Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Изкуство и съдба
Включено в книгата
Оригинално заглавие
La Vie de Renoir, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Биография
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
MY LIBRARY Editions (2016 г.)

Издание:

Автор: Анри Перюшо

Заглавие: Животът на Реноар

Преводач: Елена Матушева-Попова; Мариана Маркова

Година на превод: 1969; 1980

Език, от който е преведено: френски

Издание: второ

Издател: „Български художник“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1980

Тип: биография

Националност: френска

Печатница: ПК „Георги Димитров“, София

Излязла от печат: 30.V.1980 г.

Редактор: Никола Георгиев

Редактор на издателството: Зина Черкелова

Художествен редактор: Иван Димитров

Технически редактор: Георги Димитров

Художник: Михаил Енев (снимки)

Коректор: Димитрия Петрова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4894

История

  1. — Добавяне

Библиография

Освен двете статии, написани за „L’Impressionniste“ (април 1877 г.), предговора към „Книга за изкуството или Трактат за живописта“ от Ченино Ченини (Bibliothèque de l’Occident, Париж, 1911 г.) и някои бележки за Граматика на младите архитекти (събрани от Жан Реноар във неговата книга със спомени), Реноар е оставил само писма. Те са твърде многобройни, но никога не са били събрани и издадени изцяло: около четиристотин от тях са публикувани в различни трудове или периодични издания. Ето списъка им, съставен по реда на тяхното публикуване:

„Любителят на автографи“, 1913; „Картини, пастели и рисунки на Пиер-Огюст Реноар“ от Амброаз Волар; „Клод Моне“ от Гюстав Жефроа; „Реноар“ от Гюстав Кокио; „Реноар“ от Жорж Ривиер (статия в L’Art vivant); „Мане за себе си“ от Етиен Моро-Нелатон (Laurens, Париж, 1926 г.); „Бюлетин на изложбите в художествената галерия Браун“, януари-февруари 1932 г. и ноември-декември 1932 г.; „Базил и неговите приятели“ от Гастон Пулен; „Импресионистите и Шоке“ от Жул Жое; „Реноар и семейство Шарпантие“ от Мишел Флорисон; „Реноар във Варжмон“ от Морис Берар; „Архиви на импресионизма“ от Лионело Вентури (тук са включени някои от най-важните писма от кореспонденцията на Реноар: 212 писма до Дюран-Рюел, 9 до Октав Мос); „Малки истории за големи художници“ от Гастон Бернхайм дьо Вилер; „Реноар“ от Мишел Дрюкер; „Писма на Реноар за Италия“, издадени от Марсел Шнайдер в L’Age d’Or, бр. 1, 1945 г.; „Реноар, неговите приятели и модели“ от Жана Бодо; „Кореспонденция“ на Берта Моризо; „Фредерик Базил и неговото време“ от Франсоа Долт; „Мизиа“ от Мизиа Сер; „Писма на импресионисти“, публикувани от Пол Гаше (Grasset, Париж, 1957 г.); „Каталог на изложбата Албер Андре“ в замъка в Кан, декември 1975 г.; „Реноар, Лиза и семейство Льокьор“ от Дъглас Купер; „Кошерът“ от Жак Шапиро (Flammarion, Париж, 1960 г.); „Реноар в Колет“, бр. 1 и 2, 1960 и 1961 г.; „Реноар“ от Жан Реноар; „Дневник на един колекционер“ от Рьоне Жемпел.

Много от писмата на Реноар не са публикувани. Можахме да прочетем някои от тях при търговци на автографи, а и Жаклин Брет-Андре ни показа голяма група от тях. Отделът за ръкописи при Националната библиотека притежава обаче само едно. При Реймон Есколие се запознахме с едно писмо, адресирано до вдовицата на художника Леон Ризенер и отчасти цитирано в „Ризенер“ от Женевиев Виалфон (изд. Albert Morancé, Париж, 1955 г.).

* * *

Засега творчеството на Реноар не е още каталогизирано. Все пак представляват интерес:

„Картини, пастели и рисунки на Пиер-Огюст Реноар“ в два тома, издадени от Амброаз Волар, Париж, 1918 г. (през 1954 г. излезе второ издание).

„Ателието на Реноар“ в два тома с предговор от Албер Андре към първия том и предговор от Марк Елдер, издание на Бернхайм-младши, Париж, 1931 г.

Офортите, литографиите и пр. са каталогизирани от Лоиз Делтей в „Le peintre-graveur illustré“, т. XVII, Писаро, Сисле, Реноар, издание на автора, Париж 1923 г.; скулптурите са каталогизирани от П. Хезер в „Скулпторът Реноар“.

* * *

За Реноар, неговите приятели и познати, за средата, в която е живял, има извънредно много книги и студии. Както обикновено, аз проучих колкото е възможно повече източници, а голямата част от документацията ми е събрана от съвременници. Ще спомена по-специално:

 

 

ALEXANDRE (Arsene): Renoir sans phrases, в Les Arts, 1920, бр. 183.

ANDRÉ (Albert): Pierre-Auguste Renoir, в L’Art et les Artistes, януари 1920 — Renoir, Crès, Paris, 1928. — Renoir, Dessins, Braun, Paris, 1950. — Valtat, спомени, събрани от G. Boudaille, в Les Lettres françaises, 12 март 1953. — Les Modèles de Renoir, в Les Lettres françaises, 20 и 27 август 1953. — Renoir en Italie et en Algérie, предговор към Renoir, Carnet de Dessins, Jacomet, Paris, 1955.

AURIER (G. Albert): Oeuvres posthumes. Éd. du Mercure de France, Paris, 1893.

 

 

BAUDOT (Jeanne): Renoir, ses Amis, ses Modèles, Éditions littéraires de France, Paris, 1949.

BERNHEIM DE VILLERS (Gaston): Petites Histoires sur de grands Artistes, Bernheim-Jeune, Paris, 1940.

BESSON (George): Renoir à Cagnes, в Cahiers d’Aujourd’hui, ноември1920. — Renoir par Ambroise Vollard, в Cahiers d’Aujourd’hui, 1921. — Renoir, Crès, Paris, 1932. — Renoir à Cagnes, в Beaux-Arts, 16 юни 1933. — Arrivée, de Matisse à Nice, в Le Point, юли 1939. — Matisse et Renoir; il y trente cinq ans, в Les Lettres françaises, декември 1952. — Renoir et Albert André, Увод към Renoir, Carnet de Dessins, Jacomet, Paris, 1955. — Auguste Renoir aux Collettes. Douleur et Génie, в Les Lettres françaises, юли 1955. — Предговор към каталога на изложбата Hommage à Renoir, галерия Durand-Ruel, Paris, май-октомври 1958. — Предговор към каталога на изложбата Albert André, галерия Marcel Guiot, Paris, октомври-ноември 1960.

BLANCHE (Jacques-Émile): Propos de Peintre. De David à Degas, Émile-Paul, Paris, 1919. — La Technique de Renoir, в L’Amour de l’Art, февруари 1921. — Dieppe, Émile Paul, Paris, 1927. — Les Arts plastiques, Éditions de France, Paris, 1931. — La Pêche aux Souvenirs, Flammarion, Paris, 1949.

BONNARD (Pierre): Souvenirs sur Renoir, в Comoedia, 18 октомври 1941.

 

 

CASTAGNARY: Salons (1857–1879), 2 т., Charpentier, Paris, 1892.

CLÉMENT (Charles): Gleyre, Didier et Cie, Paris, 1878.

COQUIOT (Gustave): Renoir, Albin Michel, Paris, 1925.

 

 

DENIS (Maurice): Théories, Bibliothèque de l’Occident, Paris, 1912. — Nouvelles Théories, Rouart et Watelin, Paris, 1922.

DURET (Théodore): Les Peintres impressionnistes, Librairie Parisienne Heymann et Perios, Paris, 1878. — Critique d’avant-garde, Charpentier, Paris, 1885. — Monsieur Chocquet, предговор към каталога на разпродажбата Chocquet, Paris, 1899. — Renoir, Bernheim-Jeune, Paris, 1924. — Histoire des Peintres impressionnistes, Floury, Paris, 1939.

 

 

L’Éternel jury (Писма на сестрата на Жул Льокьор, отнасящи се до Реноар), в Cahiers d’Aujourd’hui, януари 1921.

 

 

FAURE (Ellie): L’Arbre d’Eden, Crès, Paris, 1922. — La Collection Gangnat, в La Renaissance de L’Art français et des Indusries de luxe, април 1925.

FELS (Florent): Voilà, Fayard, Paris, 1957 — Le Roman de l’Art vivant, Fayard, Paris, 1959.

FÉNÉON (Félix): Les Impressionnistes en 1886, издания на La Vogue, Paris, 1886. — Les Derniers Moments de Renoir, в Le Bulletin de la Vie artistique, 15 декември 1919. — Les Grands Collectionneurs, Paul Durand-Ruel, в Le Bulletin de La Vie artistique, 15 април 1920. — Des Peintres et leur Modèle, в Le Bulletin de la Vie artistique, 1 май 1921.

 

 

GEFFROY (Gustave): La Vie artistique, 3-а серия, Dentu, Paris, 1894. — Renoir, peintre de la Femme, в L’Art et les artistes, януари 1920. — Claude Monet, 2. т., Crés, Paris 1924.

GEORGES-MICHEL (Michel): De Renoir à Picasso. Les Peintres que j’ai connus, Fayard, Paris, 1954.

GIMPEL (René): Journal d’un Collectionneur, предговор от Jean Guéhenno, Calmanrt-Lévy, Paris. 1963.

 

 

HUYSMANS (J.-K.): L’Art modern. Charpentier, Paris, 1883.

 

 

JEANÉS (J. E. S.): D’après nature, Granvelle, Besançon, 1946.

JEAN-PASCAL: Le Salon d’Automne en 1904, Société parisienne d’Éditions artistiques, Paris, 1904.

JOURDAIN (Frantz): Les Décodés. Ceux qui ne le sont pas, Smionis Empis, Paris, 1895.

 

 

LECOMTE (Georges): L’Art impressionniste d’après la Collection privée de M. Durand-Ruel, Chamerot et Renouard, Paris, 1892. — L’Oeuvre de Renoir, в L’Art et les Artistes, януари 1920.

 

 

MAUPASSANT (Guy de): La Maison Tellier (страниците за Ла Гренуйер в La Femme de Paul), Oeuvres complètes. III т., Conard, Paris, 1908.

MEIER-GRAEFFE (Julius): Auguste Renoir, Floury, Paris 1912.

MELLERIO (André): Les Artistes à l’atelier. Renoir, в L’Art dans le Deux Mondes, 31 януари 1891.

MIRBEAU (Octave): Des Artistes, Flammarion, Paris 1922.

MONCADE (C. L. de): Le Peintre, Renoir et te Salon d’Automne, интервю с Реноар в La Liberté, 15 октомври 1904.

MORISOT (Berthe): Correspondance, документи, събрани и представени от Дьони Руар, Quatre-Chemins-Éditart, Paris, 1950. — Неиздадени писма до Стефан Маларме (копие), сбирка Анри Мондор.

 

 

NATANSON (Thadée): Prints à leur tour, Albin Michel, Paris, 1948.

 

 

PACH (Walter): P. A. Renoir, в Scribner’s Magazine, май 1912. — Renoir, Nouvelles Éditions Françaises, Paris, 1958.

PISSARRO (Camille): Lettres à son Fils Lucien, Albin Michel, Paris, 1950.

 

 

Renoir. Предговор от Октав Мирбо в Témoignages, Bernheim-Jeune, Paris 1913.

RENOIR (Claude): Souvenirs sur mon Père. Quatre Cheinins-Éditart. Paris, 1948. — Adieu à Gabrielle de notre Enfance, в Paris-Match, 14 март 1959 — Renoir, sa toile à l’ombre d’un parasol, в Renoir aux Collettes, бр. I, 1960.

RENOIR (Edmond): Интервю, взето от Барот, Dans sa guinguette de la forêt, Edmond Renoir évoque la belle figure de son frère, в Paris-Soir, 25 юни 1933.

RENOIR (Edmond [син на предишния]): Renoir, текст на радио-беседа, записана от ББС на 21 октомври 1949. — Писмо до Times Literary Supplement, 14 декември 1962.

RENOIR, (Jean): My Memories of Renoir, в Life, 16 юни 1952 — Предговор към каталога на изложбата Chefs-d’oeuvre de Renoir, галерия Beaux-Arts, Paris, юни 1954. — My Father’s Sunset Years в Art News, април 1958. — Renoir, Hachette, Paris, 1962.

RENOIR (Pierre): Интервю, взето от Андре Варно, М. Renoir (Pierre) évoque pour nous le souvenir de son père, в Le Figaro, 23 октомври 1934.

RIVIÉRE (Georges): Renoir et ses Amis, Floury, Paris, 1921. — Renoir, в L’Art Vivant, 1 юли 1925.

ROGER-MILES (L.): La Collection Chocquet, предговор към каталога на разпродажбата Шоке, Paris, 1899.

ROUART (Mme Ernest): Спомени на Rosamond Bernier, Dans la Lumière impressionniste, в L’Oeil, май 1959.

ROUAULT (Georges): Souvenirs intimes, Galerie des Peintres Graveurs, Paris, 1927.

ROUX-CHAMPION (J.-V.): Dans l’intimité de Renoir aux Collettes, в Le Figaro littéraire, 9 юли 1955. — Le Soir de Renoir (неиздаден ръкопис.)

 

 

SERT (Misia): Misia, Gallimard, Paris, 1952.

 

 

VALÉRY (Paul): Souvenirs de Renoir, в L’Amour de l’Art, февруари 1921.

VOLLARD (Ambroise): La Vie et l’Oeuvre de Pierre-Auguste Renoir, изд. Ambroise Vollard, Paris,1919 г. — Souvenirs sur Renoir, sculpteu в каталога за изложбата Renoir, l’Oeuvre sculpté, l’Oeuvre gravé, галерия Beaux-Arts, Paris, октомври-ноември 1934. — En écoutant Cézanne, Degas, Renoir; Grasset, Paris, 1938. — Спомени на един търговец на картини. Български художник, София, 1963.

 

 

WARNOD (André): Ceux de la Butte, Julliard, Paris, 1947 г.

WYZEWA (Téodor de): Pierre-Auguste Renoir, в L’Art dans les deux Mondes, 6 декември 1890. — Peintres de jadis et d’aujourd’hui, Librairie Académique Perrin, Paris, 1903.

 

 

Ползувал съм много други произведения, а между тях особено:

 

 

ALAZARO (Jean): L’Orient et la Peinture française au XIXe siècle, d’ Eugène Delacroix à Auguste Renoir, Plon, Paris 1930. — Auguste Renoir, Electa Editrice, Firenze, 1951.

 

 

BACOU (Roseline): Odilon Redon, 2 т., Cailler, Genève, 1956.

BASLER (Adolphe): Pierre-Auguste Renoir, Gallimard, Paris, 1928.

BAZIN (Germain): Les Sanguines de Renoir, в Formes, май 1930. — Un Tableau de Renoir: „Le Ravin de la Femme sauvage“, в Bulletin des Musées de France, декември 1946. — Trésors de l’Impressionnisme au Louvre, Aimery Somogy, Paris, 1958.

BERARD (Maurice): Une Famille du Dauphiné, les Berard, Larose, Paris, 1937. — Renoir à Wargernont, Paris, 1938. — Un Diplomate ami de Renoir, в Revue d’Histoire diplomatique, юли-септември 1956.

BÉRHAUT (Marie): La Vie et l’Oeuvre de Caillebotte, каталог на изложбата Кайбот, галерия Wildenstein, Paris, 1951.

BERR DE TURIQUE (Marcelle): Renoir, Phaidon, Paris, 1953.

BOSCHOT (Adolphe): Portraits de Peintres, Plon, Paris, 1954.

BOUYER (Raymond): Les „Renoir“ de la collection Gangnat в Gazette des Beaux-Arts, април 1925.

 

 

CASSOU (Jean): Renoir, Peintures, Éd. du Chêne, Paris, 1950.

COGNIAT (Raymond): Renoir et la Sculpture, в каталога на изложбата Renoir, l’Oeuvre sculpté, l’Oeuvre gravé, галерия Beaux-Arts, Paris, октомври-ноември 1934. — Renoir, Enfants, Hazan, Paris, 1959 — Renoir, Nus, Hazan, Paris, 1958.

COOPER (Douglas): Renoir, Lise and the Le Coeur Family:A Study of Renoir’s early Development, в The Burlington Magazine, май и септември-октомври 1959.

 

 

DAGRON (Jean): Sur deux Renoir, exposés aux Ponchettes в Nice-Matin, 6 май 1952.

DAULTE (François): Frédéric Bazille et son Temps, Cailler, Genève, 1952. — Alfred Sisley, Durand-Ruel, Paris, 1959 — Le Marchand des Impressionnistes, в l’Oeil, юни 1960. — Sisley, Paysages, Bibliothéque des Arts, Paris, 1961.

DESAYMARD (Joseph): Emmanuel Chabrier d’après ses Lettres, Fernand Rocher, Paris, 1934.

DIOLE (Philippe): Les dix dernières Années de Renoir, в Beaux-Arts, 26 януари 1934.

DRUCKER (Michel): Renoir, предговор от Germain Bazin, Tisné, Paris, 1944.

DUTHUIT (Georges): Renoir, Stock, Paris, 1923.

 

 

FLORISOONE (Michel): Renoir, Hyperion, Paris, 1937. — Renoir et la Famille Charpentier, в L’Amour de l’Art, февруари 1938.

FONTAINAS (André): La Rencontre d’Ingres et de Renoir, в Formes, март 1931.

FOSCA (François): Renoir, Rieder, Paris, 1923, — Renoir, L’Homme et son Oeuvre, Aimery Somogy, Paris 1961.

FRÉRE (Henri): Conversations avec Maillol, Cailler, Genève, 1956.

FROST (Rosamund): Pierre-Auguste Renoir, Hypérion, Paris, 1944. — Pierre-Auguste Renoir, Hypérion, Paris, 1947.

 

 

GACHET (Paul): Deux Amis de Impressionnistes. Le Docteur Gachet et Murer, Е́d. des Musées Nationaux, Paris, 1956.

GASQUET (Joachim): Le Paradis de Renoir, в L’Amour de l’Art, февруари 1921.

GAUTHIER (Maximilien): Renoir, Flammarion, Paris, 1958.

GEORGE (Waldemar): Renoir et Cézanne, в L’Amour de l’Art, февруари 1921. — L’Oeuvre sculpté de Renoir, в L’Amour de l’Art, ноември 1924.

GUILLEMIN (Henri): Zola, Légende ou Vérité, Julliard, Paris, 1960.

 

 

HOUVILLE (Gérard d’): En regardant Renoir, в Le Figaro, 31 юли 1933.

HUGON (Henri): Les Aïeux de Renoir et sa Maison natale, в La Vie Limousine, 25 януари 1935.

 

 

JAMOT (Paul): Renoir, в Gazette des Beaux-Arts, ноември и декември 1923. — Renoir, предговор към каталога в музея на Оранжерията, Éditions des Musées Nationaux, Paris, 1933.

JANNEAU (Guillaume): Renoir, в Le Bulletin de la Vie Artistique, 15 декември 1919.

JOËTS (Jules): Les Impressionnistes et Chocquet, в L’Amour de l’Art, април 1935.

JOURDAIN (Francis): Le Moulin de la Galette, Braun, Paris, 1951.

JULLIEN (Adolphe): Fantin-Latour, sa Vie, ses Amitiés, Lucien Laveur, Paris, 1909.

 

 

KUNSTLER (Charles): Renoir, Peintre fou de couleur, Floury, Paris, 1941.

 

 

LABASQUE (Jean): La Pureté de Renoir, в Esprit, 1 декември 1933.

LAGRANGE (Pierre): Les Artistes de Bourron-Marlotte et les Maisons oh ils vécurent, изд. автора, 1955.

LAPORTE (Paul M.): The classic Art of Renoir, в Gazette des Beaux-Arts, март 1948.

LECLERC (André): Renoir, Hypérion, Paris, 1950.

LECOQUE: Renoir, mon Ami, Los Presses du Mail, Paris, 1962.

LEYMARIE (Jean): Les Pastels, Dessins et Aquarelles de Renoir, Hazan, Paris, 1949. — L’Impressionnisme. 2 т., Skira, Genève, 1955.

LHOTE (André): Renoir. Peintures, Éd. du Chêne, Paris, 1947.

LOCKSPEISER (Edward): The Renoir Portraits of Wagner, в Music and Letters, януари 1937.

 

 

MACK (Gerstle): La Vie de Paul Cézanne, Gallimard, Paris, 1938.

MAUS (Madeleine-Octave): Trente Années de Lutte pour l’Art (1884–1914), L’Oiseau Bleu, Bruxelles, 1926.

 

 

PHOTIADES (Vassily): Renoir, Nus, La Bibliothèque des Arts, Paris, 1960.

POULAIN (Gaston): Bazille et ses Amis, La Renaissance du Livre, Paris, 1932.

 

 

REGAMEY (.Raymond): La Formation de Claude Monet, в Gazette des Beaux-Arts, февруари 1927, — Renoir aux Collettes, бр. 1 и 2, Cagnes-sur-Mer, 1960 и 1961.

REWALD (John): Auguste Renoir and his Brother, в Gazette des Beaux-Arts, март 1945. — Histoire de l’Impressionnisme, Albin Michel, Paris, 1955.

REY (Robert): La Peinture française à la fin du XIXe siecle. Lu Renaissance du Sentiment classique, Les Beaux-Arts, Paris, 1931.

ROBIDA (Michel): Ces Bourgeois de Paris, Julliard, Paris, 1955. — Le Salon Charpentier et les Impressionnistes, La Bibliothèque des Arts, Paris, 1958. — Renoir. Enfants, La Bibliothèque des Arts, Paris, 1959.

ROGER-MARX (C1aude): Renoir, Floury, Paris, 1937.

ROUART (Denis): Renoir et Berthe Morisot, в каталога на изложбата Hommage à Berthe Morisot et à Pierre-Auguste Renoir, Musée municipal de Limoges, юли-октомври 1952 — Renoir, Skira, Genève, 1954.

 

 

SISLEY (Claude): The Ancestry of Alfred Sisley, в The Burlington Magazine, септември 1949.

STEIN (Léo): Auguste-Renoir, Les Albums d’art Druet, Librairie de France, Paris, 1928.

 

 

TABARANT (A.): Le Peintre Caillebot et sa Collection, в Le Bulletin de la Vie artistique, 1 август 1921. — Suzanne Valadon et ses Souvenirs de modèle, в Le Bulletin de la Vie artistique, 15 декември 1921. — Autour de Manet, в L’Art Vivant, 1 април, 4 май и 15 август 1928.

TERRASSE (Charles): Cinquante Portraits de Renoir, Floury, Paris, 1941.

TULEU (Jane): Souvenirs de Famille, Paris, 1915.

 

 

VAUDOYER (Jean-Louis): Pierre-Auguste Renoir, Flammarion, Paris, 1953.

VENTURI (Lionello): Les Archives de l’Impressionnisme, 2 т., Durand-Ruel, Paris-New York, 1939.

 

 

WERTH (Léon): Quelques Peintres, Crès, Paris, 1923. — La Collection Gangnat, в L’Amour de l’Art, февруари 1925.

 

 

ZAHAR (Marcel): Renoir, Aimery Somogy, Paris, 1948.