Богдан Богданов
Литературата на елинизма (11)

Послеслов

Почти 18 години изминаха от първото издание на „Литературата на елинизма“. Като преценявам в отстъпа на времето, смятам, че може би най-ценното в тази книга е бодрият й тон. По всяка вероятност той се дължи на следването на образци, преди всичко на слога на Тарн в неговата „Елинистическа цивилизация“, но и на радостта от тогавашното все още ново за мене убеждение, че в епохата на елинизма античният свят прави опит да бъде модерен. Може би воден от това убеждение, изпълних характеристиката на елинистическата словесност като един вид двойно оглеждане — на нашата съвременност в реалността на елинистическата градска култура и на нея в европейската градска цивилизация. Оттук очевидно е последвало внушението, че нито античността е приключила като типова проява, нито съвременността е толкова скорошна, колкото изглежда.

По всяка вероятност това типологично оглеждане е виновно да насоча наблюденията си към основните прояви на елинистическата градска литература и да оставя настрана нейната експанзия в широкия свят от Гибралтар до Индия, както и конфликтните й взаимоотношения с толкова локални словесности на други езици в това огромно пространство. Вярно е, че поради липсата на достатъчно данни подобни наблюдения би трябвало да се провеждат на нивото на по-общите културни взаимодействия. Но този ъгъл на зрение би отвел другаде, до своеобразното поражение на елинистическата градска литература в идеалите и мерките на средновековната словесност. Моята посока беше противоположна, на по-късния й триумф. Описанието ми се вдъхновяваше скрито от универсалните проекти и постановки на елинистическата цивилизация, задаващи бъдещата Нова Европа.

Така че като всеки текст, който представя и тълкува други текстове, и „Литературата на елинизма“ е ограничена от избор. Тя не гледа към развитието, отвеждащо в късноантичния и средновековния свят, а водена от един преди всичко типологически поглед, насочва към стойностите на модерното време. Затова промяната на живота в епохата на елинизма изглежда по-дълбока, отколкото по всяка вероятност реално е била. Това е един вид опростяване на комплексната историческа картина.

Но не правим ли същото, когато мислим за своето време, независимо че разполагаме с несравнимо повече данни, отколкото за епохата на елинизма? С описанието на какъвто и исторически предмет да се заемем, непременно изпадаме в идеализация, в един вид напускане на хода на времето в името на евентуални примерни отношения. Нещо подобно става и при историческия предмет елинистическа литература. Трябва да го спрем, да го опростим и в крайна сметка да го направим по-единен и еднообразен, отколкото е бил в действителност. Разглеждането на историческите явления в пълния бавен ход на тяхното ставане е невъзможно. Само скрупульозното проследяване на един или друг малък отрязък от историческото им движение може да направи внушение за реалния възел от фактори, които ги изплитат. Във всички други случаи, особено когато амбицията е да се обхванат цели епохи, е налице избор. Резултатът е винаги скица, обглед, в който няма как да не се прекали с внушението, че разглежданият предмет съществува прекалено реално.

Предпазил съм се от тази опасност в „Литературата на елинизма“, като съм представил елинистическата словесност като нещо естествено свързано с елинистическата цивилизация и като съм избегнал формата на строгото научно изразяване, което неизбежно налага идеята за важността и достатъчната обособеност на изследвания предмет. „Литературата на елинизма“ не е такъв предмет. Така, както е представена, тя лесно може да се транспонира в други предмети. Подобни съчинения по-скоро трябва да правят внушения, отколкото да предлагат заключения. Най-добре е, когато отвеждат читателя към прочит на други книги и водят до създаването на нови текстове, което ще рече до нови избори и проекти. И аз лично, ако реша да се заема наново с темата, бих тръгнал по друг път.

Колкото до стария текст от 1979 г., позволих си да съкратя някои клишета на епохата, както и да нанеса стилистически поправки в посоката на изправяне на инверсии и прогонване на прекалени чуждици. Използваната литература и тогава не беше изчерпателна, нито съвсем достатъчна. Но желанието беше да не цитирам липсващи у нас съчинения. И сега държа на същото. Затова ще си позволя в заключение да предложа някои пропуснати или появили се по-късно изследвания и обгледи върху елинистическата култура и литература, които се намират в нашите библиотеки.

От по-старата литература трябва да се добавят: J. B. Bury. The Hellenistic Age. Aspects of Hellenistic Civilization. Cambridge, 1925; T. B. L. Webster. Hellenistic Poetry and Art. London, 1964 и особено ценната книга на P. Lévêque, Le monde hellénistique. Paris 1969, в която елинистическата култура се представя във възможно най-широк аспект. От по-новата литература не бива да се пропускат: M. Grant. From Alexander to Cleopatra: The Hellenistic World. London, 1982; R. Bicheer. „Hellenismus“: Geschichte und Problematik eines Epochenbegriffs. Darmstadt, 1983 и Kleines Wörterbuch des Hellenismus. Hrsg. Von H. H. Schmit u. E. Vogt. Wiesbaden, 1979. С интеркултурните отношения се занимават A. Mogliano. Hochkulturen im Hellenismus. Die Begegnung der Griechen mit Kelten, Juden, Römern und Persern. München, 1979 и D. Schlumberger. L’Orient hellénisé. L’Art grec et ses héritiers dans l’Asie non méditerranéenne. Paris, 1970. По-специален характер имат: P. Schmitter. Die hellenistische Erziehung im Spiegel der Nea-κωμωδία. Bonn, 1972 и F. Kudlen. Der griechische Arzt im Zeitaler des Hellenismus. Mainz, 1979. От литературата на руски език не бива да се пропускат. Т. Блаватская. Из истории греческой интелигенции эллинистического времени. М., 1983 и Эллинистическая философия: Современные проблемы и дискуссии. М., 1986. На български език междувременно се появи ценният сборник на В. Бешевлиев. Писма и документи на папирус. София, 1986.