Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
99 francs, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране
gdi009 (2011 г.)
Разпознаване и корекция
sam (2011 г.)
Форматиране
yanosh.k (2012 г.)
Допълнително коригиране и форматиране
NomaD (2017 г.)

Издание:

Автор: Фредерик Бегбеде

Заглавие: 9,99 лв.

Преводач: Анна Стоянова

Година на превод: 2003

Език, от който е преведено: Френски

Издание: Първо

Издател: Издателство „Пулсио“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2003

Тип: роман

Националност: френска

Редактор: Милко Стоянов

Художник: Стефан Касъров; Яна Блажева

ISBN: 954-91389-1-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2622

История

  1. — Добавяне

7.

МНОГО ЧЕСТО хората са ме питали, защо творците в рекламата са толкова добре платени. Човек, на който му трябва една седмица да набере статия за Фигаро, ще бъде заплатен 50 пъти по-малко от един копирайтър, на който са му нужни 10 минути за да напише текста за един плакат. Защо? Просто защото копирайтърът върши работа, която докарва повече пари. Рекламодателят има десетина или стотина милиона годишен бюджет, който трябва да бъде похарчен за реклама. Агенцията изчислява своите цени от процента на закупеното рекламно пространство: принципно комисионата е 9% (по-рано беше 15%, но рекламодателите схванаха, че се прецакват). Всъщност, творците в рекламата са далеч по-малко платени от това, което носят като доходи на рекламодателя. Тяхната заплата е нищожна в сравнение със сумите, които им минават пред очите и парите, които техните работодатели прибират. На всичкото отгоре, ако един криейтив-концептуалист поиска по-ниско възнаграждение, никой няма да го вземе на сериозно. Един ден, излизайки от среща с Марк Мароние, аз му зададох следния въпрос:

— Защо всички слушат Филип, а не мене?

— Защото Филип печели по 50 000 евро на месец, а ти не.

Да твориш за рекламата — това не е професия, в която трябва да оправдаеш заплатата си; това е професия, в която заплатата те оправдава. Както при водещите на предавания по телевизията, това е доста ефимерна кариера. Ето защо, един творец за няколко години печели това, което обикновените хора за цял живот. И все пак има огромна разлика между рекламата и телевизията: един рекламист прави клип от 30 секунди за една година, един водещ за 30 секунди съставя едногодишна програма.

 

 

И после, да си творец не е лесна работа. Репутацията на тази професия страда от външния й вид, който изглежда очевиден. Всеки си мисли, че може да се справи. Но срещата от тази сутрин ви подсказва, че не е толкова лесно. Ако продължим започнатото сравнение с журналиста от Фигаро — вижте какво се получава: работата на един творец в рекламата е все едно неговата статия да бъде коригирана от редактора, после от заместник главния редактор, после от главния редактор, после препрочетена и модифицирана от всички хора, споменати в статията, после прочетена пред подбрана група от хора, представители на електората на вестника, и пак модифицирана, с шанс 90 на 100 да не бъде публикувана. Познавате ли много журналисти, които ще се съгласят на подобно отношение? Това е още една причина да ни плащат толкова добре.

 

 

Все някой трябва да измисля рекламите: директорът на агенцията и отделът клиенти продават тези реклами на рекламодателите, за тях се говори в пресата, телевизията ги пародира, бюрата за изследване ги разнищват и по този начин те вдигат познаваемостта на продукта и неговите продажби. Но в даден момент един млад глупак седи на стол и си представя тези реклами, измисля ги в малката си глава, и точно този глупак струва адски скъпо, защото той е Владетел на Вселената, както вече ви обясних. Този млад глупак се намира в най-крайната точка от производствената верига, точката, където икономическата разправа е най-остра. Фирми измислят хиляди, продукти, милион работници ги произвеждат в заводите и после те се разпределят в безбройните магазини. Цялото това движение-вълнение ще бъде абсолютно безсмислено, ако глупакът на своя стол не намери начин да смаже конкуренцията, да убеди купувачите да изберат тази марка, а не някоя друга. Това не е някаква си безплатна дейност, нито пък дилетантска игра. Тези неща не се правят току-така. Нещо много мистериозно се случва, когато с Чарли, моят партньор Арт директор, усещаме, че сме набарали идеята, подходяща да набута поредния ненужен продукт в кошницата на съпричастната домакиня. Изведнъж се споглеждаме със съучастнически поглед. Магията е готова: да породиш желанието в хора, които нямат средствата, да си купят нещо ново, от което са нямали нужда само преди 10 минути. Всеки път е като първия път. Идеята изниква отникъде. Това чудо ме вълнува дълбоко, очите ми се напълват със сълзи. Наложително е да се изпразня.

 

 

Професионалната ми титла е „idea man“ или редактор-концептуалист; в наше време така наричат обществените писатели. Измислям концепции за сценарии на 30-секундни рекламни клипове и пиша слогани за печатни реклами. Казвам „слоган“, за да ме разберете, иначе тази дума е вече отживелица. Днес се казва „кука“ или „хедлайн“. Харесвам термина „кука“, но „хедлайн“ е много по-гъзарско. Всички редактори-сноби употребяват термина „хедлайн“ и аз не зная защо. Вследствие и аз казвам, че съм измъдрил тоя или оня „хедлайн“, защото — когато си сноб — по-често те повишават. Работя за 8 клиента: един френски парфюм, една отдавна излязла от мода марка дрехи, италиански спагети, синтетичен подсладител, мобилен телефон, бяло сирене без мазнини, разтворимо кафе и сода с вкус на портокал. Моите дни приличат на един дълъг сеанс с лупинги между тези осем огньове, които трябва да гася. Непрекъснато трябва да се приспособявам към различните проблеми на тези марки. Аз съм един хамелеон-наркоман.

 

 

Трудно ще повярвате, че не съм избрал тази професия само заради парите. Обичам да си представям изречения. Никоя друга професия не дава толкова сила на думите. Редакторът в рекламата е автор на афоризми, които се продават. Мразя това, в което се превърнах, но признавам, че няма друга професия, където в продължение на 3 седмици да се караш с някой заради едно наречие. Когато Цицерон е написал: „Мечтая за свят, в който човек е готов да умре заради една запетайка“, дали е подозирал, че става въпрос за света на концептуалиста-редактор?

 

 

Концептуалистът-редактор работи в екип с Арт директора. Арт директорите и те си имат начин да снобареят: казват, че са АД. (съкращение от Арт Директор). Могат да казват, че са Художествени отговорници за Визията (художественият вид на рекламата). Добре де, няма да ви обяснявам всички трикове на рекламата, стига само да прочетете комикс от Лозиер или да гледате вечер по телевизията (най-често в неделя) комедиите от 70-те, където ролята на рекламиста винаги е интерпретирана от Пиер Ришар. По онова време, рекламата е разсмивала хората. Днес тя не разсмива никой. Рекламата отдавана вече не е весело приключение, превърнала се е в една непобедима индустрия. Да работиш в рекламна агенция е горе-долу толкова забавно, колкото да работиш като експерт-счетоводител.

 

 

Отлетя времето, когато рекламистите бяха супер смешни фокусници и шарлатани. Отсега нататък, те са сериозни, опасни бизнес хора, пресметливи, безпощадни. Публиката е започнала вече да се усеща: тя избягва нашите екрани, къса листовките ни, бяга от нашите ракети, драска по нашите билбордове 4×3. Наричаме тази реакция рекламофобия. Само че междувременно, като пиявица, рекламата засмуква всичко. Тази дейност, родила се малко на шега, сега управлява живота ни: тя финансира телевизията, диктува пресата, разпорежда се със спорта (не Франция победи Бразилия на Световното по футбол през 1998 г., а Adidas победи Nike), моделира обществото, влияе на сексуалността, подпомага икономическия растеж. Имате нужда от цифри? Инвестициите за 1998 година на всички рекламодатели в света бяха достигнали 2 340 милиарда франка (дори в евро да го сметнете, пак се получава една впечатляваща сума). Уверявам ви, че на тази цена всичко е за продан, най-вече вашата душа.