Метаданни
Данни
- Серия
- Книгата на звездите (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Le Seigneur Sha, 2002 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Венелина Станева, 2005 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Violeta_63 (2015)
- Корекция и форматиране
- cattiva2511 (2019)
Издание:
Автор: Ерик Л'ом
Заглавие: Повелителят Ша
Преводач: Венелина Станева
Година на превод: 2005
Език, от който е преведено: френски
Издание: първо
Издател: ИК „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2005
Тип: роман
Националност: френска
Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково
Отговорен редактор: Венера Атанасова
Коректор: Нина Славова
ISBN: 954-26-0338-X (кн.2)
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6404
История
- — Добавяне
23.
Книга с магически заклинания
— Най-накрая… Най-накрая в моите ръце… Моята книга, тази книга, която очаквам от толкова години…
Застанал прав пред една масивна маса в средата на стаята, където обичаше да стои, неясният силует галеше пожълтелите страници на една книга с магьоснически заклинания с черна подвързия, обсипана със звезди.
— Да, магии, много мощни магии… Всички те са тук… За мен… За моя триумф… Но още е много рано, прекалено рано.
Силуетът затвори книгата и прокара пръсти по нея. Парцали мрак се носеха над местата, където силуетът беше пипнал с ръка.
— Липсва ми само момчето… Но скоро и то ще бъде тук… За да присъства на моето издигане… Да присъства на моя триумф.
Смразяващ смях смени сподавения шепот.
— Господарю?
— Да, Ломго. Какво искаш?
Силуетът не се беше обърнал. Въпреки това писарят се поклони и отговори:
— Хората, които отидоха в южния край на Несигурния свят, най-после се върнаха, господарю.
— Покани ги да влязат. Ломго, верни ми Ломго. Ломго?
— Да, господарю?
— Ти свърши добра работа за твоя господар, като взе книгата от нашия стар приятел… Няма да бъдеш забравен, не, няма да бъдеш забравен.
— Благодаря, господарю — отговори писарят с лице на хищник, като се отдръпна, за да направи път на групичката от трима мъже с бръснати глави, мръсни и уморени, които влачеха след себе си едно завързано момче.
— Господарю — започна единият от тях, — намерихме отвъд пустините едно дете, което отговаря точно на описанието.
Силуетът се обърна и огледа момчето със зелени очи, което трепереше, проснато на пода. Тримата мъже извърнаха поглед.
— Глупаци. Разкарайте това хлапе. Вие не научихте ли новината? Намерих детето, истинското. Аз сам. Намерих го в един друг свят.
Поразените мъже се спогледаха.
— Казах ви да изчезвате. Преди сам да съм се освободил от вашето присъствие.
Те не чакаха нова покана и бързо изчезнаха по стълбището, повличайки детето след себе си.
Силуетът на мрака отново насочи вниманието си върху книгата.
— Най-накрая… Най-накрая в моите ръце.