Конкордия Мерел
Един дълъг завой (3)

* * *

Жаклин не запази никакъв спомен от първите часове след смъртта на баща си. Тя спеше непробудно, разсипана от внезапния удар, който я сполетя. Когато излезе от вцепенението, почувствува почти физическа нужда да се отдаде на скръбта си. Но сълзите не успяха да победят волята й за работа — тя беше обещала, трябваше да продължи опитите на баща си.

Една сутрин доктор Дюан, който междувременно бе напуснал дома й, я посети, за да си вземе сбогом. Учтиво я уведоми, че се е настанил в къщата си на „Холънд парк“. Жаклин дори проформа не възрази, само каза:

— Надявам се да не сте забравили, че татко ни натовари заедно да довършим изследванията.

— Винаги можете да разчитате на мен — твърдо отговори Дюан.

— Вероятно ще мога да се справя и сама, но ако не успея, ще ви потърся.

— Аз съм на ваше разположение. Щом имате нужда, повикайте ме!

Докато доктор Дюан говореше, сивите му мрачни очи неотлъчно следяха лицето на момичето. Смутена, Жаклин отвърна глава и каза с нисък глас:

— Благодаря ви, но не смятам, че ще се наложи да ви безпокоя, поне докато преглеждам бележки. Бихме могли да се уговорим за друго — вие да идвате в лабораторията, за да проследявате общия ход на изследванията.

— Бъдете сигурна, че винаги ще ви помагам в случай на нужда — малко смутено отговори той.

Перспективата да се вижда често с доктор Дюан за Жаклин бе повече от непоносима. Затова тя добави:

— Аз ще направя всичко възможно да извърша сама по-голямата част от предварителното класиране. Имам предвид, че сте много зает с вашите работи.

— Ще взема моите вещи още днес — сякаш разбрал намека й, бързо отговори Дюан. — Бихте ли предупредили Мак, че камериерът ми ще има грижата за това? А аз ще дойда след десет дни — допълни, подавайки й ръка.

Жаклин инстинктивно понечи да се отдръпне, но се отказа — разбираше, че е длъжна да отговори на този жест. И ръката на доктор Дюан — тази фина и нервна ръка, която се справяше и с най-деликатните операции — за момент се докосна до треперещата ръка на младото момиче.