Александър Драганов
Перлата на феникса (22)

Нова среща с Черния Лорд

През следващите няколко дни Алекс се посъвзе и отново започна да се усмихва понякога. Главна „вина“ за това имаше Лиянна, която бе неотлъчно до него и правеше всичко възможно да го разведрява и да не му дава да унива. Младежът най-после успя да разгледа Перлата на Феникса и този път успя да й се възхити. Тя бе много красива, с големината на щраусово яйце и постоянно хвърляше красиви отблясъци от пламък.

— Архимагът Санарос ще ни спаси, веднъж да му я дам — каза момчето.

— Дано да си прав и да е наистина толкова решителен, колкото казваш — сподели мнението си Роло.

— О, решителен е.

Алекс си спомни своя последен контакт със Санарос и за миг потръпна. После обаче си каза, че архимагът е изстрадал още повече от него, всичките му приятели бяха измрели пред очите му и е нормално да няма търпение да вземе Перлата и да отмъсти на Прокълнатия.

Междувременно Алекс, Роло и Киара продължиха тренировките си по дуелиране. В първото сражение на силно клатещия се от морските вълни кораб капитан Киара имаше огромно предимство заради опита си и успя да надвие Алекс и Роло едновременно, независимо, че двамата младежи я нападаха координирано. На нестабилния кораб обаче Алекс се олюляваше като пиян и Киара използва силата на устрема му, за да го остави сам да се бутне в мачтата и да гледа объркано, докато тя леко докосва врата му с рапирата си. Роло се опита да се възползва от моментната и заетост, но една силна вълна наклони кораба и той залитна настрани, а миг по-късно острието на Киара сочеше стомаха му.

В следващите дни обаче младежите се усъвършенстваха и успяваха сериозно да притеснят капитанката, като накрая тя призна, че не иска повече да се бие с Алекс, който оприличи на „сребрист таран“. Тази чест тя остави на Роло, който благодарение на акробатичните си изпълнения някак си успяваше да проникне през защитите на младежа и за пореден път да го изненада.

В една тъмна нощ над морето се изви силен вятър и Киара накара пътниците на кораба и да се приберат. Алекс, който бе виждал морска буря в Ню Йорк, послуша съвета й и прегръщайки Лиянна се скри в каютата си, но Роло пожела да остане.

— Аз все пак съм моряк — настоя той пред Киара.

— Ти си речно пале, което само ще ми пречи на палубата — озъби му се тя.

Приятелят й изсумтя.

— Стига де — меко каза капитан Киара, — не го казвам, за да ти се подигравам. Просто нямаш опит в такива ситуации. Ако ми потрябваш, ще те извикам.

Роло си остана все така недоволен, но все пак слезе в каютата на Алекс, където с Лиянна го поканиха да поговорят. Тримата си припомниха целия път досега и очите им отново се насълзиха при спомена за Клаус, но това вече бяха щастливи сълзи, тъй като се сещаха за живота му, а не за смъртта му.

Навън бурята люлееше свирепо кораба, но нито за миг нямаше съмнение, че нещо опасно може да се случи, даже по някое време Киара дойде и каза насмешливо на Роло:

— Оказа се по-слаба, отколкото я мислех. Можеш да дойдеш.

Морякът се ухили и последва своята изгора на палубата, оставяйки Алекс и Лиянна сами. Двамата се прегърнаха и приспивани от люлеенето, заспаха един до друг, даже не усещайки няколко часа по-късно как Роло минава покрай каютата и разбит от цялото търчане по заливания от морски вълни плавателен съд се просва изморен на койката си.

На другия ден обаче цялото море бе покрито от някаква зловеща мъгла. Алекс, Роло и Лиянна стояха на палубата и тревожно се взираха в млечните валма, а Киара ругаеше през зъби.

— Ненормално време — съскаше тя, — откъде се взе тази мъгла.

— Тя е съдбата ви — разнесе се във въздуха злокобен глас и всички изтръпнаха. Алекс извади Меча на Дракона, когато пред кораба се оформи чудовищният силует на закачулена фигура.

— Прокълнатия! — извика Киара, обзета от смъртен ужас и само здравите ръце на Роло я предпазиха от това да побегне и буквално да скочи през борда. Моряците й завикаха уплашени и дори елфата Лиянна пребледня и затрепери.

— Вие постигнахте много, но пътят ви свършва тук — рече Прокълнатия, — костите ви ще се присъединят към екипажа на „Черния лебед“, а с душите ви ще пирувам аз!

Прокълнатия изчезна с гръмък смях, а на мястото на силуета му от мъглата изплува стар, полуизгнил кораб, натъпкан със скелети, размахващи мечове. Отпред на мостика му стоеше особено отвратителен скелет, облечен в скъпи, но подгизнали дрехи, с кука вместо ръка, един дървен крак и черна превръзка около едната очна кухина.

— Хорсах, Хорсах! — завикаха моряците на Киара, но замлъкнаха, когато зад призрачния капитан изникна масивният силует на лорд Дакавар.

Червените очи на Черния Лорд фиксираха Алекс злобно и лумнаха заканително.

Момчето преглътна и пребледня, но стискайки зъби вдигна Меча на Дракона пред лицето си. Зад него Роло и съвзелата се от началната уплаха Киара изтеглиха сабите си, а Лиянна опъна лъка си. Моряците на кораба пък вдигнаха кой каквото има — ножове, харпуни, саби, гребла.

— Абордаж! — изграчи капитан Хорсах и скелетите му заметнаха изгнили въжета с куки, които се забиха в корабчето на Киара.

Немъртвите запъплиха по вървите, начело с уродливия капитан, който ловко се приплъзна по въжето, размахвайки куката и ятагана си.

— Никой не може да взема на абордаж кораба ми! — процеди през зъби Киара и вдигна рапирата си — Този е мой!

— Позволи ми да помогна, скъпа — галантно каза Роло и застана до нея.

Миг по-късно Хорсах се нахвърли върху тях, мъчейки се да строши рапирата на жената с куката си, докато бясно размахваше ятагана си към Роло.

Алекс пък съсече няколко от скелетите от „Черния лебед“, когато видя ужасяваща гледка. Скуайърите на лорд Дакавар направиха своеобразен мост между двата кораба, по който Рицаря на Смъртта мина, тържествено вдигнал страховития си меч. Лиянна се опита да го събори със стрелите си, но той ги съсече във въздуха. Когато стъпи на борда на „Веселата Видра“, скуайърите се извиха като чудовищна лента и се приземиха зад повелителя си.

— Убийте елфическата принцеса — небрежно нареди Черния Лорд и слугите му се втурнаха към Лиянна, която изруга и хукна да бяга, изстрелвайки по някоя и друга стрела назад.

— Ето че пак се виждаме, момче от друго селение — каза Дакавар на Алекс.

Младежът трепереше, но бе изправил Меча на Дракона пред себе си.

— Този път май го няма джуджето, за да те спаси, а?

Това обаче бе грешка. Като се сети за Клаус, огън лумна в сините очи на Алекс и той направи немислимото — дръзко нападна Рицаря на Смъртта. Изненадата на Черния Лорд бе толкова голяма, че едвам успя да блокира дъжда от удари, който младежът стовари върху му.

В това време Хорсах, Киара и Роло играеха танца на смъртта. Немъртвият капитан бе добър, дяволски добър и само отличната координация на моряка и капитан Киара, придобита от дните тренировки, им помогна да издържат напора на скелета, чиито кука и ятаган зловещо свистяха във въздуха.

Стрелите на Лиянна пък поразяваха скелет след скелет от екипажа на „Черния Лебед“ и скоро малцина от тях останаха цели. Не така обаче стоеше въпросът със скуайърите на Дакавар, които разсичаха хората от екипажа на Киара с дива жестокост, неизменно опитвайки се да хванат елфическата принцеса в смъртоносен обръч, от който нямаше да има измъкване, а по всичко изглеждаше, че скоро и Алекс ще се озове в подобна ситуация.

Удържайки първоначалния напор на младежа, без да получи нито един удар, лорд Дакавар от своя страна бе съумял да нанесе няколко мощни удара на момчето и отново започваше да го притиска към края на палубата.

— Гневът ти дава сили, момче от друг свят — каза бавно Рицаря на Смъртта, — но дори и той не е равностоен противник на мрачната магия, с която господарят ме е дарил. Още по-малко на уменията ми.

В това време Лиянна успя майсторски да обезвреди един от скуайърите на Дакавар, прострелвайки го така, че да го изблъска зад борда на кораба, докато група моряци успяха да съборят втори като бутнаха няколко бъчви отгоре му.

Двама обаче оставаха и вече бяха все по-близо до елфата, а Роло и Киара вече започваха да се задъхват под атаките на капитан Хорсах. Той се смееше оглушително и — една особено гадна част от проклятието му — призрачни слюнки летяха от разтворените му челюсти. Злодеят предвкусваше победата. Той се завъртя около оста си, подхвана едновременно оръжията на Роло и Киара с помощта на куката и ятагана си и напрягайки цялата си сила на изчадие на смъртта се опита да ги изтръгне от ръцете им. Морякът и капитан Киара обаче стискаха здраво своите оръжия, благодарение на което се завъртяха в пълен кръг във въздуха и се проснаха на палубата.

Хорсах изцъка с призрачния си език и отново се извърна, мъчейки се да забие и ятагана, и куката в гъвкавите тела на противниците си. Те обаче се отместиха и той за миг остана в капан на собствените си оръжия, забити в корабните дъски.

— Олеле — успя само да каже немъртвия, миг преди остриетата на Роло и Киара да го надробят на парчета.

Двамата, горди от постигнатото, се целунаха звучно по устните, след което бързо се впуснаха отново в битката.

Скачайки на крака изненадаха в гръб единия от скуайърите на лорд Дакавар и той сподели съдбата на капитан Хорсах. Другият пък накрая бе разстрелян от Лиянна, която го избута към перилата и оттам — цамбууур! — в морските дълбини.

Нищо от това обаче не притесняваше лорд Дакавар. Той бе принудил Алекс да премине в глуха защита, която на всичко отгоре не бе и особено ефективна. Както и в предишната битка, това, което спасяваше момчето, бе Бронята на Сребърната Луна, търпеливо понасяща ударите на Черния Лорд. Победата на рицаря бе само въпрос на време.

Обсипаният с уродливи руни меч се стовари тежко върху дясното бедро на Алекс и със стон момчето падна на колене, немощно вдигайки Меча на Дракона в отчаян опит да се защити.

В този миг Роло и Киара нападнаха Рицаря на Смъртта, сабята и рапирата свистяха като стършели… но миг по-късно двамата се свлякоха, след като Меча на Черния лорд блокира остриетата им и отвратителните му руни ги заляха с вълна от студ, болка и отчаяние.

— Та докъде бях стигнал… — обърна се Дакавар към Алекс, когато нехарактерен звук разцепи въздуха.

Храаааааааааааас.

Лорд Дакавар погледна надолу и изумен видя Меча на Дракона, който стърчеше от нагръдника му.

— Изумително — каза тихо той.

Алекс изпъшка гневно, изтегли Меча назад, завъртя се и с всичка сила прасна Рицаря на Смъртта като с бухалка за бейзбол.

Лорд Дакавар политна настрани и падна през борда с плясък.

Взрив от аплодисменти посрещна вдигнатия меч на младежа.