Халил Джубран
Пясък и пяна (5)

Никога не съм постигнал пълно съгласие с другия си Аз. Истината като че ли лежи помежду ни.

* * *

Другият ти Аз винаги скърби за теб. Ала другият ти Аз се подхранва от тази скръб — та всичко е както трябва да бъде.

* * *

Няма борба между душата и тялото, освен в съзнанието на онези, чиято душа дреме, а тялото им е в безпътица.

* * *

Като достигнеш сърцевината на живота, ще откриеш красотата във всички неща, ще я откриеш дори и в очите, слепи за красотата.

* * *

Живеем само за да открием красотата. Всичко останало е вид изчакване.

* * *

Посей семе и земята ще ти даде цвете. Въздигни мечтата си до небето и то ще ти дари изгората.

* * *

Дяволът умря в деня на твоето рождение.

Сега не е нужно да прекосиш ада, за да срещнеш ангел.

* * *

Доста жени заимстват мъжко сърце; твърде малко го обладават.

* * *

Желаеш ли да обладаваш, не бива да го изискваш.

* * *

Когато мъжка ръка докосне женска, и двете докосват сърцето на вечността.

* * *

Любовта е було между влюбените.

* * *

Всеки мъж обича две жени: едната е творение на въображението му, а другата още не се е родила.

* * *

Мъжете, които не прощават на жените дребните им прегрешения, никога не ще се радват на големите им добродетели.

* * *

Любовта, която не се самообновява всеки ден, се превръща в навик и изражда в робия.

* * *

Влюбените не толкова се прегръщат, колкото прегръщат онова, което е помежду им.

* * *

Любовта и съмнението никога не си продумват.

* * *

Любовта е светлозарна дума, написана от светлозарна ръка върху светлозарен лист.

* * *

Приятелството винаги е сладка отговорност и никога — удобство.

* * *

Ако не разбираш приятеля си при всякакви обстоятелства, не го разбираш никога.

* * *

Най-ярката ти дреха е изтъкана от ближен;

най-сладката гозба е онази, която ядеш на трапеза у ближен;

най-меката постеля е в дома на ближен.

Кажи ми тогава, как ще отделиш себе си от него?

* * *

Твоят ум и моето сърце никога не ще постигнат сговор, докато умът ти не престане да живее сред числа, а сърцето ми — сред мъгла.

* * *

Никога не ще се разберем взаимно, докато не сведем речта до седем думи.

* * *

Как ще бъде разчупен печатът на сърцето ми, освен ако то не бъде разбито?

* * *

Само голямата скръб или голямата радост могат да разбулят твоята истина.

Искаш ли да бъдеш разбуден, то трябва или да танцуваш гол-голеничък под яркото слънце, или да носиш кръста си.

* * *

Ако природата се заслушваше в онова, което изричаме самодоволно, то никоя река не би текла към морето и никоя зима не би прераствала в пролет. Ако тя се заслушваше в онова, което изричаме дребнодушно, то колцина от нас ще дишат този въздух?

* * *

Когато си гърбом към слънцето, не виждаш друго освен сянката си.

* * *

Свободен си пред слънцето на деня, свободен си пред звездите на нощта.

Свободен си също, когато няма ни слънце, ни лупа, ни звезди.

Свободен си дори и когато затваряш очи за всичко, що го има.

Ала си роб на когото обичаш, защото го обичаш.

И си роб на който те обича, защото те обича.

* * *

Всички ние сме просяци пред портите на храма и всеки от нас се радва на дял от щедростта на царя, когато той влиза в храма и когато излиза.

Ала всички ние си завиждаме един другиму, а то е начин да принизяваме царя.

* * *

Не можеш да ядеш повече, отколкото е охотата ти за храна. Втората половина от хляба принадлежи на ближния ти, а нещичко трябва да остане и за случайния гост.

* * *

Ако ги нямаше гостите, всички домове щяха да са гробове.

* * *

Ласкаво каза вълкът на овчицата проста:

— Не ще ли удостоиш дома ми с честа да го посетиш?

А овчицата отговори:

— Чест би било за мен да посетя дома ти, стига той да не беше в търбуха ти.

* * *

На прага спрях госта си с думите:

— Не, не изтривай нозете си, когато влизаш — изтрий ги, когато излизаш.

* * *

Щедростта не е да ми даваш това, което ми е нужно повече отколкото на теб, а онова, което на теб е нужно повече отколкото на мен.