Владимир Мегре
Обредите на Любовта (7)

В зачатието на човека участва не само плътта

Онези, които са чели Родовата книга(7 книга от поредицата, ИК „Аливго“, 2003), вероятно помнят: ведруският сватбен венчален обред завършва със зачатието на дете от влюбените Любомила и Радомир.

Но тогава аз не съм питал Анастасия има ли някакви особености при ведруската цивилизация при зачеването на деца и изобщо струва ли си да се обръща на това особено внимание. Но тя, сякаш почувствала възможността за въпрос, сама ми каза:

— Ведрусите много добре са разбирали същността на зачеването на техните деца. Но засега не зная как да го обясня на разбираем език.

По-късно, след разговора с дядото на Анастасия и търсенето на обреди у различните народи, способни да съхранят любовта в семейството, аз получих информация за зачатието и проумях: не Анастасия, а аз не бях готов да разбера казаното от нея, пък и засега този въпрос все още не е изучен в достатъчна степен от нашата съвременна наука.

Учените се опитват да клонират хора, но ако успеят, те ще получат същество, което само външно прилича на човек, тъй като в момента на зачатието участват не само сперматозоидът и яйцеклетката, но и нещо невидимо, неосезаемо като материя.

По-нататъшното изложение на получената информация е възможно да шокира някого. Половин година размишлявах дали трябва да я споделям с читателите или не. В края на краищата реших — струва си. Ето за какво става дума.

В наши дни множество живеещи на Земята семейства, без самите те да го подозират, възпитават и отглеждат не съвсем свои деца. За това съществуват сериозни доказателства.

В научния свят се използва терминът телегония, познат в медицината като „синдром на първия самец“. За телегонията се стараят да говорят колкото се може по-малко. Какво представлява това явление?

Историята му започва преди около 150 години в Англия, когато лорд Мартън решава да отгледа порода свръхиздръжливи коне. За целта той кръстосва породиста английска кобила с жребец-зебра. Но потомство не се ражда поради генетичната несъвместимост на тези два вида. След известно време същата чистокръвна английска кобила кръстосват с расов английски жребец. Кобилата ражда жребче, но… с явно изразени ивици на зебра.

Лорд Мартън нарекъл това явление телегония.

В своята практика ветеринарите и животновъдите се сблъскват с това явление много често. Например, всеки развъдник за кучета бракува дори и най-породистата кучка, ако тя е имала връзка с непородист помияр. От такава кучка никога вече няма да се родят породисти кученца, дори да се сношава с най-породистите мъжкари.

Гълъбарите веднага убиват дори най-скъпата и от елитна порода гълъбица, ако се е съешавала с непородист мъжкар. Практиката показва: тя никога повече няма да има породисти птичета.

Учени от различни страни провеждат изследвания, показващи, че това явление се разпространява и върху хората.

Известни са случаи на раждане на дете с черен цвят на кожата при бели съпрузи. Има случаи, когато на бял свят се появява чернокожо бебе вследствие връзката с чернокож мъж на бабата или на майката на родилката. Причината за това явление е предбрачна връзка на девойката или на някой от роднините й по пряка линия, когато първият им сексуален контакт е с чернокож мъж.

Но това са явно изразени факти. А колко от тях не са толкова явно изразени? Огромен брой. Защото днес предбрачните връзки са нещо нормално. А щом това е така, не може да се обвинява жената, че тя се омъжва не девствена. Нашето общество, чудовищната пропаганда на секса, сексиндустрията са я направили такава.

На Запад родителите снабдяват своите деца-ученици с презервативи, знаейки, че те вече не са девствени. Но те не знаят, че никакъв презерватив няма да ги спаси от „синдрома на първия самец“ или от телегонията. За това говорят конкретни случаи от живота на хората и животните.

Много древни учения и религии също споменават за телегонията, наричайки синдрома с други думи. Но това изобщо не променя същността. И учените, и древните мъдреци смятат: първият мъж в живота на девственицата оставя своя отпечатък върху духа и кръвта, той оформя психическия и физическия портрет на децата, които тя после ще роди. Всички други мъже, които встъпват в интимна връзка с тази жена с цел зачеване на дете, й дават само своето семе и плътски болести.

Не се ли крие тук причината за масовото неразбирателство между бащи и деца, а дори и деградацията на цялото съвременно човешко общество?

Многобройни конкретни примери говорят за участието на някаква енергия в зачатието. Но ако е така, то не само науката, но и всички хора трябва да знаят за това. Нашите недалечни прадеди вероятно са предполагали за последиците. Те са се стараели строго да следят встъпващата в брак девойка непременно да е девствена. Вероятно именно по тази причина много народи са имали традиция по време на сватбата да заключват в отделна стая младоженците, след това да изнасят и да показват на присъстващите чаршаф с петна от кръв, които потвърждават девствеността на младоженката. Но по-древните ни прадеди са смятали девствеността за недостатъчен фактор за раждане на продължител на рода. Те твърдели, че ако жената по време на интимна близост с един мъж мисли за друг, ще се роди дете, което ще прилича на онзи, за когото тя е мислила.

Тези твърдения свидетелстват за това, че древните хора са предполагали, а може би са знаели със сигурност — най-важното във всяко занимание е мисълта. По-точно, енергията на мисълта.

Явлението телегония също говори за това. Жената, вероятно на подсъзнателно ниво, пази в паметта си сведения за своя първи мъж, в резултат се ражда дете, което напълно или частично прилича на него.

В началото предполагах: не трябва да пиша на тази тема, за да не предизвиквам у децата, техните родители и съпрузите неприятни въпроси. Нека са щастливи в своето незнание. Щастие обаче нещо не се наблюдава.

И, вероятно, не се наблюдава включително и заради липсата на култура на зачатието.

Отдавна вече се поставя въпросът за сексуалното възпитание на децата, в училищата спорят дали да го въвеждат или не. Ако това предполага само обучение на децата да използват презервативи, то е безсмислено да се въвежда. Ако на децата се разкаже за главното предназначение на жената, за правилния подход и отговорността при зачатието на деца — този предмет е жизнено необходим. Но за целта преподавателите трябва да познават самата същност на въпроса, да има съответната литература. Необходимо е да се говори за това, а в средствата за масова информация, за съжаление, днес ние виждаме само пропаганда на секса.

В така наречените демократични страни много се говори за свободата на човека. Но може ли да се смята за свободен човекът, от когото скриват жизненоважни въпроси от неговото битие, а в замяна му подхвърлят с помощта на така наречената свобода на словото извращения, предлагани като благо? При такава ситуация човекът е свободен само от истинския, щастлив човешки живот.

Въпреки всичко, аз нямаше да пиша за телегонията, ако не бях разбрал от Анастасия как може да се поправи ситуацията, дори ако омъжващата се жена е имала връзки с други мъже.

Нещо повече, оказа се, че ведрусите са имали специален обред, с помощта на който може да се направят „чуждите деца“, родни по кръв и по дух.

За явлението, което съвременната медицина нарича „синдром на първия самец“, нашите прадеди-езичници, а още повече ведрусите, са знаели доста неща. И с помощта на определени обреди са предпазвали младежта от него.

С помощта на определени обредни действия влъхвите също са могли да изтрият генетичния код на „първия самец“ и спасявали дори изнасилените по време на вражеските набези девойки. Като доказателство за това те не се страхували да женят дори собствените си синове за тях.

Има, обаче, едно „НО“. Езическите, а още повече древноведруските обичаи, е невъзможно да бъдат разбрани и повторени само с помощта на познаването на тяхната външна страна. Те трябва да се почувстват и усетят.

Няма смисъл да пиша — трябва да се обича истински, трябва съзнателно да се готвим за появата на детето, то трябва да се ражда непременно вкъщи, на онова място, където детето е било заченато…

Какъв е смисълът да напиша, че за запазване на любовта в семейството завинаги трябва да се съединят трите точки, трите чувства, трите плана на битието? Само с ума това не може да се разбере, това трябва да се почувства. Да се чувства философията на прадедите.

И първото необходимо действие може да бъде само покаянието пред прадедите, които днес наричаме езичници, които сме оклеветили, които сме предали. Предали сме традиционната славянска култура на нашите бащи и майки. Култура, просъществувала десетки хилядолетия.

Ние наричаме християнството традиционно за Русия. А то съществува едва хиляда години и изобщо не попада в категорията „традиционно“.

Защо е нужно покаянието? Ами по простата причина че ако продължим да смятаме нашите прадеди за диваци, тъпи варвари, както ни се внушава усилено, но прилагаме техните обреди, те няма да бъдат действени. Защото всичките им обреди са основани на познаването на Космоса, предназначението на планетите, на познаването на силите на психическата енергия, силата на мисълта.

С помощта на техните обреди ние се опитваме да включим колосалната енергия на нашата мисъл, но положителен резултат няма да получим, тъй като друга наша мисъл ще окаже противодействие: „Те са били глупави“.

Парадокс. Ти си глупак, но твоите действия са прекрасни. Едното изключва другото или едното противоречи на другото.

Може би, затова крият от нас истината за културата на нашите прародители? Невежи и объркани, откъснати от своите корени хора по-лесно се управляват. Може би това е наказанието Божие над нашата цивилизация? Народната мъдрост гласи: „Каквото посееш, това ще пожънеш“. Ние сме скъсали връзката със своите прадеди и в резултат — късаме свързващите ни нишки между нас и нашите деца.

Може да се съди за по-високата култура на нашите прадеди-езичници по въпроса за зачатието на деца по все още запазилите се традиции в съвременен Китай и особено в Япония, където мъжът и жената преди да встъпят в интимна близост за зачеване на дете, преминават през специален очистващ обред. В Древен Китай, Япония, Индия, Древна Гърция, а това са традиционно древноезически страни, отделят огромно внимание на предпоставка за зачатието.

В такъв случай, какво да правят онези, които желаят да имат добро и здраво потомство? Дали е необходимо в началото да се отдели много време за изучаване на множеството трактати на тази тема, помагащи в избора на жена и съпруг, при възпитанието на децата?

Веднага ще отбележа, че няма необходимост да се губи време за изучаването им. Няколко години от живота си посветих само за запознаване с тях и разбрах — всичките огромни трудове на ведрусите са събрани в система от прости, весели и рационални обреди за всички случаи в живота. Създава се впечатлението, че в създаването на тези обреди им е помагал сам Бог, както и в разбирането за същността на човешкото битие.

Преди да се опитаме да използваме опита на нашите прадеди, трябва да определим — на кои.

Имам предвид: преди колко години, каква територия от днешната Русия са населявали нашите прародители?

Както е известно, историческата литература, включително и рускоезичната, разказва за живота на хората в Египет и Рим с петхилядолетна давност. В тези страни са правени и продължават археологически разкопки, натам, се насочват огромни потоци туристи.

За Русия дори в родната историческа литература се разглежда само период от хиляда години.

На територията на нашата държава сякаш е имало някаква непълнота или осакатеност на цивилизацията, или изобщо нищо не е имало. Но така ли е това?

Или някой умишлено скрива от нас нашата история? Да, скрива я. Аз вече съм писал за това, но сега представям археологическата информация.

Ще ви разкажа за Аркаим, мястото, което има непосредствено отношение към въпроса за телегонията. Според думите на дядото на Анастасия, именно там преди 3500 години е било направено най-великото откритие.