Краят на работния ден. Звъни звънец. Служителите се изпаряват от учреждението за нула време. Кабинетът на Калугина е празен. Верочка си грабва шлифера и бърза към вратата.

ОЛГА ПЕТРОВНА (на Новоселцев)

Какво се туткаш?

НОВОСЕЛЦЕВ

Ще поостана малко.

Олга Петровна с пълни мрежи излиза в коридора и се сблъсква със Самохвалов. Той бавно върви към изхода.

ОЛГА ПЕТРОВНА

Добър вечер, Юра! Ако искаш, да се видим утре вечер?

САМОХВАЛОВ

Утре надали… Имам… (Явно лъже.) Утре сме на гости у едни роднини…

ОЛГА ПЕТРОВНА (усмихва се)

А вдругиден?

САМОХВАЛОВ (пак лъже)

Един приятел има рожден ден…

ОЛГА ПЕТРОВНА

А по вдругиден (усмихва се криво) по телевизията има хокей.

САМОХВАЛОВ (зарадвано)

Всъщност ти сама разбираш всичко.

ОЛГА ПЕТРОВНА

Върви, забравих, че имаш важна делова среща!

САМОХВАЛОВ (излиза, без да крие облекчението си) Хайде, до утре!

Олга Петровна също излиза, изгърбена от тежестта на мрежите. Новоселцев остава сам в учреждението. Известно време седи на бюрото си, после става и тръгва към кабинета на Калугина. Вратата е отворена.

НОВОСЕЛЦЕВ

Може ли да вляза, Людмила Прокофиевна?

Няма отговор.

(Надниква в кабинета, той е празен. Сяда на стола на Калугина, прави се на началник. Натиска копчето на уредбата, имитира Калугина.) Верочка, повикайте Новоселцев! (Чака. Продължава да я имитира.) Влезте, другарю Новоселцев! Много се радвам да ви видя! (Имитира себе си.) Вие се радвате да ме видите? Наред ли сте, Людмила Прокофиевна?

В приемната влиза Калугина, заслушва се.

(Пак имитира Калугина.) Другарю Новоселцев, имам много добра идея. Реших да ви назнача за началник-отдел „Лека промишленост“. Какво е вашето мнение?

КАЛУГИНА (спира на прага, включва се в играта в ролята на Новоселцев)

Отрицателно, Людмила Прокофиевна. Аз съм муден и неинициативен.

НОВОСЕЛЦЕВ (подхилва се, продължава играта)

Заповядайте, другарю Новоселцев, седнете!

КАЛУГИНА (също продължава играта)

Казвам се Анатолий Ефремович!

НОВОСЕЛЦЕВ

Ще запомня, другарю Новоселцев. Още повече, че ви смятам за най-трудолюбивия си служител. Работното време е свършило и само вие сте останали в службата.

КАЛУГИНА

Останах, защото критикувахте отчета ми, Людмила Прокофиевна, и сега си оправям грешките.

НОВОСЕЛЦЕВ

Вашата скромност ви прави чест, Анатолий Ефремович. (Отказва се от играта и излиза иззад бюрото.) Защо имате толкова лошо мнение за мен, Людмила Прокофиевна? Аз съм много инициативен и толкова бърз, че просто няма къде повече!

КАЛУГИНА (също се отказва от играта)

Защо не си тръгнахте с всички, Анатолий Ефремович?

НОВОСЕЛЦЕВ

Вие го казахте — заради лошия отчет.

КАЛУГИНА

И затова сте влезли в кабинета ми?

НОВОСЕЛЦЕВ (опитва да се измъкне)

Надявах се, че ще ми помогнете да го оправя.

КАЛУГИНА (разпалено)

Пак лъжете, Анатолий Ефремович! Останали сте, защото ме съжалявате! Днес бях дотолкова неразумна, че се разплаках пред вас, а после, сигурно от слабост, приказвах повече, отколкото трябва… А вие… ми повярвахте. Повярвахте на лъжите ми! Аз си живея отлично, чудесно. Какво значение има личният живот. Аз ръководя голямо учреждение. Всички ме уважават. Някои дори ги е страх от мен. Току-що идвам от министъра, той ме похвали. Не ми трябва нито съчувствието ви, нито покровителството… Хайде вървете си, че децата ви чакат. Чувате ли, тръгвайте!

НОВОСЕЛЦЕВ (тъжно)

Мислех, че днес бяхте истинска, но съм сбъркал, истинска сте сега! (Понечва да излезе.)

Но в този момент влиза Шура.

ШУРА

Никой не го е грижа, че седя и си блъскам главата какво да подарим на Боровских, че да го зарадваме! Видях в оказионния магазин един бронзов кон. Людмила Прокофиевна, пуснете утре Новоселцев, не мога да домъкна коня сама!

Към следващата част или към съдържанието

Емил Брагински, Елдар Рязанов Служебен роман (5) (Комедия в две действия и десет картини)

Метаданни

Данни

Гара за двама

Информация

История

Сваляне / Връзки

Четвърта картина

Емил Брагински, Елдар Рязанов
Служебен роман (5) (Комедия в две действия и десет картини)