Статистическото учреждение. Началото на работния ден. Калугина е вече в кабинета си, преглежда някакви документи. В приемната влиза Верочка, прозява се, сваля си шлифера. Новоселцев тъжен сяда на работното си място, а Олга Петровна стои в коридора, пуши и чака някого.

КАЛУГИНА (натиска копчето на уредбата)

Вера, донесете ми личното дело на Новоселцев, ако обичате!

Верочка излиза. Идва Самохвалов, отбива се при Новоселцев.

САМОХВАЛОВ

Здравей, нехранимайко! Можеш ли да ми обясниш какво ти стана снощи?

НОВОСЕЛЦЕВ

Остави ме на мира! И без това не съм мигнал цяла нощ.

САМОХВАЛОВ

Добре де, спокойно! Иди при нея и се извини!

НОВОСЕЛЦЕВ

Срам ме е да я погледна в очите!

САМОХВАЛОВ

Каквото си надробил, ще си го сърбаш!

НОВОСЕЛЦЕВ (страдалчески)

Добре, ще отида. Може да имам късмет и да не ме приеме.

Връща се Верочка, влиза в кабинета на Калугина, подава й папката с личното дело на Новоселцев и пак излиза в приемната.

Самохвалов излиза от стаята на Новоселцев и върви по коридора.

ОЛГА ПЕТРОВНА (развълнувана)

Добро утро, Юра!

САМОХВАЛОВ

Здравей, Оленка! Много ми беше приятно да те видя вкъщи.

ОЛГА ПЕТРОВНА (щастливо усмихната)

А пък аз те чакам да ти благодаря за вчерашната вечер.

САМОХВАЛОВ (смее се)

Много сполучлива вечер, няма що!

ОЛГА ПЕТРОВНА

Какви са ти плановете за днес?

САМОХВАЛОВ

Да си почина от вчера. (Отминава по коридора, влиза в приемната.)

ВЕРОЧКА

Добрутро, Юрий Григориевич!

САМОХВАЛОВ

Добро утро, Верочка! (Сочи вратата на Калугина.) Вътре ли е?

ВЕРОЧКА

Както винаги.

Самохвалов влиза в своя кабинет. В същото време Олга Петровна се връща на бюрото си.

ОЛГА ПЕТРОВНА (на Новоселцев)

Юра вече дойде.

НОВОСЕЛЦЕВ

Да, мина оттук. Препоръча ми да й се извиня.

ОЛГА ПЕТРОВНА

Горе главата, Толя! Ти я наруга в извънработно време. Няма право да те уволни. Само да опита, ще те оправим чрез профсъюза! Това да не е капитализъм, у нас никой не може да бъде уволнен.

НОВОСЕЛЦЕВ

И аз не знам какво ми стана.

КАЛУГИНА (натиска копчето на уредбата)

Вера, елате при мен.

Верочка влиза в кабинета.

Вера, вие знаете всичко за всички.

ВЕРОЧКА

Това ми е работата!

КАЛУГИНА

Какво знаете за Новоселцев?

ВЕРОЧКА

Мухльо. Разведен, с две деца.

КАЛУГИНА

Как така разведен? Какви деца? В досието не пише нищо.

ВЕРОЧКА

Че то е попълвано преди сто години! Нали помните Лиза Леонтиева от счетоводството? Една хубавичка, с руса плитка… Вече не работи при нас.

КАЛУГИНА

Не я помня.

ВЕРОЧКА

Тя му беше жена, роди му две деца, а после се хвана с онзи… идваше един ревизор тук, не знам дали го помните… Как се казваше? С ей такива уши… (Показва какви са били ушите на ревизора.)

КАЛУГИНА

Нея не си я спомням, но ревизора го помня.

ВЕРОЧКА (увлечена в разказа)

И Лиза се юрна при него… Пък на ревизора хич не му били притрябвали чужди деца…

КАЛУГИНА (възмутено)

Как е могла да изостави децата си тази Леонтиева? Каква майка е!

ВЕРОЧКА

Той Новоселцев беше майката в семейството! Кротушко, незлобив, дума напряко не казва!

КАЛУГИНА (уж между другото)

Не мога да кажа, че е чак толкова незлобив. (Сухо.) Благодаря ви за информацията.

Верочка излиза от кабинета, а Новоселцев става от бюрото си, за да отиде при Калугина. Едва се влачи по коридора. В приемната Верочка вече говори по телефона.

ВЕРОЧКА

Альона, много изпусна, че не дойде снощи у Наташка Егорова. Там един правеше фокуси, страхотен тип!

НОВОСЕЛЦЕВ (влиза в приемната)

Здрасти, Верочка!

ВЕРОЧКА (на Новоселцев)

Изчакайте! (По телефона.) Асистент в киноцентъра. Според него това било като да си помощник-портиер… Мислех, че ще каже: „С вашата външност трябва да станете актриса. Само ми се обадете — и готово!“. Обаче той не, и дори не се похвали, че е приятел с разни прочути артисти… Хитър образ, има си номер в живота. (Затваря телефона, на Новоселцев.) Дръжте се, Новоселцев! Дъртата много се интересува от вас. Поиска и личното ви дело!

НОВОСЕЛЦЕВ

Ще ме уволнява…

ВЕРОЧКА (изумено)

Вас? Защо?

НОВОСЕЛЦЕВ

За хулиганство!…

Верочка няма думи.

Питайте, може би няма да ме приеме.

Верочка влиза в кабинета.

ВЕРОЧКА

Дойде Новоселцев и…

КАЛУГИНА (бързо)

Не съм го викала!

ВЕРОЧКА (разбира я от половин дума)

Ще му кажа, че сте заета.

КАЛУГИНА

Не, няма как. (Въздиша.) Да влезе!

ВЕРОЧКА (връща се в приемната, на Новоселцев)

Влезте.

НОВОСЕЛЦЕВ

Какво й е настроението?

Верочка прави съчувствена гримаса.

(Влиза в кабинета.) Добро утро, Людмила Прокофиевна! (Заеква от вълнение.) Извинете… снощи… не знам какво ми стана…

КАЛУГИНА (официално)

Седнете, Анатолий Ефремович!

НОВОСЕЛЦЕВ

Благодаря. (Плахо сяда на ръба на стола.)

КАЛУГИНА

Вчера вие заявихте, че у мен няма нищо човешко!

НОВОСЕЛЦЕВ

Глупости приказвах! Не трябваше да ми обръщате внимание…

КАЛУГИНА

Трябва. Защото вие сте изразител на мнението на определени слоеве от нашия колектив.

НОВОСЕЛЦЕВ (искрено поразен)

Така ли?

КАЛУГИНА

Вчера публично ме оскърбихте! Всичко, което казахте, е клевета! Не приемам обвиненията ви!

НОВОСЕЛЦЕВ

И аз не ги приемам!

КАЛУГИНА

Казахте, че съм бездушна…

НОВОСЕЛЦЕВ (бързо)

Много сте внимателна!

КАЛУГИНА

Коравосърдечна…

НОВОСЕЛЦЕВ

Много сте мекосърдечна…

КАЛУГИНА

Студена…

НОВОСЕЛЦЕВ

Топла сте!

КАЛУГИНА

Суха…

НОВОСЕЛЦЕВ

Мокра… (Ужасен млъква.)

КАЛУГИНА (вбесена)

Престанете да се подигравате с мен!

НОВОСЕЛЦЕВ

Напротив, аз се прекланям пред вас. Не исках да кажа „мокра“, просто се изпуснах, исках да кажа — „добра“!

КАЛУГИНА

Защо ме мразите? Какво съм ви направила?

НОВОСЕЛЦЕВ (утешава я)

Недейте така! Всички много ви обичаме, възхищаваме ви се, гордеем се с вас. А пък когато ни викате в кабинета си, идваме като за празник.

Утешенията на Новоселцев имат обратен ефект. Калугина изведнъж се разплаква.

(Объркано.) Людмила Прокофиевна… Недейте, моля ви се… Директорите не бива да плачат!

Калугина плаче още по-силно.

(Хваща гарафата, налива чаша вода, иска да я подаде на Калугина, сеща се нещо, натиска копчето на уредбата.) Верочка, водата в гарафата прясна ли е?

ВЕРОЧКА (учудена)

Разбира се!

Новоселцев подава чашата на Калугина, но тя отмества ръката му.

НОВОСЕЛЦЕВ

Успокойте се, Людмила Прокофиевна… Моля ви… Просто не знам какво да ви правя.

Калугина продължава да ридае. Влиза Самохвалов. Преди да е осъзнал ситуацията, Новоселцев се хвърля към него и го избутва от вратата.

Юра… Извинявай… Излез! (Заключва отвътре.)

САМОХВАЛОВ (недоумяващо)

Какво става там?

ВЕРОЧКА

Уволняват го за хулиганство!

САМОХВАЛОВ (натиска уредбата)

Людмила Прокофиевна, трябва да говоря с вас!

НОВОСЕЛЦЕВ (по уредбата)

Тя е заета, има съвещание! (Изключва уредбата.)

САМОХВАЛОВ (неспокойно)

Страх ме е, че пак се е разпасал! (Прибира се в кабинета си.)

НОВОСЕЛЦЕВ (на Калугина)

Стига сте плакали де! (Внезапно.) Впрочем плачете! Добре е, че още можете да плачете. Плачете, Людмила Прокофиевна, плачете! Може и да ви е от полза!

Телефонът звъни.

(Вдига слушалката.) Ало!… Кой я търси? Заета е!… Министърът ли? Не й е до министри сега! (Затваря телефона.)

КАЛУГИНА (през сълзи)

Ами ако ме вика? Как ще отида при него? Сега цял ден ще са ми подути очите!

НОВОСЕЛЦЕВ

Ще са подути, ако ги бършете. Ако изчакате да изсъхнат, никой няма да разбере.

КАЛУГИНА (хлипа)

Толкова отдавна не съм плакала, понякога ми се плаче, разбира се, ама как да плача самичка вкъщи? (Усмихва се.) Като алкохолиците, дето пият сами…

НОВОСЕЛЦЕВ (също се усмихва)

Като ви се доплаче следващия път, веднага ме извикайте!

В приемната влиза Олга Петровна.

ОЛГА ПЕТРОВНА (на Верочка)

Новоселцев още ли е при нея?

ВЕРОЧКА

Заключиха се отвътре!

ОЛГА ПЕТРОВНА

Да му се притечем на помощ, да избием вратата, а?

Междувременно Калугина постепенно се успокоява.

КАЛУГИНА

Вие сте си добре, Анатолий Ефремович, имате си деца.

НОВОСЕЛЦЕВ

Да, две. Едното момче, другото също…

КАЛУГИНА (тихо)

А пък аз сутрин ставам и слагам кафето. Не че ми се закусва, ами защото трябва. Ям насила и тръгвам за работа. Този кабинет е истинският ми дом. Да знаете само колко ме е страх от вечерите. Бавя се тук, докато портиерът тръгне с ключовете. Просто няма къде да ида. Вкъщи при телевизора. (Усмихва се криво.) Дори куче не мога да си взема, няма кой да го извежда през деня. Имам приятели, естествено. Но те си имат семейства, домашни грижи. А почивните дни? Сега вече са два…

НОВОСЕЛЦЕВ

Ами ходете с колектива на екскурзии, сред природата… (Усмихва се.) За гъби…

КАЛУГИНА (отвръща му с тъжна усмивка)

Неудобно ми е. Живея като бабичка. А съм само на трийсет и шест…

НОВОСЕЛЦЕВ (не успява да се сдържи)

Как на трийсет и шест?

КАЛУГИНА

Да, да, Анатолий Ефремович, по-млада съм от вас. (Неочаквано.) А на колко изглеждам?

НОВОСЕЛЦЕВ (бодро)

На трийсет и шест!

КАЛУГИНА (весело)

Пак лъжете, другарю Новоселцев!

НОВОСЕЛЦЕВ

Просто се обличате в прекалено мрачни цветове.

В приемната влиза Шура.

ШУРА

Здрасти на всички! Разписвайте се и давайте по петдесет копейки! Боровских има юбилей — става на петдесет години! Не е много, по една копейка на година!

ВЕРОЧКА

Юбилеите вече не са на мода! (Дава пари и се подписва.)

Олга Петровна също вади пари.

Самохвалов излиза от кабинета си.

САМОХВАЛОВ (на Верочка)

Новоселцев още ли е вътре?

Верочка кима.

ОЛГА ПЕТРОВНА

Сигурно е решил да изясни нещата докрай!

ШУРА

Юрий Григориевич, събирам по петдесет копейки!

САМОХВАЛОВ (дава пари и се разписва в списъка)

Но това е чудесно!

ОЛГА ПЕТРОВНА

Юрий Григориевич, може ли само за минутка?

Самохвалов отива при нея.

(Тихо.) Имам една позната в киното, обадих й се за билети. Дават „Калина алена“, много бил хубав, и в много удобно време — от шест и половина!

САМОХВАЛОВ (озадачено)

Благодаря, но… не мога… зает съм…

ОЛГА ПЕТРОВНА (разбира го посвоему)

Честно кажи вкъщи, че имаш среща със стар колега от института. То си е истина!

САМОХВАЛОВ (не знае как да се откачи)

Но аз наистина съм зает. Имам важна делова среща. (Не намира по-добър изход.) Нека отложим…

Разговорът в кабинета продължава.

КАЛУГИНА

Добре, Анатолий Ефремович, сега си вървете! Наистина имам много работа. Трябва да разбера и защо се обади министърът.

НОВОСЕЛЦЕВ (тръгва към вратата)

Не ми се сърдете!

КАЛУГИНА (усмихната)

И вие също… за това, че бях прекалено откровена.

НОВОСЕЛЦЕВ (от сърце)

Като се усмихнете, изглеждате на двайсет и пет, максимум на трийсет. Усмихвайте се по-често, моля ви! (Излиза в приемната.)

Всички го гледат с очакване.

ШУРА

Новоселцев, събирам по петдесет копейки!

ВЕРОЧКА

Уволни ли ви дъртата?

НОВОСЕЛЦЕВ (сърдито)

Тя изобщо не е дърта! (Прибира се в стаята.)

В директорския кабинет Калугина внимателно се пудри с надежда да скрие следите от сълзите си.

САМОХВАЛОВ (на Верочка)

Между другото, Верочка, на мен също не ми харесва как наричате Людмила Прокофиевна. Новоселцев е съвсем прав!

Верочка мълчи. Самохвалов влиза в кабинета си.

ВЕРОЧКА

Кога дойде, кога взе да командва!

ОЛГА ПЕТРОВНА

Не го познавате, Верочка, той е изключителен човек!

Шура влиза в кабинета на Калугина, без да чука.

ШУРА

Людмила Прокофиевна, Боровских има рожден ден. Събираме по петдесет копейки.

Калугина безропотно, като всички, дава пари и се разписва.

ВЕРОЧКА (по телефона)

Альона?… Аз съм… Обади ми се онзи Сеня от „Мосфилм“… Днес няма да се видим с него. Зает е, търси тигър… За един страшен филм… Разбираш ли, става страхотно убийство и остава един-единствен свидетел. В това време тигърът го изяжда…

Към следващата част или към съдържанието

Емил Брагински, Елдар Рязанов Служебен роман (4) (Комедия в две действия и десет картини)

Метаданни

Данни

Гара за двама

Информация

История

Сваляне / Връзки

Трета картина

Емил Брагински, Елдар Рязанов
Служебен роман (4) (Комедия в две действия и десет картини)