Емил Брагински, Елдар Рязанов
Служебен роман (3) (Комедия в две действия и десет картини)

Втора картина

 

КАЛУГИНА

У вас е много приятно, съпругата ви е много симпатична.

 

САМОХВАЛОВ

Тук вкусовете ни съвпадат.

 

КАЛУГИНА (сяда)

Надявам се, че ще съвпаднат и в работата ни.

 

САМОХВАЛОВ

Аз мисля, че главният ни враг е инерцията. Инерцията на парадността, на хвалбите. Има я у всекиго от нас. Винаги искаме да изглеждаме триумфатори. И затова често пренебрегваме недостатъците. Просто не ги включваме в победните си отчети.

 

КАЛУГИНА

Ами как да се борим с недостатъците, щом ние с вас първи ги премълчаваме?

Вървете при гостите, Юрий Григориевич, сигурно ви чакат.

 

САМОХВАЛОВ

Как ще ви оставя сама?

 

КАЛУГИНА

Ще си почина малко, ще разгледам списанията. Шумът ме изморява. Не се притеснявайте за мен…

 

САМОХВАЛОВ

Толя, моментът е много удобен. Людмила Прокофиевна е сама оттатък, почива си.

 

НОВОСЕЛЦЕВ (бързо)

Да си почива, няма да й преча!

 

САМОХВАЛОВ

Не ставай глупак! (Пъха една табла в ръцете му, слага две чаши.) Върви й поднеси един коктейл!

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Ти си домакин, ти й поднеси.

 

САМОХВАЛОВ (почти шепне)

Знам, че е грозна, направо е за бостанско плашило, но ти не я гледай, гледай си някъде настрани!

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Няма смисъл. Тя изобщо няма да ме назначи! ̀(Държи таблата, стои с обречен вид пред вратата за съседната стая, колебае се.)

 

САМОХВАЛОВ (на влязлата Олга Петровна)

Как сме Оленка?

 

ОЛГА ПЕТРОВНА

Добре си се подредил, Юрка!

 

САМОХВАЛОВ (като възпитан домакин)

Опитай тази салата!

 

ОЛГА ПЕТРОВНА

Вече я опитах. (Шегува се.) Аз я правя по-хубаво от жена ти!

 

САМОХВАЛОВ (с усмивка)

Характерът ти си е останал същият!

 

ОЛГА ПЕТРОВНА

Значи помниш все пак какъв ми е характерът?

 

САМОХВАЛОВ (галантно)

Аз помня всичко!

 

НОВОСЕЛЦЕВ (държи се, сякаш е в директорския кабинет)

Може ли да вляза, Людмила Прокофиевна?

 

КАЛУГИНА

Влезте, другарю Новоселцев!

Заповядайте, седнете!

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Благодаря! (Сяда с таблата в ръце, мълчи.)

 

КАЛУГИНА

По какъв въпрос идвате?

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Ах, да. Моля, заповядайте един коктейл!

 

КАЛУГИНА (с упрек)

Другарю Новоселцев, аз съм въздържателка!

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Аз също.

 

КАЛУГИНА

Защо ги носите тогава?

 

НОВОСЕЛЦЕВ (с готовност)

Сбърках. (Пауза. Изведнъж намира тема за разговор.) Знаете ли, вие бяхте права, Людмила Прокофиевна. Сега преработвам отчета си, става много по-добър.

 

КАЛУГИНА

Много се радвам да чуя това, другарю Новоселцев!

 

НОВОСЕЛЦЕВ (мъчително търси още теми за разговор. След дълга пауза)

Обичате ли да ходите за гъби?

 

КАЛУГИНА

Какво?

 

НОВОСЕЛЦЕВ (тихо)

Да ходите за гъби… Нали знаете, масловки, манатарки, пънчушки…

 

КАЛУГИНА

Не, тези неща не ме интересуват.

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Искрено ви съчувствам, Людмила Прокофиевна. Гъбарството е много интересно. Пънчушките например растат по пъновете. Ако откриете хубаво място, можете да напълните цяла кошница. Манатарките по̀ не се намират. Понякога растат под борчетата, друг път под брезичките. Ако се случи сушаво лято, гъбите никнат в ниското, дето е по-влажно.

 

КАЛУГИНА

Вие сте били голям гъбар, другарю Новоселцев.

 

НОВОСЕЛЦЕВ (тъжно)

Казвам се Анатолий Ефремович.

 

КАЛУГИНА

Ще запомня, другарю Новоселцев!

Имате ли други въпроси?

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Не.

 

КАЛУГИНА

Свободен сте.

 

НОВОСЕЛЦЕВ (става, таблата е още в ръцете му)

Довиждане!

 

КАЛУГИНА

Всичко хубаво, другарю Новоселцев.

 

САМОХВАЛОВ

Какво стана? Защо не я почерпи?

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Тя е въздържателка.

 

САМОХВАЛОВ (интересно му е)

Какво правихте? За какво си говорихте?

 

НОВОСЕЛЦЕВ

За гъби!

 

САМОХВАЛОВ (учудено)

Защо за гъби?

 

НОВОСЕЛЦЕВ

А за какво, за змии ли? Разбираш ли, Юра, опитах се да я ухажвам, но нищо не става. За последен път съм ухажвал жена си… да, преди двайсет години, и май съм отвикнал.

 

САМОХВАЛОВ (проявява досетливост)

А Людмила Прокофиевна забеляза ли, че я ухажваш?

 

НОВОСЕЛЦЕВ (замислено)

Боя се, че не…

 

САМОХВАЛОВ

Искаш цял живот да си останеш старши икономист, така ли?

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Не. Но не може ли да измислим нещо друго, да не я ухажвам? Като останем насаме, краката ми се подкосяват.

 

САМОХВАЛОВ

Ами не стой прав, седни.

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Не знам какво да говоря.

 

САМОХВАЛОВ

Нещо интелектуално. Тя е от тия, дето им сече пипето.

 

НОВОСЕЛЦЕВ (зарадван)

Интелектуално ли? Това ми е по-лесно, мога да опитам. (Сяда.) Само да похапна (слага си храна), да събера сили, и тръгвам да правя кариера…

 

ОЛГА ПЕТРОВНА (приближава се до Самохвалов)

Юрий Григориевич, няма ли да ме поканите на танц?

 

САМОХВАЛОВ

Каня ви, Олга Петровна!

 

ОЛГА ПЕТРОВНА Да, след като ви се натрапих.

Помниш ли като избягахме от лекцията по финансово право и ходихме в кафе-сладкарницата? Беше много ларж, докато поръчваше, а после не ти стигнаха парите. (Смее се.)

 

САМОХВАЛОВ (също се смее)

Разбира се, че помня! Виж какво, искам да те питам нещо. Този Бубликов, началникът на отдел „Обществено хранене“, що за човек е?

 

ОЛГА ПЕТРОВНА (пренебрежително)

Кариерист! (Игриво.) Слушай, да не би жена ти да ревнува?

 

САМОХВАЛОВ (неестествено)

За кое?

 

ОЛГА ПЕТРОВНА

Заради мен!

 

САМОХВАЛОВ

Заради теб? (Преувеличено.) Разбира се!

 

ОЛГА ПЕТРОВНА (доволна от отговора, взима го на сериозно)

Ами помниш ли как ходихме в Кунцево да се целуваме? Сега на мястото на гарата има блокове!

 

САМОХВАЛОВ

Разбира се, че помня. Ами Боровских от отдел „Местна промишленост“? Какво представлява всъщност?

 

ОЛГА ПЕТРОВНА

Той е бомба! Знаеш ли, Юра, сега, като танцуваме, ми се струва, че тези осемнайсет години изобщо не ги е имало…

 

НОВОСЕЛЦЕВ (най-после е добил кураж, на Самохвалов)

Тръгвам!

 

САМОХВАЛОВ (на Новоселцев)

И повече интелект!

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Извинете, Людмила Прокофиевна, пак съм аз!

 

КАЛУГИНА

Нали си взехме довиждане, другарю Новоселцев!

 

НОВОСЕЛЦЕВ (плахо)

Тогава може би да си кажем „добър вечер“? Добър вечер, Людмила Прокофиевна!

 

КАЛУГИНА (лекичко се усмихва)

Добър вечер!

 

НОВОСЕЛЦЕВ (по-смело)

Благодаря! Сигурно ви е скучно, Людмила Прокофиевна.

 

КАЛУГИНА

Свикнала съм сама, затова никога не скучая, другарю Новоселцев.

 

НОВОСЕЛЦЕВ (въздиша)

Тогава по-добре да си вървя.

 

КАЛУГИНА (милостиво)

Не ми пречите!

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Много благодаря! (Сяда.)

 

ОЛГА ПЕТРОВНА

Юра, ела при мен!

 

САМОХВАЛОВ

Не мога. Имам гости.

 

ОЛГА ПЕТРОВНА

А аз? Не съм ли ти гостенка? Седни.

(Кокетно.) Не трябваше да ме каниш, Юра. Всичко у мен се пробуди отново!

 

САМОХВАЛОВ (любезно)

И у мен. Но трябва да се владеем.

 

ОЛГА ПЕТРОВНА

Ти винаги си бил по-благоразумният от двама ни. В неделя има екскурзия с автобуси до Владимир и Суздал. Искаш ли да се запишем?

 

САМОХВАЛОВ (уклончиво)

Кой знае докъде ще стигнем с тия автобуси!

 

ОЛГА ПЕТРОВНА (палаво)

А така обичахме екскурзиите… Хайде като едно време, а?

 

САМОХВАЛОВ

Вече сме в такава възраст, че е опасно да будим спомените.

 

НОВОСЕЛЦЕВ (мисли на глас)

За какво да си поприказваме, Людмила Прокофиевна? Говорихме за отчета, гъбите не ви интересуват… Ами какво ви е мнението за поезията?

 

КАЛУГИНА (с усмивка)

Положително.

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Чудесно. Да поговорим за поезията. На млади години пишех стихове. А вие?

 

КАЛУГИНА

Не съм имала такива способности.

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Аз също. Сега ще ви кажа едно стихотворение и ще се убедите.

 

КАЛУГИНА (с надежда)

Недейте.

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Много искам да ви направя добро впечатление. (Рецитира.)

Аз дойдох да ти обадя,

че зората е изгряла,

че зеленината млада

е под нея заблестяла;

че в сърцето ми омая

и веселие живее

и че песен, без да зная

за какво, в сърцето зрее.^[1]

КАЛУГИНА

Не можете да ме измамите. Това не е ваше, това е от Фет.

 

НОВОСЕЛЦЕВ (искрено)

Никога не съм мислил, че разбирате от поезия!

 

КАЛУГИНА

Стихотворението е хубаво, но вие го казахте лошо.

 

НОВОСЕЛЦЕВ (обидено)

Може и да сте права. Обаче всичките ми приятели казват, че рецитирам без грешка.

 

КАЛУГИНА

Подмазват ви се. Рецитирате отвратително.

 

НОВОСЕЛЦЕВ (предизвикателно)

А музика обичате ли?

 

КАЛУГИНА (уплашено)

Надявам се, че не мислите да пеете?

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Защо не? Приятелите ми казват, че имам приятен глас.

 

КАЛУГИНА (осенена от догадка)

Вие да не сте пили?

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Не, моля ви се! Като пия, буйствам. Затова никога не пия. (Мисли.) Какво да ви изпея сега?

 

КАЛУГИНА

Недейте, няма нужда. Ще чакате да ви похваля, пък аз винаги казвам истината.

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Значи предварително сте сигурна, че не мога и да пея?

 

КАЛУГИНА

Ставате досаден, другарю Новоселцев.

 

НОВОСЕЛЦЕВ (вече нищо не може да го спре) Сега ще ви изпея нещо и веднага ще се ободрите! Аха… Сетих се… (Пее.)

Сред балния блясък случайно,

сред шумните светски тълпи

видях те, любима, но тайна

забулваше твоите черти.

И взорът ти беше печален…

 

КАЛУГИНА (прекъсва го)

Да не сте полудели?

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Значи не ви харесва и как пея. Нищо не ви харесва! Не може да ви се угоди! (Когато кипнат, стеснителните хора нямат мярка.) Но аз все пак ще опитам. Сега ще ви танцувам!

 

КАЛУГИНА (решително)

Прекратете това безобразие, другарю Новоселцев!

 

НОВОСЕЛЦЕВ (вбесен)

Сигурно не сте любителка на съвременните танци. Ще ви изиграя народния танц „Циганчице“! Ще ми пригласяте ли? Впрочем не, вие няма да го направите! (Пее и танцува.)

 

КАЛУГИНА (вика)

Веднага ме пуснете! Заповядвам ви да спрете!

Юрий Григориевич, озаптете този хулиган.

 

САМОХВАЛОВ (объркано)

Толя, чакай… Защо танцуваш?

 

НОВОСЕЛЦЕВ (спира, диша тежко)

На вас, другарко Калугина, не ви харесва нито как рецитирам, нито как пея, нито как танцувам! Защото сте студен човек! Вие сте бездушна, коравосърдечна, студена, суха…

 

САМОХВАЛОВ

Толя, млъквай веднага!

 

НОВОСЕЛЦЕВ (отблъсква го)

Ти мълчи, никой не те пита!

 

КАЛУГИНА

Оставете го, нека се изкаже!

 

НОВОСЕЛЦЕВ (разпалено) У вас няма нищо човешко, вие вместо сърце имате цифри и отчети!

 

ОЛГА ПЕТРОВНА

Толя!

 

САМОХВАЛОВ (ядосано) Толя, излез!

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Ей сега, само да й кажа всичко!

 

КАЛУГИНА

Юрий Григориевич, оставете другаря да си довърши!

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Можете да ме уволните, обаче аз съм доволен, че ви казах всичко в очите!

 

КАЛУГИНА (с учудващо самообладание)

Благодаря ви за чудесната вечер, Юрий Григориевич!

 

САМОХВАЛОВ (смазан е, на всички им е жал за него)

Знаете ли… Той не е лош човек… може би просто е пийнал повечко. Случва се…

 

КАЛУГИНА

Всичко беше прекрасно. За мен беше истинско удоволствие. Довиждане, другарко Рижова!

 

ОЛГА ПЕТРОВНА (шепне)

Довиждане.

 

КАЛУГИНА

Довиждане… (Пауза.) Анатолий Ефремович!

 

НОВОСЕЛЦЕВ (опомня се)

Извинете ме, Людмила Прокофиевна, май прекалих. (Отчаян е.) Може ли да ви изпратя?

 

КАЛУГИНА

Не, няма смисъл! (Тръгва към вратата.)

 

САМОХВАЛОВ (изпраща я)

Не се сърдете… Не му обръщайте внимание на глупостите…

 

КАЛУГИНА

Не, защо? Винаги е интересно да разбереш какво мислят за тебе подчинените ти.