Тони Стронг
Убийство в Оксфорд (8)

Шест

Празненството започна. През стената се чуваше жужене на гласове, придружено от затръшващите се врати на колите и от време на време и мелодичен смях. До осем и петнадесет шумът вече бе оглушителен и ставаше още по-силен. Тери изчака малко и отиде в съседите. Не можа да реши дали на университетското парти трябва да си облечен официално, или не. Накрая облече една дизайнерска рокля — черна рокля на Рифат Озбек с червени индийски сребърни нишки по дължината на полата. Сложи малко грим, само сенки на клепачите, за да изглеждат очите й по-големи. Изми косата си и я изсуши със сешоара, така че да пада на буйни черни вълнѝ по раменете й. Подвоуми се дали да облече палто за повече сигурност, но й се стори неподходящо за едно отиване в съседната къща.

Млада домашна прислужница отвори вратата. Друга една стоеше навътре в преддверието с поднос шампанско, точно до безценната маска, на която бяха сложили шапка за парти и чифт слънчеви очила. Тя взе чаша шампанско и види Брайън Идън на вратата на стаята, вероятно гостна, където беше епицентърът на шума. Беше във фрак, с бяла папийонка, но не толкова комичен поради стройното си телосложение. Усмихна се, хвана я подръка и я въведе в стаята.

— Каква прекрасна рокля — прошепна той. — Надявам се да уловиш нещо.

Тери леко се усмихна, защото всеки път щом облечеше тази рокля, приятелите й пускаха подобни шеги. Това въобще не го обезкуражи. Той оглеждаше тялото й с нескрит интерес.

— Имаш много мускули. Как успя да ги направиш?

— Като ремонтирам къщи.

— Обичаш да вършиш мъжката работа.

Изненадана, тя повдигна рамене и каза:

— Всъщност не съм се замисляла коя работа е мъжка, коя не.

Той наведе глава.

— Слушай. Харесваш ли тази музика?

Тя едва я чуваше поради шума. Тогава долови издигащото се нагоре сопрано и го позна.

— Алегри, нали? „Господи помилуй“?

— Точно така. Но имам предвид, че това е момчешки глас. Можеш да чуеш и имитации, в които жени изпълняват сопраното. Но не със същата чистота. Когато жени се преструват на мъже, а мъже — на жени, не се получава. Показва ни го историята.

Тери застина с отворена уста. Беше очаквала да се сблъска със сексофобия, когато работеше в рекламната агенция, но това не се случи. Но не беше очаквала да открие толкова сексуална неприязън у най-продавания университетски биограф. Пое дълбоко въздух, за да успокои гнева си.

— Всъщност — каза тя — Алегри може да е написал това за кастрат. Така че дори мъжкият сопран е имитация. Примерът ти противоречи на твоето разсъждение, а не го потвърждава.

Изненадана, тя видя, че той й се подиграва.

— Разбира се, че не говорех сериозно. А сега, ела да те запозная с няколко човека. Карла!

Жена на нейната възраст се отдели от групата.

— Това е съпругата ми Карла. Карла, това е Тери, новата ни съседка.

Тери разпозна жената, която я беше наблюдавала през прозореца, докато се оглеждаше наоколо. Брайън се отдалечи.

— Здравей — каза тя. — Имаш хубава къща.

Репликата беше банална, но разговорът трябваше все някъде да започне, а и тя още кипеше от яд, че съпругът на Карла се бе опитал да я избудалка.

— Благодаря — отвърна хладно Карла. — Извинявам се, ще трябва да изтичам до кухнята.

Тя се отдалечи, като остави Тери да се чуди какво става.

— Странни хора — каза си на глас.

Изведнъж осъзна, че това беше първото парти, на което беше без Дейвид. Поне като си с някого, можеш да се преструваш, че водите разговор. Е, добре, щом е без кавалер, ще се преструва, че не й пука. Тя си взе още едно питие от минаващата прислужница и се огледа наоколо.

Не трябваше да се тревожи, че е прекалено облечена. Жените бяха блестящи, и повечето — красиви. Само няколко мъже бяха с черни вратовръзки. Стори й се, че зърна познати лица от телевизията.

Едно лице, което тя бегло си спомняше, спря пред нея.

— Госпожо Уилямс?

Беше един от съседите, когото беше срещнала вчера, но сега — облечен в смокинг и, което беше малко тревожно, с монокъл на черен ширит.

— Помните ли ме? Дорлинг Ван Глат. А това е жена ми Джулия. Открихте ли чия е котката?

— Не, аз… всъщност отидох в полицията.

— В полицията ли? Нямат ли си друга работа, та се занимават с изчезнали домашни любимци?

— Сметнах, че има нещо общо с убийството — Тери разказа за изгарянията и за канибализма, предизвикан от травма.

— Нямаше ли един филм, където куче разкри самоличността на убиеца? — започна да размишлява Дорлинг. — Мисия, че то лаеше всеки път, щом се появеше престъпникът. Мислите ли, че вашата котка ще направи същото?

Дорлинг се оказа детски писател и художник-илюстратор. Тя го попита дали пише за своите деца, но двамата с Джулия нямаха деца.

— Исках да остана в Оксфорд — обясни той. — Много от нас никога не си тръгнаха оттук. Умните, като Брайън, защитиха докторантура и после получиха университетски постове, а глупаците, като мен, трябваше да намерят друг начин да изкарват прехраната си. Но аз винаги съм рисувал добре и Брайън ме уреди при негов приятел в издателския бизнес. Героят от книгите ми, който се казва Дики — малкият дракон, ме направи платежоспособен. Длъжен съм да пиша по три истории годишно и банковият мениджър е щастлив.

— Всичко е твърде фройдистко — намеси се Джулия.

— Моля? — каза Тери.

— Драконовските му истории. Имам предвид, че той нарече проклетото същество Дики, когато започна. Не е задължително да си гений, за да разбереш, какво символизира^[1].

Дорлинг се ухили дружелюбно, вероятно чувал тази интерпретация на благоверната си много пъти.

— Трябва да ти покажа историите — продължи Джулия — за да разбереш какво имам предвид. Всичките са за този дракон, който читателите очакват да бъде голям, силен и жесток, но всъщност е колкото един малък пудел. И огънят, който бълва, все угасва. Трябва постоянно да яде къри, за да го запалва отново.

— Звучи сладко — каза любезно Тери.

— Също като тревогите на Дорлинг за големината на пениса му, но щом ни издържат, какво ми пука — Джулия вдигна рамене и се отдалечи да изучава тълпата.

Тери не искаше да се забърква в семейния спор, затова промени темата.

— Чувствам се ужасно, защото тук никого не познавам.

— Наистина ли? — измърмори Дорлинг. — Аз пък се чувствам ужасно, защото познавам всички.

За неин късмет, някой спря и я погледна:

— Не мога да повярвам. Тери?

— Алисън!

Не я беше виждала, откакто напусна Оксфорд, но й беше приятно да я види сега. Усмихна се, каза довиждане на Ван Глат и си проби път през тълпата.

— Май току-що те спасих? — попита Алисън.

— Да. Дали само аз се чувствам така, или партито е много странно?

— О, Брайън харесва странните неща. Оставаш с усещането, че това са съмишленици, а не приятели. Може би така се чувстваш, когато те покажат по телевизията.

— Ти съмишленичка ли си?

Алисън се засмя.

— Не, за бога. Мъжът, с когото се срещам, ме доведе, но се изгуби някъде.

— Мъжът, с когото се срещаш? Значи вече не си с американеца?

— Това е дълга история. Да, не съм с него. А ти как си? Тук ли е Дейвид?

— Не. Разделихме се.

За нейна чест, тя не каза, че съжалява. На Тери й беше писнало да считат развода й за тежка загуба.

Карла Идън мина покрай тях, огледа Тери и се отдалечи.

— Какво знаеш за госпожа Идън? — попита Тери.

— Мисля, че беше студентка на Брайън. Сладка е, но не е умна като него. Предполагам, че в един брак има място само за едно гигантско его.

— Тя не е много любезна с мен. Мисли, че мъжът й ще се опита да ме сваля.

— А той ще опита ли?

— Кой знае? В това е проблемът. Ако се опита, ще трябва да го разкарам, но не мога, преди да е направил първата крачка. Между другото, той само си играе тези странни игрички.

— Говорѝ за жена му през цялото време. Това обикновено помага. Гледай, говорим за вълка…

Тери се обърна. Брайън се приближаваше към тях с бутилка шампанско. Истинско шампанско от скъп сорт грозде, забеляза тя. Той успя да напълни чашата й с жест, излъчващ еротика. Тя си каза, че не бива да е такава параноичка.

— Ловът май върви добре? — каза той с тих глас, като посочи Алисън.

„Той знае за мен и Мо“ — помисли Тери. Изведнъж параноята й се стори нормално състояние на мозъка. Тя се усмихна и запали цигара.

— Харесва ми да гледам красиви жени, които пушат — продължи той. — Така изглеждат опасни. Смятам, че цигарените компании грешат, като намаляват все повече катрана в тях. Тъкмо триминутният допир със смъртта ги прави толкова атрактивни. Това, което трябва, е да ги направят още по-смъртоносни. Може ли? — той посочи пакета. Тя му даде една цигара, но да бъде проклета, ако му я запалеше.

— Първата ми цигара от пет години — замислено каза той, като изпусна първата струйка дим през пухкавите си устни, преди да го вдиша с наслаждение обратно. — Какво странно въздействие имаш над мен, скъпа.

Тери не каза нищо. Този мъж беше невъзможен.

— Тъкмо си говорехме за прелюбодеянието, Брайън — каза Алисън и погледна Тери дяволито.

— Имате предвид сексуалните връзки, а не моето шампанско, нали? — попита той невъзмутимо. Тери го наблюдаваше. Никога не беше виждала някой да си играе така умело с цигарения дим. Всеки момент той го издишваше през носа си, като при древен ритуал, а после го вдишваше през стиснатите си устни, сякаш надуваше тромпет, кашляйки след всяка изречена дума.

— Това, естествено, е оригиналното му значение. На латински adulterare означава да подправиш или разредиш, като да развалиш хубаво вино, доливайки му евтина течност. На всеки му е ясно защо това се е считало за смъртен грях. Другото му значение е модерната му интерпретация с доста по-малка значимост. Извинете ме, трябва да отида при останалите — той огледа пак бюста на Тери и се отдалечи.

— Умен задник — отбеляза Алисън, когато той се присъедини към следващата група.

— Пълно лайно — съгласи се Тери. За съжаление, независимо от добрата й преценка, тя осъзна, че намира Брайън Идън доста привлекателен. Беше умен, самоуверен кучи син, от оня тип мъже, които по някаква причина тялото й желаеше.

Ядосана на себе си, тя каза:

— Искаш ли да се махнем оттук? Хайде да отидем и да пийнем по едно. У нас имам бира.

— Съгласна съм. Омръзнаха ми тези ексцентрици тук.

Като се увери, че Брайън ги видя, Тери я избута през навалицата. Очите им се срещнаха за момент и той повдигна вежди, каквото и да значеше това.

 

 

— Значи, бяхме заедно три години, когато визата на Харни изтече. Това беше сложна ситуация: ако се оженеше за мен, можеше да остане. От друга страна, ако не беше визата, може би никога нямаше да заговорим за брак.

— Какво стана?

— Той искаше, но аз не бях готова. Мисля, че след няколко години щях да съм готова, но ние нямахме още няколко години — въздъхна тя. — Така че му показах пътя.

— Това е ужасно — каза Тери възмутена. — Каква несправедлива система.

— Стават и по-лоши неща. Както и да е, доста съм заета. В момента съм аспирантка, нещо като обучаваща се транссексуална, но всъщност работя здраво и — тя сви рамене ходя на много партита. Спя с много мъже. Това е нормално. Може някой ден да напиша книга за себе си тя отпи от уискито. — А при теб как е?

— Аз веднага започнах нова връзка. Но вече я приключих.

— Така бързо? Толкова ли беше отвратителен?

— Не, не беше. Отначало отношенията ни бяха приятелски, но после станахме любовници. Това е трудното, защото не искам да загубя тази личност като приятел — господи, беше успокояващо да го споделиш с някого дори така неясно. — Нанесох се само за няколко седмици, тъй като нямаше къде да живея, и неочаквано станах част от една страстна и красива връзка.

— Тогава защо се разделихте? — Алисън посегна към бутилката.

— Не знам. Предполагам, че се уплаших. Тази личност ме обичаше.

— Тери? Може ли да те попитам нещо лично?

Тя се засмя.

— По-лично от това?

— Ти не го наричаш „той“. Непрекъснато повтаряш „тази личност“.

— Да, правилно си забелязала — Тери отпи голяма глътка. — Името й е Мо. Забравих, че си психолог.

— Не ми направи впечатление заради това. Моята специалност са опитните мишки. Правя им дисекция, вместо да се ровя в емоционалния им живот. Просто забелязах. Това е — тя се изправи. — Чакай да си налея малко вода и после ще ми разкажеш всичко.

 

 

Майлс Ламбърт си търсеше сексуален партньор. Но досега без голям успех. Погледна часовника си. Беше почти два, а все още не беше установил даже и контакт с очи, камо ли да свали някого. След деветседмична ваканция в родния си дом, който се намираше в заспало, скучно градче, без гейове, той беше напълно отчаян.

Пробва се в „Червения лъв“, където беше претъпкано с пияни студенти. Последната мания беше да си поръчаш безалкохолна бира в кутия, да захапеш отвора и да засмучеш, преди да се разлее пяната. Цялото заведение беше в бира и пяна. Гадост, помисли Майлс, и се измъкна, за да се пробва и „Шотландското пони“.

„Шотландското пони“ беше единственият гейклуб в Оксфорд. Той срещна няколко познати, които разговаряха за убийството в края на миналия семестър. Майлс не искаше да говори за него. Искаше да прави секс.

— Ясно какво е станало — продължаваше разказа си Грант. — Харесали се, легнали в тъмнината и той е грабнал най-близкия предмет, който му е бил подръка. „Ооо… малко си горещ“ е казал — той се изкикоти. — Какъв страхотен начин да стигнеш до оргазъм.

— Хайде стига — възмути се Майлс, — та той е мъртъв. Не говори така за него.

— О, тя е чувствителна тази вечер. Да не си неразположена, Майлс?

— Майлс ли? По-добре да го наричаме „педала“ след това, което чух — заяви Пол, приятелят на Грант. — Кой иска по още едно?

— Чухте ли за момчето, което е било изнасилено в парка миналата седмица? — прошепна театрално Грант.

Майлс не беше чул.

— Какво момче?

— Рупи Джонсън е бил прелъстен от едър космат мъж с нож — той се изкиска. — Някои хора са големи късметлии.

— Подал ли е оплакване в полицията? — заинтересува се Майлс.

— О, да. Тръгнал си е оттам с изкълчена китка — той посочи с пръст Майлс. — Ще трябва да сме по-внимателни, Майлс.

Майлс измънка някакво оправдание и се измъкна. Грант и Пол много го провокираха.

Той свърши обиколката си в „Говън“ — нощен клуб, който работеше до три часа и беше до гарата. Тук се събираха както хетеросексуални, така и хомосексуалисти, което ги правеше по-труднодостъпни. Поговори си с един французин, който учеше английски. Той му обясняваше на развален английски, че не е обратен, че е дошъл да си намери жена на дансинга. Изчезна за малко, но после се върна, като флиртуваше мързеливо. Накрая Майлс загуби търпение и си тръгна. Зад дискотеката имаше заден двор, където можеше да остане сам. Не търсеше това, но беше по-добре от нищо. Излезе навън и запали цигара. Чу шум в храстите и различи силуетите на двама мъже. Единият беше прав, а другият — на колене пред него. Изправеният погледна към Майлс и се изхили. Майлс хвърли цигарата и се отдалечи. Може и да беше отчаян, но нямаше да се нареди на опашка. Тъкмо завиваше зад ъгъла, когато зад себе си чу стъпки. Обърна се. Помисли, че е французинът. В този момент нещо светна, но не бяха нито очите на другия, нито очилата му. Другият го гледаше през плувни очила и черна плътно прилепнала вълнена шапка. Всичко, което можеше да се види, бяха очилата, които се подаваха през отворите на шапката, и малък процеп за устата. Майлс замръзна.

Мъжът имаше нож и го размаха точно пред лицето му.

— Обърни се.

Той се опита да направи това, което му казаха, но го беше страх да мръдне, защото крайниците му нямаше да го послушат, а мъжът прие бездействието му като знак на съпротива. Той пак размаха ножа пред лицето на Майлс и повтори инструкциите си. Този път Майлс се обърна. Не беше сигурен дали нападателят му мразеше хомосексуалистите или беше крадец, но и в двата случая щеше да бъде ужасно.

— Свали си панталоните! — нареди мъжът и докато се подчиняваше, Майлс си помисли, че иска да го изнасили.

Няма да умре.

Мъжът опря ножа в гърлото му и си разкопча панталоните. Последва много силна болка. Майлс извика, но ножът притисна гърлото му и писъкът замря, преди да е извикал.

Той коленичи и подпря ръце на земята под тежестта на мъжа, и те продължиха. Мъжът постави ръка на слабините му, като се опитваше да го стимулира.

— Гадна проститутка — просъска той — Май ти харесва, а?

Щом свърши, се отдръпна. После бутна с крак Майлс на една страна и застана над него, като държеше пениса си. „Той ще се изпикае върху ме“ — мина през ума на Майлс, но мъжът още беше възбуден, изсумтя и пъхна пениса в панталоните си. После замахна към лицето на Майлс. Майлс почувства силен натиск по бузата си и изкрещя, но мъжът се изхили и му показа ръката си. Сега държеше нещо малко и заоблено, което приличаше на химикал.

— Хареса ти, а, кучко — каза той и се отдалечи.

Майлс се изправи, като хълцаше, и си вдигна панталоните. Можеше да върви, макар че го пробождаше остра болка в тестисите, която го караше да прикляка. Върна се в университета и отключи входната врата. Някакви познати студенти го задминаха в преддверието и му извикаха:

— Здрасти, Майлс. Ще дойдеш ли да пийнем по едно?

— Не, благодаря — отговори той. „Защо се държа така естествено?“ — запита се Майлс. Стигна до стаята си и влезе в банята. Изкъпа се с гореща вода и се опита да се изчисти с руло тоалетна хартия. Влезе във ваната. Водата го удряше там, където го беше разкъсал мъжът, и той наблюдаваше как розовата струйка се стича между коленете му, като струйка от олио. Дълго време остана така. Можеше да отиде в полицията, по всички знаеха какво представлява тя. Трябваше да обяснява какво е правил в задния двор на „Говън“. Не че това беше необходимо. Полицията беше наясно какво ставаше там. Щяха да кажат, че сам си го е търсел. Щяха да го разпитват дали се е съпротивлявал. Естествено, не беше. Така щяха да кажат: сам го е искал. Искаше ли го той обаче? Когато мъжът го бе стимулирал, той се възбуди. Майлс погледна пениса си, който се втвърдяваше. „Не може да бъде помисли той. — Това не може да бъде“ — затвори очи и бавно свърши. Да докосва себе си го успокояваше, отвличаше го от мислите му. Щом свърши, се погнуси от себе си. Легна във ваната и цял час гледаше тавана и се мразеше. Когато излезе от ваната и се погледна в огледалото, видя, че мъжът го беше надраскал по лицето с червило.