Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sand and Foam, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Дарин (2016)

Издание:

Автор: Халил Джубран

Заглавие: Пясък и пяна

Преводач: Мария Коева

Година на превод: 2012

Език, от който е преведено: ливански

Издател: Фама

Година на издаване: 2012

Националност: ливанска

ISBN: 9789545974502

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4904

История

  1. — Добавяне

Споменът е вид среща.

* * *

Забравата е вид свобода.

* * *

Ние измерваме времето според движението на безчет слънца; а те измерват времето чрез мънички прибори вдън джобовете си.

Кажете ми тогава, как бихме могли някога да се срещнем на същото място и в същия миг?

* * *

Пространството не е пространството между земята и слънцето — не и за онзи, който гледа надолу през прозорците на Млечния път.

* * *

Човечеството е поток от светлина, който се лее от по-раншна вечност към нова вечност.

* * *

Дали духовете-обитатели на етера не облажават човека за неговата болка?

* * *

На път за Свещения град срещнах друг поклонник и го запитах:

— Това ли е наистина пътят, който води към Свещения град?

А той ми отговори:

— Последвай ме и подир един ден и една нощ ще стигнеш в Свещения град.

И аз го последвах. И ние вървяхме доста дни и доста нощи, ала все не стигахме в Свещения град.

Но за моя дълбока почуда той на мен се разгневи, задето съм се оставил да ме заблуди.

* * *

Господи, стори тъй, чеда стана плячка на лъва, преди моя плячка да стане заекът.

* * *

До зората не можеш да стигнеш отдругаде освен по пътя на нощта.

* * *

Моята къща ми каза:

— Не ме напускай, защото ме обитава твоето минало.

А пътят ми каза:

— Ела и ме следвай, защото аз съм твоето бъдеще.

И на къщата, и на пътя отвърнах тъй:

— Аз нямам ни минало, ни бъдеще. Остана ли тук, то е все едно да тръгна, макар и да стоя; а поема ли нататък, то е все едно да остана, макар и да тръгна. Любовта и смъртта единствени променят нещата.

* * *

Как бих загубил вяра в справедливостта на живота, щом сънищата на тези, които спят на пух, не са по-прекрасни от сънищата на онези, които спят на голата земя?

* * *

Чудно нещо, жаждата към някои наслади съставлява част от моята болка.

* * *

Седем пъти презрях душата си.

Първия път — когато я видях да се принизява, за да се издигне.

Втория път — когато я видях да куца пред сакат.

Третия път — когато й бе дадено да избере между трудността и леснината, а тя избра втората.

Четвъртия път — когато стори зло и се утеши с туй, че и други вършат злини.

Петия път — когато бездейства поради слабост, а приписа търпеливостта си на сила.

Шестия път — когато презря грозотата на лице, незнаейки, че то е една от собствените й маски.

И седмия път — когато запя хвалебствен химн, убедена, че това е добродетел.

* * *

В неведение съм за абсолютната истина. Ала се смирявам пред своето неведение — в него са и доблестта, и наградата ми.

* * *

Между въображението на човека и осъщественото от него има пространство, преодолимо само чрез копнеж.

* * *

Раят е тук, оттатък вратата, в съседната стая — ала ключа от нея аз съм загубил.

А може би само съм забравил къде е?

* * *

Ти си сляп, а аз съм глух и ням — нека докоснем ръце и се разберем един другиго.

* * *

Значението на човека не е в това, което постига, а по-скоро в онова, което жадува да постигне.

* * *

Някои измежду нас са като мастило, а други — като хартия.

Ако не бе чернотата на едните, някои измежду нас биха били неми.

А ако не бе белотата на другите, някои измежду нас биха били слепи.

gibran_2.jpg