Фредерик Бегбеде
9,99 лв. (7)

6.

ООПС! ДИРЕКТОРЪТ на агенцията влиза в офиса ми. Облечен е в бял панталон, моряшко сако с бяла кърпичка и златни копчета и, естествено, риза на розови квадратчета. Едва успях да разкарам текста от екрана си. С бащинско чувство ме потупа по рамото: „И така, как върви производството?“ Филип ме харесва, защото си мисли, че съм успял да се дистанцирам от професията си. Знае, че без мене е кръгла нула и обратното, аз без него съм едно нищо: мога да кажа чао на безлюдния остров, кокаина и курвите (Вероника просната върху Фиона; Фиона, Вероника и аз в поза сандвич). Той е един от малкото хора, които ще ми липсват, когато изляза от играта, след като бъде публикувано това съчинение. Доказва любовта си като ми плаща солено. Уважавам го, защото живее в още по-голям апартамент от моя. Сега той странно ме потупва по рамото и с глас, в който се усеща напрежение ми подшушва:

— Я кажи… не си ли малко изморен?

Повдигам рамене:

— Изморен съм от деня, в който съм се родил.

— Октав, знаеш колко те обичаме. И все пак внимавай, подочух, че са ти изгърмели бушоните тая сутрин в Мадон. Дюлер ми се обади адски разстроен, трябваше да изпратя екип да почисти твоето произведение на изкуството. Май ти е нужна почивка…

— Не мислиш ли, че по-скоро трябва да ме уволниш?

— Веднага вадиш големите думи. В никакъв случай. Прекалено много уважаваме таланта ти. Твоето присъствие се отразява прекрасно на фирмата. Американците бяха възхитени от клиповете за Оранжина-Кола, а слоганът ти „Прекалено учудващо е“ показа невероятни резултати според рисърча на Ipsos. Струва ми се, че по-рядко трябва да те изпращаме при клиентите… нали?

— Чакай малко, аз си бях много спокоен, тоя дебил Дюлер ме засипа с идиотщини от типа на спама по Интернет, можех да помоля Чарли да му изпрати по пощата един вирус „троянски кон“, който да разбие цялата му система, доста по-скъпо щеше да му излезе от някакво си измиване на кенефите.

Филип излезе от стаята в сподавен смях, което при него означава, че не е разбрал нищо. Лично шефът да дойде да те смъмри — ето, това е добър знак в полза на моето уволняване, все пак можеше да го направи по вътрешната мрежа чрез имейл. Хората все по-рядко си говорят, когато се насилваме да кажем истината в очите — това обикновено е знак, че вече е станало прекалено късно.