Анри Перюшо
Животът на Реноар (17)

Посмъртна съдба

Влиянието на Реноар не престава да расте след смъртта му. Все пак творбите му от последния период са дълго време предмет на спорове. По време на голямата изложба на Реноар в Оранжерията в Тюйлери през 1933 г. по техен адрес могат да се прочетат твърде остри статии. В „Le Figaro“ от 31 юли г-жа Жерар д’Увил критикува „лошия вкус“, „вулгарността“ на Реноар, „затъпелия вид“ на голите жени, които е рисувал — „гърди от въздух, издути и намазани с някакви маслени бои от френско грозде“; тя им противопоставя Ложата, която е „бижу“ и „поразителен шедьовър“.

Впрочем десет години преди това, в 1923 г., когато синовете на художника подарили на Лувъра Къпещи се, картината била приета не без мъчнотии от Музейния съвет. При гласуването получила само шест гласа срещу пет. Американският колекционер Барнс предложил за това платно осемстотин хиляди франка на синовете на Реноар, но те отклонили предложението. Това е тяхна заслуга.

Изглежда, че вечерта на самото заседание на Съвета — разказва Жермен Базен^[1] — директорът на Националните музеи Етурнел дьо Констан срещнал Вера Сержин, съпругата на Пиер Реноар, на генералната репетиция на „Война на лодките“ и с нелюбезни думи изразил съжалението си, че синовете на Реноар не са избрали някоя творба от периода, смятан от него за най-добрия на художника. Пиер Реноар, който бе избухлив по нрав, изпратил веднага на Пол Леон (директора на Изящните изкуства) писмо, с което му съобщил, че смята да оттегли дарението си. Но директорът на Изящните изкуства умело уредил въпроса и склонил Пиер Реноар да промени решението си.

С течение на годините творбите на художника са влезли в повечето големи музеи. Богатата сбирка на Лувър включва произведения от всички периоди.

Още приживе Реноар дал две от платната си на музея Адриен-Дюбуше в своя роден град Лимож, а именно портрета на Жан от 1900 г. и портрета на актрисата от „Комеди Франсез“ Колона Романо от 1916 г.

От друга страна, къщата му в „Колет“ бе превърната през 1960 г. в музей, където неговото присъствие още се чувствува.

* * *

Клод Реноар не забравя уроците на баща си и се посвещава на керамиката. Отначало Жан също работи керамика, но после започва да се интересува от киното, където скоро се проявява като режисьор. В 1927 г. той снима филма „Нана“ по романа на Зола. Актрисата Катрин Хеслинг е бившият модел на Реноар, Деде, за която Жан се оженва в Кан малко след смъртта на художника, на 24 януари 1920 г. (Той се разведе с нея в 1949 г.) А Пиер прави блестяща артистична кариера; от 1928 г. работи по-специално с Луи Жуве. Той умира на 11 март 1952 г.

Дюран-Рюел и Моне надживяват с няколко години Реноар.

Първият умира през 1922 г. почти на деветдесет и една година, а вторият — през декември 1926 г. на осемдесет и шест години. Волар загива при автомобилна злополука през юли 1939 г. Албер Андре почина през юли 1954 г.