Рьоне Госини
Малкият Никола си има неприятности (16)

Тебеширът

— Ха сега де! — каза учителката. — Тебеширът е свършил! Трябва някой да отиде да вземе.

Всички вдигнахме ръце и се развикахме: „Нека аз! Нека аз, госпожице!“. Само Клотер не беше чул. Обикновено за учебни пособия отива Анян, който е първенец на класа и любимец на учителката, но в случая Анян го нямаше, понеже бил хванал грип, така че всички викахме: „Нека аз! Нека аз, госпожице!“.

— Искам малко тишина! — каза учителката. — Да видим… Вие, Жофроа, идете да вземете, но се връщате веднага, нали? Не се бавете по коридорите.

Жофроа излезе адски доволен и се върна широко усмихнат с цяла шепа тебешири.

— Благодаря, Жофроа — каза учителката. — Можете да си седнете. Клотер, излезте на дъската. Клотер, на вас говоря!

Когато звънецът би, всички излязохме тичешком, освен Клотер, на когото учителката говореше разни неща, както всеки път, когато го изпитва.

По стълбите Жофроа ни каза:

— На излизане елате с мен. Ще ви покажа нещо страхотно!

Всички излязохме от училището и попитахме Жофроа какво ще ни показва, обаче той току се озърташе и рече: „Не тук. Елате!“. Жофроа обича да се прави на тайнствен, това му е дразнещото. Последвахме го, свихме зад ъгъла на улицата, пресякохме, повървяхме още, пак пресякохме и най-сетне Жофроа спря, а ние се скупчихме около него. Жофроа пак се озърна на всички страни, пъхна си ръката в джоба и ни каза:

— Гледайте!

А в ръката му имаше — никога няма да познаете — къс тебешир!

— Бульона ми даде пет къса — обясни ни Жофроа адски гордо. — А аз дадох на учителката само четири!

— Брей — рече Рюфюс, — и теб си те бива!

— Вярно — каза Жоашен, — ако Бульона или учителката научат, като нищо ще те изключат от училище!

Наистина — с учебните пособия няма майтап! Миналата седмица един от големите удари по главата друг от големите с картата, която носеше, картата се скъса и двамата големи бяха наказани.

— Предателите и страхливците да си вървят — рече Жофроа. — Останалите ще се кефим с тебешира.

Всички останахме, понеже от бандата не сме предатели и страхливци, а пък и с парче тебешир човек може страхотно да се забавлява и да прави сума ти неща. Веднъж баба ми изпрати една черна дъска, по-малка от тази в училище, и кутия с късове тебешир, обаче мама ми прибра тебеширите, понеже съм ги ръсел навсякъде освен по дъската. Жалко, бяха цветни тебешири, червени, сини, жълти — и аз казах, че щеше да е адски щуро да имаме цветни тебешири.

— Браво бе! — викна Жофроа. — Аз поемам тука такъв риск, а Никола̀, господинчото, не харесва цвета на тебешира ми. Като си толкова хитър, защо не отидеш да поискаш от Бульона цветни тебешири? Върви! Какво чакаш? Тръгвай де! Само говориш, говориш, ама никога нямаше да посмееш да отмъкнеш един тебешир! Знам те аз тебе!

— Вярно — рече Рюфюс.

Тогава аз си хвърлих чантата, хванах Рюфюс за сакото и му извиках:

— Вземи си думите обратно!

Той обаче не искаше да си вземе нищо обратно и почнахме да се бием, и после чухме един дебел глас, който викаше отгоре:

— Я веднага да престанете, хулиганчета такива! Бягайте да играете другаде, че ще се обадя в полицията!

Тогава всички побягнахме, завихме зад ъгъла на улицата, пресякохме, пресякохме още веднъж и чак тогава се спряхме.

— Като престанете да се правите на тарикати — рече Жофроа, — може все пак да се позабавляваме още с моя тебешир.

— Ако тоя остане тука, аз си отивам! — извика Рюфюс. — Пука ми за тебешира.

После си тръгна и докато съм жив, няма да говоря с него.

— Добре — каза Йод, — какво ще правим с тебешира?

— Би било добре — предложи Жоашен — да пишем разни неща по стените.

— Да — каза Мексан. — Можем Да напишем: „Бандата на отмъстителите!“. Така враговете ще знаят, че сме минали оттука.

— Да, много хубаво — рече Жофроа. — А мен да ме изключат от училище! Много хубаво! Браво!

— Ами ти си страхливец! — заяви Мексан.

— Аз ли съм страхливец, дето поех тука такъв риск? Я не ме разсмивай! — отвърна Жофроа.

— Ако не си страхливец, пиши по стената — каза Мексан.

— Ами ако после ни изключат всички? — попита Йод.

— Добре, момчета — каза Жоашен. — Аз си тръгвам. Иначе ще закъснея за къщи и ще има разправии.

И Жоашен си тръгна, като тичаше адски бързо. Никога не съм го виждал толкова да бърза към тях.

— Би било добре — каза Йод — да драскаме по плакатите. Нали се сещаш, да рисуваме очила, мустаци, бради и лули!

На всички това ни се стори адски щуро, обаче наоколо по улицата нямаше плакати. Повървяхме малко, ама все така става — търсиш плакати и не намираш.

— А аз си спомням за един плакат някъде в квартала… — рече Йод. — С едно момченце, дето яде шоколадов сладкиш с крем отгоре…

— Да — обади се Алсест. — Знам го. Даже си го бях изрязал от едно списание на майка ми.

После Алсест заяви, че го чакат вкъщи за следобедната закуска, и изчезна тичешком.

Ставаше късно и решихме да не търсим повече плакати, а да продължим да се забавляваме с тебешира.

— Знаете ли какво, момчета — извика Мексан, — можем да нарисуваме дама! Ще я начертаем на тротоара и…

— Абе ти да не си луд нещо? — рече Йод. — Дамата е момичешка игра!

— Не е вярно, не е вярно! — каза Мексан и целият се зачерви. — Не е момичешка игра!

Тогава Йод взе да се криви и запя с тънък глас:

— Госпожица Мексан иска да играе на дама! Госпожица Мексан иска да играе на дама!

— Ела да се бием в запустелия двор! — извика Мексан. — Хайде, идвай, ако си мъж!

Йод и Мексан тръгнаха заедно, но в края на улицата се разделиха. Наистина, докато се забавлявахме с тебешира и туй ми ти, онуй ми ти, неусетно беше станало адски късно.

Останахме сами, Жофроа и аз. Жофроа се престори, че тебеширът е цигара, а после го сложи между горната си устна и носа, все едно е мустак.

— Ще ми дадеш ли едно парче? — попитах аз.

Жофроа завъртя глава отрицателно. Тогава аз се опитах да взема от него тебешира, обаче той падна на земята и се счупи на две. Жофроа беше направо бесен.

— На̀ ти! — извика той. — Ей това ще направя с твоето парче! И смачка с пета едното от парчетата тебешир.

— Така ли? — извиках аз. — Аз пък това ще направя с твоето!

И прас, смачках с пета неговото парче тебешир!

И понеже вече нямаше тебешир, всеки от нас се прибра вкъщи.