Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Книгата на звездите (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Le Seigneur Sha, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Violeta_63 (2015)
Корекция и форматиране
cattiva2511 (2019)

Издание:

Автор: Ерик Л'ом

Заглавие: Повелителят Ша

Преводач: Венелина Станева

Година на превод: 2005

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2005

Тип: роман

Националност: френска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Отговорен редактор: Венера Атанасова

Коректор: Нина Славова

ISBN: 954-26-0338-X (кн.2)

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6404

История

  1. — Добавяне

23.
Книга с магически заклинания

— Най-накрая… Най-накрая в моите ръце… Моята книга, тази книга, която очаквам от толкова години…

Застанал прав пред една масивна маса в средата на стаята, където обичаше да стои, неясният силует галеше пожълтелите страници на една книга с магьоснически заклинания с черна подвързия, обсипана със звезди.

— Да, магии, много мощни магии… Всички те са тук… За мен… За моя триумф… Но още е много рано, прекалено рано.

Силуетът затвори книгата и прокара пръсти по нея. Парцали мрак се носеха над местата, където силуетът беше пипнал с ръка.

— Липсва ми само момчето… Но скоро и то ще бъде тук… За да присъства на моето издигане… Да присъства на моя триумф.

Смразяващ смях смени сподавения шепот.

— Господарю?

— Да, Ломго. Какво искаш?

Силуетът не се беше обърнал. Въпреки това писарят се поклони и отговори:

— Хората, които отидоха в южния край на Несигурния свят, най-после се върнаха, господарю.

— Покани ги да влязат. Ломго, верни ми Ломго. Ломго?

— Да, господарю?

— Ти свърши добра работа за твоя господар, като взе книгата от нашия стар приятел… Няма да бъдеш забравен, не, няма да бъдеш забравен.

— Благодаря, господарю — отговори писарят с лице на хищник, като се отдръпна, за да направи път на групичката от трима мъже с бръснати глави, мръсни и уморени, които влачеха след себе си едно завързано момче.

— Господарю — започна единият от тях, — намерихме отвъд пустините едно дете, което отговаря точно на описанието.

Силуетът се обърна и огледа момчето със зелени очи, което трепереше, проснато на пода. Тримата мъже извърнаха поглед.

— Глупаци. Разкарайте това хлапе. Вие не научихте ли новината? Намерих детето, истинското. Аз сам. Намерих го в един друг свят.

Поразените мъже се спогледаха.

— Казах ви да изчезвате. Преди сам да съм се освободил от вашето присъствие.

Те не чакаха нова покана и бързо изчезнаха по стълбището, повличайки детето след себе си.

Силуетът на мрака отново насочи вниманието си върху книгата.

— Най-накрая… Най-накрая в моите ръце.