Емил Брагински, Елдар Рязанов
Служебен роман (11) (Комедия в две действия и десет картини)

Десета картина

 

САМОХВАЛОВ

Оленка, може ли за момент?

(Не знае откъде да почне.) Как си, Оленка?

 

ОЛГА ПЕТРОВНА (дяволито)

Чудесно! И ти го съобщавам всеки ден в писмена форма.

 

САМОХВАЛОВ (смее се и подхваща с трогателна интонация)

Милата ми, добричката ми, чудесната ми тя!

 

ОЛГА ПЕТРОВНА

Какво ти е, Юра? Наред ли си?

 

САМОХВАЛОВ

Оля, не ми се присмивай! Аз чета писмата ти като поема! Изобщо не съм мислил, че можеш да пишеш така! (Тупа се по джоба.) Винаги са у мен!

 

ОЛГА ПЕТРОВНА (вирва глава)

Не се бой, няма да ти пиша повече… (Усмихва се насила.) Знаеш ли, дай ми писмата. Току-виж си ги загубил или пък ги намери жена ти! (Весело.) Ще ти вдигне скандал!

 

САМОХВАЛОВ (с готовност връща писмата)

Мъчно ми е да се разделя с тях, но в този живот предпазливостта е над всичко. (Махва с ръка на Олга Петровна и тръгва към приемната. След този разговор му е олекнало, настроението му се е подобрило. Влиза в приемната, весело.) Гледам ви, Верочка, и всеки ден ви се радвам. Да бях малко по-млад или да имах друг характер… Ууух! (Влиза в кабинета си.)

 

ВЕРОЧКА (саркастично гледа след него)

Брееех!

 

НОВОСЕЛЦЕВ (иска да я развесели)

Отзарана от шест съм почнал да стържа от вратата зелена боя. Изобщо не ще. Но аз позеленях!

 

ОЛГА ПЕТРОВНА (на Новоселцев)

Утре моят Алексей се връща от Есентуки.

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Много се радвам. Той е прекрасен човек. Поздрави го от мен.

 

ОЛГА ПЕТРОВНА

И аз се радвам. Заповядай с децата в неделя.

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Благодаря. С удоволствие.

 

КАЛУГИНА (на Новоселцев)

Как е котката?

 

НОВОСЕЛЦЕВ (става и се приближава до Калугина)

Казва, че била добре. Имам една идея. Да отидем довечера на театър, а?

 

КАЛУГИНА

Сто години не съм стъпвала в театър. Какво ще гледаме?

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Има ли значение?

 

КАЛУГИНА

Добро утро, Верочка! Харесвам ли ви така?

 

ВЕРОЧКА (пули се невярващо)

Людмила Прокофиевна, страхотно ви отива, дори сте се разхубавили!

 

КАЛУГИНА (смее се)

Отгатнете защо закъснях! Успах се! За пръв път през живота си! Ами прическата ми? (Върти се пред Верочка.)

 

ВЕРОЧКА

Нямам думи!

 

КАЛУГИНА (весело)

И аз така мисля! (Сяда до Верочка.) Как вървят нещата със Сеня?

 

ВЕРОЧКА (учудено)

Вие откъде знаете?

 

КАЛУГИНА

Така викате по телефона, че всичко се чува в кабинета ми.

 

ВЕРОЧКА (изобщо не се смущава)

Вчера ме запозна с техните.

 

КАЛУГИНА

Това е много важно. Значи има сериозни намерения. (Става.) Не ми се ще, обаче трябва да отивам да ръководя!

 

САМОХВАЛОВ

Днес изглеждате прекрасно, Людмила Прокофиевна!

 

КАЛУГИНА (предизвикателно)

Вече винаги ще изглеждам така! (Влиза в кабинета си.)

 

САМОХВАЛОВ (на Верочка)

Верочка, вие обикновено знаете всичко… Какво става с Людмила Прокофиевна?

 

ВЕРОЧКА

Не сте ли чули? Те с Новоселцев… Вече всички знаят.

 

САМОХВАЛОВ (с неприятна усмивка)

Служебен роман значи. (Спира за миг. После решително влиза при Калугина.)

 

КАЛУГИНА (весело)

Какво ново, Юрий Григориевич?

 

САМОХВАЛОВ (многозначително)

Колегите обсъждат само една новина…

 

КАЛУГИНА (безгрижно)

Каква?

 

САМОХВАЛОВ (уж се колебае)

Всъщност по-добре да не ви казвам… Макар че… така и така ще разберете…

 

КАЛУГИНА

Продължавайте, продължавайте…

 

САМОХВАЛОВ

С една дума… как да го наречем… носят се слухове, че Новоселцев ви ухажвал…

 

КАЛУГИНА (гордо)

Вярно е! И какво?

 

САМОХВАЛОВ

Не, нищо. Но това ви компрометира.

 

КАЛУГИНА (смее се)

Репутацията ми е толкова безупречна, че е крайно време някой да ме компрометира.

 

САМОХВАЛОВ (лукаво)

Вие не знаете всичко… трябва да ви предупредя… Помните ли, когато бяхте вкъщи? Той точно тогава реши да ви сваля, както сам се изрази… за да го назначите началник на отдела. Не искам да го очерня… той ще се справи, способен е, можем да го разберем. И заплатата е доста по-голяма, пък и честолюбието… (Нанася последния си удар.) Може да ви се стори, че съм измислил тези неща, за да му отмъстя, но ето някои подробности, които мога да знам само от него… Например как сте си говорили за гъби…

Моля да ме извините. (Тихо излиза и се скрива в кабинета си.)

 

КАЛУГИНА

Вера, елате тук! Вземете си бележника!

Ще ви диктувам заповед. Пишете! Да се назначи за началник на отдел „Лека промишленост“ със заплата според щатното разписание. Директор — Калугина.

 

ВЕРОЧКА

Извинете, но не ми казахте кой да се назначи!

 

КАЛУГИНА

Така ли? (Бавно.) Анатолий Ефремович Новоселцев.

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Ето ме и мен!

 

КАЛУГИНА (сухо)

Седнете, другарю Новоселцев!

 

НОВОСЕЛЦЕВ (объркан, сяда на ръба на стола)

Взех билети, само че не за театър, а за цирк. Обичате ли да ходите на цирк? Аз много обичам.

 

КАЛУГИНА

Другарю Новоселцев, искам да ви поздравя! Дълго подбирах подходяща кандидатура… Вие сте решителен, начетен, енергичен… (подчертано) предприемчив, и то много предприемчив. С две думи, вече подписах заповедта ви за началник-отдел.

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Защо? Какво съм ви направил?

 

КАЛУГИНА

Отказвате ли се?

 

НОВОСЕЛЦЕВ (нажалено)

Какво е станало, докато ходих за билетите?

 

КАЛУГИНА

Станало е много по-рано. И аз съм възхитена от вашата изобретателност…

 

НОВОСЕЛЦЕВ (съвсем нещастно)

Нищо не съм изобретявал…

 

КАЛУГИНА (вече няма сили да се сдържа)

Не бъдете толкова скромен! Да ме свалите, за да ви назнача…

 

НОВОСЕЛЦЕВ (убито)

Знаех си аз, че ще свърши лошо. Нямах право да почна да ви ухажвам заради кариерата си. Но тогава не знаех, че ще се влюбя във вас! Не можете да си представите колко далеко бях от това!

 

КАЛУГИНА

Вие сте страшен човек, Новоселцев!

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Аз?

 

КАЛУГИНА

Вие! Вие! Нищо не може да оправдае поведението ви. И според мен вие дори не разбирате, че сте постъпили отвратително.

 

НОВОСЕЛЦЕВ (много тихо)

Но аз имам смекчаващи вината обстоятелства — обичам ви…

 

КАЛУГИНА

Не ви вярвам!

 

НОВОСЕЛЦЕВ (сеща се)

Но вярвате на Самохвалов…

 

КАЛУГИНА

Вървете да работите! Имате нова, интересна работа. Ще ви трябват много сили. Нали желанието ви се изпълни.

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Ами циркът?

 

КАЛУГИНА

Цирковете бяха дотук!

 

НОВОСЕЛЦЕВ (от вратата)

А може би…

 

КАЛУГИНА

Не.

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Тогава се отказвам от длъжността, много скъпо ми излиза!

 

КАЛУГИНА

Пак лъжете!

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Сега не ми е до лъжи.

 

КАЛУГИНА

Подобни нюанси вече не ме интересуват.

 

ВЕРОЧКА (по телефона)

Альона, аз съм! Трябваше снощи да дойдеш у Наташка Егорова! Там едно момче свиреше на китара… страхотен беше!… После дойде да ме изпрати. Не, Сеня още се котира, аз го обичам. Но аз ли трябва да му направя предложение? Толкова е нерешителен, че току-виж, без да разбера, съм се омъжила за друг… (Затваря телефона.)

 

НОВОСЕЛЦЕВ (на Верочка)

Ако обичате… предайте на Людмила Прокофиевна молбата ми… (Излиза в коридора и буквално се сблъсква със Самохвалов. Отминава, без да го поздрави.)

 

САМОХВАЛОВ (с неприятна усмивка)

Защо не ме поздравяваш, Толя?

 

НОВОСЕЛЦЕВ (спира)

Щом настоявате, добър ден, Юрий Григориевич!

 

САМОХВАЛОВ

Толя, трябва да се разберем.

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Мисля, че всичко е съвсем ясно.

 

САМОХВАЛОВ

Ще ти кажа откровено, макар че не ми е леко, ти си свестен човек! Уважавам те! Заслужавах си го.

 

НОВОСЕЛЦЕВ (иронично)

Далеко ще стигнеш ти, Юра!

 

САМОХВАЛОВ

Не се подигравай! Дай си лапата! (Подава му ръка.)

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Само за едно нещо се презирам — че съм много добър! (Стиска ръката на Самохвалов.)

 

САМОХВАЛОВ

И ти не си толкова прост, колкото изглеждаш. Възхищавам се от начина, по който стана началник-отдел!

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Нали съм твой човек?

 

САМОХВАЛОВ

Беше до днес!

 

ВЕРОЧКА

Новоселцев подаде молба за напускане. (Подава листа на Калугина.)

 

ОЛГА ПЕТРОВНА

Наистина ли си решил да напуснеш?

 

НОВОСЕЛЦЕВ (явно лъже)

Разбираш ли, намерих си друга работа… съвсем до нас… заплатата е по-голяма… И най-важното, работата е по-мащабна…

 

ОЛГА ПЕТРОВНА

Мислиш, че нищо не разбирам, нали? Напускаш заради нея!…

 

КАЛУГИНА (на Верочка)

Извикайте Новоселцев!

 

ВЕРОЧКА

Анатолий Ефремович, вика ви Людмила Прокофиевна!

 

КАЛУГИНА

Видях молбата ви, другарю Новоселцев! (Къса я на парчета.)

 

НОВОСЕЛЦЕВ (прекосява кабинета, взима един лист от бюрото, вади от джоба си писалка и сяда да пише.)

Ей сега ще я напиша пак!

 

КАЛУГИНА

Новата ви молба ще има същата участ.

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Аз пък ще напиша трета!

 

КАЛУГИНА

И аз пак ще я скъсам!

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Въпреки всичко напускам. Не искам и няма да работя с началник като вас!

 

КАЛУГИНА

Ще работите, другарю Новоселцев! Не ви освобождавам — вие сте незаменим работник!

 

НОВОСЕЛЦЕВ

В нашата страна няма незаменими хора. Ще си намерите друг, порядъчен, честен, никога да не лъже!

 

КАЛУГИНА

И вие ще си намерите някоя по-хубавка и по-млада началничка!

 

НОВОСЕЛЦЕВ (кипва)

Ще си намеря, разбира се! Сега това не е проблем!

 

КАЛУГИНА (възмутено)

Вие всеки път нахълтвате само за да ме оскърбите!

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Изобщо не нахълтвам. Вие сте тази, която постоянно ме вика и не ме оставя да работя!

 

КАЛУГИНА

Махайте се тогава оттук, никой не ви държи насила!

 

НОВОСЕЛЦЕВ Напротив, точно насила. Лично вие, другарко Калугина! Не ми подписвате молбата. Не мога да си взема обходен лист.

 

КАЛУГИНА (стиска зъби)

Дайте молбата. Ще я подпиша!

Пишете, пишете! С удоволствие ще се отърва от вас!

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Написах я вече! (Дава й молбата.)

 

КАЛУГИНА

Надявам се, че няма да понесете материални загуби и ще използвате билетите за цирка.

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Не се безпокойте, ще им взема парите двойно.

 

КАЛУГИНА (чете молбата)

Не е съставена правилно. Не посочвате причина за напускането си. Първата ревизия ще забележи, че съм освободила ценен служител без никакви основания! (Къса молбата.)

 

НОВОСЕЛЦЕВ (вбесен)

Много добре, обаче аз няма да отстъпя! (Взима нов лист, пише.)

 

КАЛУГИНА

Много бавно пишете! Омръзна ми да ви чакам! Знаете ли колко работа имам!?

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Готов съм. (Подава й молбата.)

 

КАЛУГИНА (чете молбата и пребледнява)

Значи напускате… защото… (чете на глас) „Директорът на нашето учреждение другарката Калугина е деребей!“

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Точно така!

 

КАЛУГИНА (тихо)

Колко мил, възпитан, внимателен и сърдечен човек си ти!

 

НОВОСЕЛЦЕВ (също тихо)

Престани вече да ми се подиграваш.

 

КАЛУГИНА

Колко красиво и оригинално ухажваш! Ти си истински съвременен мъж!

 

НОВОСЕЛЦЕВ (яростно)

Как смееш да ме наричаш така!? (Става, блъска стола.)

 

КАЛУГИНА

Колко си нежен и обаятелен!

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Мислиш, че като си директорка, всичко ти е позволено, нали? Че можеш да тъпчеш и да нагрубяваш хората! Дропла!

И се биеш на всичкото отгоре!

 

КАЛУГИНА

Никога няма да ти го простя! Мразя те! Ще те убия!

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Няма да се оставя да ме биеш, няма да се оставя да ме убиваш! (Целува я.)

 

КАЛУГИНА (смутено)

Какво искате? Защо вечно влизате, без да чукате?

 

ШУРА (смаяна от видяното)

Събирам по една рубла! Ала Федосеевна родила.

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Цените пак скачат! Когато роди Маша Селезньова, събирахте само по петдесет копейки!

 

ШУРА

Ама Федосеевна има близнаци! Дайте парите и се разпишете!

 

КАЛУГИНА (дава пари)

Другарю Новоселцев, хайде най-после вървете да ръководите отдела си!

 

НОВОСЕЛЦЕВ (дава пари)

Не мога да стана началник-отдел. Всички ще приказват, че издигаш мъжа си!

 

ШУРА (моментално схваща ситуацията)

Дайте ми по още петдесет копейки!

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Те пък за какво?

 

ШУРА

За сватбен подарък от колектива!

 

КАЛУГИНА (не се досеща веднага)

На кого?

 

ШУРА

Как на кого? На вас двамата! Дайте ми пари и се разпишете!