Владимир Мегре
Анаста (20)

2012 година

Датата 21 декември 2012 година днес се обсъжда активно навсякъде и в кръговете на езотериците, и от учените, и в интернет. Мнозина смятат, че на този ден ще настъпи краят на света.

Защо става въпрос точно за тази дата? Защото този ден е свързан с мрачните апокалиптични предсказания на загадъчните древни маи, по чийто календар — между другото специалистите признават, че календарът на маите значително по-точен от грегорианския, който ползваме сега — на 21 декември 2012 година приключва текущият цикъл на така нареченото „дълго броене“, Ерата на Петото слънце, или Епохата на Ягуара. Според преданието след завършването на Епохата на Ягуара ще последват години на смърт и разруха, които ще продължат, докато не настъпи епоха на обновяване на човечеството.

Наскоро учените изясниха, че посочената в календара на маите дата е астрономически значима. На този ден ще се случи събитие, което настъпва само веднъж на 25 800 години Слънцето ще се озове на една линия с тайнствения енергиен център на Галактиката и съвременната цивилизация за пръв път ще преживее рядко астрономично явление. Или няма да го преживее.

Предполага се, че предците на маите, чиито паметници се срещат на територията на Централна Америка, две хилядолетие пр.Хр. са слезли от планините, които са обитавали, в тропичните гори и равнините на Юкатан.

Именно в равнините цивилизацията на маите достига най-големия си разцвет през първото хилядолетие пр.Хр. Маите имали йероглифна писменост, математиката и медицината им били на високо ниво. Строели каменни градове и невероятни ритуални съоръжения като Големия дворец в Паленке^[1] и — най-важното — притежавали задълбочени познания в областта на астрономията.

И до днес не е разгадана докрай причината градовете на маите да започнат да опустяват много преди пристигането на европейците.

В основата на астрологията на цивилизацията на маите е залегнало броенето на дните. Общоприетата астрология (на древния Шумер, на Вавилон) приема за основа разположението на планетите върху зодиакалния кръг. Маите също са познавали зодиакалните съзвездия, само че в зодиака им имало не 12, а 13 съзвездия. Те са отчитали и съзвездието Змиеносец (при маите — Прилеп), през което Слънцето преминава само за няколко дни.

А сега за загадъчния им календар. Текущият времеви цикъл, който приключва през 2012 година, започва доста отдавна — на 13 август 3114 година пр.Хр. И това именно е странно, защото, както вече отбелязах, културата на самите маи е най-малко с хиляда години по-млада. Специалистите, изучаващи културата на маите, не са единодушни как е възникнал знаменитият им календар. Има предположение, че календарът, както и писмеността си, маите са наследили от олмеките, чиято култура има по-древна история. Наистина, на територията на селището на древните олмеки в Ла Вента^[2] археолозите са открили находки, които потвърждават известна приемственост или взаимовръзка между културите им. Много по-интересно обаче е друго.

След като учените се заели със сравнителна хронология, станало ясно, че с началото на текущия цикъл по календара на маите — 3114 година пр.Хр. — са свързани някои знаменателни събития от миналото на човешката цивилизация. Така например по това време започва строителството на тайнственото мегалитно съоръжение Стоунхендж. В Месопотамия възниква писмеността. След обединяването на Горното и Долното царство и основаването на крепостта „Бялото пристанище“ — на гръцки Мемфис — се формират управляващите династии. В Америка започват да култивират царевицата. Сякаш под въздействието на някакви външни сили из цялата планета именно тогава се извършва глобална културна революция и хората придобиват нови знания. Според една от хипотезите свещениците, шаманите и светците от онова време са влезли чрез медитация в контакт с вид хранилище на тайни знания.

Естествено е предсказанията на маите, известните пророчества и официалните източници, предвещаващи планетарна катастрофа, да заслужават внимание. И все пак най-важното и най-достоверното определение на бъдещето може да бъде направено днес от всеки разсъждаващ човек.

Нека се опитаме да анализираме каква е тенденцията за промяна на екологичната обстановка в Русия.

Да вземем период, включващ само последните петдесет години. По-голяма част от населението на страната се установява в големите и средните градове. Хората в мегаполисите се оказват лишени от качествена питейна вода. Освен това този необходим за поддържането на живота на човека продукт става и платен. Преди петдесет години подобна ситуация би изглеждала просто невероятна за обществото. Сега то е свикнало с нея. А не би трябвало. Водата е мерило за всичко и ако обществото се съгласява с все по-глобалното й замърсяване, то няма право на съществуване. Тази присъда е произнесена не от някой свише, а самият човек се е осъдил.