Фредерик Бегбеде
9,99 лв. (29)

3.

ПО „ОУШЪН ДРАЙВ“ неоновите светлини екзекутират флуоресцентните минувачи. Топлият вятър разпилява флайърите с вечерни партита. Миналата вечер в Living Room момичетата танцуваха като пиршество от месо. (Ако успееш да влезеш в Living Room, значи си VIP. Ако вътре имаш маса значи си VVIP. Ако на масата ти има бутилка с шампанско, значи си VVVIP. Ако собственичката дойде да те целуне, значи си VVVVIP, или Мадона.) Маями Бийч е един голям сладкиш: сградите приличат на сладоледи, а момичетата на бонбони, които искаш да стопиш под езика си.

Ставаме в 6 сутринта, за да хванем най-добрата светлина за снимките. Взели сме под наем къща на милиардери в Кий Бискейн, с копия на картина на Тамара де Лемпицка по стените. Тамара (нашата) много лесно свикна с ролята си на звезда от рекламата. Решат я, гримират я, дрогират я с кафета. Декораторите са ангажирани да боядисат тревата (не е така зелена, както в сториборда). Шефът на техническия екип дава неразбираеми заповеди на техници, които гледат с разбиране. Те прекарват времето като измерват светлината и си разменят кабалистични цифри:

— Опитай да минеш на 12 върху 14.

— Не, ще пробваме друга бленда, сложи 8 на 14.

Чарли и аз ядем всичко, което кетъринга^[1] ни предлага: дъвки, сладолед с кисело мляко, хамбургери със сьомга, дъвки със сладоледена сьомга с кисело мляко от пиле по сашими. И ето че вече е 8 и половина, и на Енрике хич не му е смешно.

— Небето е бяло, не можем да снимаме с такова време.

Клиентът изрично подчерта, че иска синьо небе с нюанси.

— Ма ке, еста Божия светлина.

На това Чарли отговаря императорски:

— Господ е един отчайващ оператор!

Невъзможно е да се снима на такова бледо небе. Това означава след това картината да се оцветява кадър по кадър на Flame, по 6000 евро на ден. Закусваме по сто пъти, чакайки мъглата да се оттегли. ТВ-продуцентката си скубе косите, като непрестанно върти на парижкия застраховател, за да проверява прогнозата за времето. Аз не се притеснявам: откакто спрях коката, не преставам да се тъпча.

Тамара, Чарли и аз сме Жул и Жим на Флорида. Тук кубинците много често ни питат:

— Тройка ли си правите?

Пием бира Corona през цялата сутрин и се смеем. Всички са влюбени в Тамара: на ден получава по едно евро с 4 нули за да предизвиква такъв вид химически реакции в мъжките. Брадати носят каскети и кабели, уоки-токита се разхождат безцелно, осветителите разследват небето с безпомощен вид, ние се мажем с масло против изгаряне, за да предизвикаме слънцето. Тъмни капаци ни предпазват от реалността; светът е подозрителен. Без слънцето за какво ли може да се използва Маями?

— Внимавайте палмите да не влязат в кадър: да не забравяме, че трябва да създадем впечатлението, че сме във Франция. Не сме предвидили пребоядисване на букове и тополи.

— Браво, Октав, това беше умна забележка, току-що оправда част от цената на самолетния си билет.

Чарли се майтапи, но изглежда загрижен. Цяла сутрин се върти като изоглавен. Дали ще изплюе камъчето? Май, да:

— Виж, Октав, трябва да ти кажа нещо, в агенцията стават големи размествания.

— Да, благодаря, можех и сам да се сетя, след смъртта на творческия директор, това е повече от ясно.

— Не се казва смъртта на творческия директор, а загубата на творческия директор.

— Позволяваш си да се шегуваш със самоубийството на нашия така обичан творчески директор?

Тамара се хили, но Чарли продължава сериозно:

— Забеляза ли, че Джеф не дойде в Сенегал?

— Да, и когато си дадох сметка, за малко да анулирам пътуването си. Не знам как успяхме да преживеем цели четири дни без него.

— Стига глупости. Аз знам къде беше скъпият ни Джеф, докато ние си играехме на тра-ла-ла-ла-ла. Представи си милият търговец беше в Ню Йорк, директно в централата на Ross, за да моли за мястото на президента Филип.

— Какви ги дрънкаш?

— Малкият Джеф я изиграва по много фин начин: с помощта на Дюлер от Мадон той им е казал, че ще загубим техния бюджет, ако не сменим ръководството на френския филиал на агенцията. И знаеш ли какво са му казали?

— „Go fuck yourself, Jeff“^[2]?

— Съвсем не. Старите лисици обожават това: когато един млад вълк кариерист иска да вземе мястото на един стар пергиш — те на това учат акулите в Харвард и в уестърн филмите с Джон Уейн.

— Стига бе, ти съвсем полудя. Сам ли си го измисли?

Чарли изгризва един нокът и въобще няма вид на разказвач на митове:

— Октавио, прекалено зает да водиш бележки за книгата си, ти пропусна да обърнеш внимание на това какво става в агенцията.

— Да бе, много ти отива да ми ги говориш тия неща, точно ти, който по цял ден сърфираш по интернет на лов за извратени филмчета.

— Въобще не е така, образовам се в свободното си време. По този повод, напомни ми да ти покажа видеото с деветдесет годишната, дето си яде акото. Както и да е. Забеляза ли как всички бяха подплашени на семинара? Събуди се: Джеф ще стане Изпълнителен Директор на Ross, a Филип ще отговаря за Европа, картите вече са раздадени. Ще го нарекат „chairman emeritus“, или някаква тъпотия от този род.

— ДЖЕФ, ШЕФ НА АГЕНЦИЯТА?? Ама той още не е навършил тридесетте: той е дете в ранна възраст.

— Да, може би, но не и дете със златно сърце, ако мене питаш. Добре дошъл в 00-годините, партньор! Сега на мода са тридесетгодишните Изпълнителни Директори. Те са точно толкова тъпи, колкото и четиридесетгодишните, но изглеждат по-добре и струват по-малко. Ето защо, лисиците му дават картбланш: със съдействието на най-големия клиент на агенцията, Джеф няма как да загуби. А Джеф не можеше да понася Мароние. Нали ми следиш мисълта?

— Мамка му, Марк се е самоубил, защото е знаел, че акулата ще го изрита от стола му?

— Да, и най-вече е имал съмнения, че ние ще му вземем мястото.

— Нещо добре ли чух, искаш да кажеш, че Джеф ни прави творчески директори на агенцията?

— Джеф ми звънна тази сутрин, за да ни предложи поста. По 30 000 евро на месец, плюс командировъчни, плюс поемане на наема по апартаментите ни, плюс служебни коли — Porsche.

Тамара се усмихва:

— Сладкишче мое, за момче, което искаше да бъде уволнено, по-скоро зле се справяш, нали?

— А, ти там, създание такова, моля, да си затвориш устата.

— Прав си, скъпи: вие сте творци, а аз съм създание.

— Красиво, но нещо си се объркала, миличка. Сега ние сме Творчески Директори. Има нюанс.

— Ей, ало, аз не съм казал, че приемам предложението.

— Това е оферта, дето не може да бъде отказана — вметна Енрике, защото май целият снимачен екип беше наясно, освен мен.

И точно в този момент, слънцето избра да се покаже отново, това наглярче.