Рьоне Госини
Малкият Никола си има неприятности (14)

Тайното послание

Вчера, докато си пишехме темите по история, в училище стана нещо страшно. Анян, който е първенец на класа и любимец на учителката, вдигна ръка и извика:

— Госпожице! Този ученик преписва!

— Не е вярно, гаден лъжец! — извика Жофроа.

Учителката обаче се приближи, взе листа на Жофроа и листа на Анян, изгледа Жофроа, който започна да плаче, писа му единица и след часа го отведе при директора. Учителката се върна сама в клас и ни каза:

— Деца, Жофроа направи нещо много лошо; не само преписа от свое другарче, ами се опита да го отрече, като към непочтеността прибави и лъжа. Затова господин директорът наказа Жофроа за цели два дни. Надявам се това да му послужи за урок и да му внуши, че в живота непочтеността не носи добро. А сега си извадете тетрадките, ще пишем диктовка.

През междучасието ни беше много гадно, понеже Жофроа е приятелче, а когато човек е наказан, става страшно, има разправии с родителите и го лишават от сума ти неща.

— Трябва да отмъстим за Жофроа! — каза Рюфюс. — Жофроа е член на бандата и трябва да отмъстим на оня гаден натегач Анян. Това ще послужи за урок на Анян и ще му внуши, че в живота не носи добро да се правиш на тарикат.

Ние се съгласихме напълно с него и Клотер попита:

— А какво да направим, за да отмъстим на Анян?

— Може всички да го причакаме след училище — каза Йод — и да го отупаме.

— Не става — рече Жоашен. — Нали знаеш, той носи очила и не бива да го удряме.

— Ами ако не му говорим повече? — предложи Мексан.

— Ха! — каза Алсест. — Ние тъй или иначе почти не му говорим, изобщо няма да забележи, че не му говорим повече.

— Ама може да му го съобщим — рече Клотер.

— Ами ако адски се подготвим за следващото съчинение и всички излезем първенци вместо него? — обадих се аз.

— Абе ти да не си луд нещо? — попита ме Клотер и се похлопа с пръст по челото.

— Сетих се — каза Рюфюс. — В едно списание четох история, където героят е разбойник и носи маска, краде пари от богатите и ги раздава на бедните, а когато богатите искат да откраднат от бедните, за да си върнат парите, той им праща послание и в него пише: „Никой не се подиграва безнаказано със Синия рицар“. Враговете адски се стряскат и повече не смеят да крадат.

— Какво значи „безнаказано“? — попита Клотер.

— Ама ако изпратим послание до Анян — рекох аз, — той ще разбере, че ние сме го написали, дори да се маскираме, и ще ни накажат.

— Не, господинчо — отвърна Рюфюс. — Знам един номер, видях го в един филм, където бандити пращаха послания и за да не им разпознаят почерка, сглобяваха посланията с букви, изрязани от вестници и залепени на листове хартия, и никой не ги откри чак до края на филма!

Решихме, че това е адски добро хрумване, понеже Анян толкова щеше да се изплаши от нашето отмъщение, че може би щеше да напусне училището и така щеше да му се пада.

— А какво ще напишем в посланието? — попита Алсест.

— Ами примерно — рече Рюфюс — нека да е:

„Никой не се подиграва безнаказано с Бандата на отмъстителите!“.

Всички извикахме: „Хип, хип, ура!“.

Клотер попита какво значи „безнаказано“ и решихме Рюфюс да подготви посланието за утре.

Когато пристигнахме на училище сутринта, всички се скупчихме около Рюфюс и го попитахме дали носи посланието.

— Да — каза Рюфюс. — Вкъщи даже станаха разправии, понеже нарязах вестника на баща ми, а баща ми не го бил дочел и ме цапардоса, и не ми даде да ям десерт, а имаше крем карамел.

После Рюфюс ни показа посланието, пък то беше изписано с куп различни букви и според всички беше страхотно, само Жоашен каза, че не го бивало много и не се четяло добре.

— Значи какво — извика Рюфюс, — аз не ядох крем карамел и се мъчих като луд с ножиците и лепилото, а тоя тъпак разправя, че не го бивало, а? Другия път ти ще приготвяш посланието, щом е тъй!

— Тъй ли? — извика Жоашен. — Кой е тъпак бе тъпак?

И те се сбиха, а Бульона — това е нашият възпитател, ама не се казва така — пристигна тичешком, каза им, че му било омръзнало да ги гледа как се държат като диваци и ги наказа да дойдат в училище в четвъртък и двамата. За щастие не конфискува посланието, понеже Рюфюс го беше дал на Клотер, преди да почне да се бие. В класната стая аз чаках Клотер да ми подаде посланието; понеже седя най-близо до Анян, аз трябваше да сложа посланието на неговия чин, без той да ме види. Така, щом Анян се обърне, щеше да види листа и щеше здравата да се стресне.

Клотер обаче разглеждаше посланието под чина си и питаше разни неща Мексан, който седи до него. Изведнъж учителката извика:

— Клотер! Повторете това, което казах!

Клотер се изправи и не повтори нищо, а учителката каза:

— Отлично, отлично. Да видим дали вашият съсед е по-внимателен от вас… Мексан, ако обичате, бихте ли повторили това, което казах току-що?

Тогава Мексан стана и се разплака, а учителката каза на Клотер и на Мексан да спрегнат във всички глаголни форми на изявителното и подчинителното наклонение глагола:

„Аз трябва да бъда внимателен в час, вместо да се помайвам и да върша глупости, тъй като съм на училище, за да се образовам, а не за да се разсейвам или да се забавлявам“.

После Йод, който седи зад нашия чин, подаде посланието на Алсест. Алсест ми го предаде и учителката извика:

— Ама днес съвсем сте побеснели! Йод, Алсест, Никола̀! Елате тук и ми покажете тази хартия! Хайде! Не се опитвайте да я скриете, видях ви! Е? Чакам!

Алсест целият се зачерви, а аз се разплаках. Йод рече, че не бил виновен, а учителката дойде и взе посланието; прочете го, ококори се здравата, изгледа ни и каза:

— „Никой не се подиграва безнаказано с Бандата на отмъстителите“ ли? Каква е тази главоблъсканица?… О, не искам и да знам, не ме интересува! По-добре е да внимавате в час, вместо да се занимавате с щуротии. А сега и тримата сте наказани да дойдете тук в четвъртък.

В междучасието на Анян му беше весело. Но гадният му натегач да внимава, докато се весели.

Както каза Клотер: безнаказано или не, никой не си прави майтап с Бандата на отмъстителите!