Метаданни
Данни
- Серия
- Изкуство и съдба
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- La Vie de Cézanne, 1956 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Борис Нанов, 1966 (Пълни авторски права)
- Форма
- Биография
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- MY LIBRARY Editions (2015 г.)
Издание:
Автор: Анри Перюшо
Заглавие: Животът на Сезан
Преводач: Борис Нанов; Пенчо Симов (стихове)
Година на превод: 1966; 1980
Език, от който е преведено: френски
Издание: второ
Издател: „Български художник“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1980
Тип: биография
Националност: френска
Печатница: ПК „Георги Димитров“, София
Излязла от печат: 30.VIII.1980 г.
Редактор: Никола Георгиев
Редактор на издателството: Ани Владимирова
Художествен редактор: Иван Димитров
Технически редактор: Спас Спасов; Йордан Йорданов
Художник: Михаил Енев (снимки)
Художник на илюстрациите: Ани Владимирова; Атанас Василев
Коректор: Евелина Георчева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4815
История
- — Добавяне
Хронология и съпоставки
1906 — Хроникьорът на „Le Mémorial d’Aix“ пише непосредствено след смъртта на Сезан: „Бих желал град Екс да си спомни за Сезан, чиито творби са в Париж, в музея Люксембург, в Берлин, в най-големите европейски сбирки, но от когото нито Екс, нито Марсилия притежават и най-малката скица. С това бихме отдали закъсняла, но заслужена почит към паметта на един художник, чиято известност непрестанно расте… Както пазим… ръкописи от Зола, така би трябвало да можем да покажем на посетителите на хубавия ни музей, че не сме нито неблагодарници, нито невежи, нито сектанти, нито изостанали и че когато някой наш съгражданин прави чест на града ни, нашият град на свой ред се старае да не го забравя.“ Октомври-ноември: десет платна на Сезан са изложени в Есенния салон. Емил Бернар поръчва да се отслужи литургия за Сезан в църквата „Нотр Дам дьо Лорет“ в Париж.
1907 — Март: на разпродажбата Вио картината Плодове се продава за 19 000 франка. Юни: изложба „Акварели на Сезан“ (79 творби) в галерията на Бернхайм младши в Париж. Октомври: ретроспективна изложба на Сезан (56 творби) в Есенния салон. По доклад на директора на Люксембургския музей Леонс Бенедит държавата отказва дарението на намиращите се в „Жа дьо Буфан“ Сезанови картини, което иска да направи новият собственик г. Гранел. Умира Нюма Кост.
1908 — Умира Виктор Леде.
1909 — Умира доктор Гаше.
1910 — Януари: изложба Сезан (68 платна и акварели) в галерията на Бернхайм младши.
1911 — Завещание на Исак дьо Камондо в полза на Лувър, което включва няколко Сезанови творби: Къщата на обесения, Картоиграчи, Синята ваза, натюрморти и акварели.
1913 — Юни: на разпродажбата Марсел дьо Нем Бюфетът достига цена 40 000 франка, а Момче с червена жилетка — 56 000 франка.
1914 — Януари: изложба Сезан (30 картини) в галерията на Бернхайм младши. Картините на Сезан по завещанието на Камондо постъпват в Лувър. По този повод четем в „L’Illustration“ от 18 юли следния коментар на Гюстав Бабен: Той (дьо Камондо) притежаваше единствения пейзаж от Сезан, приемлив за искрени очи, а именно Къщата на обесения, единственият може би, при който хоризонтът е хоризонтален, стените — отвесни, с една дума, единственият, който не е съвсем „надолу с главата“ — нещо, което в очите на Ж. К. Юисман представляваше най-голямото достойнство на Сезановите картини. Но г. дьо Камондо притежаваше и един ескиз за Картоиграчи, която някои сериозни вестници окачествяват като „знаменита“, както и няколко доста невзрачни скици от същия Сезан и една не много налудничава картина от Ван Гог. Той беше купувал картини и от такива големи художници като Мане, които никога да няма се числят към техните шедьоври, но бяха превъзнасяни от литературата, собствено само от художествената критика: имам пред вид „Лола“.
1916 — Умира Вилвией.
1917 — Умират Дега и Роден.
1918 — Умира Батистен Бай.
1919 — Февруари: на разпродажбата Октав Мирбо картината В дъното на дола е оценена за 41 000 франка. Умира Реноар.
1920 — Март: на разпродажбата С. Севаджиян един ескиз на Къпещи се е оценен за 84 100 франка. Декември: изложба Сезан (33 картини, акварели и рисунки) в галерията на Бернхайм младши. Лувър откупува Тополи.
1921 — Февруари-март: изложба Сезан в Кунстхале в Базел. Ноември-декември: изложба Сезан в галерията Г. Касирер в Берлин. Умира Жоашен Гаске.
1922 — Декември: изложба Сезан при Бернхайм младши.
1923 — По предложение на художника Емил Ломбар, общински съветник в Екс, шосето Лов е преименувано на авеню Пол Сезан.
1924 — Март: изложба на Сезан при Бернхайм младши. Умира Изидор Бай.
1925 — Юни: на разпродажбата Морис Ганя Борът в Монбриан намира купувач за 528 000 франка. В „L’Art vivant“ от 1 декември Шарансол разказва за неотдавнашното си посещение в музея на Екс: „Отидох да попитам портиерката къде се намират картините на Сезан. Тя ме изгледа с дълбоко презрение: И вие ли? — ми отвърна тя и повдигна рамене. После добави: — Не, господине, такива неща тук не държим“.
1926 — Юни: ретроспективна изложба на Сезан (58 картини, 99 акварела) при Бернхайм младши. В Екс се основава дружество „Пол Сезан“. Умира Моне. Умира Понтие.
1927 — На тавана в къщата на Зола в Медан намират забравена Сезанова картина (Пол Алекси чете на Зола). Умира Гийомен.
1928 — Януари: изложба Сезан в галерията Вилденщайн в Ню Йорк. Картините от завещанието на Кайбот постъпват в Лувър.
1929 — Изложба Сезан (43 платна) в галерия Пигал, Париж. Огюст Пелрен завещава на Лувър 3 натюрморта от Сезан. Октомври: в Тюйлери, Париж, се открива паметник на Сезан, изработен от Майол.
1930 — След смъртта на госпожа Зола сред книжата на писателя намират 80 писма от Сезан.
1931 — Май: изложба Сезан при Бернхайм младши.
1933 — Ноември-декември: изложба на Сезанови акварели в галерията Д. Зелигман в Ню Йорк.
1934 — Ноември-декември: изложба Сезан в Пенсилванския музей за изобразително изкуство във Филаделфия.
1935 — Юни: изложба „Акварели и картини Къпещи се от Сезан“ в галерията на Рьону и Кол в Париж. Юли: изложба Сезан в галерията Рийд и Льофевър в Лондон.
1936 — Пролетта: изложба Сезан (184 творби) в музея на Оранжерията в Париж. Август-октомври: изложба Сезан (173 творби) в Кунстхале в Базел. Ноември-декември: изложба Сезан (30 творби) в галерията Биню в Ню Йорк. Един американски колекционер купува Картоиграчи за 240 000 долара. Лионело Вентури издава каталог на творчеството на Сезан.
1937 — Юни: изложба Сезан (29 картини и акварели) в галериите Рийд и Льофевър в Лондон. Юли-октомври: изложба „Независимият майстор Пол Сезан“ (85 творби) в Салона на независимите. Септември-октомври: изложба Сезан в Музея за изобразително изкуство в Сан Франциско. Изложба Сезан (30 творби) в галерията Льофевър, Лондон. Джон Реуалд публикува „Кореспонденцията“ на Сезан.
1938 — Април: изложба „Няколко акварела на Пол Сезан“ при Бернхайм младши. Ноември-декември: изложба „Рисунки на Сезан“ в галерията Анриет в Париж.
1939 — Стогодишнината от рождението на Сезан се чествува с многобройни публикации и различни изложби. Февруари-април: изложба Сезан (35 творби) в галерията Пол Розенберг в Париж. Април: изложба Сезан в галерията Розенберг и Хелфт в Лондон. Май: изложба „Репродукции и книги на Сезан“ в галерията Ман в Париж. Май-юни: изложба „Почит към Сезан“ при Бернхайм младши. Юни-юли: изложба „Стогодишнината на Сезан“ (46 картини, 30 акварела, 20 рисунки) в галерията Вилденщайн в Лондон. Изложба „Стогодишнината на независимия живописец Пол Сезан“ (24 платна, 38 акварела и рисунки) в галерията на Дружеството на независимите художници в Париж. Ноември-декември: изложба „Стогодишнината на Сезан“ в галерията на Мери Хариман в Лондон. Изложба „Стогодишнината на Пол Сезан“ (42 картини, 17 акварела, 20 рисунки, автографи, спомени, снимки) в музея в Лион. Изложба Сезан в галерията Вилденщайн в Ню Йорк. Френската дирекция на ПТТ пуска в продажба пощенска марка с лика на Сезан. В Екс по случай стогодишнината Марсел Прованс моли стария файтонджия на Сезан да впрегне файтона си и да мине още веднъж по пътя за Толоне. Умира Амброаз Волар, чието състояние възлиза на един милион франка.
1940 — Февруари: изложба „Рисунки на Сезан“ в галерията Анриет в Париж. Април: изложба „Акварели на Сезан“ в галерията Биню в Лондон.
1941 — Умира Емил Бернар.
1942 — Декември: на разпродажбата Жорж Вийо картината Долината на Арк и планината Сент виктоар е оценена за 5 000 000 франка.
1943 — Умира Морис Дени.
1944 — Умира К. Кс. Русел.
1947 — Януари-февруари: изложба „Влиянието на Сезан, 1908-1911“ в галерията Франс в Париж. Февруари-март: изложба Сезан в Музея за изобразително изкуство в Цинцинати. Април: изложба Сезан (88 картини) в галерията Вилденщайн в Ню Йорк. Анонимно дарение на Лувър: Автопортрет на Сезан.
1951 — Дарение Пол Гаше на Националните музеи във Франция, което включва три платна на Сезан: Модерната Олимпия, Къщата на доктор Гаше в Овер-сюр-Оаз, Малка ваза от Делфт и цветя, както и многобройни материали, свързани със Сезан.
1952 — Февруари-март: изложба Сезан (127 творби) в Института за изобразително изкуство в Чикаго. Април-май: същата изложба в музея Метрополитън в Ню Йорк. Май: на разпродажбата Коняк един Сезанов пейзаж е продаден за 20 000 000 франка, а един натюрморт — за 33 000 000 франка.
1953 — Юли-септември: изложба Сезан (24 картини, 26 акварела и рисунки) в Екс-ан-Прованс, Ница и Гренобъл. Юни-септември: изложба „Монтичели и провансалският барок“(23 творби на Сезан) в Оранжерията, Париж.
1954 — Юли: посолството на Съединените щати предава тържествено на Академията в Екс павилиона в Лов, наречен Павилион Сезан, откупен с американска подписка. Лятото: изложба „Почит към Сезан“ в Оранжерията, Париж. Септември-октомври: изложба Сезан (65 платна) в галерията Тейт в Лондон. В Париж е основано дружество „Пол Сезан“. Ново дарение Пол Гаше на Националните музеи, което включва четири Сезанови платна: Букет жълти далии, На ъгъла на улица Реми, Принадлежностите на Сезан, Зелени ябълки.
1955 — Юли: неколцина съвременници на Сезан се събират в ателието му в Лов и разказват спомените си.
1956 — Петдесет години от смъртта на Сезан
1958 — Октомври: на разпродажбата Голдшмид в Лондон картината Големите ябълки е оценена за 90 000 лири стерлинги, а Момче с червена жилетка — за 220 000 лири стерлинги: Сезан става „най-скъпо платеният в света“ художник на новото време.
1959 — През ноември Селянин със синя блуза се продава в Лондон за 145 000 лири стерлинги (2 000 000 нови франка).