Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тери Уилямс (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Poison Tree, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,3 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране
art54
Разпознаване и начална корекция
WizardBGR (2017)
Допълнителна корекция и форматиране
analda (2018)

Издание:

Автор: Тони Стронг

Заглавие: Убийство в Оксфорд

Преводач: Ваня Блангева

Година на превод: 2002

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „АНИМАР“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2002

Националност: английска

Редактор: Стоян Георгиев

ISBN: 954-911-763-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2852

История

  1. — Добавяне

Двадесет

Джъдлър закъсняваше. Тя чакаше пред офиса на полицейското управление „Сейнт Олдгейт“ вече четиридесет и пет минути. Когато той дойде, изглеждаше уморен и измъчен.

— Нямах много време извини се той. — Всички са заети с разследването на последното убийство. Имаше следи от кожа под ноктите на жертвата. Трябва да е одраскал убиеца. Веднага щом направим ДНК теста, всичко ще бъде въпрос на минути.

— Какво убийство? — попита озадачена.

— На млад мъж в Бартън. Бедното момче е изпратило преди това приятелката си до вкъщи.

— Защо не арестувахте Брайън Идън? — попита тя. Дори на нея гласът й се стори писклив и обвинителен.

Джъдлър въздъхна.

— Виж, скъпа, Брайън не го е извършил.

Тя започна да се изнервя.

— Не ме наричай „скъпа“. Може и да не искаш да приемеш моето тълкуване на писмата, но поне можеш да ми повярваш, че Брайън не е бил на конференцията в нощта на убийството на Хю.

— Ти разпита ли го? Даде ли ти показания?

Тя се изчерви.

— Не се дръж надменно с мен. Това е твоя работа и ти го знаеш.

— Не се държа надменно, Тери, повярвай ми — той я гледаше, без да я разбира. На нея й се стори, че мислите му бягаха някъде другаде. — Доктор Идън има алиби. Проверихме го. Както казваш, това ни е работата. Нашата работа, а не твоята.

— Алиби, което не е убедително — каза тя и удари от безсилие по масата.

— Когато каза, че ще помислиш за писмата — продължи той по-меко, — си представих, че седиш в някоя библиотека, а не превземаш града, като Агата Кристи.

Тя отново се изчерви.

— Проверявах фактите. Всеки, който проучва дадена ситуация, би направил същото. И като си говорим за проучване, какво стана с маската? Тя не е на Шели.

— Каква маска? — попита той озадачен.

— Той има една маска на стената отвътре на входната врата. Твърди, че е на поета Шели.

— А, това ли? Обясни ми, че е отливка на собственото му лице, когато бил млад. Какво общо има това с Шели?

Ядосана, тя си спомни какво се бе случило, когато разпозна маската на Шели. Идън й се е подиграл.

— Причината да те извикам е, че исках да видиш това — каза Джъдлър и извади някакви листи от дебела зелена папка. — Алибито на Брайън Идън. Показания, над които се е заклел, и писмени клетвени декларации от свидетели. Всичко е проверено по два пъти. Не е разрешено да ти ги показвам.

— Защо не? — тя протегна ръка към листите, но той ги задържа за миг.

— Обещахме на университета, че ще го пазим в тайна.

— Половината Оксфорд знае за връзката на Хю с Карла — каза тя презрително.

— Така е. Но никой не знае за това. Хайде, прочети го. Но обещай, че няма да го споменаваш извън тази стая.

Озадачена, тя взе първата страница и започна да чете.

Свидетелски показания на Къртис Фишер, живущ в Манчестър, ул. „Осми парк“, в присъствието на адвоката, господин Хоуърд Гил, и подписани от господин Фишер.

От четири години аз и съпругата ми сме членове на освободена група възрастни, които се събират с цел секс за развлечение и отмора. Бяхме представени на тази група от преподавателката доктор Мери Симпсън от университета в Кембридж. Преди това се бяхме срещали с двойки със същите интереси чрез обяви в списания.

За първи път срещнах доктор и госпожа Идън на научна конференция през юли 1987 г. Доктор Идън и аз специализираме в една и съща област. Бяхме представени един на друг от доктор Симпсън, която заедно със съпруга си беше правила секс със семейство Идън много пъти преди това. Правихме секс на нашата първа среща. След това се виждахме често, но не през равни интервали от време.

В нощта на 22 февруари доктор Симпсън, съпругът й Джон Симпсън, жена ми и аз бяхме на конференция в Бирмингам. След последния доклад отидохме в моята стая, като преди това се бяхме разбрали да правим секс. Този път госпожа Идън не беше дошла. Макар че самотни мъже не бяха добре дошли на нашите събирания, жена ми и аз направихме изключение за доктор Идън, защото и двамата го познавахме и го харесвахме. Брайън Идън беше с нас, докато партито свърши около пет часа.

По съвет на адвоката ми искам да посоча, че когато членовете на групата се срещат, не се правят плащания. Ние смятаме, че това, което правим по взаимно съгласие, си е напълно наша работа.

Прочетох показанията си в присъствието на полицейски служител и съм съгласен, че са точни и прецизно отразяват моите думи.

Подпис: Къртис Фишер.

Свидетелски показания на доктор Мери Симпсън от университета „Клар“ в Кембридж и подписано от същата.

Познавам доктор Брайън Идън от 1977 г. и редовно участваме в групови секс-събирания с него, съпругата му, съпругът ми и някои други.

Около първи февруари Къртис Фишер, наш общ приятел, ми се обади, за да ме уведоми, че ще се проведе конференция в Бирмингам от 19 до 23 февруари, на която ще присъстват той и жена му. Уговорихме се да се видим тогава и аз позвъних на Брайън Идън, за да го уведомя за нашата среща и да го попитам дали ще дойде. Той се съгласи да дойде. Решихме да се срещнем последния ден от конференцията, защото не искахме да пропуснем някои от докладите, а и да не клюкарстват другите академици. Последната нощ на конференцията някои винаги си тръгват по-рано, а и нямаше да забележат нашето отсъствие.

Срещнахме се в седем часа в стаята на Къртис Фишер, пихме вино и си говорихме около половин час. Аз правих секс с доктор Идън. Съпругът ми и Даян Фишер започнаха да правят секс и Къртис се присъедини към нас. Починахме си двадесетина минути и подновихме половите сношения. Този път доктор Идън не участва, но присъстваше. Щом Къртис и съпругът ми свършиха, Брайън Идън имаше полово сношение с Даян. После поръчахме храна на румсървиса и се облякохме набързо, докато чакахме да я донесат. После пак се съблякохме, за да се нахраним, преди да възобновим половите си контакти. Беше два часът през нощта. Сигурна съм, защото исках да поръчам още пиене, но си погледнах часовника и разбрах, че от румсървиса са приключили. Изкъпахме се един след друг. Това включваше още секс и беше поне пет, когато аз и съпругът ми напуснахме стаята. Тогава Брайън вече бе задрямал на леглото.

Прочетох показанията си в присъствието на полицейски служител и съм съгласна, че точно и прецизно отразяват моите думи.

Подпис: Мери Симпсън.

Свидетелски показания на Робърт Лий, сервитьор, подписани от същия.

Работя в хотел „Риджънси Хайят“ в Бирмингам като сервитьор от три години. Нормалната ми смяна е от шест часа вечер до дванайсет и тридесет, като сервирам в ресторанта и разнасям поръчки по стаите. Като много други сервитьори, предпочитам да нося поръчки по стаите, защото по-бързо получавам бакшиш. По тази причина се редуваме по списък.

В нощта на 22 февруари доставих в стая 507 поръчка, включваща бяло вино, скариди, шампанско и стриди. Бях помолен да донеса пет чаши. Поръчката беше взета в един без десет. Мога да потвърдя това, защото беше последната ми поръчка за смяната.

В стаята имаше пет човека. Когато влязох, всички бяха облечени, макар че една от дамите беше само по хавлия, а мъжете бяха без чорапи и вратовръзки. Помислих, че е заради горещината в стаите. Не погледнах никого достатъчно добре, че да мога сега да ги разпозная. Дадоха ми пет лири бакшиш, който макар и голям, не е необичаен за този час на нощта.

Прочетох показанията си в присъствието на полицейски служител и съм съгласен, че точно и прецизно отразяват моите думи.

Подпис: Боб Лий.

Тери остави второто показание и погледна ледено Джъдлър. За момент тя беше толкова ядосана, че не можеше дори да говори. Накрая успя да каже:

— И ти си го знаел през цялото време? Знаел си го дори преди да дойда в Оксфорд?

— Да. Както казах, съгласих се да го пазя в тайна. Съжалявам, че това те е накарало да се притесняваш излишно.

— Ако някой беше загубил времето ти, както ти загуби моето — каза тя огорчено — щеше да си го арестувал.

— Опитах се да ти кажа — протестира той. — Непрекъснато ти повтарях, че не го е извършил той.

— Но не ми каза защо и как го знаеш. Никога не ми даде доказателство. Ти ме излъга.

— Не съм те излъгал. Беше поверително. Има разлика.

— Остави ме да вярвам в нещо, което си знаел, че не е истина. Според моята книга, това се нарича лъжа. И поради обстоятелствата си се явявал като мой защитник. С лъжа проникна в леглото ми, изчука ме и после пак ми наговори лъжи. И всичко това, защото бях уплашена от Брайън Идън — тя се изсмя презрително. — Трябваше да съм уплашена от теб.

— Чакай малко — каза той почервенял.

Те се гледаха. И двамата знаеха, че тя преувеличаваше. И двамата знаеха, че думите вече бяха изречени.

— Аз лично се чувствам зле, като прочетох това тук — каза тя саркастично. — Доктор Симпсън е била доста подробна. Кой какво е правил, с кого го е правил и колко дълго е продължило. Обзалагам се, че ти и детективите ти сте си прекарали чудесно. Щом ми задаваш въпроси, напомни ми да си взема и адвокат. Господин Фишер се е измъкнал доста по-леко.

— Съжалявам, че се заблуждаваш — каза той.

— Какво, по дяволите. Ти си полицай. Следващия път ще знам по-добре.

Настъпи кратко мълчание. Когато Джъдлър заговори, гласът му беше равен, емоциите бяха останали зад професионалното му безпристрастие.

— Да се върнем на писмата — предложи той — още ли мислиш, че твоята версия звучи правдоподобно?

— Сега това няма значение — сопна му се тя.

— На мен ми се струва, че обяснението ти е много просто — каза той, без да обърне внимание на забележката й. — Той негодува, щом вижда, че жена му се чука с друг мъж, и започва да си фантазира същото. Написва фантазиите си и ги изпраща до любимото си списание. Малко е налудничаво, но не е човекът, когото търсим.

— Чудя се защо Карла е пропуснала онази нощ.

— Тя вече е имала Хю. Може би група ентусиасти на средна възраст не са били по вкуса й. Хю е бил млад, като нея.

Тери внезапно си спомни, че на сутринта след партито на Брайън беше видяла две полуголи жени, които излизаха от къщата. Очевидно е имало някаква динамична сцена онази нощ.

— Сигурно ме смяташ за глупачка — каза тя с огорчение.

— Не е вярно — измърмори той.

— Има ли нещо твое в къщата ми? — попита тя ледено и се изправи.

— Тери — каза тихо той — знам, че се чувстваш глупаво. Ти си толкова интелектуално арогантна, че да се почувстваш глупаво е нещо, което не можеш да простиш. Но не виждам защо това трябва да променя връзката ни.

Тя поиска да каже нещо по-изразително, което да се запомни. Накрая всичко, което можа да измисли, преди да излезе, беше:

— Иди да чукаш Карла Идън.