Халил Джубран
Пясък и пяна (4)

Дърветата са стихове, които земята пише връз небето. Ние ги поваляме и превръщаме в хартия, та да отразяваме на нея своята пустота.

* * *

Ако изпитваш нужда да пишеш (светиите знаят защо), то непременно следва да владееш знанието, изкусността и чародейството — знанието за музиката на думите, изкусността да бъдеш естествен и чародейството да обичаш читателите си.

* * *

Топят перата си в нашите сърца и си мислят, че са вдъхновени.

* * *

Ако дърво би написало автобиографията си, тя не би се различавала от историята на някое племе.

* * *

Ако имах избор между възможността да напиша стихотворение и възторга от ненаписано стохотворение, бих избрал възторга. Той е по-добра поезия.

Ала ти и всички съседи сте единодушни в мнението, че изборът ми винаги е грешен.

* * *

Поезията не е мнение, което изразяваш. Тя е песен, която звучи от кървава рана или от засмяна уста.

* * *

Думите са вечни. Длъжен си да ги изричаш или пишеш, убеден във вечността им.

* * *

Поетът е свален от престола цар, седнал сред пепелището на двореца си, от което се мъчи да съгради образ.

* * *

Поезията е изтъкана от радост, болка, удивление и мъничко словник.

* * *

Напразно поетът ще дири майката на песните на сърцето си.

* * *

Веднъж на един поет рекох:

— Не ще узнаем стойността ти, преди да те застигне смъртта.

А той ми отвърна така:

— Да, смъртта всякога е разкривателка. Но ако действително тогава узнаете стойността ми, то значи, че повече имам в сърцето, отколкото на езика, и повече във въжделенията, отколкото в ръцете.

* * *

Ако възпяваш красотата, макар да си сам посред пустиня, ще има кой да те чуе.

* * *

Поезията е мъдростта, която омагьосва сърцето.

Мъдростта е поезията, която пее в духа.

Ако можехме наведнъж да омагьосваме сърцето на човека и да пеем в духа му,

тогава той истински би живял в сянката на Бога.

* * *

Вдъхновението винаги ще пее; вдъхновението никога не ще обяснява.

* * *

Често пеем на децата си люлчини песни единствено за да можем сами себе си да приспим.

* * *

Всички наши думи са само трохи, изронени от пиршеството на духа.

* * *

Мисълта всякога спъва поезията.

* * *

Велик певец е онзи, който възпява нашите мълчания.

* * *

Как можеш да пееш, ако устата ти е пълна с храна?

Как ще се вдигне за благослов ръката ти, ако е пълна със злато?

* * *

Славеят пронизвал сърцето си на трън, докато пеел любовната си песен.

Тъй правим всички. Та как инак бихме вели?

* * *

Геният е само песен на кос в началото на дълга пролет.

* * *

Дори и най-крилатият дух не може да избяга от телесната нужда.

* * *

Лудите не са по-лоши музиканти от теб и мен; те просто свирят на инструменти, които не са настроени.

* * *

Песента, мълком стаена в сърцето на майката, избликва от устата на рожбата й.

* * *

Никой копнеж не остава напразен.