Ерик Л'Ом
Повелителят Ша (11)

9.
Дързост

В часа за вечеря гостите на манастира, които не бяха предпочели да се нахранят спокойно в стаите, се настаниха, групирани по симпатии, край дървените маси на столовата. Магьосници и чираци отиваха и си сервираха, каквото си искат и колкото пъти пожелаеха, от един тезгях, на който главният готвач бе наредил разнообразни както по количество, така и по качество ястия.

Бертрам и Гиймо бяха седнали на една маса в компанията на някакъв магьосник, родом от другия край на страната Ис. Той бе дошъл в манастира Гифду да го покаже на своя чирак, който разглеждаше всичко с широко отворени очи.

След като погълна цяла една порция пиле с грах, Бертрам се наведе към Гиймо:

— Ще има какво да видиш сега.

Той извика дискретно чрез мудра Луказ, графемата във форма на кукичка, която се използваше във всички процеси на растеж, и я отправи към стола на главния интендант на Гифду — висок мъж с брада и строг вид. Веднага столът се издължи с един метър нагоре, като издигна магьосника над масата.

— Кой направи това? Кой направи това? — изрева интендантът, докато неговите сътрапезници му помагаха да слезе, като едва се сдържаха да не избухнат в смях.

Бертрам само наведе глава с иронична усмивка. Срещу него магьосникът от провинцията и неговият чирак не откъсваха поглед от брадатия разярен човек.

„Не е за вярване — помисли си Гиймо, смаян. — Има зрелостта на чирак в началото на цикъла на обучение! Как Жералд му е позволил да стане магьосник?“

— Това е отмъщение за всички обиди, които този стар бухал ме накара да изтърпя — поясни Бертрам в ухото на Гиймо. — Хайде, идвай, ще мухлясаме тук.

Гиймо се поколеба за миг, но като видя страшния поглед, с който го гледаше главният интендант, побърза да последва младия магьосник. След случая с фалшивия Бъбрив камък, който бе измайсторил от папиемаше^[1] и така бе предизвикал объркването на цяла колона чираци в пералните на подземието, той бе станал черната овца за главния интендант!

— Мислех, че нямаме право да използваме магия срещу други магьосници — каза учудено Гиймо веднага щом се отдалечиха.

— Да се подчиняваш безропотно на всеки жест и поглед не е много забавно — отвърна намусено Бертрам, като отметна косите си назад с едно движение на главата. — Впрочем ако е вярно това, което се разказва, не си ти човекът, който ще ми чете морал!

Гиймо се поколеба, преди да отговори. Той самият беше само чирак, докато Бертрам, поне официално, беше истински магьосник. Млад магьосник, който, разбира се, продължаваше обучението си, но това бе достатъчно, за да ги отличи! Гиймо остави тези размисли за себе си и прие аргументите на Бертрам.

— Имаш право. Но все пак бедният интендант…

— Е, няма да умре от това! А и беше си го заслужил. Стига сме говорили за него: ще те заведа да видиш нещо наистина вълнуващо!

— А, така ли? И какво?

— Много си любопитен. Сега ще видиш.

Те вървяха известно време из коридорите — Бертрам с изпъчени напред гърди, а Гиймо, както обикновено, потънал в размисли. Имаше нещо в Бертрам, което го интригуваше. Това беше акцентът му, който бе твърде необичаен за страната Ис. Чиракът се реши да го попита направо:

— Кажи ми, Бертрам, от кой край на Ис си?

Младият магьосник се поколеба за миг и отговори:

— От една загубена дупка като теб. В Ис има само загубени дупки. Май се наричат села…

— Опитваш се да се измъкнеш. Казах ти вече, че с мен това не върви.

— Идвам от махалата Жагар в Златистите планини. Сега доволен ли си?

Бертрам ускори ход, леко раздразнен. Гиймо прехапа устни. Жителите на махалата Жагар бяха избити няколко години преди това от войските на Сянката малко преди Рицарите на вятъра да отблъснат орките и техния господар в мрака на Несигурния свят, откъдето бяха излезли! Бертрам сигурно имаше роднини и приятели сред избитите хора, намерени натрупани по пътя. „Браво, Гиймо — каза си той, — не пропускаш гаф!“ После се доближи до младия магьосник.

— Ммм… извинявай, Бертрам. Съжалявам. Не трябваше…

— Е, остави това. Нито ти, нито аз мога да направя нещо.

Бертрам отново възприе обичайното си високомерие и раздразнения си вид. Гиймо беше доволен, че го вижда да възвръща обичайното си поведение. Младият магьосник му даде знак да мълчи. Те приближиха тихо до една полуотворена врата, която водеше към голяма зала.

Вътре Кадехар и магьосниците, избрани да проведат нападението срещу Сянката, изпълняваха неуморно жестове и стойки.

— Какво правят? — попита Гиймо, крайно заинтересуван от сцената, която се разкри пред очите му.

— Тренират, за да свикнат с графемите в Несигурния свят. Нашите графеми функционират различно там.

— Да, зная това — отсече Гиймо. — Аз, като насочих една Турсаз, развързах телуричен възел!

Бертрам погледна чирака с очевиден интерес.

— Жералд ми каза, че ти притежаваш най-силната енергия Йонд, която някога е виждал.

— Така ми каза и учителят Кадехар — добави скромно Гиймо. — Знаеш ли, заслугата не е моя! Изглежда, това ми е вродено.

— Боже, какъв шанс! Само да имах поне половината от твоята магическа сила, с моя талант щях да съм най-могъщият магьосник на Гилдията!

Гиймо остана слисан от нахалството, което видимо показваше неговият приятел. „Колко е надменен!“ — помисли си той. Ако безочието му го забавляваше, неговата самонадеяност го дразнеше.

— Гордостта може да бъде лош порок — каза Гиймо накрая.

— Това не е гордост, това е истината! — запротестира Бертрам. — Аз съм доста блестящ магьосник, трябва да ми вярваш!

— Да увеличиш размерите на един стол в трапезарията не е голям подвиг — отвърна Гиймо. — Слушай, Бертрам, ще остана твой приятел, но при условие че престанеш с твоето самохвалство. Повярвай ми: много е опасно да забравиш, че предпазливостта…

— … и смирението са ключови думи за магьосника! Няма ли да спреш? Все едно че чувам своя учител.

— Може би си го чул, но не си го слушал достатъчно добре — отвърна Гиймо. — Ако беше преживял това, което аз съм преживял, щеше да мислиш като мен. Човек не бива да се шегува с Уирд!

Този път Бертрам не намери уместен отговор. Той изгледа Гиймо, който бе застанал пред него с юмруци на ханша и целият треперещ от вълнение, и изведнъж се почувства съвсем малък пред този чирак, който притежаваше зрелостта на маг. Това момче вероятно бе преживяло ужасни неща! Неща, които го бяха принудили да порасне твърде бързо.

— Съгласен — прие младият магьосник. — Имаш право. Има неща, с които човек не бива да се шегува.

Лицето на Гиймо се озари от усмивка.

— Не е точно така — уточни той, като намигна на Бертрам. — Човек може да се шегува с всичко, но не трябва нищо да презира.

В този момент Кадехар забеляза тяхното присъствие зад вратата и спря философския им спор, като ги изпрати в стаите им с тон, който не търпеше никакво възражение. Чиракът и младият магьосник тръгнаха веднага, без да кажат нито дума.