Ане Холт
Всичко мое (71) (Първият случай на инспектор Стубьо)

Послеслов

През пролетта на 2000 година ми разказаха действителен случай. През 1938-а Ингвал Хансен бил осъден на доживотен затвор по обвинение, че е изнасилил и убил седемгодишно момиченце, Мери. Историята, която чух по време на вечеря в ресторант, ми се стори много интересна преди всичко поради юридическата страна на въпроса.

Вместо да се разровя по-задълбочено в случая, се оставих на въображението си и създадох друг персонаж в друго време — Аксел Сайер в тази книга. По отношение на главните събития Хансен и Сайер имат сходна съдба, но те не са една и съща личност. Информация за Ингвал Хансен почерпих от статия на проф.д-р юр.н. Анеш Братхолм, отпечатана в „Годишник за закон и право“ през 2000 г., както и от репортаж във вестник „Афтенпостен“ от 4 ноември 2000 г. От публикациите между другото става ясно, че Хансен е починал няколко години след като изненадващо и без никакви обяснения е бил пуснат на свобода.

Читателите, които биха прочели споменатите статии, ще видят, че съм се позовала на действителната история и в още един пункт: през 1950-а, когато Ингвал Хансен правил постъпки за помилване, материалите по делото му е обработила млада юристка. На тази жена, впоследствие председател на Съда за наследствени имуществени спорове в Осло, Анна Луиз Беер, се пада до голяма степен заслугата историята на Ингвал Хансен да излезе на бял свят. Тя никога не забравя делото, макар обстоятелствата по онова време да са й попречили да установи защо мъжът е станал жертва на невероятна неправда. През деветдесетте тя се опитва, според гореспоменатите статии, да издири документите по делото, но те са изчезнали безследно.

Не познавам лично съдия Беер. Моята героиня Алвхил Софиенберг, както всички останали в романа, е изцяло литературен образ, но нейните преживявания около делото на Аксел се базират донякъде на опита, натрупан от съдия Беер по делото на Ингвал Хансен.

Мистерията около Аксел Сайер съм разрешила, следвайки моята фантазия. Нямам никакво основание да твърдя каквото и да било относно това, което се е случило по време на процеса срещу Ингвал Хансен, както и по-късно, когато е пуснат на свобода при странни обстоятелства.

По време на работата върху тази книга мнозина ми оказаха неоценима помощ. Искам да спомена моя брат Евен, който, използвайки материали от докторската си дисертация, ми предостави ужасяваща рецепта за убийство. Берит Райс-Анешен е драг приятел и мъдър критик. Благодарности дължа и на редакторката Ева Грьонер, най-важният ми водач, и на шведската ми издателка Ан-Мари Скарп за ентусиазираната и ценна подкрепа. Не желая да пропусна Ойстайн Маеланд за ползотворните вметки. Особено съм благодарна на Лине Люнде, верен помагач от времето на „Сляпа богиня“. Тя ми предостави тази вълнуваща история, която е отправната точка за „Всичко мое“.

И естествено, хиляди благодарности на теб, Тине.