Халил Джубран
Пясък и пяна (7)

Навярно човек може да посегне на живота си от самозащита.

* * *

Имаше някога един човек, когото разпнаха, защото премного обичаше и бе твърде добър.

И колкото и странно да изглежда, вчера на три пъти Го срещнах.

Първия път Той молеше полицай да не праща в ареста проститутка. Втория път Той пиеше вино с човек, отхвърлен от обществото. Третия път Той водеше юмручен бой с проповедник в църква.

* * *

Ако е истина всичко, което се казва за доброто и злото, то тогава целият ми живот не е нищо друго освен дълго престъпление.

* * *

Милостта е само половинчата справедливост.

* * *

Единственият, който е бил несправедлив към мен, е онзи, към чийто брат съм бил несправедлив аз.

* * *

Кога видиш да водят човек към затвора, кажи си вътре в сърцето: „Може би това е бягство от по-тесен затвор.“

А когато видиш пиян човек, кажи си вътре в сърцето: „Може би това е бягство от нещо още по-грозно.“

* * *

Често съм мразил в самоотбрана; ала да бях по-силен, нямаше да прибегна до подобно оръжие.

* * *

Какъв глупец е онзи, който желал би да прикрие ненавистта в очите си чрез усмивка на устните.

* * *

Само онези под мен могат да ме облажават или мразят.

Не съм бивал никога ни облажаван, ни мразен — над никого не съм.

Само онези над мен могат да ме хвалят или потъпкват.

Не съм бивал никога ни хвален, ни потъпкан — под никого не съм.

* * *

Когато ми казвате: „Не те разбираме“, това е възхвала, за която аз не съм достоен, и оскърбление, което вие не заслужавате.

* * *

Колко дребнав съм, когато животът ми дава злато, а аз давам на теб само сребро, и то смятайки се за щедър.

* * *

Когато достигнеш до сърцевината на живота, не ще се окажеш нито над мерзавеца, пито под пророка.

* * *

Странно е, че жалиш онзи, който върви бавно, а не който мисли бавно; и слепеца, а не онзи, комуто сляпо е сърцето.

* * *

Мъдрост е за сакатия да не строшава патериците си о главата на своя враг.

* * *

Колко сляп е онзи, който ти дава нещо из джоба си, та да може да ти вземе нещо из сърцето ти!

* * *

Животът е шествие. Който крачи бавно, го намира за твърде бързо и го напуска.

А който крачи бързо, го намира за твърде бавно и също го напуска.

* * *

Ако е речено, че съществува грях, то някои измежду нас го вършат, като вървят заднишком по стъпките на нашите предци;

а други — като изпреварват и оставят дири за нашите деца.

* * *

Истински добър е онзи, който се слива в едно цяло с всички, обявени за зли.

* * *

Всички ние сме затвор, но едни килии имат прозорци, а други — не.

* * *

Странно е, че всички ние браним кривото у нас по-ревностно отколкото правото.

* * *

Ако всички ние би трябвало взаимно да изповядаме греховете си, бихме се смели един другиму заради липсата си на оригиналност.

Ако всички ние би трябвало взаимно да разкрием добродетелите си, пак тъй бихме се смели по същата причина.

* * *

Личността е над човешките закони дотогава, докато извърши престъпление в противоречие с човешките условности; а сетне не е нито над, нито под когото и да било

* * *

Управлението е споразумение между теб и мен. Ти и аз често сме в грешка.

* * *

Престъплението е или друга дума за нужда, или признак за болест.

* * *

Има ли по-голям недъг от този да имаш съзнание за чуждия?

* * *

Ако ближен ти се надсмее, можеш само да го съжалиш, но ако му се надсмееш ти, никога не ще си го простиш.

Ако ближен те нарани, можеш да забравиш раната, но ако го нараниш ти, вечно ще го помниш.

Истината е, че ближният е най-чувствителният ти Аз в друго тяло.

* * *

Как безразсъден си, когато искаш другите да летят с твоите крила, а не си способен да им предложиш дори едно перце!

* * *

Веднъж на моята трапеза седна един мъж, яде от хляба ми, пи от виното ми и си тръгна, надсмивайки ми се.

По-късно дойде пак за хляб и вино, но аз го отпратих.

А ангелите ми се надсмяха.

* * *

Омразата е мъртво нещо. Кой измежду вас би желал да бъде гроб?

* * *

Честта на жертвата е да не бъде убиецът.

* * *

Трибуната на човечността е в безмълвното й сърце, никога в бъбривия й ум.

* * *

Те разпростират пред пас планини от злато и сребро, от слонова кост и абанос, а ние разпростираме пред тях сърцето и духа си;

ала те твърдят, че са наши стопани и ние — техни гости.

* * *

Предпочел бих да бъда последният измежду людете, но с мечти и копнеж да ги сбъдна, отколкото най-първият без мечта, ни копнеж.

* * *

Най-окаяният измежду хората е онзи, който превръща мечтите си в сребро и злато.

* * *

Всички ние се изкачваме към върха в желанията на сърцето си. Ако друг катерач задигне раницата и кесията ти, ще бъде само по-натоварен — та следва да го ожалваш.

Пътят нагоре ще му бъде по-труден, защото повече тежест той носи — и преходът му ще е по-дълъг.

И ако ти, както си облекчен, го видиш да се задъхва нагоре, подай му ръка да го изтеглиш — тъй ще притуриш към своята пъргавост.

* * *

Не можеш да съдиш за някого свръх познанието си за него — а колко нищожно е познанието ти!

* * *

Не желая да слушам как завоевател проповядва на завоюваните.

* * *

Истински свободен е онзи, който търпеливо носи ярема на робството.

* * *

Преди хиляда години моят съсед ми рече:

— Мразя живота, защото той е само болка.

А вчера минах покрай едно гробище и видях как животът танцува върху гроба му.

* * *

Всяка борба в природата е просто безредица в стремеж към ред.

* * *

Самотата е беззвучна буря, която прекършва всички мъртви клони, ала вбива живите ни корени по-надълбоко в живото сърце на живата земя.

* * *

Веднъж заговорих за морето на едно поточе, а поточето реши, че съм преувеличаващ многознайко.

А друг път заговорих за поточе на морето, а морето реши, че съм омаловажаващ отрицател.

* * *

Какво късогледство е да възхваляваш шетнята на мравката, а не песента на щуреца!

* * *

Най-висшето достойнство тук може да бъде най-нищожното в другия свят.

* * *

Който се задълбочава или извисява, го постига по права линия — а способен да се разгръща е само пространният.