Владимир Мегре
Анаста (16)

Срещата със своя първоначален образ

— Всичко, което ми показа и разказа, Анастасия, за тъмнокосия и светлокосия юноша, за момичето Анаста — всичко това съществувало ли е наистина, или е само плод на въображението ти?

— Сам си отговори, Владимире.

— Как така сам? Само ти можеш да кажеш дали това се е случило наистина, или е само във въображението ти?

— Кажи, Владимире, получи ли някаква нова информация за себе си от моя разказ?

— Разбира се, че получих. И информация, и образи, при това какви!

— Значи информацията е налице?

— Така е. И трябва да я анализирам, да я осмисля. Но имам въпроси.

— След като съществува тази информация, значи съществува и нейният източник.

— Разбира се. Трябва да има източник.

— Информацията е образ. Образът е информация. Ако някой поиска да заличи информация в теб, той ще се опита да ти докаже, че образът не съществува в реалността. И е достатъчно да се съгласиш с нереалността на образа, за да заличиш сам за себе си предадената от образа информация.

— А ако образът е създаден от човек, откъде произтича информацията?

— От образа.

— Защо, след като той е създаден от конкретен човек?

— Ако, Владимире, ти се роди дете, което предава на всички хора, включително и на теб, нова информация, кой е източникът й?

— Детето, разбира се. Образът обаче не е дете с материално тяло. Образът може и да не е материален.

— Значи разликата е само, че в първия случай ти виждаш материалното тяло, а във втория — не?

— Може и да не е съвсем така, но с тялото нещата са по-обичайни, изглежда по-достоверно.

— Видимото тяло не носи пълно доказателство в себе си. Още повече че може и да те заблуждава.

— Това е така. Може! В наказателния кодекс дори има параграф за т.нар. „мошеничество.“ Когато с користна цел престъпникът, имащ тяло, мами някого. Струва ми се, че разбрах всичко, Анастасия. Ако е налице информация, и то произтичаща от образ, всичко това безспорно съществува и получената информация трябва да се разтълкува. А когато се впускаме в разсъждения дали съществува, или не съществува, само си губим времето и сами се лишаваме от получената информация.

— Разбрал си всичко правилно, Владимире.

— Едно не ми е ясно. Ако всеки може да измисли образ и той съществува, колко информация трябва да се провери, за да се открие истинската.

— Съвсем малко. Всеки човек наистина може да измисли образ, но не всеки образ ще бъде приет безрезервно от хората.

— Е, да. Разбира се, че няма. Наистина ти благодаря, Анастасия, защото разкриваш интересни неща за образа. Кажи ми какво представлява той според теб?

— Самият човек не е нищо друго, освен материализиран образ и като такъв той може да създава с мисълта си и да материализира образи. В това се състои неговата изключителна Вселенска сила.

Ако човекът не осъзнава собствените си способности, дарени му от Създателя, той сам блокира величествената си сила и попада под въздействието на други образи, като материализира техните замисли. Това може да доведе дори до собственото му унищожение, на семейството му, на неговия род, държава и на цялата планета.

Изкуственият технократски свят също е създаден от човека с помощта на енергията на образа, внушен от неговите антиподи. Изкуственият свят е тленен. Дори и най-съвършената машина, сграда или каквото и да е от изкуствения свят се руши с всяка изминала секунда и само за няколко години се превръща в прах или — което е още по-лошо — във вредни за човека отпадъци.

Самият човек, живеещ в изкуствения свят, също е тленен. Защото е трудно човек, който непрестанно вижда огромен брой рушащи се предмети, лишени от способността да се самовъзпроизвеждат, да си представи вечен живот, да създаде образа на собствената си вечност и да повярва в него.

Естественият, видимият за нас свят съществува не от милиарди години, а много по-отдавна, защото в началото е съществувал в нематериализиран образ. Учените, определили възрастта на Земята, са изчислили не датата на раждането й, а само датата на материализацията й като един от етапите на живота.

Естественият свят притежава способността да се самовъзпроизвежда и тази дарба го прави вечен. Създателят, сътворил вечност, също сам по себе си е вечен. Той е алфата и омегата, и отново алфата.

Много хора могат да кажат или да си помислят: „Но какво е имало преди раждането на Създателя, преди Неговата енергия от необичайни множества? Някога не е съществувало нищо. Нищо!“ Спомни си обаче какво е казал за „нищото“ Създателят на Своя син: „От нищото възниква новото прекрасно твое раждане, раждането на стремежа ти, който отразява душата и мечтата ти. Сине Мой, ти си безкраен, вечен си, защото в теб са твоите творящи мечти“.

След като от „нищото“ възниква нещо, значи и „нищото“ участва в раждането.

Като е родил, включително и от „нищото“, Създателят е затворил кръга и е предоставил образа на вечността на човека.

Знанието, разбирането и усещането на енергията на образа в себе си позволяват на човек да не умира, а да заспива сладък сън. И да се събужда, да се превъплътява в необходимото му място, време и образ, създаден преди съня му.

 

 

Овладяването на науката, за образите води до разбиране на цялата вселена, сътворена от Създателя, и до сътворяването на нови прекрасни светове.

Непознаването и неразбирането на науката за образите неизбежно води до неумело боравене със съвършения естествен свят и до изграждането на изкуствен, примитивен, неестествен свят.

Непознаването на науката за образите превръща цели държави и народи в марионетки, шахматни фигури в ръцете на запознатите с тази велика даденост.

— Нали обаче, Анастасия, образите могат да са и положителни, и отрицателни, така че как да се разпознае кой от тях носи полезна информация и кой — дезинформация, вероятно с користни цели?

— Чрез себе си, Владимире, посредством своя образ ти ще разпознаеш цената на всяка информация.

— Значи във всеки човек има образ?

— Разбира се, Владимире, във всеки човек има негов образ. И те са коренно различни. Ако всеки бе запазил своя първоначален образ, Владимире, как ли би изглеждал светът сега!…

— Първоначалният ли? Значи във всеки има, или е имало, и първоначален образ, така ли? Какъв е бил той?

— Божествен! Такъв го е сътворил нашият родител в порива на вдъхновението си — Създателят.

— Бог ли е бил нашият първоначален образ?

— Бил е Божият син и си остава такъв.

— И къде е изчезнал този първоначален човешки образ? На улицата могат да се видят образи на пияници и наркомани. Край пътищата — образи на проститутки. По телевизията се представят всякакви образи. Къде може да се види първоначалният човешки образ?

— В себе си. Сам си го представи. Тръгни към него. И той с радост ще се устреми към теб. Пътят ще е радостен. Приближавайки се постепенно, накрая ще се срещнете. Ще се слеете! Пази първоначалния си образ и не го давай на никой за нищо на света.

— Как обаче да го разпозная? Наоколо се лее информация за несъвършенството на човека. Ту твърдят, че е вечен роб, ту — че е опитно зайче. Мой познат наскоро ми разказа, че прочел в някаква книга, че хората уж били дело на извънземни същества, които сега се хранели с енергията им и им давали постепенно знанията, като на деца.

— Ако искаш да си такъв, Владимире, му повярвай. Ако повярваш, че си роб, ще породиш в себе си роб. Ако повярваш, че с енергията ти се хранят против волята ти, то дори като кихнеш, наистина ще отдаваш енергията си. Съществува онова, което сам прецениш, че съществува. Още от раждането се опитват да принизят значението на човека — сина Божи. Забележи обаче, Владимире, че зад това винаги стои някой, който се стреми да се издигне. Той на практика не може да се издигне срещу човека. Остава му само един път — да принизи високия и да не му позволи да расте.

— Така е, Анастасия, напълно си права за това. Дори не мога да си спомня една книга или филм, в които човекът да е представен като най-могъщото същество във Вселената. Винаги по-силни са извънземните. Ако и хората са такива, то е свързано с неземни сили. Сега разбирам на какво сериозно и продължително внушение е подложен човек и, разбира се, това не е случайно. На някого това му е необходимо.

Ако наистина човекът е слаб и не притежава някаква загадъчна и тайна сила, защо да се страхуваме от него? Защо трябва да се изразходват толкова усилия, за да се докаже обратното?

Само ти, Анастасия, гледаш на човека като на Божи син и го приемаш като най-силното същество във Вселената. Това обаче означава, че твоето възприемане на човешкия образ ще се противопостави на много други образи. А те са затвърдени от хилядолетия. Вече са създадени огромен брой образи на безсилни хора. Има много различни учения, които принизяват човека. В тяхна полза работят световната преса, сценаристите и режисьорите и много, много други. Изглежда, че си сама, Анастасия. И все пак се надяваш на нещо. На какво се надяваш, Анастасия?

— На първоначалния си образ. И на твоя първоначален образ, Владимире. На първоначалния образ на хората, които вече създават родови имения. На онези, които в бъдещето ще тръгнат към истинския си образ.

— Освен това, Анастасия, те казват, че ти дори не съществуваш. А за мен — че аз не съм същият, какъвто се представям в книгите си. Сега разбрах, че с тези си действия се опитват да заличат у хората идващата от твоя образ информация. Донякъде успяват. Имам читатели, дори и сред онези, които строят родови имения, които казват: „Нека, моля, да не споменаваме името на Анастасия, да не говорим за книгите и за нея, да не наричаме родовите си имения с истинското име, след като някой внушава на властите, че тези названия са лоши.“ За това им предлагат дори разни отстъпки.

— А ти, Владимире, как се отнасяш към това предложение?

— Ако трябва да бъда честен, Анастасия, и аз си помислих, че след като тези думи дразнят някого, може би е по-добре да не ги произнасяме. Важното е по-бързо да се развива делото ни. Сега разбрах, че делото е само обвивка — може и да се развива, но в не съвсем нужната на човека посока. Сега разбирам, че искат думите „Анастасия“, „родови имения“, „звънтящите кедри на Русия“ да не се произнасят, защото от тях веднага възникват силни образи и информация. Именно от тях искат да лишат хората. Правилно ли съм разбрал?

— Разбира се, Владимире, зад всяка дума стоят образ и информация. Случва се зад една-единствена дума да стои толкова огромен обем информация, че и в сто тома книги да не може да се опише и да не може да се замени с тях тази една-единствена дума.

— Нали обаче има думи, които пробуждат в хората различни образи. Например думата „война.“ За едни с тази дума се подразбира освободителна война, за други — завоевателна.

— И все пак, когато произнасят тази дума, в представите на хората веднага възникват множество картини на сражения, на воюващи страни, на оръжия и много други неща. И дори картините да са различни, много от тях си приличат, а думата е все една и съща.

— Зад думите „родово имение“ също може да има различни образи.

— „Родовото имение“ е словосъчетание, зад което стоят най-силните образи, в състояние да поставят човека в Божествената жизнена среда. Сам прецени, Владимире, защото първите три букви на това словосъчетание образуват думата „род.“ Родът е раждащи се един след друг хора, а първият от тях произлиза от Бога. Всеки роден днес човек застава начело на тази върволица. В негова власт е да постави рода си в една или друга жизнена среда. В каменната килия или в прекрасното пространство на своето родово имение. Или пък да прекъсне напълно родовата редица. В негова власт е да храни рода си с Божествена храна или с храна, неносеща енергия на Душата.

— А какво общо има храната, Анастасия, след като предците на рода ми отдавна не са между живите?

— Частици от всичките ти предци живеят в теб, Владимире. И тялото ти, и духът ти са съставени от тях.

— Е, да, но… Това означава обаче, че на всеки новороден му е възложена колосална отговорност за съдбата на целия род.

— Възложена му е, Владимире, и на всеки е дадена властта да решава своята съдба и съдбата на целия си род.

— Съгласен съм, че му е дадена власт. Повечето хора обаче изобщо не мислят за рода си, а и техните предци може би също не са мислили. Това означава ли, че родът, идващ от първоизточниците, от самия Бог, се е разпаднал, че се е разпилял и вече го няма?

— Замисли се за родовото имение, Владимире. Родово имение — само две думи. Едно словосъчетание. Но щом го произнесе, човекът, може би все още, без да го осъзнава в пълна степен, в подсъзнанието си вече е формулирал своя стремеж: „Аз събирам целия си род и го настанявам тук.“