Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Советский полпред сообщает…, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Корекция
plqsak (2016)
Форматиране
in82qh (2017)

Издание:

Автор: Михаил Черноусов

Заглавие: Съветските дипломати съобщават

Преводач: Тотю Маринов; Павлина Маринова

Година на превод: 1982

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо

Издател: Партиздат

Град на издателя: София

Година на издаване: 1982

Тип: документалистика; очерк

Националност: руска

Печатница: ДП „Димитър Найденов“ — В.Търново

Излязла от печат: април 1982 г.

Редактор: Марин Цуцов

Художествен редактор: Александър Хачатурян

Технически редактор: Борис Въжаров

Художник: Веселин Павлов

Коректор: Стойка Радойчева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1740

История

  1. — Добавяне

„Сключването на Източния пакт бе заплашен от провал. Англия подтикваше Франция към подписване на пакт с Германия. Към това се стремеше и новият министър на външните работи на Франция Пиер Лавал. За СССР беше важно да предотврати подписването на такъв пакт: срещу задължението на Германия да не напада Франция нацистите можеха да получат свобода на действие на изток.

В резултат на енергичните си действия съветското правителство постигна подписването на 5 декември 1934 г. на френско-съветско споразумение. Една от точките му гласеше, че Франция няма да участвува в преговори за каквито и да било договори, които биха могли да противодействуват на сключването на Източния пакт, както и да подписва политически споразумения с Германия без предварителни консултации със Съветския съюз. С това съветската дипломация си разчисти пътя за сключване на френско-съветски договор за взаимопомощ.

Във Франция привържениците на сближаване със СССР настояваха да бъде продължена политиката на Барту. В страната се засилваше движението против фашистката заплаха, за създаване на народен фронт, за мир. До известно време Лавал не можеше да не се съобразява с това.“

 

 

Париж, сряда, 13 февруари 1935 година

Стрелките на големия часовник от времето на Луи XV в кабинета на министъра на външните работи наближаваха дванайсет. Стопанинът на величествения кабинет Пиер Лавал, който смени Луи Барту, чакаше съветския полпред Потьомкин.

Син на кръчмар от средна ръка, Лавал се появи в Париж като беден учител няколко дни преди Първата световна война. Той получи диплома на адвокат, влезе в Социалистическата партия (която по-късно напусна), стана юрисконсулт на профсъюзите и се настани на депутатско място. Чрез афери натрупа милиони. Сдоби се с много богата колекция от картини, няколко вестника, доходно имение в Нормандия и солиден пакет акции от минералните води във Виши. Той беше лишен от ораторски талант, но бе придобил опит в политическата интрига. Потомък на хитри и предпазливи овернски търговци, самият Лавал бе търговец в политиката.

Лавал погледна окачената в кабинета карта, пред която неотдавна стана схватка между него и Едуард Ерио.

— Когато гледам картата — каза тогава Ерио, — на нея виждам само една страна, която би могла да бъде за нас необходим противовес и която в случай на война е в състояние да създаде втори фронт. Това е Съветският съюз. Аз говоря и пиша за това от двайсет и втора година. На мен гледат като на комунист или безумец. Но даже царят при целия си деспотизъм на времето отиде на съюз с Френската република. Нима нашата буржоазия ще се окаже по-малко умна?

— Всичко това е много хубаво — отвърна Лавал. — Тези разговори за съюз с Москва, за Обществото на народите, колективната сигурност. Но как можете да разчитате на мир в Европа, ако ние не се разберем първо с тях?

И той посочи с пръст голямото кафяво петно в центъра на Европа. Съюз с Германия и Италия — ето какво искаше да спечели Лавал. При това той разсъждаваше по следния начин: „Човекът, който успее на всяка цена да осигури мир, ще бъде велик. Ако аз успея да се споразумея с Берлин и Рим, няма от какво да се страхувам. Могат да възникнат препятствия от страна на съюзниците от Изтока и на Балканите, както и от страна на умните дипломати и левите дейци във Франция. Какво пък, аз съм по-хитър от тях.“

Веднъж румънският министър на външните работи Титулеску бе казал: — На Франция — този великолепен чистокръвен кон — вместо отличен жокей, какъвто заслужава, са й дали този отвратителен коняр — Пиер Лавал.

Лавал смяташе Лондонското комюнике, публикувано преди десет дена, за свой успех, постигнат съвместно с Англия. В него Англия и Франция изразиха готовност да отменят военните клаузи на Версайския договор в замяна на сключване с Германия въздушна конвенция и споразумение за равнището на въоръженията. В Берлин бяха във възторг — Лондон и Париж задоволяваха едно след друго исканията на Хитлер. Сега Германия бе свободна от забраната да създава военна авиация.

Тогава в Лондон Макдоналд и Саймън посъветваха френския премиер Фланден и Лавал да се откажат от идеята за Източен пакт. „Превърнете го в някакво споразумение от консултативен характер“ — казваха те. На тях не им допадаше също и възможността за сключване на договор за взаимопомощ между СССР и Франция. Лавал бе принуден да маневрира. Трябваше да се съобразява с общественото мнение в своята страна. Той можеше само да се опита да лиши договора от съдържание, но действията на съветската дипломация му връзваха ръцете и не му позволяваха да извърши това. Действията на Москва го бяха раздразнили и това раздразнение се изливаше в неприязън към съветския полпред в Париж Владимир Петрович Потьомкин.

… Като си остави палтото и цилиндъра долу, съпроводен от чиновник на Ке д’Орсе (така се нарича Министерството на външните работи по името на крайбрежната улица, на която бе разположено то), Потьомкин се заизкачва по стълбите на втория етаж към кабинета на Лавал. Едър, импозантен, с късо подстригани мустаци, с побеляла, сресана назад коса, с пенсне, Потьомкин, както винаги, външно беше невъзмутим. Син на земски лекар, потомствен дворянин, випускник на Московския университет, преподавател в Екатерининския институт, историк и публицист, горещо приел революцията, след Октомври той бе член на Държавната комисия по просветата. По време на гражданската война стана началник на политотдела на Южния фронт, а след завършването й — завеждащ губернския отдел „Народно образование“ в Одеса. Преди да навърши петдесетте, него, болшевика от деветнайста година, партията изпрати на дипломатическа работа. Това стана през 1922 година. През следващите дванайсет години Потьомкин пътува много по света: като член на Репатриационната комисия във Франция, председател на Репатриационната комисия в Турция, генерален консул в Истанбул, съветник в пълномощното представителство в Турция, полпред в Гърция, след това в Италия, и от декември миналата година — в Париж.

Потьомкин си бе изработил такава самодисциплина, така умееше да си разпределя времето, че то му стигаше не само за текущата работа, но и за писането на научен труд в областта на общата история.

Срещите с Лавал през последните дни му бяха необходими, но трудни и неприятни. Министърът предизвикваше у него антипатия. Дребен, мургав, с кривогледите си и постоянно шарещи очички Лавал приличаше на ловък конекрадец, който не се възмущава, когато го бият, но винаги е готов тихомълком да нанесе ответен удар.

На 4 февруари, веднага след посещението на Фланден и Лавал в Лондон, Потьомкин получи телеграма от Народния комисариат на външните работи:

„Ако се съди по комюникето за лондонските преговори, може да се стигне по-скоро до песимистични изводи. Главното е намаляването на заинтересоваността към Източния пакт на Англия и на Франция. При срещата с Лавал поискайте допълнителна информация и ако е възможно, запознаване с протоколите и другите документи, подписани в Лондон.“

— Господин министър — започна Потьомкин, когато седнаха край масата, — по време на последната ни среща на домашната закуска у Вас обстановката не предразполагаше към подробен разговор. Тогава Вие казахте само, че Франция няма да оказва натиск върху Англия и Германия по въпроса за Източния пакт…

— О, да, това нямаше да бъде изискано — отвърна Лавал.

— … и че Източният пакт по принцип не е първостепенна задача. Има ли някакви промени след преговорите в Лондон?

— В Лондон ние изработихме широк план за действия, включващ и Източния пакт.

— Но ние разглеждаме Източния пакт като самостоятелна акция. Ако Германия се отказва от участие в пакта, трябва да се помисли какво да се прави по-нататък. Доколкото разбирам, в Лондон Англия и Франция са си присвоили правото самостоятелно да отменят военните клаузи на Версайския договор и са набелязали, както разказват сега, цяла програма за умиротворяване на Германия.

— Аз не мога да отстраня Англия, господин Потьомкин. Що се отнася до съдбата на Източния пакт, не виждам никакви перспективи за него без Германия и Полша. Може би те ще се съгласят да участвуват в него, ако ние заменим задълженията за взаимна помощ със задължения за ненападение и взаимни консултации?

— Господин министър, това означава отстъпление от предишната позиция на Франция. Всички нови схеми са насочени, според нас, към осуетяване на почти готвите регионални пактове. Те не създават нищо ново освен платформа за дълга и безплодна дискусия. Такава дискусия е изгодна само за страните, които се противят на действителното обезпечаване на сигурността в Европа. Повтарям, Вашето предложение е отстъпление от предишната позиция на Франция. Отстъпление в полза на Германия. И, очевидно, под натиска на Англия?

— Не, не, Англия няма нищо общо — бързо отговори Лавал.

— А в същото време Лондон — продължаваше Потьомкин, — според мои сведения, води задкулисни преговори с Берлин за широко споразумение. Ако Франция няма намерение да поддържа сериозен диалог с нас, то и ние не ще се смятаме за обвързани с каквито и да било задължения. И тогава вече ще се окаже, че Франция няма нищо общо.

Лавал бързо пресметна: „Англо-германското споразумение ще извади Франция от играта. Ако отблъснат русите, те могат да сключат споразумение с Берлин. Пак Франция извън играта.“

Потьомкин, сякаш улавяйки мислите на Лавал, каза:

— Струва ми се, че ние трябва да обсъдим въпроса за френско-съветски пакт за взаимопомощ. Сега това е единствената възможна гаранция за мира.

— Трябва ли пактът да се подчинява на процедурата на Обществото на народите? — попита Лавал, като си помисли: „Такъв пакт е хубава карта в сегашната игра с Берлин и Лондон. А след това може да бъде превърнат в къс хартия.“

— Той трябва да съответствува на неговия Устав — отвърна Потьомкин. — Но в случай на внезапно нападение от някоя трета държава страните незабавно ще си окажат помощ една на друга, без да чакат препоръките на Съвета на Обществото.

— Подобен договор няма да се хареса на Англия — каза Лавал.

Потьомкин изхождаше от това, че договорът е гаранция за мира. А Лавал — че договорът е карта в играта.

Те ще се срещат още много пъти, за да изработят проекта на договора, към който Чехословакия ще изрази желание да се присъедини. След поредната среща полпредът ще съобщи в Москва:

„Лавал не смята за загубена надеждата Германия да бъде привлечена към участие в Източния пакт. Аз му доказвах, че неговият оптимизъм е безпочвен и че ние сме се доближили плътно до въпроса за сключване на пакт за взаимопомощ. Тук за пръв път чух от Лавал, че парламентът ще се противопостави на този пакт. Той започна да ме уверява, че вчера са го обсаждали депутати и сенатори, противопоставящи се на споразумение със СССР. Попитах го каква е позицията на самия Лавал. Той се опита да се измъкне, каза, че лично той е за такъв пакт, но че Франция не иска да бъде въвлечена във война, и т.н.“

Съветското правителство ще получи съгласието на Франция с неговия проект за договор, който ще бъде подписан в Париж на 2 май за срок от пет години. На 16 май ще бъде подписан съветско-чехословашки договор за взаимопомощ, в който по настояване на министъра на външните работи на Чехословакия Бенеш ще е включена следната точка: страните ще си окажат помощ една на друга само в случай, че Франция се притече на помощ на жертвата на агресията. С други думи, Бенеш ще постави договора в зависимост от поведението на Париж. Но Париж, както и Бенеш, ще саботира договора. Впоследствие Лавал ще избегне сключването на военна конвенция и по такъв начин съветско-френският договор ще се лиши от конкретно съдържание.

В средата на май той ще посети Москва и ще говори за сътрудничеството. През същите дни Франсоа-Понсе ще издействува да бъде приет от Хитлер и ще му заяви, че Франция всеки момент може да се откаже от пакта със СССР в замяна на споразумение с Германия.

На връщане от Москва Лавал ще се спре във Варшава, за да участвува в погребението на Пилсудски. Той ще се възползва от случая да разясни на полския си колега Бек, че подписването на френско-съветския пакт има за цел не сътрудничество със СССР, а предотвратяването на каквото и да е сближаване между Германия и Съветския съюз. Във Варшава Лавал ще се срещне с Гьоринг. Заключени в една стая на хотел „Европа“, два часа те ще обсъждат плановете за разширяване на френско-германските контакти. След завръщането си в Париж той ще каже на свой приятел:

— Подписах френско-руския пакт, за да имам повече предимства, когато преговарям с Берлин.