Халил Джубран
Пясък и пяна (10)

Тъгата е само стена между две градини.

* * *

Когато расне радостта или тъгата ти, светът се смалява.

* * *

Желанието е половин живот; безразличието е половин смърт.

* * *

Най-голямата горчилка в днешната ни скръб е споменът за миналата радост.

* * *

Казват ми:

— Няма как, трябва да избереш между радостите на тоя свят и покоя на бъдния.

А аз отговарям:

— Избрах и сладостите на тоя свят, и покоя на бъдния. Защото в сърцето си знам, че Върховният поет е сътворил една-едничка поема, със съвършен ритъм и съвършени рими.

* * *

Вярата е оазис в сърцето, до който никога не ще стигне керванът на мисълта.

* * *

Когато надскочиш себе си, ще копнееш само заради копнежа; ще гладуваш за по-остър глад и ще жаждаш за по-силна жажда.

* * *

Ако разкриваш тайните си пред вятъра, не го упреквай, задето ги споделя с дърветата.

* * *

Цветята на пролетта са мечтите на зимата, разказани призори край трапезата на ангелите.

* * *

Скунксът рече на розата:

— Виж колко бързо бягам аз, а ти не може; нито да ходиш, нито дори да пълзиш.

А розата му отвърна:

— О, бегачо бърз и доблестен, моля те, върви си по-скоро!

* * *

За пътищата костенурките могат да кажат повече отколкото зайците.

* * *

Странно е, че безгръбначните твари имат най-корави черупки.

* * *

Най-бъбривият е най-малко умен; малка е разликата между оратор и търговски агент.

* * *

Бъди признателен, че не ти се налага да търпиш нито известност на баща, нито богатство на чичо.

Ала бъди най-вече признателен, задето никому не ще се налага да търпи нито твоята известност, нито богатството ти.

* * *

Жонгльорът ме призовава само тогава, когато изпуска някоя топка.

* * *

Завистникът несъзнателно ме хвали.

* * *

Дълго си бил ти мечта в съня на майка ти, а сетне тя се е събудила, за да ти даде живот.

* * *

Кълнът на племето е в копнежа на майката.

* * *

Майка ми и баща ми желаеха дете и ме заченаха.

А аз пожелах майка и баща и породих нощта и океана.

* * *

Някои измежду децата ни са наши основания, а други — само съжаления.

* * *

Когато нощта пада и у теб цари същият мрак, легни и остани в мрак.

А когато настъпи утрото и още си в мрак, стани и решително кажи на деня:

— Още съм в мрак.

Глупаво е да се преструваш пред нощта и деня.

Ще ти се присмеят.

* * *

Планината, забулена от мъгла, не е хълм; дъб под дъжда не е плачуща върба.

* * *

Какъв парадокс! Дълбочината и височината са по-близо една до друга отколкото средината на всяка от тях.