Михаил Черноусов
Съветските дипломати съобщават (18)

В условията на приближаващата се военна катастрофа съветското правителство търсеше пътища за установяване на съюзнически връзки със САЩ.

Но американският империализъм бе заинтересован от голяма война зад океана, за да може чрез нея да разреши вътрешните си трудности и да измени съотношението на силите в света в своя полза. САЩ поддържаха политика на „умиротворяване“ и се стремяха да не допуснат създаването на система за колективна сигурност нито в Европа, нито в Далечния Изток. Трояновски съобщи в Москва: „Съдбата на Австрия не предизвиква тук голямо безпокойство. Изолационистите от различни направления, общо взето, са готови да се примирят с всички заграбвания на фашистите, само и само Америка да не започне активно да участвува в международните въпроси, да не се свърже чрез каквото и да било споразумение с Англия и да не се подложи на риска да участвува във война.“ Американската дипломация всячески избягваше сътрудничество със Съветския съюз.

Москва, неделя, 5 юни 1938 година

Американският посланик в Съветския съюз Джоузеф Дейвис бе поканен в Кремъл за четири и половина. Той правеше прощални визити във връзка с окончателното си отпътуване от Москва. Когато му съобщиха от Протоколния отдел на Народния комисариат на външните работи, че срещите са определени за неделя вечерта, Дейвис не се учуди, защото знаеше, че съветските ръководители работят и в почивните дни.

В Москва той прекара година и половина. През август 1936 г. президентът Рузвелт, негов стар приятел, му предложи да смени Булит на поста посланик в СССР. Булит бе назначен в Париж. По това време 60-годишният Дейвис, известен деец с либерални възгледи, имаше богат опит в политическата и дипломатическата работа и здрави връзки във Вашингтон. Той прие охотно предложението на президента: Дейвис разбираше каква роля играе Москва в света и виждаше какво могат да означават добрите отношения между Съветския съюз и Америка в предбуреносната атмосфера. Четири месеца той се готвеше за своето пътуване: изучаваше документите в Държавния департамент, неведнъж се срещаше с Трояновски. Картината, която се разкри пред него тогава, му направи двояко впечатление.

От една страна, икономическото сътрудничество, макар и бавно, все пак се установяваше. На пътя му бе издигната бариера — въпросът за „дълговете на Керенски“. За учудване на Дейвис този въпрос, ако се съди по документите, умишлено се раздухваше във Вашингтон, макар че лично той не го смяташе за съществен. През април 1934 г. Конгресът прие закон, който забраняваше предоставяне на заеми и кредити на страни-длъжници. Адвокатите започнаха да съветват банките да се въздържат от сделки с Амторг. Всичко вървеше към ограничаване на съветско-американската търговия изобщо.

Наистина, забеляза тогава Дейвис, на думи и президентът, и Хъл бяха против това, СССР да се смята за страна, неизпълняваща своите финансови задължения. А на дело… Ясно е, че неговият предшественик Булит твърде успешно е осъществявал онова, за което не говореха гласно във Вашингтон. В разговор с Дейвис веднъж Булит сам отбеляза: с болшевиките пътищата ни са различни.

Преговорите за „дълговете“ бяха прекъснати през януари 1935 г. без каквото и да било решение. Но през юли бе сключено търговско споразумение за една година. Вашингтон не прие съветското предложение за взаимно прилагане режима на най-облагодетелствувана нация, затова споразумението не съответствуваше на реалните възможности на двете страни. И все пак това бе напредък. Така стоеше въпросът с икономическите връзки. Налице бяха стремежът на Москва да установи такива връзки, желанието на американските бизнесмени да търгуват и в същото време — явното и скритото противодействие на това във Вашингтон.

Развитието на политическите отношения в трийсет и шеста година остави у Дейвис същото двояко впечатление. През август 1935 г. Булит връчи в Москва нота, в която Съветският съюз се обвиняваше в нарушаване на договореността по „въпроса за пропагандата“. Повод за това беше проведеният в Москва конгрес на Коминтерна. Тогава Дейвис разбра, че във връзка с наближаването на президентските избори Държавният департамент е извършил това дипломатическо действие под натиска на антисъветски настроени кръгове. Москва отклони протеста, като заяви, че се стреми към по-нататъшното развитие на приятелско сътрудничество между СССР и САЩ, което отговаря на интересите на народите на двете страни и има важно значение за световния мир.

Въпросът за Тихоокеанския пакт оставаше нерешен по вина на Белия дом. По време на назначаването на Дейвис съветско-американските отношения се влошиха. Държавният департамент отзова от Москва генералния консул и цялото генерално консулство, помощника на военноморския аташе, помощника на военновъздушния аташе и съкрати апарата на посолството.

Назначаването на Дейвис бе официално оформено през ноември 1936 г., а след три месеца, през януари 1937 г. , той пристигна в Москва. Като отиваше сега в Кремъл, посланикът мислено правеше равносметка на изминалата година и половина. Политическите връзки между двете страни укрепнаха. Организирани бяха посещения в Америка на съветски държавни и военни дейци, а така също и на учени. През 1937 г. бе извършен първият в историята непрекъснат полет от Москва до САЩ през Северния полюс на Чкалов, Байдуков и Беляков, които бяха посрещнати тържествено на американска земя. От политическа гледна точка голямо значение имаше приятелската визита на ескадра от американски военни кораби във Владивосток в тревожните дни на 1937 г., когато в Далечния Изток отново пламна военният конфликт. Но тясно взаимодействие между двете страни по далекоизточните въпроси не можа да се установи.

Значителна стъпка бе търговският договор, сключен през август миналата година. Страните си предоставиха една на друга режим на най-облагодетелствувана нация в търговията. При това имаше всички шансове договорът да бъде продължаван. Съветският съюз направи в САЩ солидни поръчки; водеха се преговори с най-големите фирми, Амторг разшири дейността си.

Дейвис мислеше за всичко това, отивайки на прощална визита при председателя на Президиума на Върховния съвет на СССР М. И. Калинин, който посрещна посланика на вратата на кабинета си и представи преводача. Когато всички седнаха, усмихвайки се, Калинин каза:

— Доколкото знам, Вие сте назначен за посланик в Белгия. Откровено казано, навярно за Вас там ще бъде и по-спокойно, и по-удобно, отколкото в Москва.

— Господин президент, може би в Брюксел и да бъде по-удобно, но ми беше много приятно да работя тук. Приятно от съзнанието за важността на мисията, която ми се падна. Контактите в Москва бяха много полезни. Един френски философ бе казал: не трябва да мразиш човека, когото не познаваш.

— Не споря с този философ, обаче нас ни мразят, макар и да ни познават. Нашата страна е обкръжена от агресивни и враждебни държави — имам предвид на първо място Германия и Япония.

— Във връзка с отпътуването ми от Москва — каза Дейвис — бих искал да изразя уважението си към господин президента, а също така и да благодаря за вниманието, което ми бе оказано тук. Възхитен съм от огромните успехи, постигнати от вашата страна за кратък период. Аз съм разгледал лично типовите предприятия, практически от всички отрасли на тежката промишленост, големите водни електроцентрали. Това е великолепно!

Двайсет минути разговаряха за пътуванията на Дейвис из страната. Посланикът с учудване откри, че Калинин е добре запознат с работата му по време на Първата световна война като правителствен комисар по наблюдаване дейността на корпорациите и по-късно като председател на Федералната търговска комисия.

Когато разговорът премина към политическите въпроси, Калинин отбеляза:

— Внимателно проучих речта на президента Рузвелт в Чикаго. Бих искал да се надявам, че Съединените щати ще започнат да играят по-активна роля за защита на мира от непослушните членове на световното сдружение, както той се изрази.

„Бих искал — помисли Дейвис, — но дали е така?“

— Перспективите за мир в Европа са лоши — каза Калинин. — Правителството на Чембърлейн упорито провежда политика на „умиротворяване“ и укрепване на Германия. От всички капиталистически страни Англия се отнася най-непримиримо към СССР. Нейната политика е системно насочвана срещу нас. Ако се поровиш и огледаш хубавичко във всички актове против Съветския съюз, ще видиш ръката на Англия. Франция изпада във все по-голяма зависимост от Англия. А укрепването на Германия в последна сметка е насочено срещу нас. Мисля, че господин Чембърлейн не представлява английския народ. Той ще претърпи поражение, когато фашистките диктатори поискат твърде много. Що се отнася до Съветския съюз, то ние ще успеем да се защитим.

— Позволете ми сега, господин Дейвис — каза след пауза Калинин, — да Ви задам няколко въпроса, отнасящи се до съветско-американските отношения.

— Разбира се — Дейвис избърса с кърпичка високото си чело и плешивината, обкръжена с вчесана назад побеляла коса. Той имаше класически гръцки профил, красивото му непроницаемо лице изразяваше само внимание.

— Вие, господин Дейвис, трябва да сте запознат с предстоящите преговори между нашите правителства за построяването на линеен кораб^[1] за нас от американска фирма. Ние не можем да разберем защо този въпрос се натъква на трудности. Готови сме да платим с наличните от 60 до 100 млн. долара както за линеен кораб, построен в Съединените щати, така и за също такъв кораб, построен в СССР със съдействието на американски фирми. Мисля, че това ще даде работа на вашите безработни. Доколкото знам, вашите корабостроителници са натоварени само 60 процента.

— Моето правителство — започна Дейвис — неотдавна пристъпи към осъществяването на обширна програма за корабостроенето, която ще натовари нашите корабостроителници. Освен това има ограничения, налагани от закона. Забранено е строителството на линейни кораби за чужди държави и достъпът до предприятията, които строят такива кораби, ако армията и военноморските сили заявят, че това ще бъде в ущърб на отбраната на Съединените щати.

Дейвис говореше бавно. Това му даваше възможност да обмисля онова, което искаше да каже. А положението бе деликатно. Посланикът сам не можеше да разбере защо във Вашингтон протакат с линейните кораби. Рузвелт, спомни си Дейвис, още есента на миналата година се интересуваше от въпроса за линейните кораби и се отнасяше положително към тази програма. Но неизвестно защо, указания по този въпрос Дейвис нямаше и той трябваше да се престори, че нищо не знае.

— Ние сме запознати с този закон — каза Калинин. — Запознати сме и с вашия закон за неутралитета. Трябва да кажа, че това е странен закон, той не прави разлика между агресор и жертва на агресия. И не прави чест на Америка. Но да се върнем към линейните кораби.

— Известно ми е само в общи линии за преговорите по този въпрос — отговори Дейвис. — Те се планират във Вашингтон. Откровено казано, според съобщенията от столицата ми е трудно да разбера в какво се състои сложността на положението. Но, според мен, неотдавна по този въпрос се появиха признаци на придвижване напред. Мисля, че президентът нищо не знае по този въпрос. А и да знае, поради многото вътрешни проблеми засега той не може да отделя достатъчно внимание на международните въпроси.

— А жалко. Време е — каза Калинин.

Те разговаряха около един час. Отново се обсъждаха „дълговете на Керенски“ и Дейвис се чувствуваше неловко заради подхода на Вашингтон към този въпрос. Калинин разпитваше посланика за Рузвелт, а в заключение каза:

— Запознат съм с работата, извършена от Вас в Съветския съюз. Ние ценим Вашата обективност и честност и много съжаляваме, че напускате своя пост в Москва.

Три години по-късно Дейвис ще възглави създадения при президента Комитет по обединяване дейността на всички организации, занимаващи се с въпросите за помощта на съюзниците по време на войната. Два дена след нападението на Германия срещу Съветския съюз той ще заяви: „Размерите на съпротивата, която Русия ще окаже, ще учудят света.“ Той ще настоява за откриването на втори фронт колкото може по-скоро. През 1943 г. отново ще пристигне в Москва със специално поръчение на президента. Той ще вземе участие в Потсдамската конференция. Дейвис, един от организаторите и почетен председател на Националния съвет за американо-съветска дружба, ще бъде награден с орден „Ленин“ за активна дейност, допринасяща за укрепването на приятелските съветско-американски отношения. Но това ще стане седем години по-късно, през победния май на четирийсет и пета година.

А засега Джоузеф Дейвис ще приключи своите работи в Москва и ще се отправи за Брюксел.