обкръжение,

а ти, момко, забрави твоето вълнение

и никакви магии тук в моето имение!

Кориганите, които бяха натоварени да ги хванат, се бяха отдръпнали, когато Бертрам беше заел заплашителна стойка, но сега отново се приближиха.

„Твърде рано е — помисли си Гиймо. — Би било истинска катастрофа, ако сега ни изведат от пещерата. На всяка цена трябва да спечелим малко време!“ За да надвие врявата, той извика:

— Кралю коригански, в този ден

всички ние сме във ваши плен!

Но справедливостта налага

последно желание ни се полага.

Заради играта порочна

дайте ни сега информация точна.

— Млади чирако, недей да се маеш,

кажи какво искаш да узнаеш,

преди да се озовеш в килия,

в компанията на тия?

Отговори му Кор Мехтар.

— Искам да знам още нещо

за ваш’то изкуство магическо вещо.

То има древно начало

и силна мощ ви е дало.

Кралят погледна за момент Гиймо, който стоеше пред него със скръстени ръце. После извика Кор Озик, коригана преводач, и му каза нещо шепнешком.

— Братовчеде — каза учудено Ромарик, — зная, че ти си много прилежен ученик, но ми се струва, че моментът е лошо подбран да се интересуваш от кориганското магьосничество?

— Зная какво правя — отговори Гиймо, решил да се възползва от отсъствието на Кор Озик, за да предупреди своите приятели. — Чуйте ме: след малко би трябвало да се случи нещо, което ще предизвика суматоха в пещерата, бъдете готови да ме последвате.

— Какво ще се случи? — попита Корали.

— Не казвай нищо — прекъсна я Амбър. — Бертрам ще се съблече и ще изиграе един кючек на дансинга!

— Много смешно! — обиди се магьосникът.

— Хайде — додаде Гонтран, — не всеки притежава такава клоунска дарба!

— Спрете да му досаждате — намеси се Корали. — Той направи каквото можа, за да ни измъкне оттук!

— В това е проблемът — изрече саркастично Агата. — Винаги прави това, което може, но то не е кой знае колко.

— Млъкнете — нареди им Гиймо. — Кор Озик се връща.

Кориганът се приближи широко усмихнат, направи поклон и започна на развален френски:

— Мой цар прие да говори за нашите магии огами. Той избра мен на вас да обясни, така вие всички да разбере. И понеже аз не знае всичко, няма опасно тайна издам! Огами е знаци магически на коригани. Всеки огам носи име на растение, защото листа осветени от луна и корени хранени от земя. Растение връзка на неща над земя с тези под земя. Огами оцветени в червено, защото земя и луна кръвно свързани. Някога хора също владели огами! После други хора по море дошли, с друга магия, скрита в звезди, и хора забравили огами. Ето! Но аз малко знае. Аз още млад! Само сто и шейсет години!

— Наистина не му личи възрастта — изкоментира Гонтран.

— Благодаря — отговори кориганът, видимо доволен.

Кор Озик се обърна към краля и му направи знак, че е свършил. Кор Мехтар веднага даде заповед да хванат младежите и да ги отведат.

— Сега — каза през зъби Гиймо, — сега… Моля те, проклета галдра, действай сега.

Като че ли в изпълнение на молбата му изведнъж се забеляза суматоха там, където преди известно време Гиймо беше отправил заклинанието.

Една звездна спирала изникна от земята, нарасна и започна да се върти в кръг. После избухна и поръси пещерата с дъжд от малки звезди.

Обзети от паника, кориганите падаха на гроздове по земята от платформите и тичаха на всички страни, ревейки от ужас.

Кор Мехтар се изправи пак от трона си и започна да описва с ръцете си сложни арабески:

— Квеорт! На шума създател стар,

на вятъра господар,

със силата на нощното око

и пътник разярен, охо,

вихрушката им помети

и от огъня ни избави!

Излязоха искри на мястото, където магията на Кор Мехтар стигна галдрата на Гиймо. Но магията на Гиймо издържа за изумление на царя.

— Човекът, магията направил тази нощ,

разполага със огромна мощ!

Никога преди това магия на звезди

на коригани не е причинявала беди!

Хлапета пакостливи, треперете,

ще ви дам аз да се разберете!

Кор Мехтар се обърна към групата, която не беше помръднала, и започна своите заклинания.

— Какво чакаме, та не бягаме? — изпъшка Корали.

— Не още — отговори Гиймо. — Чакайте моя знак!

Върху своя трон кралят на кориганите играеше френетичен танц, като жестикулираше и пееше:

— Еар! Пътник в този нощен час,

шлем на всички порицани като вас,

и ти, народе на степта,

с твоята звездна магия,

дето стенат тия,

изкопай гроб страшен

за децата на простора прашен!

Огамът, извикан от краля, изригна към тях във вид на червена светкавица, но по средата на пътя си беше спрян от златистия прах на графемите, които бяха избухнали. Кор Мехтар се задуши от яд.

— Сега! — извика Гиймо, като грабна един буркан със светулки, поставен до тях, и поведе след себе си приятелите си.

Те тръгнаха по миришещия на мухъл коридор, по който бяха минали преди това. Кориганите, които се бяха посъвзели, се готвеха да се спуснат да ги преследват, но в същия момент те почувстваха, че крайниците им изтръпват и движенията им се забавят.

— Гиймо! Боже мой! Как направи това? — попита Бертрам, напълно смаян.

Той вървеше наведен по дългия коридор зад чирака магьосник.

— Първия път, като направих магия и я насочих — отговори Гиймо, — забелязах, че тя действа със закъснение. Тогава, когато усетих, че нещата вземат лош обрат, приготвих галдрата предварително.

— Гениално, о, това е гениално! — възкликна, ентусиазиран, Бертрам. — И какво сложи вътре?

— Наутхиз, която неутрализира първата магическа атака на Кор Мехтар. После Йера, Отхвърлената, графемата на цикъла, която забави втората атака. Най-накрая — Дагаз, която спира времето, за да ги спра малко.

— Предвидил си всичко това? — попита Бертрам, изумен. — Че кралят ще ни атакува два пъти, преди другите да се спуснат по петите ни?

— Беше по-скоро логично — обясни Гиймо. — С ефекта на закъснението, свързан с кориганската магия в пещерата, аз знаех, че моите графеми ще се задействат една след друга. Бях сигурен, че Кор Мехтар ще се опита да разруши моята галдра и после ще ни атакува със своята магия, преди да реши да използва физическа сила…

— Гиймо, Гиймо, обожавам те! — въодушеви се Бертрам. — Ти си моят герой, моят идол, моят учител!

— Хмм… Не мислиш ли, че малко преувеличаваш? Ако се хвана за думите ти буквално, няма да ти е много лесно.

— Гениален чирако — продължи Бертрам, като че ли нищо не беше чул, — кажи ми защо галдрата експлодира?

— Не зная защо — призна Гиймо. — Може би при сблъсъка с магията на кориганите. Във всеки случай това не промени силата на моята магия. Напротив, увеличи я!

— Не може ли да говорите по-високо? Не чуваме нищо от това, което си казвате! — извика Амбър зад тях.

— То не ви засяга — отговори Бертрам, като се обърна. — Това е таен разговор от най-голяма важност между членове на Гилдията и…

— Тихо! — изведнъж изкомандва Гиймо. — Имаме проблем.

Седмината се събраха около чирака магьосник. Светулките в стъкленицата осветяваха едно помещение, откъдето тръгваха три галерии.

— Някой спомня ли си по кой коридор пристигнахме? — попита Гиймо.