Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Кладенецът на времето (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Geomancer, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2015 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
cattiva2511 (2018 г.)

Издание:

Автор: Йън Ървайн

Заглавие: Геомансър

Преводач: Стойна Атанасова

Година на превод: 2012

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Ем Би Джи Тойс ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Тип: роман

Националност: австралийска

Печатница: Мултипринт ООД

Художник: Ник Статопулос

ISBN: 978-954-2989-02-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5098

История

  1. — Добавяне

Част втора
Подзанаятчията

Четиринадесета глава

Ниш написа дълго писмо до баща си в деня, когато Тиан беше продадена във фабриката за разплод. Той разказа на Джал-Ниш за всичко, освен за договорките си с Ирайзис. Перквизиторът очакваше да получи пълни сведения по въпроса от самия Ниш, а не да научи нещо от други. Инквизиторите също сериозно наблюдаваха. Проберите не бяха нищо повече от чираци в шпионското изкуство, затова и бяха обект на усилено наблюдение.

Лудостта на Тиан и изгонването й от манифактурата дадоха на Ниш по-малък повод за радост, отколкото очакваше. Отмъщението се оказа не чак толкова сладко, колкото вярваше преди, пък и той самият се притесняваше от участието на Ирайзис в него. Тя ли беше направила нещо на занаятчийката, за да се разболее от кристална треска? Нямаше как да открие това. Ирайзис сега го избягваше, а в редките случаи, когато го срещаше, избягваше да говори с него. Още по-рядко пък си лягаше с него. А той беше рискувал всичко и сега не печелеше нищо. Още повече, Тиан му липсваше, спомняше си крехката й фигура и леката стъпка, когато минаваше край ателиетата на подзанаятчиите.

След няколко дни, в свободния си ден, Ниш слезе до Тикси, като предаде писмото си на Фин-Ма, местната кверистка, ръководителка на градското разузнаване. Фин-Ма директно отнесе новините до баща му. Слаба, дребна женица на не повече от тридесет, тя беше млада за подобен отговорен пост. Ако се съдеше по черната коса и тъмните очи, деликатните й черти и студените обноски, тя беше родом от Тикси. Кверистката беше привлекателна и не носеше пръстен, но Ниш нямаше илюзии. Всичко от нея сякаш подсказваше: „стой на разстояние“.

Фин-Ма остави писмото настрани. Очите й срещнаха неговите и той погледна настрани.

— Знам за Тиан — каза тя безизразно. — Лоша работа.

Ниш заби поглед надолу към масата, като се чудеше какво ли знаеше тя.

Кверистката разлисти писмото, а после го постави в сива чанта.

— Ще го изпратя с куриер този следобед — кимна тя.

Ниш беше свободен.

Той затвори вратата зад себе си с въздишка на облекчение. Каквото трябваше да направи, го беше изпълнил; оттук нататък за няколко седмици куриерът щеше да занесе писмото до Фасафарн, където живееше баща му. Дори и да се ядосаше Джал-Ниш, както беше твърде вероятно, то отговорът му щеше да пристигне след месец.

Като се връщаше обратно, Ниш случайно мина покрай фабриката за разплод. Чисто импулсивно той влезе през величествения вход, за да попита за новата жена, Тиан. Няколко сребърни драма звънтяха в джоба му, първото му възнаграждение като пробер, и сега той се блазнеше от мисълта да опита това, което преди му беше отказано.

— Не пускаме тук момчета — изхили му се мъжът на вратата.

— Аз съм мъж! И съм на двадесет. Имам своите права. — Всъщност беше на деветнадесет, но реши да излъже.

— Фабриката за разплод не е право, а привилегия. Избираме внимателно мъжете, които да влизат тук. А първото, което ни интересува, е те да бъдат зрели.

— Но аз съм…

— Не, не си! А пък ако беше, таксата е петдесет драма. Във всеки случай, жената, която спомена, е болна. Хайде върви си, преди да съм извикал стражите.

Ниш забърза обратно към манифактурата, бесен от яд.

 

 

След седмица и половина го извикаха в кабинета на управителя, за да получи спешна пратка от баща си. Толкова спешна, че беше дошла с пощенски гълъб. Ниш знаеше колко беше скъпо да се използват пощенски гълъби, тъй като това бяха птици, трудни за обучаване и много търсени от армията. Какво ли можеше да има тогава в нея?

Той нервно разкопча кожения плик. Вътре имаше две писма, едното — адресирано до него, а другото — до „Управител Джи-Хад, подложен на проверка“.

Ниш предаде писмото на управителя, но се чудеше за какво ли беше то. Джи-Хад беше управител от десет години.

Джи-Хад се взираше притеснено в плика. Той го разкъса и се обърна с гръб. Ниш отиде до прозореца и седна. Той не отвори веднага своето писмо. Нещо в цялата история сякаш беше ужасно погрешно.

Ниш се взираше навън през покрития с паяжини прозорец, когато управителят извика. Ниш разкъса своя плик. Писмото нямаше дата.

Джал-Ниш Хлар

Перквизитор на Ейнунар

Клефторията

Мунинг Хар

Фасафарн

Подзанаятчия Крайл-Ниш,

Аз съм най-дълбоко разочарован. Твоят доклад толкова е разтревожил Фин-Ма, че тя ми го изпрати с пощенски гълъб. Не мога да повярвам колко си некомпетентен. Занаятчия Тиан брилянтно е разрешила два проблема, заради които през последните месеци бяха унищожавани нашите кланкери. Имаме големи планове за нея.

Ниш остави писмото, като мислеше на глас.

— Но Ирайзис разреши тези два проблема.

Джи-Хад се обърна рязко, свил ръка в юмрук.

— Ирайзис направи една грешка — извика той. — Тиан написа доклад какво е направила преди да полудее. Намери го в джоба й друг пробер на баща ти. Пробер, който не е некомпетентен глупак. И тъй като е смятал, че и аз съм в заговора, направо го е изпратил на кверистката. Сега Джал-Ниш поставя под въпрос моята лоялност. Моята лоялност! — гласът му се задъхваше. Джи-Хад откъсна една страница от гърба на писмото и я тикна под носа на Ниш.

Ниш прочете доклада на Тиан и пребледня. Нямаше съмнение, че това беше гениално. Ирайзис стоеше зад всичко това — саботажите, фалшивите доказателства, както и кристалната треска на Тиан. Ниш разбра, че е свършено с него. По дяволите! Защо се остави в ръцете й? Защо не послуша вътрешния си глас? Той се върна пак към писмото си.

Работният дневник на Тиан разкрива развитието на рядко талантлив занаятчия, без аналог в шестдесет и седемте манифактури на югоизток. За щастие разполагам с компетентни хора във вашата манифактура, които се отнасят директно до мен, когато открият нещо. Това не е пристъп на лудост от кристална треска, идиот такъв и мой сине! Това е резултат от тинктура от калуна, трева, която причинява халюцинации. Нейните дрехи миришат на калуна. Дал й я е предател, три пъти, проклет глупако! Някой, който е искал да я унищожи.

Очевидно има заговор в тази манифактура и аз лично ще дойда да го открия. Всеки е под подозрение, но най-вече ти и твоята приятелка Ирайзис. Казаха ми как си заплашвал занаятчия Тиан. Защо, Крайл-Ниш, защо? В този момент се считай за отстранен от поста пробер, а цялото ти бъдеще е под въпрос. Инструктирах Джи-Хад да те накаже.

Веднага отиваш в Тикси, като помощник на управител Джи-Хад, подложен на проверка. Ще доведеш Тиан отново и лично ще провериш, че здравето и службата й са възстановени. Заповядах на кверист Фин-Ма да се заеме със случая в манифактурата. Тя ще провежда разследването, докато дойда аз. Провери, че няма укрити доказателства, защото в противен случай главата ти ще хвръкне от раменете.

Свърши си добре работата и щом Тиан оздравее напълно, може да бъдеш върнат на поста пробер. Ако се провалиш, ще бъдеш изпратен по най-бързия начин на фронтовата линия. Скрутаторът е информиран по въпроса и е също толкова недоволен, колкото и аз.

Джал-Ниш

Перквизитор

Треперещата ръка на Ниш изпусна писмото. Като се наведе да го вземе, той срещна погледа на Джи-Хад. Тъмното лице на управителя беше пребледняло като хартия. Той изгледа с истинска ярост Ниш, и без да може да се стърпи, извика:

— Защо го направи, подзанаятчия? Пазач, ела! — в яда си Джи-Хад сграбчи дръжката на вратата и я отвори с такъв замах, че стената се разтресе.

Двама пазачи на мига се появиха пред кабинета, а след тях идваха още.

— Хванете този мъж и го заведете при стълбовете за бой. Там го съблечете гол и го завържете, да е готов за боя с камшик. Изкарайте всички навън. Нека цялата манифактура да гледа! — заповяда Джи-Хад.

Пазачите измъкнаха Ниш навън. Той чуваше ревовете на Джи-Хад, които в този момент издаваха страха на управителя. Какво ли имаше в неговото писмо?

Навън съблякоха и завързаха Ниш на средния от стълбовете за бой. След малко той вече чуваше виковете и подигравките на работниците. До него завързаха и голата Ирайзис. Ниш я изгледа яростно, а тя само заби поглед в земята. Бледата й кожа се покри с лилави петна заради вледеняващия студ.

— Проклинам деня, в който те срещнах! — изсъска той.

Ирайзис го огледа отгоре до долу!

— И аз не мога да кажа, че си струваше да те срещна, малки ми Ниш!

Те стояха там час, докато хилядата работници от манифактурата се събраха. Ниш не чувстваше пръстите на краката си, вероятно бяха измръзнали. Как можа да бъде такъв глупак? Ирайзис е била зад всичко това през цялото време. Но защо тя така заложи всичко в живота си на карта? Абсолютно безсмислено.

Най-накрая Джи-Хад се появи.

— Когато баща ми чуе за всичко това… — извика Ниш.

— Той го заповяда! — каза яростно Джи-Хад. Изправен пред събралите се работници, той зачете от писмото:

Аз, перквизитор Джал-Ниш Хлар, заповядвам на управител Джи-Хад, подложен на проверка, лично да удари двадесет камшика на моя некомпетентен син Крайл-Ниш и на занаятчия Ирайзис, заради подозренията в съучастие в заговора за изгонването на занаятчия Тиан и изпращането й във фабриката за разплод, както и заради други престъпления, които няма да конкретизирам.

Тиан незабавно ще бъде върната на предишната си позиция. След като приключи разследването, ако се докаже вината им, Крайл-Ниш ще бъде изпратен на фронтовата линия, а Ирайзис — във фабриката за разплод и…

Той прескочи част от писмото.

Джи-Хад ще чисти до края на жалкия си живот отводнителните тръби.

Докато чакаше за боя с камшик, Ниш погледна към Ирайзис, която беше зареяла поглед напред.

— Баща ми ще дойде — каза той едва чуто. — Какви доказателства има срещу нас?

— Думите на един мъж — каза тя мрачно.

— Кой, Ирайзис?

Изкусителните й устни се свиха.

— Дори и да знаех, нямаше да ти кажа.

— Може ли той да бъде обвинен?

— Само ако е мъртъв! — оголи хищнически зъбите си тя.

Последва първият удар от камшика върху нежния й гръб. Тя се сгърчи, отметна назад глава и отвори уста, но без да издаде вик. След като камшикът удари и неговия гръб, Ниш изпадна в истинска агония. Но по-лошо от болката беше унижението.

Джи-Хад заповяда ударите да са силни, сякаш се надяваше да им смъкне кожата от гърба. Ниш припадна на шестнадесетия удар. Той крещеше през цялото време, а особено силно, когато едно момче намаза раните с катран.

Едва сега обаче той разбра колко силна жена беше Ирайзис. Прехапала устни, тя не издаде и звук, въпреки раздрания си от боя гръб, върху който белезите нямаше да зараснат до живот.

Ниш гледаше и тръпка на ужас премина през него. По гърба на Ирайзис се стичаше кръв и катран, неговият гръб беше в същото състояние.

— Не мога да направя нищо! — процеди през зъби той. — Вързан съм с Джи-Хад в Тикси.

— Още по-добре! — изсъска тя. Ирайзис стоеше изправена, гордо вдигнала гърди, а в този момент той я желаеше повече от всякога.

 

 

Ниш и Джи-Хад незабавно заминаха за Тикси. След час вървене обаче трябваше да се върнат обратно заради виелицата, която беше толкова силна, че заплашваше да ги отнесе от пътя. Когато отново бяха пред вратите на манифактурата, бяха изминали цели четири часа, а навън беше вече тъмно.

Манифактурата приличаше на кошер. Аптекарят Мъл-Лим беше мъртъв, самоубил се с ударна доза катран. Това беше ужасна смърт, устата му беше станала цялата в мехури, а тялото му смърдеше отвътре на фенол. Нямаше свидетели. Беше набеден за отровител на Тиан, но въпреки всичко много хора се чудеха защо е избрал да завърши живота си по толкова болезнен начин. Неговата книга с лекарства беше отворена на последната страница. Там пишеше, че е било използвано малко шишенце калуна, но нямаше записано име на пациент.

Плъзна слухът, че дал калуната на Тиан за отмъщение, поради несподелената му любов към нея. После обаче разбрал, че следите водят към него и решил да сложи край на живота си. Джи-Хад обстойно разпита Ирайзис и Ниш, но очевидно последният нищо не знаеше. Ако Ирайзис пък знаеше, то тя по никакъв начин не показа това по време на шестчасовия разпит. Нямаше и свидетел, който да потвърди, че е била близо до мястото на самоубийството. Накрая Джи-Хад я освободи. Смъртта на аптекаря беше най-доброто разрешение за всички тях.

В полунощ Ниш видя Ирайзис и изтича след нея по коридора, за да я попита какво се беше случило.

— Нищо не знам — каза тя и си тръгна.

Той беше по-разтревожен от всякога. Тя беше убила аптекаря. Това щеше да ускори техния крах, Ниш беше повече от сигурен.

 

 

Кверист Фин-Ма още не беше дошла, когато на зазоряване Джи-Хад и Ниш потеглиха за Тикси. Вероятно и тя беше забавена от времето. Снегът беше спрял, но вятърът навяваше преспи на пътеката и те трябваше бързо да прекосят планината.

Двамата пристигнаха в Тикси със зачервени, обрулени от вятъра лица. На обяд бяха във фабриката за разплод. Пазачът на вратата се разсмя, като видя Ниш. Той се разтрепери, да не би да бъдат разкрити подробностите от предишното му посещение тук. В кабинета на Матроната ги очакваше неприятна изненада. Тиан беше избягала през нощта.

Джи-Хад въздъхна тежко и сграбчи главата си в ръце, сякаш се опитваше да изкара главоболието от нея.

— Къде е отишла?

— Как, по дяволите, мога да знам?! — отговори Матроната. — Иска ми се изобщо да не я бях виждала тая нещастница. Тя нанесе такова петно на репутацията ни, че дълго няма да можем да го изчистим. Много ми се иска обратно да си взема парите от договора, защото ми продадохте дефектна стока.

— Знаеше какво купуваш! — извика той, тъй като нямаше намерение да й позволи да се възползва.

— Каза, че е неизлечимо луда!

— Такъв съвет ми дадоха лечителите — каза кратко Джи-Хад.

— Беше напълно здрава и доста хитра, когато се събуди.

— Така че в този случай е трябвало да платиш повече, а не по-малко — без съмнение Джи-Хад беше щастлив да чуе, че Тиан се е оправила. — Къде е сега тя?

— Никой не знае. За един час тя вдигна на крак цялата фабрика за разплод, а после избяга.

— Манифактурата отново ще я откупи — каза Джи-Хад, — веднага, щом бъде намерена.

— Изчакай малко сега… — започна тя.

— Това ще бъде бонус. Само че трябва да те предупредя…

— Да — каза тя, разтревожена от необуздания му нрав.

— Това е по заповед на Джал-Ниш Хлар, перквизиторът.

— Разбира се, ние ще направим всичко по силите си, за да помогнем — каза тя бързо.

— Имала ли е тя някакви посетители?

— Само един немощен стар миньор. Не би трябвало изобщо да го пускат тук.

Те разпитаха и майката на Тиан, но всичко, което Марни можеше да направи, беше да се оплаква — за неудобството, което собствената й дъщеря беше създала, за нейната неблагодарност, но най-вече, затова че клиентът й нямаше да дойде. На следващия ден отидоха до къщата на кверистката, но Фин-Ма беше напуснала Тикси преди няколко дни.

— Не може да е стигнала далеч — каза Ниш, — без пари, дрехи и приятели.

— Може би е тръгнала към крайбрежието — предположи Джи-Хад. — Има полубратя и сестри надолу.

Едва при градската порта те научиха първите добри новини. Измежду пазачите беше и този, по време, на чиято смяна беше избягала Тиан.

— Почти изгори бараката, по дяволите! — той показа овъглените греди. — Така закрепи решетката, че да се затвори след нея. Не я видях.

Ниш искаше да направи саркастична забележка по отношение на интелигентността на пазачите. Имаше ужасен ден, болеше го и гърбът. Но когато видя как го гледаше Джи-Хад реши да си спести забележката, тъй като и без това се беше забъркал в проблеми.

— Имаш ли идея къде е отишла? — попита Джи-Хад.

— Тръгнала е напред по пътя — показа пазачът.

— Трябва да е оставила следи — каза Джи-Хад.

— Последвах следите й щом се развидели — каза пазачът. — Тръгнала е по пътеката към манифактурата. Чудно е, че не сте я срещнали по пътя.

— Вероятно ни е чула, че идваме. — Джи-Хад подаде монета на пазача за безпокойството.

Час по-късно, след като пообиколиха в снега, те срещнаха двама хамали и един пазач, които се влачеха бавно, изтощени и с наведени глави.

— Хей! — изрева Джи-Хад.

Те се обърнаха. Пазачът се затича напред, но останалите го повикаха обратно назад. Джи-Хад изтича към тях с високи крачки в снега. Ниш забърза след него, а усилието му причини болка в гърба.

Жената извика:

— Това е управителят Джи-Хад. Бог да го поживи. Сър, сър, нападна ни лайринкс!

Тя залитна и почти щеше да падне. Джи-Хад я задържа.

— Ти си хамалката Ел-Лин, нали?

— Така е, сър! Много мило, че си спомняте. — Ел-Лин докосна едното му рамо, после и другото в знак на респект. Тя беше висока, набита жена с широки рамене и тънък врат. Мастиленочерната й коса беше подстригана късо и ограждаше нейното широко, плоско, но привлекателно лице. Черните й очи бяха леко дръпнати.

— Разкажи ни за атаката, Ел-Лин. Познаваш подзанаятчия Крайл-Ниш, разбира се!

— Видях го на стълба за бой — тя отклони поглед. Ниш се зачерви от срам. — Отивахме към долината Гилийс, бяхме десет души и новият кланкер. Закъсняхме, защото се беше счупила предната подпора. Имаше още час до обед. Когато свихме зад ъгъла, една скала се стовари от хълма върху кланкера и го смаза. Зверовете се показаха от скалите; три, бяха три лайринкса. Всички други са мъртви. Ако не бяхме малко по-напред и ние щяхме да загинем — тя потрепери при спомена. — Лайринксите изядоха Уол, и горкия Иди… — Тя сграбчи главата си в ръце. — Не е честно, така е! Те изяждат народа!

— Какво стана с кланкера? — попита Джи-Хад. — Възможно ли е да не е…?

— Унищожен е, сър.

— Какво, целият?

— Задната му част беше смазана, а хората в нея — също. Зверовете изядоха останалите войници. Те се бориха храбро, но без резултат. Хвърлихме товара и избягахме.

— Вие сте страхливци! — усмихна се Ниш подигравателно, забравил себе си.

— Млъквай, момче! — изрева Джи-Хад. — Или ще се присъединиш към тях. Добре си направила, Ел-Лин. Вещите можем да ги заместим, ако са взети, но хамалите са жизненоважни за войната. Откъде дойдоха лайринксите?

— Слязоха от планината — промърмори мъжът, опитал се да избяга.

— А не видя ли накъде отлетяха?

— Те бяха още там, опитваха се да отворят кланкера, а после ние свихме зад скалите и не ги видяхме повече.

— А не сте ли видели и някой друг? Занаятчия Тиан?

— Не — каза Ел-Лин, а мъжете поклатиха отрицателно глави.

— Ще вървим внимателно. — Джи-Хад разхлаби ножа на колана си. Другите не бяха въоръжени. Тук преди нямаше нужда от оръжие. — Не ми харесва това — промърмори той на Ниш. — Лайринкси в планината атакуват нашите конвои — нещо не са ни казали. И какво ли се е случило с Тиан? Имаме нужда от нея повече от всякога.

— Може да е дошла след конвоя и лайринксите да са изяли и нея.

— По-добре се моли да не са, Ниш! — каза Джи-Хад.

Беше късно следобед, когато достигнаха до мястото на смазания кланкер. Вятърът донесе до тях мириса на кръв и мърша. Белоснежен орел с червена човка кръжеше бавно в небесата точно над останките от разкъсаните войници. Когато групата се приближи, птицата кацна недалеч от тях на един стар бор и впи поглед в натрапниците, сякаш се страхуваше да не му отнемат плячката.

Джи-Хад разгледа внимателно разбития кланкер.

— Няма шанс да бъде поправен, нали, подзанаятчия?

Ниш потвърди думите му:

— Дори и да можеше, едва ли щеше да се намери някого да го кара. Ще го нарекат Кланкера на смъртта. Ще се наложи да вкарват механиците вътре под заплаха от смъртно наказание, ако откажат. Вероятно хедронът е привлякъл вниманието на лайринксите…

— Може и да спасим някои от частите.

— Възможно е. — Ниш погледна вътре в кланкера, но при вида на човешките остатъци вътре, той с ужас се дръпна. Изтича до ръба на скалата и повърна, потресен от видяното. А после, за да оправдае реакцията си, бързо се върна с думите: — Съжалявам! Не видях…

— Просто слез вътре — каза кратко Джи-Хад. Изглежда, че самият той имаше проблеми със стомаха.

Ниш задържа дъх. Вероятно механикът на кланкера и пътниците с него бяха умрели веднага, а после лайринксите бяха разкъсали телата им. Вътре в кланкера изглеждаше като в кланица. Ниш привърши огледа си и излезе. Мирисът още дразнеше ноздрите му.

— Контролерът го няма — каза той.

— Започвам да разбирам историята. Първо саботираха кристалите, после — най-добрия ми занаятчия, а накрая — крадат и контролерите. Какво е следващото? И защо ги крадат? Плануват да ги използват срещу нас ли?

— Не знам, сър — каза Ниш.

— Изобщо не ми харесва това. Идва ми в повече. За пръв път откакто получих писмото, искам баща ти да дойде възможно най-бързо.

„Аз пък не“, помисли си Ниш.

— Кутиите на хамалите са били отворени, но нищо не е взето, поне както си спомням вещите в описа. Дори и бялото злато.

— Може би зверовете нямат нужда от него — каза Ниш.

— Не мисли, че са зверове. Те са умни, колкото теб и мен. Ще вземем обратно каквото е останало и ще изпратим спасителен отряд за останалото. Някаква следа от Тиан? — попита той Ел-Лин, която седеше на ръба на скалата, далече от отвратителната сцена.

— Няма нищо тук, сър.

— Добре. Хайде, слез долу. Вземи, каквото можеш.

Те прибраха, каквото успяха и поеха обратно, като пристигнаха по здрач без инциденти в манифактурата. Новините за нападението вече бяха достигнали дотук. Никой не беше виждал Тиан.

— Много слабо е облечена — каза Ниш, като разгледа описа на облеклото, който беше взел от Матроната. — Краката й са били увити в дрипи. Вероятно е умряла досега.

— Нито ти, нито аз можем да си позволим сега да мислим така — каза Джи-Хад. — Ще сформирам отряд за търсенето на Тиан и ти ще бъдеш част от него.

Ниш знаеше, че не трябваше да се оплаква, въпреки раздиращата болка по гърба.

— В този случай ще имам нужда от… — започна той.

— Ти няма да го ръководиш — каза студено Джи-Хад. — Не си и представяй скоро да ти поверя подобна отговорност. Граист! — извика той.

Надзирателят дотича при него. За минути бяха съставени един спасителен отряд и друг — за търсенето на Тиан. Изпратиха ги да претърсят целия път със запалени факли през нощта и на следващата сутрин. Не намериха обаче нищо.

Ниш се върна изтощен и с болящ го гръб по обед. Той веднага се запъти към кверист Фин-Ма, застанала на входната врата, вперила яростно очи в него.