Емил Брагински, Елдар Рязанов
Служебен роман (9) (Комедия в две действия и десет картини)

Осма картина

 

ОЛГА ПЕТРОВНА (на Верочка)

Юрий Григориевич тук ли е?

 

ВЕРОЧКА

Още не е дошъл.

 

ОЛГА ПЕТРОВНА (дава писмото на Верочка)

Моля ви, бъдете и този път пощальон!

 

ВЕРОЧКА

С удоволствие, непременно ще го предам!

 

ОЛГА ПЕТРОВНА (интонацията на Верочка й се струва подозрителна)

Пиша му… моите предложения за подобряването на статистическите проучвания в леката промишленост.

 

ВЕРОЧКА (прекалено сериозно)

Много добре ви разбирам! Това е много важен въпрос — да се подобрят проучванията именно в леката промишленост.

 

ОЛГА ПЕТРОВНА (усмихната)

Добро утро, Юрий Григориевич!

 

САМОХВАЛОВ (също усмихнат)

Ще ме накараш да си влизам в кабинета през прозореца. (Влиза в приемната.)

 

ВЕРОЧКА

Юрий Григориевич, имате писмо! (След пауза.) От Рижова… (Взира се с интерес в лицето на шефа, но Самохвалов е непроницаем.)

 

САМОХВАЛОВ (сухо)

Благодаря. (Пъха писмото в джоба си.) Да, вижте какво… Повикайте Шура.

 

ВЕРОЧКА (вдига слушалката)

Шура, Юрий Григориевич ви вика!

(Спира го.) Там лъскат паркета. Влезте в кабинета на Людмила Прокофиевна.

 

САМОХВАЛОВ

Тя не е ли на работа?

 

ВЕРОЧКА

На съвещание е.

Юрий Григориевич не е там (сочи кабинета му), а там (показва кабинета на Калугина).

 

ШУРА (възбудено)

Страхотна сензация! Рижова се влюбила като ученичка в Самохвалов и го затрупва с писма!

 

ВЕРОЧКА

Не може да бъде! Откъде знаете?

 

ШУРА

Сега ще ви разкажа всичко най-подробно! (Дърдори.) Обади ми се Ина Николаевна, но това е тайна, каза ми го само на мен, а пък на нея й го казала Елена Ивановна, на Елена Ивановна й казала Шмуглякова, само на нея, разбира се… Шмуглякова го научила от Толя Степанов, на него му го разказала Люся Стулова от „Планов отдел“, а пък на нея й се обадила Альона Коровина. Альона е приятелка с Верочка (запъва се), тоест с вас, извинявайте…

 

ВЕРОЧКА (възмутено)

Ама аз я помолих да не казва на никого!

 

ШУРА (философски)

Щом казваш на един, значи казваш на всички! (Влиза в кабинета на Калугина, където Самохвалов домита поредното писмо на Олга Петровна.)

 

САМОХВАЛОВ

Шура, искам да ми помогнете в един деликатен въпрос… Дори не знам откъде да го подхвана… Разтревожен съм от душевното състояние на една наша сътрудничка.

 

ШУРА

Досещам се за коя става дума.

 

САМОХВАЛОВ

Някой друг освен вас досеща ли се?

 

ШУРА

Целият колектив!

 

САМОХВАЛОВ (усмихва се накриво)

Информацията е организирана отлично. (На Шура.) Това още повече ни задължава да й помогнем да излезе от кризата, да й подадем приятелска ръка. Ето, прочетете това! (Дава й писмото.)

 

ШУРА (взима писмото, неудобно й е)

А… защо?

 

САМОХВАЛОВ

Четете!

 

ШУРА

На глас ли?

 

САМОХВАЛОВ

Може и на глас.

 

ШУРА (едва чуто)

„Мили, любими Юра!…“ Да продължавам ли?

 

САМОХВАЛОВ

Да.

 

ШУРА

Но… това е лично.

 

САМОХВАЛОВ

Аз нямам и не мога да имам нищо, което да крия.

 

ШУРА (чете)

„Знам, че ти досаждам с писмата си, но това е по-силно от мен“. (Коментира.) Като знае, защо пише тогава?

 

САМОХВАЛОВ

Но това е по-силно от нея!

 

ШУРА (чете нататък)

„Не съм си представяла, че може да ми се случи такова нещо. Нощем не мога да спя, лекарствата вече не ми помагат. В службата не мога да похвана нищо“. (Коментира.) Ясно защо производителността в учреждението спада. (Продължава да чете.) „В този свят съществуваш само ти, останалото е пустота!“ (Пак коментира.) Как така пустота? Заобиколени сме от прекрасни хора! (Разперва ръце.) Юрий Григориевич, искате профкомитетът да ви помогне да напишете достоен отговор, така ли?

 

КАЛУГИНА

Пощата много ли е?

 

ВЕРОЧКА

Доста. Сега я подреждам…

 

САМОХВАЛОВ

Знам, че вие гледате трезво на живота, Шура. Тази история ми омръзна и неволно се чувствам виновен. (Бърза да се поправи.) Между нас няма и не може да има нищо. Много ми е мъчно за Олга Петровна. Стана за посмешище на всички. Трябва да я спасим!

 

ШУРА

Ще я спасим! Ще я извикаме в профкомитета!

 

САМОХВАЛОВ (уж се колебае)

Всъщност аз нямам нищо против… Само моля ви, говорете с нея меко, без заповеди.

 

ШУРА

Разбирам, Юрий Григориевич, положението е деликатно. Но ние ще се справим.

 

САМОХВАЛОВ

Вземете и другите писма.

 

ШУРА (взима писмата)

Ще ги подшия към делото.

 

КАЛУГИНА

Добър ден, колеги!

 

САМОХВАЛОВ

Извинявайте, че ви заехме кабинета, Людмила Прокофиевна. (Излиза.)

 

КАЛУГИНА

Какво има, Шура? Трябвам ли ви за нещо?

 

ШУРА (трагично)

Голям скандал! Рижова лапнала по Самохвалов и го затрупва със страстни послания!

 

КАЛУГИНА (мръщи се)

Откъде го измислихте?

 

ШУРА (показва писмата)

Вижте ги само!

 

КАЛУГИНА (сърдито)

Как са попаднали у вас?

 

ШУРА

Юрий Григориевич ми ги даде и помоли обществеността да се намеси и да го защити!

 

КАЛУГИНА (едва се сдържа)

Значи сега на поредното заседание след разпределянето на картите ще включите в точка „Разни“ и въпроса за безнравственото поведение на Рижова?

 

ШУРА

Имаме сигнал и трябва да реагираме. Влезте в положението на Юрий Григориевич. Всеки ден го затрупва с писма. А целият колектив знае и се смее!

 

КАЛУГИНА (сочи писмата)

Дайте ми ги, ако обичате!

 

ШУРА (дава писмата)

Рижова сама си е виновна. Да си е крила чувствата!

 

КАЛУГИНА (строго)

Ако не се лъжа, вие, Шура, се водите на работа в счетоводството?

 

ШУРА (мъчи се да си спомни)

Май да.

 

КАЛУГИНА (отсечено)

Мисля, че ще е полезно, ако понякога, просто като изключение, се занимавате не само с обществена работа, но и с преките си задължения!

 

ШУРА (на Верочка)

Много е злобна днеска твойта Людмила…

 

КАЛУГИНА (натиска копчето на уредбата)

Вера, извикайте Юрий Григориевич при мен!

 

ВЕРОЧКА (натиска копчето на уредбата)

Юрий Григориевич, Людмила Прокофиевна ви вика!

 

ШУРА (на Верочка, шепне)

Самохвалов ми даде писмата да ги разгледаме в профкомитета!

 

ВЕРОЧКА (искрено)

Ах, мръсник!

 

ШУРА (от вратата)

Пък мене ме заточават в счетоводството…

 

КАЛУГИНА (по уредбата)

Вера, няма да пускате никого! (На Самохвалов.) Писмата, които сте дали на Шура, са у мен. Ще ви огорча, но моето мнение е по-различно.

 

САМОХВАЛОВ (държи се с достойнство)

На вас ви е лесно, Людмила Прокофиевна. Аз се опитах да я вразумя, говорих й, молих я. Между нас няма и не може да има нищо.

 

КАЛУГИНА

Трябвало е да проявите търпение, такт. Жестоко е да разгласите писмата!

 

САМОХВАЛОВ

Но аз нямах друг изход. В края на краищата и аз съм човек.

 

КАЛУГИНА

Извинете ме, Юрий Григориевич, но сте извършили долна постъпка! Не мога да го изисквам, но на ваше място бих си прибрала писмата и не бих ги показвала на никого!

 

ВЕРОЧКА (опитва да се държи бодро, но си личи, че съвестта я измъчва)

Стига сте бачкали! Запалете по цигара! Самохвалов ме снабдява само с вносни!

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Благодаря, не пуша!

 

ОЛГА ПЕТРОВНА

Аз чат-пат припалвам. (Взима си цигара.)

 

ВЕРОЧКА (не знае как да почне)

Знаете ли, Новоселцев (по-лесно й е да се обръща към него), нас, секретарките, началниците обикновено не ни забелязват. Така свикват с нас, че се показват такива, каквито са.

 

НОВОСЕЛЦЕВ (недоброжелателно)

Какви са тия изповеди?

 

ВЕРОЧКА (веднага се наежва)

Спокойно, не говоря за Калугина! Имам предвид вашия приятел от института.

Знаете ли, Новоселцев, той е някак неискрен, мазен… (Хвърля поглед към Олга Петровна.) Не бих могла да обикна такъв човек… Ох, трябва да бягам, че дъртата ще ме екзекутира! (Скача и излиза.)

 

ОЛГА ПЕТРОВНА

Какво искаше тази въртиопашка?

 

САМОХВАЛОВ (бавно)

Принуден съм… трябва да призная, че вие сте права, Людмила Прокофиевна! Изглежда, загубих самообладание. (Гледа я в очите.)

 

КАЛУГИНА (вярва му)

Радвам се, че приемате нещата по този начин!

 

САМОХВАЛОВ

Ако обичате! (Взима писмата, прибира ги в джоба си.) Ще поговорим с нея откровено, като приятели…

 

КАЛУГИНА (развълнувана)

Има една хубава дума — колеги. Често наричат с нея хората, които работят заедно, а после си тръгват всеки вкъщи — като чужди. Съвсем наскоро разбрах колко е хубаво да имаш колеги. Нали прекарваме повече от половината си живот на работа. Всъщност тук е нашият втори дом.

 

САМОХВАЛОВ (съгласява се със скрита ирония)

Да, да… на пръв поглед всички го знаем, но колко често го забравяме…

 

ШУРА (на Новоселцев)

Дроплата ме заточи в счетоводството, но там умирам от скука. Избягах, за да ви кажа, че щом сте приятел на Олга Петровна, трябва да я озаптите! Ами тя погубва и себе си, и него!

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Нищо не разбирам.

 

ШУРА

Как? Още ли не знаете? (Доверително.) Рижова си загубила ума по Самохвалов и го тероризира с любовни писма!

 

НОВОСЕЛЦЕВ (сърдито)

Това са лъжи! Познавам и Оля, и мъжа й! Те са прекрасна двойка! Не разпространявайте клюки!

 

ШУРА (отвисоко)

Юрий Григориевич лично ми даде писмата на Рижова, за да ги разгледаме в профкомитета!

 

НОВОСЕЛЦЕВ (вбесен)

Вървете… в счетоводството!

(Нахълтва в приемната.) Самохвалов тук ли е?

 

ВЕРОЧКА (сочи към вратата на Калугина)

Не, там!

Людмила Прокофиевна нареди никой да не влиза!

 

САМОХВАЛОВ (шеговито)

Знаете ли за какво съжалявам сега, Людмила Прокофиевна? Че не сте мъж!

 

КАЛУГИНА

От къде на къде?

 

САМОХВАЛОВ

Ами тогава щях да кажа: ела да му ударим по едно и да забравим всичко това…

 

НОВОСЕЛЦЕВ (застава на вратата)

Юра, взех назаем от теб двайсет рубли. Искам да се разплатим! (Връща му парите.)

 

САМОХВАЛОВ (нащрек)

Но защо сега, тук?

Защо? Как смееш?

 

НОВОСЕЛЦЕВ (на Калугина)

Извинете, Людмила Прокофиевна!

 

САМОХВАЛОВ (разгневено)

Единствено вашето присъствие… Но аз няма да оставя така тази работа…

 

КАЛУГИНА (весело)

Ами върнете му го!

 

САМОХВАЛОВ

Ще му го върна, но с други средства! (Излиза и блъска вратата. Бързо минава през приемната и влиза в кабинета си.)

 

КАЛУГИНА

Много сте се разпуснали, другарю Новоселцев! Стигнахте дотам да се биете в кабинета на собствения си ръководител!

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Права сте! Не е хубаво! Следващия път ще го бия в коридора.

 

КАЛУГИНА

Не стига, че сте лъжльо, страхливец и нахалник, ами сте и побойник!

 

НОВОСЕЛЦЕВ (скромно)

Такъв съм си аз!

 

КАЛУГИНА

Ще трябва да се заема с превъзпитанието ви.

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Заемете се, много ви моля. Само имайте предвид, че съм твърдоглав. (Излиза от кабинета.)

 

ШУРА

Дроплата ме заточи в счетоводството, но аз избягах на воля.

 

ОЛГА ПЕТРОВНА (шеговито)

Храбра постъпка.

 

ШУРА (без злоба)

Аз, разбира се, ви съчувствам като жена на жена. Но вие се държите аморално! Не вярвах на клюките, но другарят Самохвалов ме посвети! (Доверително шепне.) Четох съчиненията ви. Омъжена жена, нещо повече — майка, а пък пишете неприлични писма! Съветвам ви съвсем приятелски, като колежка — избийте си го от главата, върнете се при семейството и при работата си!

 

ОЛГА ПЕТРОВНА (с последни сили)

Защо ви е дал да ги четете? Да се посмеете заедно ли?

 

ШУРА

Моля ви се! На него не му е до смях. Консултира се с мен как да ви помогнем.

 

ОЛГА ПЕТРОВНА

Не се съмнявам, че сте му дали добър съвет.