Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Служебный роман, 1971 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Иван Тотоманов, 1988 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2017 г.)
Издание:
Автор: Емил Брагински, Елдар Рязанов
Заглавие: Гара за двама
Преводач: Иван Тотоманов
Година на превод: 1988
Език, от който е преведено: руски
Издание: първо
Издател: „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1988
Тип: сборник
Националност: руска
Печатница: ДП „Димитър Найденов“
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2476
История
- — Добавяне
Девета картина
Апартаментът на Калугина. Маса за двама. Стаята е празна. На вратата се звъни.
ГЛАСЪТ НА КАЛУГИНА
Влезте, отворено е!
Влиза Новоселцев, носи кутия бонбони. Оглежда се, личи, че идва за пръв път.
Вие ли сте, Анатолий Ефремович?
НОВОСЕЛЦЕВ
Аз съм!
ГЛАСЪТ НА КАЛУГИНА
Събличайте се и влизайте в стаята, ей сега идвам!
Новоселцев сваля палтото си, закача го, влиза в стаята.
Седнете, ей сега идвам!
НОВОСЕЛЦЕВ
Не се притеснявайте, Людмила Прокофиевна!
ГЛАСЪТ НА КАЛУГИНА
Чувствайте се като у дома си. Идвам вече.
И наистина след няколко секунди вратата се отваря и на прага застава Калугина.
Новоселцев, успял вече да седне, скача и замръзва. Направо не може да познае Людмила Прокофиевна. Уроците на Верочка не са отишли напразно. Калугина се е фризирала в моден салон, носи рокля с пайети и обувки с токчета, леко разширени надолу. Чувства се неудобно и макар че явно се е разхубавила, това неудобство и новите дрехи, с които не е свикнала, я правят да изглежда малко нелепо.
КАЛУГИНА
Защо мълчите? Не ми ли отива? Не трябваше да се обличам така, нали? Нали изглеждам смешна? Кажете нещо де! Ако е безвкусно, мога да се преоблека. Естествено, не знам как се носят тези неща… И прическата ми е ужасна, нали?
НОВОСЕЛЦЕВ (най-после проговаря)
Людмила Прокофиевна, вие сте красавица!
КАЛУГИНА (смутена)
Наистина ли ви харесва?
НОВОСЕЛЦЕВ (искрено)
Много!
КАЛУГИНА (още се смущава, пристъпва към масата)
Сядайте, Анатолий Ефремович, сега ще вечеряме!
НОВОСЕЛЦЕВ (също смутен)
Много благодаря… (Сяда.) Мога ли да ви налея вино?
КАЛУГИНА
Може. Много благодаря…
НОВОСЕЛЦЕВ (налива вино)
За какво ще пием?… (Измисля.) За здравето на всички по света!
КАЛУГИНА
Чудесен тост!
Пият.
Опитайте тази риба, много е вкусна.
НОВОСЕЛЦЕВ
Много благодаря.
КАЛУГИНА
Опитайте и от салатата!
НОВОСЕЛЦЕВ
Много благодаря. Мога ли да ви сервирам?
КАЛУГИНА
Много благодаря.
НОВОСЕЛЦЕВ
Риба?
КАЛУГИНА
Благодаря.
НОВОСЕЛЦЕВ
И салата?
КАЛУГИНА
Благодаря много.
Изведнъж се споглеждат и се разсмиват.
НОВОСЕЛЦЕВ (по-смело)
Знаете ли, Людмила Прокофиевна, записах се за посещение при вас. Тази сряда нямаше свободен час и Верочка ме записа за другата.
КАЛУГИНА
И защо?
НОВОСЕЛЦЕВ
По личен въпрос.
КАЛУГИНА
Защо ще чакате другата сряда, можем да решим въпроса ви сега.
НОВОСЕЛЦЕВ (смутено)
Така ли мислите?
КАЛУГИНА
Убедена съм.
НОВОСЕЛЦЕВ
Да ви кажа, докато идвах насам, мислех, че трябва да поговорим сериозно… обаче не знам как да почна.
КАЛУГИНА (усмихва се)
Почнете от главното.
НОВОСЕЛЦЕВ (свежда поглед)
Имам едно предложение.
КАЛУГИНА
Рационализаторско ли?
НОВОСЕЛЦЕВ
В известен смисъл…
Телефонът звъни.
КАЛУГИНА (посяга към съседната масичка, където е телефонът, и вдига слушалката)
Ало… (Нещо я учудва.) Вас търсят, Анатолий Ефремович! (Подава му слушалката.)
НОВОСЕЛЦЕВ (оправдава се)
Разбирате ли, днес децата са самички. Баба им се разболя и Ксана, сестра ми, я взе у тях. Аз за всеки случай им дадох телефона ви. Разбирате ли, съвсем сами… Те иначе са много кротки… Нали не се сърдите?
КАЛУГИНА
Моля ви се!
НОВОСЕЛЦЕВ (по телефона)
Вова, ти ли си? Какво има? Каква боя не стига?… Защо си излизал на балкона? (Обръща се виновно към Калугина.) Като се върна, ще я изчистя… Веднага лягайте да спите! Чувате ли ме — веднага! (Затваря телефона.)
КАЛУГИНА
Какво е станало?
НОВОСЕЛЦЕВ (мъчи се да изглежда невъзмутим)
Нищо особено. Свършила им се боята. Питат има ли още…
КАЛУГИНА
Каква боя?
НОВОСЕЛЦЕВ
Зелена. Бях я купил за перилата на балкона. Те я намерили и боядисали кухненската врата. Обаче не им стигнала за цялата…
Калугина се смее.
Иначе са възпитани, кротки. За какво говорехме с вас?
КАЛУГИНА
Искахте да ми направите някакво предложение.
НОВОСЕЛЦЕВ
Да, да, естествено… Разбира се… Само не знам как да ви кажа, как ще го приемете…
КАЛУГИНА
Не ме мъчете, казвайте по-бързо, защото почвам да се вълнувам.
НОВОСЕЛЦЕВ
И аз се вълнувам. Имате ли минерална вода?
КАЛУГИНА
Само лимонада.
НОВОСЕЛЦЕВ
Няма значение… Да ви налея ли?
КАЛУГИНА
Да. Благодаря.
Новоселцев налива лимонада. И двамата пият нервно.
Е?
НОВОСЕЛЦЕВ
Сега… (Става.) Уважаема Людмила Прокофиевна… Не, скъпа Людмила Прокофиевна!… Моето предложение е… разбирате ли… вие и аз… всъщност ако помислим… аз съм с деца… две… едното момче, другото също, и това, разбира се, е пречка.
КАЛУГИНА
Как може да говорите така за децата!
НОВОСЕЛЦЕВ (бързо)
Не ме прекъсвайте, ще се объркам… И без това ми е трудно да го кажа… Ето, вие например! Вие сте прекрасен организатор, внимателен ръководител и ефектна жена! А аз? Дребен сътрудник с обикновена външност и малка заплата. За какво съм ви? Ами че мене ме е страх от вас… Сега приказвам, а отвътре всичко ми трепери… Не ме прекъсвайте! Аз не ви заслужавам и не мога да ощастливя живота ви… Децата ми са добри, възпитани… Не ми се сърдете, моля ви… (Млъква, изчерпил напълно красноречието си. Не смее да вдигне очи, иначе би видял с какво разбиране го гледа Калугина. Не знае какво да направи и налива вино в чашите.) Да вдигнем чаши за…
(Но това, което иска да каже, ще остане завинаги тайна. Докато посяга да се чукне с Калугина, Новоселцев от прекалено вълнение излива чашата си върху разкошната й рокля.)
Калугина изпищява.
(Ужасено.) Боже, какво направих!
КАЛУГИНА
Няма страшно — съсипахте ми новата рокля. Червеното вино не се чисти!
НОВОСЕЛЦЕВ (суети се)
Веднага трябва да го наръсим със сол… Съблечете роклята. (Опомня се.) Не, не я събличайте. Ще я наръся на вас! (Грабва солницата и я изсипва върху петното.) Не мърдайте. Солта ще попие виното.
КАЛУГИНА (още под впечатление на монолога му)
По дяволите роклята! Все едно, няма да я нося вече!
НОВОСЕЛЦЕВ
После ми я дайте и аз ще я изчистя вкъщи!
КАЛУГИНА
Стига вече. Не се ядосвайте заради една рокля! (Развълнувано.) Милият ми, добричкият ми Анатолий Ефремович!
НОВОСЕЛЦЕВ
Ще я изчистя с „Новост“. С „Лотос“ няма да излезе!
КАЛУГИНА
Още една дума и ще я изгоря тази рокля!… Седнете!
Новоселцев сяда.
Много съм развълнувана от признанието ви. И така искам да ви повярвам… Но не мога… страхувам се… Какъв малък човек сте вие? Вие сте толкова симпатичен, а аз… Защо съм ви?
НОВОСЕЛЦЕВ
Но, Людмила Прокофиевна…
КАЛУГИНА
Не ме прекъсвайте! Аз ви слушах внимателно и не ви прекъснах нито веднъж. Целият ми живот е в работата… Улегнал, влязъл в релсите. Страх ме е от промени. Аз съм като стар ерген… Свикнала съм да командвам, освен това съм избухлива… Мога да отровя живота на когото и да било. Но въпросът всъщност не е там… Аз не ви вярвам…
НОВОСЕЛЦЕВ (с болка)
Но защо? Вече няколко дни за мен няма по-скъп човек от вас в целия свят!
КАЛУГИНА (махва с ръка)
Вие също сте ми много скъп и аз мисля за вас по-често, отколкото трябва… Но това няма значение… Не ме прекъсвайте… Навремето преживях една тъжна история… Един човек пак така идваше при мен. Много дълго. А после се ожени за приятелката ми!
НОВОСЕЛЦЕВ
Но аз не искам да се женя за приятелката ви!
КАЛУГИНА
Няма да имате такава възможност дори да искате. Ликвидирах всичките си приятелки. Но това все още не значи, че възнамерявам да се омъжа за вас! Ей тъй на… главата в торбата, за три дни…
НОВОСЕЛЦЕВ
Извинете, Людмила Прокофиевна, аз не съм много схватлив. Не можах да разбера — съгласна ли сте, или ми отказвате?
КАЛУГИНА (искрено)
И аз не знам…
Телефонът звъни.
(Вдига слушалката.) Ало?… Добре, Вова, сега ще ти го дам!
НОВОСЕЛЦЕВ
Каква беля са направили пак? (Взима слушалката.) Бързо казвай какво има сега? (Слуша, изпуска слушалката.)
КАЛУГИНА (уплашено)
Нещо лошо ли е станало?
НОВОСЕЛЦЕВ (покрусено)
Без да искат, изпуснали котката в шахтата за смет!
Калугина решително излиза в коридора и си облича палтото.
Къде отивате, Людмила Прокофиевна?
КАЛУГИНА (с усмивка)
Да спасявам котката…