Людвик Йежи Керн
Събуди се Фердинанд (16)

V

До осем часа вечерта не се разнесе, естествено, нито един изстрел.

Ловците (с изключение на Фердинанд, който продължаваше да стои в храсталака с Кичо) напуснаха постовете си и се събраха около управителя на аптеката.

— Не видях и половин заек… — обади се един тях.

— Нито дори четвъртина… — добави вторият.

— Нито осмина… — оплака се третият.

— Нито дори заешка опашка… — изхлипа четвъртият.

— Нито дори заешко ухо… — замрънка петият.

— Дори и сянка на заек не ми се мярна пред очите… — махна примирено с ръка шестият.

— И това ако е лов… — горчиво се засмя седмият.

— Всеки от нас трябваше да улови по три заека… — иронично прошепна осмият.

— Общо трябваше да станат трийсет и три. Ха, ха, ха… — засмя се деветият ловец.

Десетият, тоест ръководителят на лова, бутна на тила си ловджийската шапка с перо и отчаяно взе да се чеше по челото.

— Нищо не разбирам, нищо не разбирам — повтаряше той. — Това е най-хубавото място, което знам. Привечер редовно в зелето идват стотици зайци. А днес нищо.

— Може да не е тук — прошепна някой от ловците. — Може да има и друго Зелево небе?

— Глупости — каза аптекарят. — Зелевото небе е едно. Не може да става и дума за някаква грешка.

— Може пък да се покажат по-късно? Може да им се е случило нещо, я събрание, я друго? — обади се някой от групата.

— Невъзможно — решително отвърна аптекарят. — Зелето за заека е по-важно от всякакви събрания.

— Но ако сега рекат да излязат, бихме могли да ударим нещо… — предложи един от ловците.

— Изключено! — възрази аптекарят. — Казахме, че стреляме само до осем часа, и трябва да бъдем последователни! Ловците или държат на думата си, или не държат.

— Дър-жат!!! — гръмогласно извикаха всички присъстващи.

— В такъв случай, извадете ако обичате патроните от пушките! — нареди аптекарят.

Защракаха затвори и ловците взеха да вадят от цевите патроните, които стояха вътре в очакване на зайци.

— Готово ли е? — попита ръководителят на лова.

— Го-то-во!!! — отвърнаха в хор ловците.

— Ще почакаме още господин Фердинанд — каза аптекарят. — Неговият пост беше много далече. После ще си вървим у дома.

— Ами традиционният огън? — чу се глас.

— Смятам, че нямаме право да палим традиционния огън — каза аптекарят. — Огънят е своеобразна награда за ловците, които по време на лова са постигнали някакви успехи. А какви успехи постигнахме ние днес?

Всички засрамено наведоха глави. Наистина, с успехите беше много зле.

— Може би все пак да запалим… — осмели се да предложи някой.

— Не е задължително да бъде кой знае колко голям… — подхванаха и други.

— Да запалим скромно огънче…

— Мъничко…

— Все пак полага ни се и малко удоволствие…

— В края на краищата бихме могли да запалим малък огън, защо не? — каза аптекарят.

— Тогава на работа! — извикаха останалите.

— Трябва да съберем клони!

— Съчки!

— И хвойна! — добави аптекарят. — За да има дим.