Метаданни
Данни
- Серия
- Звънтящите кедри на Русия (9)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Обрядм любви, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Диана Робова, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 1 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Владимир Мегре
Заглавие: Обредите на любовта
Преводач: Диана Робова
Година на превод: 2006
Език, от който е преведено: руски
Издание: второ
Издател: Аливго
Град на издателя: София
Година на издаване: 2006
Националност: руска
Редактор: Нина Наумова
ISBN: 10:954-8454-47-5; 13:978-954-8454-47-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4865
История
- — Добавяне
Обред за жените, раждащи бе мъжа си
— Ведруската цивилизация, Владимире, има много обреди. Думата „обред“ не е много подходяща за тези действия, просто не мога да намеря друга дума. За по-кратко ще се възползваме от нея, но ти трябва да разбереш, че ведруският обред на съвременен език може да бъде наречен научно и рационално действие на човека, основано на Вселенските знания за всички енергии, за взаимоотношенията с тях на човешката душа. Знаеш, че поколения влъхви, велики мъдреци, са ги пресмятали, сверявали са ги със звездите. Други след тях са ги проверявали на практика и са ги усъвършенствали с всяка година.
Сред всичките обреди има един специален за жените, които е трябвало да износват и да раждат детето далече от мъжа си. Макар и редки, такива ситуации са се случвали и във ведруската цивилизация. Случвало се е мъжът да замине в далечен поход. Останалата у дома бременна жена извършвала външно прост обред, продължителен във времето и сложен за ума и волята. Ако любовта към бащата на детето у тази жена била силна, тя постигала и сама целта — раждането на пълноценно дете. Любовта — великата енергия — й помагала.
— А в какви действия се е състоял такъв обред? В нашата съвременност също има жени, които трябва да износват детето, а после и да го раждат без мъж. Обредът, за който ти говориш, може ли да им послужи?
— Заченалата дете жена, която се намира далече от баща му, в продължение на деветте месеца, не по-малко от три часа ежедневно трябва мислено да общува с детето от името на бащата. Понякога мислено да разговаря с бащата за бъдещото дете, може да спори, но в никакъв случай не трябва да допуска агресия даже в спора. Родителският диалог трябва да бъде само доброжелателен помежду им и към детето.
Желателно е диалогът да се провежда по едно и също време. Общуването на жената с детето от името на бащата може да се раздели на две части, сутрин и вечер. Примерно 15–19 минути преди мисления диалог с детето от името на бащата жената трябва да приема малко количество бързо усвояема храна или напитка, полезна за нея и детето.
Напитката, употребявана преди мисления диалог, трябва да бъде една и съща в продължение на всичките девет месеца. Тя не трябва да се употребява при никакъв друг случай, освен за мисления диалог.
Аз, например, приготвях напитка, състояща се от сто грама кедрово мляко, три капки кедрово масло, частички цветен прашец, вземах малко мед на пръчица, размесвах в дървено хаванче и пиех на много малки глътки.
Напитката може да се състои и от други продукти, само че трябва да са задължително натурални, екологично чисти, лесно усвояеми от организма на майката, полезни и приятни за детето, намиращо се в утробата на майка си. Това е много важно.
Ако напитката, която използва майката, не е полезна и приятна за детето, то ще асоциира диалога с баща си като неприятно явление и ще отблъсква впоследствие баща си, ще се съпротивлява на общуването с него.
След раждането на детето жената трябва да употребява тази напитка малко преди кърменето, когато тя предполага общуване от името на бащата.
Ако подрастващото дете престане да употребява майчиното мляко, а бащата още не се е появил, избраната от жената напитка никога не трябва да се дава на детето. Тя трябва да му се поднесе едва в момента на първия контакт с бащата.
Жената трябва да избере звезда на звездното небе, чрез която ще общува със своя любим мъж. И всеки път преди мисления диалог с детето да си спомня за нея.
Общувайки мислено с детето, жената трябва да си представи колкото се може по-ясно, реално и обективно, неговия баща: външност, характер, интонации, светоглед, и да не хитрува, да не го прави по-добър. И ако не е съгласна с него за нещо, да се опита да му обясни своето разбиране не агресивно, а с любов. Вината за неразбирането да не се прехвърля на мъжа, а да смята себе си за неспособна да излага мислите си убедително и разбираемо. Или да помисли, може би, още по-внимателно над онова, което й е казал мъжът.
По време на диалога бременната жена трябва да гали корема си, като при това мислено си представи образа на бащата.
Много е важно в диалога й с този мъж да изключи всички негативни моменти, ако ги е имало преди. Трябва да си спомня само най-хубавите мигове и събития от общуването с него.
През всичките девет месеца тази жена трябва да се старае колкото се може повече да бъде в уединение. Тогава детето ще чувства нея и своя баща. И макар че бащата-мъж не е до тях, все пак детето ще се намира в бащината аура.
Ако жената извърши този обред, мъжът ще се върне при нея и при своето дете. Дори преди любовта му да е била слаба или изобщо да не е съществувала, в него ще се възпламени любов с необикновена сила, която ще го призове към добри дела. Много ведруски жени познавали действието на този обред и неговата сила. След това влъхвите се старали да го изтрият от паметта на жените и го прилагали само когато били уверени в липсата на порочни чувства у жената.
— Какви порочни чувства, Анастасия?
— С помощта на дадения обред и ако е порочна, влюбената жена е могла да завладее мъжа, който не я обича, дори той да живее с друга жена, дори да не е имала интимна близост с него.
— Но как без интимна близост? Без близост не може да бъде заченато детето, тогава на кого тя може да разказва за бащата?
— Жената би могла да зачене без значение от кого, а да общува със заченатото дете от името на любимия мъж. И по този начин да привлича любимия мъж към себе си. При това детето ще прилича външно на любимия мъж, а не на онзи, от когото тя е заченала. Ти трябва да знаеш това, Владимире, от явлението телегония.
— Да, знам, но защо ти, Анастасия, издаваш онова, което влъхвите са криели? Сега някои жени ще започнат да откъсват от семействата им мъжете, които са си харесали, с помощта на този обред. Той не трябва да се публикува.
— Публикувай го без страх, Владимире. Аз съм отстранила един елемент от този обред, той не може да разруши щастливото семейство.
— Но ако си могла да отстраниш определен елемент, защо не са го премахнали влъхвите?
— Влъхвите не са знаели с какво да го заменят.
— Ако влъхвите не са знаели, как си разбрала ти? При това ти, Анастасия, казваше, че влъхвите винаги на практика са проверявали действеността на своите обреди. Но ти не си могла да го провериш.
— Можах.
— Кога? С кого? — О, Боже! Спомних си думите на Анастасия, казани от нея преди много години. Тогава не им придадох никакво значение, но сега… Точно тези думи: „Ще ти върна, Владимире, уважението на дъщеря ти и любовта на жена ти“. Невероятно, но го е направила! Но защо тогава жена ми не ме ревнува от Анастасия? И защо дъщеря ми се отнася с уважение към нея? През тази година аз бях в семейството. Анастасия е могла да направи невероятни неща. Непонятно как, с каква сила, но е могла.
Всички взети заедно земни институти, гордеещи се със своите технически постижения, не могат да решат главната задача — да връщат в семейството любовта и уважението, а тя може. Господи! Какви колосални, наистина Божествени знания губи човечеството! Защо? Кой ще отговори? И на какво силна и безкористна любов е способна самата Анастасия! Това, което е направила, сигурно ще го оценят потомците ни в по-голяма степен, отколкото ние, нейните съвременници. Прииска ми се да направя нещо хубаво за нея, приближих се, паднах на едно коляно и целунах ръката й. Тя също падна на колене и ме прегърна през врата. Чух биенето на сърцето й, усетих аромата на косите й, опияняващото й дихание, мириса на кърма като от майчината гръд и прошепнах:
— Какво да направя, за да съм достоен за теб, Анастасия?
Но тя не ми отговори, само притисна по-силно главата ми към гърдите си. Не познавам по-щастливи секунди, часове и дни през живота си, от тези…